Р
Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 26.05.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28
– и състав, в закрито заседание двадесет и шести май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
БОТЕВА
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
Разгледа
докладваното от председателя в. гр. д. № 3732 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, по жалба, с вх.
№ 00062/ 16.02.2019 г., подадена от длъжника А.Н.П., с ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител, срещу определените от ЧСИ М.Г., с рег. № 862 на
КЧСИ, с район на действие СГС, по изп. д. № 20198620400002, такси и разноски.
Намира, че посочения в поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар е
значително завишен и следва да бъде редуциран до законоустановения минимум, тъй
като по изпълнителното производство не са били реализирани никакви изпълнителни
способи. Адвокатският хонорар значително надвишавал обичайния и не съответствал
на фактическата и правна сложност по делото, а и на взискателя не се дължали
разноски за изпълнителни способи, които не са приложени. Съдебният изпълнител
начислил такси по изпълнението за неприложени изпълнителни способи, поради
което такива не му се следвали. Освен това изпълнителното производство било
незаконосъобразно образувано, тъй като между взискателя и ЧСИ била налице
близка връзка. Настоява за отмяна определените разноски.
Взискателят
„ДиМ Д.К.Х.“ ЕООД, с ЕИК ******, чрез законния си представител М.Д.Д., е
депозира писмено становище, в който е настоял жалбата да бъде оставена без
разглеждане и без уважение, тъй като начислените такси били дължими, а
адвокатският хонорар бил под минималния размер на дължимото възнаграждение, тъй
като се равнявал на 7.3 %, при дължими 10 % от стойността на вземането.
От
мотивите на ЧСИ, депозирани по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, се установява, че
намира жалбата за неоснователна. Изпълнителните действия били извършени и за
тях се дължали такси и разноски.
Поканата
за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 07.02.2019 г. Жалбата е
депозирана в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е
насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради
което е процесуално допустима.
Изпълнителното
производство е образувано по молба, подадена от „ДиМ Д.К.Х.“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“ бл. ******, с ЕИК ******,
и приложен изпълнителен лист от 10.01.2019 г., издаден по гр. д. № 7173/ 2009
г. по описа на СГС, II – Б въззивен
състав, по силата на който А.Н.П. е бил осъден да заплати на дружеството –
кредитор сумата от 500 лв., представляваща възнаграждение за изготвяне на устав
на АД; сумата от 500 лв., представляваща възнаграждение за изготвяне на устав
за ООД; сумата от 5 000 евро, представляваща възнаграждение за пълно
консултиране за офшорна фирма; сумата от 600 евро, представляваща
възнаграждение за извънредни консултации и сумата от 5 000 лв.,
представляваща възнаграждение за консултация по управление на продажбите, ведно
със законната лихва върху главните парични задължения, считано от 22.08.2005 г.
до окончателното им изплащане. Към молбата е представено пълномощно и договор
за правна помощ, по силата на който кредиторът е упълномощил фирма „Law Company Dobrev & Halachev“ LLC. с адрес 3422
Old Capitol Trail, Suite 700, Wilmington, DE 19808-6192, Country of New Castle,
Delaware, USA,
с адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Костенски водопад“ № ****** и адв.
Д. С.от ВАК, да изготви молба за образуване на изпълнително дело и да образува
изпълнително производство срещу длъжника А.Н.П. пред ЧСИ М.Г., срещу заплащане
на възнаграждение в размер на 4 000 лв., платена в брой. Документът носи
подписите на упълномощителя и на упълномощеното лице „Law Company Dobrev &
Halachev“ LLC, без да е уточнена самоличността на положилото подпис физическо
лице.
В молбата за образуване на
изпълнителното производство са посочени изпълнителни способи: налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника, опис и продажба на движими вещи, възбрана,
опис и продан на недвижими имоти.
ЧСИ
изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която посочил, че
задължението му възлиза в размер на 26 130. 48 лв., 4000 лв. адвокатски
хонорар, такси в размер на 650 лв. и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на
3 671.76 лв., в която изрично е посочено, че се прилага и изпълнителен
лист. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена чрез процесуалния
представител на А.Н.П., който на 07.02.2019 г. депозирал молба, в която изразил
становище за незаконосъобразно образуване на изпълнителното производство и
настояване да бъде прекратено незабавно.
ЧСИ
изпратил запорни съобщения до „Юробанк България“ АД, „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, „ОББ“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД на 23.01.2019 г., на която
дата е изпратил и искане до БНБ за посочване в кои банки длъжникът има банкови
сметки. На неустановена дата ЧСИ издал постановление за налагане на възбрана
върху притежавани от длъжника недвижими имоти, изпратено на СлВп при СРС за
вписване на 25.01.2019 г.
Длъжникът
извършил доброволно погашения на 30.01.2019 г. в общ размер на 367.22 лв.
При
така изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото производство е процесуално допустима, а по същество –
частично основателна, предвид следното:
По
повод оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на образуваното
изпълнително производство по повод наличието на лични отношения между съдебния
изпълнител и взискателя, които компрометират обективността и безпристрастността
на ЧСИ, съдът счита, че независимо, че са налице такива данни, не може да
разгледа възраженията по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител.
