Решение по дело №54/2019 на Районен съд - Айтос

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ 135

 

гр.Айтос, 21.06.2019 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                     Председател :  Мария Джанкова 

                                                              Съдебни заседатели :………………

                                                                                  Членове :..……………..

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора………..., като разгледа докладваното от съдията Джанкова гражданско дело  № 54  по описа  за 2 019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба на адв.Г.Х., действаща в качестовото на пълномощник на  СНЦ   „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ /НАРМОБ/,   ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление: *** против Д.  Р.Д., ЕГН **********,***.

С исковата молба се заявява претенция ответникът Д.  Р.Д., ЕГН ********** бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде на ищеца CHЦ  „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“, c EHK ***, със седалище и адрес нa управление: *** владението върху следните животни: 1/един/ брой коч порода АСАФ, с вет. № BGD301467142, инд. № 0390; майчин № 70175, предоставен му за временно ползване пo Договор № 71 от 09.08.2010 година, с изтекъл срок на действие и 1/един/ брой коч , порода АСАФ, с вет. № BG 001000075207, инд. № 1101; майчин № 7057, предоставен му за временно безвъзмездно ползване пo Договор № 112 от 03.10.2011 година, с изтекъл срок на действие. МОЛИ се наред с това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение общ размер 300.00 /триста/ лева, от които 150.00 лева - за неизпълненото задължение пo чл. 11 от Договор № 71 от 09.08.2010 година, а именно да се предостави на ищеца безвъзмездно 1 бр. мъжки приплод от дадения му за ползване за разплод коч и 150.00 лева - за неизпълненото задължение пo чл.11 oт Договор № 112 от 03.10.2011 година, за предоставяне на ищеца безвъзмездно 1 бр. мъжки приплод от дадения му за ползване за разплод коч.

В условията на евентуалност и в случай, че искът пo чл. 108 от ЗC бъде отхвърлен като неоснователен в осъдителната му част/ изцяло или частично/ поради това, че двата процесни разплодника / или някой от тях е умрял или отчужден или пo друга причина не е възможно предаването му на ищеца, последният предявява срещу ответника иск за присъждане на СНЦ“НАРМОБ“ паричната равностойност на липсващите / липсващия разплодник в размер 800.00 лева за всеки един от кочове.

МОЛИ се ответникът да бъде осъден да заплати на СНЦ“НАРМОБ“ неустойка пo чл. 20 от Договор № 71 от 09.08.2010 година и Договор № 112 от 03.10.2011 година в общ размер 4 800.00 /четири хиляди и осемстатин/ лева, от които: 2400.00 лева - пo първия oт тях и 2400.00лева - пo втория от договорите.

Представят писмени доказателства: 1. Договор № 71 от 09.082010 година, с Приемо-предавателен протокол oт същата дата; 2. Договор № 112 от 03.10.2011 година, с Приемо-предавателен протокол към него от същата дата; 3. Дан.фактура № 36 от 15.10.2010г. с приложен към нея опис от същата дата; 4.Приемо-предавателен протокол от 05.08.2010г.; 5. Дан. фактyра № 37/03.1 1.2010г. с опис към нея от същата дата; 6. Преводно нареждане от 15.10.2010 г. пo ф-ра № 36 от същата дата с партиден лист; 7. Преводни нареждания oт дата 02.11.2010 г. и oт дата 03.12.2010 г., с партиден лист; 8. Протокол от OC на СНЦ „НАРСПБМ“, В.Търново от 17.11.2015 г. с Приложение № 1 за изключени членове на Сдружението; 9. УАПС oт 21.06.2018 г. на СНЦ „НАРМОБ“, В.Търново.

Ищците претендират заплащане на правените съдебно-деловодни разноски. Наред с представените писмени доказателства молят за възможност за допълнителни доказателствени искания във връзка с отговора на ответната страна.

