МОТИВИ към присъда №32/05.06.2018г. постановена по НОХД №224/2018г.
по описа на Районен Съд- Димитровград
Против
подсъдимия Р.Т.М. ***, е повдигнато обвинение от РП- Димитровград за извършено
от него престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК, за това, че в периода от месец септември
2016г. до месец декември 2017г. включително, в гр.Димитровград, след като е
осъден с Решение №100/31.03.2011г. на Pайонен Cъд- Димитровград по гр.дело №
309/2011г. по описа на PC-Димитровград- в сила от 31.03.2011г., изменено с
Определение от 17.06.2015г. по гр.дело № 260/2015г. на PC- Димитровград, да
издържа свой низходящ - дъщеря си Т.Р.Т.- родена на ***г., да заплаща месечна
издръжка в размер на 100лв., съзнателно повторно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: 16 месечни вноски на обща
стойност 1600 лева.
Подсъдимият Р.М. заявява, че разбира
в какво е обвинен, признава се за виновен. Дава кратки обяснения, твърди, че не
е имал възможност да заплаща издръжката, без да посочва конкретни причини. Иска
от Съда определяне на минимално по размер наказание „Пробация“.
Служебно назначеният му защитник счита, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, но след осъждането на подзащитният му предишен път,
същия не можел да си намери постоянна работа. Счита, че следва на подсъдимия да
бъде наложено наказание „Пробация“ в минималния предвиден размер.
Прокурорът при Районна
прокуратура- Димитровград поддържа
повдигнатото обвинение във вида, в който е повдигнато. Пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ в размер-
близък до минималния, което наказание да изтърпи ефективно.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с представеното от страните, прима за установено от
фактическа страна следното:
През 2002г. св.М.М.и подс. Р.М. сключили граждански брак.
По време на съвместното им съжителство се родило дете от женски пол – родената на
***г. дъщеря Т.Р.Т..
В началото на 2011 година отношенията между двамата
съпрузи се влошили и те решили да прекратят брака си. Образуваното гр. дело
№309/2011г. по описа на Районен съд- Димитровград приключило с Решение
№100/31.03.2011г., с което решение брака между М.М.и Р.М. бил прекратен. Родителските
права върху детето били предоставени на майката, а подс.Р.М. бил осъден да
заплаща на М.М.като майка и законен представител на малолетната Т.Р.Т. издръжка
в размер на 60 лева месечно, считано от влизане на решението в сила- 31.03.2011г.
На 17.06.2015г. влязло в сила определение по гр. дело
№260/2015г., с което определение била одобрена постигната спогодба между М.К.и Р.М.,
като размера на месечната издръжка, дължима от подс.М. за издръжка на дъщеря му
- Т.Р.Т., бил изменен на 100 лв. месечно, считано от 01.07.2015г.
Въпреки наличието на гореописаните Решение
№100/31.03.2011г. - влязло в законна сила на 31.03.2011 г., с която подс.Р.М.
бил осъден за заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 60 лева
месечно, изменена с влязло в сила определение на 17.06.2015г., с което размера
на месечната издръжка, дължима за издръжка на дъщерята Т.Т. бил изменен на 100
лв. месечно, считано от 01.07.2015г., от месец септември 2016г. до месец
декември 2017г. включително, подс.Р.М. не заплатил нито една месечна вноска за
издръжка на дъщеря си Т.Т..
Междувременно подс.Р.М. *** на 04.01.2018г. за да
изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“. Видно от писмо на
Началника на Затвора- Стара Загора, подс.М. не работи и не получава трудово
възнаграждение.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от самопризнанията на подс.Р.М., както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- съдържащи се в
досъдебното производство, които доказателства като цяло са еднопосочни относно
основния за доказване предмет по делото, предвид на което и съдът ги кредитира
като изцяло достоверни. Сред събраните доказателства- писмени и гласни, не са
налице такива, които да внасят съмнения или неясноти в така описаната
фактическа обстановка, като дори подсъдимия не отрича и не опровергава
описаното.
Съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл.144 от СК).
Това означава, че за процесния период, подсъдимият не е бил освободен от
задълженията да заплаща присъдената издръжка на своето дете, дори да не е имал
никакви доходи. Тук следва да се подчертае, че издръжката се дължи за самото
дете, като съответната сума се превежда на упражняващия родителските права
родител. И това следва да стане със съответните документи за извършени
плащания. Плащането на дребни суми на ръка на самото дете може да се приеме
единствено като акт на добра воля, но не и изпълнение на задължението за
издръжка. Още повече, по този начин не може да се определи и точна сума, която
е била предавана на детето. Следва да се отбележи също така, че задължението за
изплащане на издръжка на дете лежи върху съответния родител и не може да се
прехвърля или предостъпва това задължение на баби, дядовци, лели и т.н.