За съда е ноторно известно, че между ЧСИ и взискателя са налице обстоятелства,
които съгласно разпоредбата на чл. 22 от ГПК налагат отвода на съдебния
изпълнител. Касае се за едно от
основните начала на гражданското съдопроизводство и систематичното разположение
на нормата в общата част на ГПК сочи, че е приложима по отношение на всички
регламентирани от кодекса производства, включително и изпълнителното такова.
Настоящият съдебен състав намира, че единствената процесуална възможност, с която длъжникът разполага, е предвидената в
чл. 441 от ГПК.
Оплакването
в жалбата по повод определеното с поканата за доброволно изпълнение адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000 лв. е основателно. За да се породи
валидно процесуално представителство, разпоредбата на чл. 32 т. 1 от ГПК
предвижда, че се упълномощават адвокати, т. е. конкретни физически лица, които
упражняват адвокатска професия. Договорът за поръчка е допустимо да бъде
сключен с адвокатска кантора – юридическо лице, но процесуалното
представителство възниква във връзка с едностранното изявление на
упълномощителя да упълномощи процесуален представител – адвокат. Видно от
съдържанието на пълномощното, законният представител на взискателя е
упълномощил адвокатско дружество със седалище в САЩ. Нито в текста на
пълномощното и договора, нито в графа „упълномощен“ е посочена самоличността на
адвоката/ адвокатите, които са упълномощени и са подписали пълномощното, за да
може да бъде преценено дали имат право да упражняват адвокатска професия в
България. Самото адвокатско дружество не фигурира в публично достъпния Списък с
практикуващи българи, адвокати в САЩ, разпределени по консулски окръзи и район
на действие, публикуван на сайта на българското МВнР, така че, съдът не може да
приеме за установено, че упълномощеното от взискателя адвокатско дружество е
регистрирано по надлежния ред и адвокатите в него имат право да осъществяват
процесуално представителство на територията на Р България.
В съдържанието на приложения договор
за правна защита и съдействие присъства името на адв. Д. С.от ВАК като
пълномощник на взискателя. В тази му част съдът намира пълномощното за недействително,
тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 33 от ГПК, съгласно която в
пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на
пълномощника. Липсват трите имена на пълномощника, като негов адрес е посочен
адреса на самия взискател, не е посочен телефон. Липсва подпис на адв. Д.
Стоянов, за да се приеме, че е налице сключен договор за правна защита и
съдействие с него, както и че нему е било действително извършено плащане на
адвокатско възнаграждение.
Вън от горното, от съдържанието на
пълномощното става ясно, че е с предмет – изготвяне на молба за образуване,
както и образуване на изпълнително дело срещу длъжника. Видно от молбата за
образуване на изпълнителното производство, тя е депозирана лично от законния
представител на взискателя, поради което съдът счита, че, от една страна, не е
възникнало валидно правоотношение с предмет процесуално представителство на
взискателя, а от друга, няма доказателства за свършена работа, за която да се
дължи адвокатски хонорар, поради което евентуално сторените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да бъдат възлагани на длъжника. Това от своя страна би
довело до редуциране на дължимата на ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, която следва да бъде намалена съразмерно намалението на дълга с 367.22
лв., в какъвто размер са извършените от длъжника доброволни погашения преди
връчване на поканата за доброволно изпълнение. Дължимата по т. 26 от ТТРЗЧСИ
такса възлиза в размер на 1 804.80 лв. без ДДС или 2105.60 лв. с ДДС.
По отношение оплакванията по повод
определението от ЧСИ обикновени такси, то съгласно чл. 80 л. 1 т. 3 от ГПК в
тежест на взискателя са разноските за изпълнителни способи, които не са
приложени. По изпълнителното производство са налице доказателства за способите,
предприети по искане на взискателя от съдебния изпълнител и към този момент на
изпълнителното производство не може да се определи кои от тях биха дали
резултат. Предвид изложеното, тези оплаквания са неоснователни.
При така изложените съображения, Градският
съд намира жалбата за частично основателна, поради което определянето на
разноските в поканата за доброволно изпълнение следва да бъде отменено
съобразно изложените по горе съображения.
Водим от горното и на основание чл.
437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ обективираното в покана за
доброволно изпълнение, изх. № 00024/ 23.01.2019 г. по изп. д. № 20198620400002,
постановление на ЧСИ М.Г., с рег. № 862 на КЧСИ, с район на действие СГС, за
определяне на дължимите от длъжника А.Н.П., с ЕГН **********, такси и разноски,
в частта:
относно дължимия в полза на взискателя
„ДиМ Д.К.Х.“ ЕООД, с ЕИК ******, адвокатски хонорар в размер на 4 000 лв.
/четири хиляди лева/ и
относно дължимата в полза на ЧСИ такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, за разликата над 2105.60 лв. /две хиляди сто и пет лева и
шестдесет стотинки/ с ДДС до определения от ЧСИ размер от 3671.76 лв. /три
хиляди шестстотин седемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. №
00074/ 13.03.2019 г., подадена от длъжника А.Н.П. в останалите и части.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.