В съдебно заседание ищцовата страна чрез адв.Х. оттегля претенцията за обезщетение общ размер 300.00 /триста/ лева, от които 150.00 лева - за неизпълненото задължение пo чл. 11 от Договор № 71 от 09.08.2010 година, а именно да се предостави на ищеца безвъзмездно 1 бр. мъжки приплод от дадения му за ползване за разплод коч и 150.00 лева - за неизпълненото задължение пo чл.11 oт Договор № 112 от 03.10.2011 година, за предоставяне на ищеца безвъзмездно 1 бр. мъжки приплод от дадения му за ползване за разплод коч, поради което и производството по делото е прекратено в посочената му част.

В останалата част исковете са изменени, както следва:  - евентуалният иск за заплащане левовата равностойност на двете животни  - от претендираните 800,00 лева за всеки един от кочове, на по 300,00 за всеки един от  липсващите / липсващия разплодник; - относно неустойката пo чл. 20 от Договор № 71 от 09.08.2010 година и Договор № 112 от 03.10.2011 година, претендирана  в общ размер 4 800.00 /четири хиляди и осемстатин/ лева, от които: 2400.00 лева - пo първия oт тях и 2400.00лева - пo втория от договорите, след направеното изменение – за сумата от общо 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева, т.е. по 900,00 лева неустойка за всеки от двата договора.

Ищцовата страна ангажира писмени и гласни доказателства.

 

В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът Д.  Р.Д., действайки чрез адв.Г.К. – БАК (посочен и за съдебен адресат) изпраща отговор на исковата молба. Със същият оспорва изцяло фактическата   обстановка,   описана    в   обстоятелствената  част на исковата молба  и заявява, че същата не  отговаря   на  обективната  действителност   и   на   действителното фактическо  положение. Заявява, че  не дължи   никакво   плащане:  нито неустойка, нито  обезщетение пo договора. Излага подробни съображения във връзка с становището си, като не спори, че  между страните са налице  два формални писмени договори за отглеждане и изхраняане на 2  броя  мъжки агнета, но твърди, че макар в договорите да е посочено, че се предоставят агнета от порода  АСАФ,  всъщност са му  предадени  агнета пo  официална идентификация    на интегрираната    информация    БАБХ   oт  порода „синтетична популация българска млечна“ /СПБМ/ - в пъти пo-евтина от посочената в договора.

Твърди, че към   договора   липсват  подписани    oт страните  документи,  пpoтoкoли и програмни  книжа, че се ангажират с изпълнение на програма, или че са съпричастни към нейните цели и ангажименти.

Изтъква, че от представените платежни  документи -  фактури с приемно-предавателни   протоколи  към  тях,  cе   установявало,  че   животно  с идентификатор  електронен  номер  на   ушна  марка   №100001000075207, платено с фактура   № 37 oт 03.1 1.2010г. и тo частично, като остатька е преведен преди възникване на  облигационното задължение. От друга страна бил налице и друг „феномен“ - животното е платено на 03.11.2010г., a e родено на ***г. , т.е. 6 месеца преди раждането.

Изтъква като отделен порок на поцесния договор отразяването, че ползвателят заплаща животното пo цени, посочени в приемно-предавателния  протокол, a  такива   липсват и в двата приложени   протокола.

По отношение на получени приплоди заявява, че отподписване   на договора до  настоящия момент   мъжки приплоди не са получени, за да се престират на ищеца     Отделно  от това твърди, че престираните пo  договор мъжки   животни  са починали през лятото 2014г., поради  настъпила пироплазмоза за едното фивотно, a за другото - пневмония. Едновременон с това животните, върху които следвало да работят разплодниците, т.е. овцете – майки станали обект на кражба и  отнети от владение на ответника, за което било образувано ДП, съгласно представено Постановелние на РП-Айтос. Излага възражение, че при липса на разваляне на договора, тo искът за заплащане на неустойка се явява неоснователен и недопустим. Ha следващо  място оспорва  размера на неустойката като прекомерен и излизащ   извън пределите на функциите на неустоечната клауза.  Отделно  oт  това твърди  отрицателния факт, че  не  се дължи обезщетение, тъй като не е налице неизпълнение пo вина на ответника.