За осъществяване състава на престъплението по чл.183 от НК е необходимо да
са налице кумулативно две предпоставки- влязло в сила съдебно решение, по
силата на което единият родител е осъден да изплаща ежемесечна сума за издръжка
на свой низходящ, и втората предпоставка- тази издръжка да не е плащана за
повече от 2 месеца. Т.е. престъплението се консумира чрез бездействие, като
законодателят е въздигнал това деяние в престъпление, поради особеният и
специфичен характер на тези отношения и вниманието, което следва да е отделено
на малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за
издръжката им средства след развода на родителите им. Не се предпоставя
изпълнението на състава на престъплението от други фактори- като наличие на
имущество у подсъдимия, възможност за завеждане на изпълнително производство,
наличие или неналичие на желание за плащане или други подобни. Нормата на този
текст не предпоставя и извършването на каквито и да било действия или
вменяването на задължение за извършване на такива от страна на детето или на
родителя- упражняващ родителските права, за да може едва след тяхното
осъществяване да се търси наказателна отговорност от неплатилият родител.
С бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно
решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на свой низходящ, дължима за
горепосочения период, след като е бил осъден да го издържа, подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.183 от НК.
Освен това, видно от справката за съдимост на подсъдимия
Р.М., същият е многократно осъждан. С присъда по НОХД № 531/2015г. на Районен
съд- Димитровград- в законна сила от 07.11.2015г., подс.М. е осъден за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК- извършено в периода от м.юни 2014г. до
месец юли 2015г., като му е наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7/седем/ месеца, с
периодичност 2 пъти седмично и 2. Задължителни срещи с пробационен служител за
срок от 7/седем/ месеца.
С присъда по НОХД № 249/2016г. на Районен съд-
Димитровград- в законна сила от 09.02.2017г., подс.М. е осъден за престъпление
и по чл.183, ал.4, вр.ал.1 от НК, извършено в периода от м.август 2015г. до
месец август 2016г., като му е наложено наказание „Пробация“ с пробационни
мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години и 6
месеца, с периодичност 2 пъти седмично; 2.Задължителни срещи с пробационен
служител за срок от 2 години и 6 месеца и 3.Безвъзмезден труд в полза на
обществото от по 300 часа годишно, в продължение на 3 поредни годни. С
Определение № 408/07.11.2017г. по ЧНД № 492/2017г. по описа на Окръжен съд-
Хасково, остатъкът от наказанието „Пробация“, с посочените пробационни мерки
бил заменен с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 378 дни, тъй като
подс.М. не изпълнявал наложеното му наказание „Пробация“.
Именно присъдата по НОХД № 249/2016г. на Районен съд-
Димитровград- в законна сила от 09.02.2017г., квалифицира настоящото деяние,
като извършено при условията на повторност по смисъла на ал.4 на чл.183 от НК,
тъй като подс.М. е извършил престъплението след като с посочената присъда е
осъден за друго такова престъпление и не са изтекли пет години от изтърпяване
на наказанието по тази присъда.
С оглед на гореописаното, Съдът прие, че безспорно се установи извършването на
престъплението – описано в обвинителния акт и участието на подсъдимия в него-
като извършител, а именно, че в периода от месец септември 2016г. до месец
декември 2017г. включително, в гр.Димитровград, след като е осъден с Решение
№100/31.03.2011г. на Pайонен Cъд- Димитровград по гр.дело № 309/2011г. по описа
на PC-Димитровград- в сила от 31.03.2011г., изменено с Определение от
17.06.2015г. по гр.дело № 260/2015г. на PC- Димитровград, да издържа свой
низходящ - дъщеря си Т.Р.Т.- родена на ***г., да заплаща месечна издръжка в
размер на 100лв., съзнателно повторно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно: 16 месечни вноски на обща стойност 1600
лева.
Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл-
съзнавал е, че с деянието си лишава свой низходящ от средства за издръжка,
предвиждал е последиците от това деяние и е искал настъпването им. Той е бил в
трудоспособна възраст, но не е поддържал връзка с дъщеря си Теодора и не е
подпомагал нейната издръжка, за което е бил задължен и по силата на съдебно
решение.
Действително, налице са данни, че подс.М. е изтърпявал
наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора и през този период не е получавал
възнаграждение, но следва също така да се подчертае, че периода на престоя му в
Затвора не е включен в обвинението.
Подсъдимия Р.Т.М. е роден на ***г***,
по настоящем в Затвора-Ст.Загора, българин, български гражданин, с основно
образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********. Характеристичните
му данни не са положителни.
При индивидуализацията на наказателната отговорност,
Съдът взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства направеното самопризнание
на вината.
Настоящият състав на Съда приема това обстоятелство за
смекчаващо отговорността въпреки нововъвежданите становища на по-горната
инстанция, тъй като:
Съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК (реда, по
който се провежда съдебното заседание „подсъдимият
може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.“.
Т.е. едно от условията да бъде разгледано заседанието по
този ред е подсъдимия да признае фактите, а не вината си. Теоретично не
съществува никаква пречка подсъдимия да признае изцяло фактите- описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и в последствие да пледира невинен-
приемайки, че от фактите в обвинителния акт не се установява по категоричен
начин извършено престъпление от общ характер. Самопризнанието на вината за
извършването на престъплението, в което е обвинен, не фигурира изобщо в
изискванията на чл.371, т.2 от НПК и
не може да се приема като даденост след като съдебното заседание е проведено по
този ред. Не може и да се предпоставя, че признавайки фактите- изложени в
обвинителния акт, един подсъдим се съгласява с абсолютно всичко събрано по
досъдебното производство и не можа да има каквито и да било претенции. Напълно
вероятно е да има както бе описано по-горе пледиране за невинност, ако смята,
че от така изложените в обв.акт обстоятелства не може да се направи извод за
извършено престъпление. Както и съществува вероятност да се пледира друг състав
на същото престъпление или осъществен състав на съвсем друго престъпление.
Всичко това следва да се отбележи, доколкото с оглед неочаквано изменящата се
практика по тези въпроси, следва да се има предвид, че законодателя на практика
никъде не е предпоставил признанието на вината за извършеното престъпление, а
единствено признание на фактите- изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Поради което и настоящият съдебен състав продължава да
поддържа дългогодишното си становище, че признанието на вината за извършено
престъпление се приема за смекчаващо отговорността обстоятелство и при
разглеждане на производството при условията на съкратено съдебно
следствие.
Следва също така да се отчетат и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като Съдът прие като такива наличието на предходни
осъждания, които не са взети предвид при квалифициране на престъплението като
извършено при условията на повторност, недобрите характеристични данни.
Въпреки
неизпълнението на преди наложено на подс.М. наказание „Пробация“ за същото
деяние, Съдът счете, че по-адекватно на извършеното престъпление се явява
по-лекото предвидено измежду двете наказания, а именно наказанието „Пробация“.
Настоящият състав на Съда приема, че налагането на другото предвидено наказание
„Лишаване от свобода“, което в случая следва да бъде изтърпяно ефективно, би
изпълнило единствено буквата, но не и духа на закона. Законодателят ненапразно
е предвидил разпоредбата на чл.183 от НК, стремейки се да бъдат защитени
правата на подрастващите. Спазвайки този дух, следва водещ да е интереса на
самото дете, а не непременно извършителят да бъде наказан сурово. При
изтърпяване на ефективно наказание „Лишаване от свобода“ формално биха били
постигнати целите за наказване на извършителя. В същото време обаче дъщеря му
отново би била лишена от издръжка, което на практика би обезсмислило идеята за
защита на подрастващите. Предвид което Съдът наложи на подсъдимия Р.М.
наказание- по-лекото измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно
наказанието „Пробация”, при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Така съдът определи на основание чл.54 от НК наказание
“Пробация” чрез следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 1 (една) година и 6(шест) месеца, с периодичност на
явяване от 2(два) пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 (една) година и 6(шест) месеца; 3. безвъзмезден труд в
полза на обществото за срок от по 250 (двеста и петдесет) часа годишно, в
продължение на 2(две) поредни години, както и наказание „Обществено порицание”-
което да се изпълни чрез разгласяване диспозитива на присъдата по средство за
масово осведомяване по местожителството на подсъдимия- с.Добрич, Община
Димитровград.
Съдът намери, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите на личната и генералната превенция като се въздейства
предупредително и възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите членове на обществото, като е сторено възможното за
спазване интересите и на детето.
Причина за извършване на
престъплението е незачитане на установения в страната правов ред, твърде
занижените критерии за изпълнение на родителските задължения от страна на
подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