Твъди осъществяването на форсмажорни обстоятелства и факти, които  освобождават  oт отговорност  ответника  от престация - извършената кpaжбa, както и мора пo животните през 2014г. В обобщение ответникът моли зa отхвърляне на  предявените  искове и за  присъждане на направените съдебно — деловодни разноски. Заявява ддоказателствени искания - нa основание чл. 156 oт ГПКдопускатне в режим на довеждане двама свидетели, с чиито свидетелски показания ще доказва заявените с oтгoвopa факти пo сключването и изпълнението на дoгoвopa и настьпилите форс- мажорни обстоятелства.  Представя писмени доказателства:    Справка за движения нa животно oт интрегрираната система на БАБХ за животно с ел.ушна мapкa: 100001000075207;   Постановление за спиране на наказателно производство c peг.индекс 1407/13г. - 12.04.2016г. на Районна прократура — гр. Айтос;  Протокол за аутопсия № 16 oт 06.07.2014г.;  Протокол за аутопсия № 21 oт 26.07.2014г.  

В съдебно заседание ответникът Д. лично и чрез адв.К. поддържа отговора, ведно със заявеното становище като моли за отхвърляне на предявените искове. Позовава се и на изтекла погасителна давност по повод предявените искове за обезщетение и неустойка.

Представя писмени и гласни доказателства.

С исковата молба е предявен ревандикационен иск за собственост на движими вещи по чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) против ответника, както и в условията на евентуалност и на осн. чл.57, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и иск за обезщетение по чл.92, ал.1 от ЗЗД.

 

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

За да е основателен иска пo чл. 108 от ЗС, върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е собственик на процесните вещи, в конкретния случай – 2 бр.животни; че последните са във владение или държане на ответника, както и че процесните кочове се държат от ответника без правно основание.

За установяване на първата от предпоставките по ревандикационния иск, а именно собствеността на животните, по делото са представени и приети като доказателство: фактура № 36 от 15.10.2010г. с приложен към нея опис от същата дата и Приемо-предавателен протокол от 05.08.2010г, неразделна част от горната фактура; фактура № 37 от дата 03.11.2010г., с опис към нея oт същата дата. Видно от направеното в посочените документи отразяване, всички те са двустранно подписани. Представени са  и 3 бр. Платежни нареждания, съответно дата 15.10.2010г., 02.11.2010 и от 03.12.2010г., с които на доставчика на процесните кочове е заплатена фактурираната доставна цена. Доколкото в трайната съдебна практика се приема, че фактурата е доказателство за възникнало договорно правоотношение пo договор за покупко-продажба между страните, ако в нея фигурира описание на стоката пo вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, съдът приема, че при така представените писмени документи /тъй като фактурите отговарят на горните изисквания и не са оспорени от противната страна/, същите следва да се зачитат като доказателство за извършена продажба /вж Решение № 92/ 07.09.2011 г. пo т.д. № 478/2010г. т.к, 2-ро TO на BKC/.

Процесните данъчни фактури, ведно с описите и приемо-предавателните протоколи, неразделна част от тях, отговарят на горепосочени изисквания, поради което и следва да се ценят като годни за удостоверяване придобиването на собственостга на процесните кочове от СНЦ“ НАРМОБ“.

Oт приобщените като доказателства пo делото 2-ва броя приемо-предавателни протоколи, пo отношение на които не е оспорен подписа на ответника на „приел“, нито пък факта на получаване от него на животните, oписани в протокола, се установява,че през 2010 год. и 2011 година, в качеството на член на ищцовата асоциация, ответникът Д. е получил oт CHЦ“НАРМОБ“ с приемо-предавателен протокол oт 09.08.2010 г. за временно безвъзмездно ползване, съгласно условията на сключен между страните Договор № 71 от 09.08.2010 година, 1 брой мъжко разплодно животно - агне, порода АСАФ, с вет. № BG D301467142, инд. № 0390; майчин № 70175, а по–късно, по Договор № 112 от 03.10.2011 година, с приемо-предавателен протокол oт същата дата - един брoй мъжко разплодно животно - агне, порода АСАФ, с вет. № BG 001000075207, инд. № 1101; майчин № 7057.

Недоказано в хода на съдебното производство остана възражението, че макар в договорите и приемо-предавателните протоколи да било отбелязано, че се предоставят агнета от порода АСАФ, те били от друга порода - CПБM.

 Не е спорно между страните, че ответникът Д. е подписал документите без възражения относно отрадзеното съдържание на договорите и съпътстващите ги протоколи, a представената Справка от БAБX, доколкото е изготвена пo данни, предоставени на ползвателя на разплодните животни, т.е. от ответника Д., не следва да се цени като удостоверилно за горните обстоятелства, доказателство.

При така изложените съображения съдът намира за устоновено, че процесните кочове са били собственост на ищеца, както и че са били предадени на ответника в изпълнение на сключените между страните два договора - Договор № 71 от 09.08.2010 година и Договор № 112 от 03.10.2011 година. Не е спорно също така, че срокът на действие на всеки един от сключените между страните Договор № 71 от 09.08.2010 година и Договор № 112 от 03.10.2011 година е 4 години, т.е. е изтекъл съответно на 09.08.2014г. /за договор №71/ и на 03.10.2015г. /за договор № 112/.

С изтичане на договорите и съгласно чл.13 от всеки един от тях, ползвателят се е задължил в 7-дневен срок от прекратяване на действието на облигационното отношение да върне разплодника на собственика.

В настоящия случай нe ce оспорва и факта, че животните не са били върнати на ищеца. Следователно освен собствеността на ищцовата асоциация досежно двете животни, държането на разплодниците от ответника, които се установиха при анализ на събранате по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че е налице   при условията на чл. 13 от договорите и държането  на животните без основание.

Въпреки това, макар ревандикационната претенция да е основателна и доказана в установителната й част, същата следва да бъде отхвърлена предвид  установено обстоятелството, че двата процесни разплодника са умрели, видно от представените Протоколи за аутопсия №№ 16 / 06.07.2014г. и 21/26.07.2014г. Ето защо и доколкото  не може да бъде предадено на ищеца владението на двете животни, тo следва да бъде разгледан предявеният евентуален иск пo чл. 57, aл.2 от ЗЗД за присъждане паричната равностойност на процесните кочове.

Същият иск освен допустим, съдът намира  и за основателен, а и доказан до размера на ищцовата претенция, съобразно направеното изменение в съдебното заседание от 21.05.2019 г.

 По повод възраженията на ответната страна следв ада се отбележи, че е без значение конкретната причина, поради която вещта не се намира у ответника - унищожаването й, укриването й, извършено разпореждане със същата в полза на трети лица, неположена грижа за опазването. Съгласно задължителната практика на ВКС /напр. обективирана в решения на BKC пo чл. 290 от ГПK  -  Р. № 60/25.03.2013r. no ГД № 394/2009г. , 4-то ГO на ВКС; Р. № 22/09.02.2011 г. по гр.д. № 1610/ 2009г. ,1-во ГO на ВКС./ е допустимо във фазата на исковото производство  чрез съединяване в условията на евентуалност на иск за собственост на движими вещи с иск за заплащане на равностойността им в случай,че същите не са налице. В същия смисъл е и материалноправната норма на чл.57 от ЗЗД, съгласно която ако подлежащата на връщане вещ погине или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.

По делото се установи, че до датата на смъртга им през 2014 година процесните два коча са били в държане на ответника. Установи се и че предаването на владението на кочовете не може да се осъществи, тък като същите са умрели.  Kъм датата на завеждане на иска, ищецът твръди, че липсата/смъртта на кочовете не е била известна, а знанието на ръководството информация за смъртта на животните е стигнала едва с получаван отговора на ответника.Отв.Д. Р. Д. нито твърди, нито ангажира доказателства, че на ищеца преди  този момент е била известена смъртта на процесните кочове. Уведомяването на ръководството на „НАРМОБ" е било именно задължение на Р. тъй като, същият освен ползвател на животните по процесните договори е  бил „зооинженер“ в Асоциацията, като видно от представения трудов договор е заемал тази длъжност през целия релевантен период за срока на действие на дгоговорите.

Oт обясненията по реда на чл. 176 от ГПK и от приетите като доказателства пo делото Договор № 71 от 09.08.2010 година и Договор № 112 от 03.10.2011година, с 2 бр. приемо- предавателни протоколи към тях, с датата на сключването на договорите, се установява, че ответникът едновременно е представлявал CHЦ „НАРМОБ“ и себе си както в договорните правоотношения, така и в предаването и приемането и на двата коча. Toвa е станало със знанието и без противопоставянето на Председателя на Сдружението. Макар да отрича  да е бил натоварен да представлява Сдружението в тези правоотношения, с оглед заеманата длъжност „зооинженер“, последният факт следва  да се счита доказан с оглед установеното пo делото от гласните доказателства - показания на св.Т. М., че утвърдената в Асоциацията практика е била на зооинженерите да се възлага организацията пo предаването на кочовете на членовете на сдружението и подписване на документите от зооинженерите като пълномощници на собственика. На зооинженерите е била възложена и отговорността да осъществяват методическа помощ и контрол пo спазване условията на договорите от ползвателите на кочлетата в поверените им ферми на членовете на Асоциацията / вж Указания за отглеждане на разплодниците, неразделна част от договорите/. Възражението на отв.Д.Р., че не е получавал такива указания се опровергава от факта, че тойсе е подписал и за „собственик“ и за „ползвател“ в договорите, a в същите е отбелязано, че тези Указания са неразделна част от последните.

Oт заключението на изготвената пo делото съдебно-оценителиа експертиза се установява, че пазарната стойност на процесните кочове към датата на тяхната смърт е  около 300,00 лева, за всеки от тях. Заключението e прието от съда, не е оспорено от страните и не се опровергава от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и съдът намира, че следва да бъде изцяло кредитирано.

Ирелевантно пo този иск е обстоятелството за невиновна отговорност и освобождаване на ответника от отговорност поради настьпилата смърт на животните вследствие на епидемията през 2014година, за която в отговора на и.м. се твърди,че е с характера на непреодолима сила. Настъпилата смърт в случая не може да бъде дефинирана като резултат от непреодолима сила, която да изключва отговорностга на длъжника.. Според тази разпоредбата на чл.306 ал.2 от ТЗ, за да бъде освободен от отговорност неизправният длъжник, следва да бъде установено, че въведените от него обстоятелства, oт които извежда хипотезата на непреодолима сила, са обективно непредвидими или непредотвратими, т.е. имат извънреден характер и са осъществени след сключване на договора. Независимо, че законът борави с понятието "непредвидено" за събитието, възпрепятствало изпълнението, има се предвид непредвидимост на същото, т.е. такова събитие, което е извън контрола на длъжника и не може разумно, с основание, при добросъвестно поведение и полагане на необходимата грижа, да се очаква да  бъде взето предвид от него при възникването на договорната връзка. Непредотвратимостта е свързана с невъзможността конкретното събитие или последиците от него да бъдат предотвратени от длъжника в рамките на дължимата грижа за добросъвестно изпълнение на задълженията му. Пряко свързан с непредвидимостта и непредотвратимосгга е извънредният характер на възпрепятстващото изпълнението събитие, защото извънредностга означава, че събитието не е характерно, нормално, закономерно, обичайно, подразбиращо се, за да може да бъде предвидено и да бъдат предприети мерки за предотвратяването мy, a има случаен характер. За да се освободи от отговорност, съгласно чл. 81 ал. 1 от 33Д, ответникът би следвало  да е представил убедителни доказателства, че смъргга на животните не може да   мy ce вмени във вина; че е положил грижата на добър стопанин като е направил всичко необходимо да предотврати леталния изход от заболяванията на животните.

По делото не са представени доказателства за депозиран сигнал до ветеринарна служба за налични признаци на заболяване при животните, няма доказателства, че собственикът на кочовете е бил уведомяван за масово измиране на животни, съжителствали с процесните или за възникнало сериозно заболяване, няма доказателства, че като ползвател ответникът е положил необходимите грижи за отглеждането и храненето на животните с качествена храна, че същите са били в изолация от животни с клинични признаци на заболявания, за извършени от ответника ваксинации с цел профилактика или за провеждано лечение на разплодниците, за отглеждане при подходящи условия. Ответникът не е представил като доказателство за полаганите грижи дневник пo чл.132, ал.1, т.13 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за проведените лечебно-профилактични мероприятия с вписаните от ветеринирния лекар на обекта проведени лечебно-профилактични мероприятия.

Предвид изложените съображения искът за присъждане паричната равностойност на погиналите кочове, следва да бъде признат за основателен и доказан за сумата от общо 600,00 лева, по 300 лева за всяко едно от погиналите две животни, предоставени на ответника за ползване по двата договора №№ 71/ 09.08.2010г. и 112/ 03.10.08.2011 г.

Пo предявеният иск за неустойка пo чл.92 от З3Д, вр. с чл. 20 от процесните два договора съдът намира следното:

Съгласно правната норма на чл.92 3ЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението на договорното задължение по конкретния договор, без да е нужно те да се доказват.

От една страна ищецът твърди, че е изпълнил задължението си да предостави за временно и безвъзмездно ползване на ответника два броя кочове, съгласно процесните два договора, т.е. самият той е изправна по договора страна. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне при условията на процесните договори предоставените мy кочове, също така - че ответникът е членувал за определен период от време в ищцовото сдружение.

Сочи като безспорно между страните, че прекратяването на членственото правоотношение е настъпило с влизане в сила на Решението на Общото събрание на CHЦ“НАРМОБ“ от 17.11.2015г._,  с което ответникът е изключен като член на Сдружението.

От друга страна възраженията на ответника следва да се разгледат в няколко посоки: в писмения си отговор и пo повод предявения иск с правно основоние  чл. 92 от З3Д, вр. с чл. 20 от процесните договори, се позовава на прекомерност на размера на неустойката и на наличие на  форс мажорни обстоятелства и факти, освобождаващи го отговорност, а в първото съдебно заседание – преди обявяване на окончателния доклад на съда твърди, че претенцията за неустойка по договорите е погасена по давност.

По повод направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира, същото за основателно, тъй като съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. В конкретния случай визираният в зокана тригодишен срок започва да тече от датата наизтичане  на всеки от договорите, т.е. за договор № 71/ 09.08.2010г. – считано от 09.08.2014г. и 112/ 03.10.08.2011 г. – от 03.10.2011г., поради което и претенциите за неустойка и по двете облигационни отношения при така направеното възражение за давност са били погасени, доколкото са заявени едва с подаване на исковата молба на 15.11.2018г.

Ето защо и само на посоченото основание претенцията по чл.92 от ЗЗД вр. вр. с чл. 20 от Договор № 71 от 09.08.2010 година и Договор № 112 от 03.10.2011 година в общ размер 1 800.00 / хиляда и осемстатин/ лева, от които: 1 400.00 лева - пo първия oт тях и 1 400.00 лева - пo втория от договорите, следва да бъде отхвърлена.

 

Предвид изхода на спора, с частично уважаване и отхвърляне на предявените искове, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, деловодните разноски, съставляващи заплатени адвокатски възнаграждения по договор за правна помощ, държавни такси и внесени депозити за експертизи, следва да останат за страните, така както са направени.

 

Водим от гореизложеното, Айтоският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА  за установено по отношение на ответника Д.  Р.Д., ЕГН **********,***, че СНЦ   „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ /НАРМОБ/,   ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление: ***  е бил собственик на следните животни: 1/един/ брой коч порода АСАФ, с вет. № BGD301467142, инд. № 0390; майчин № 70175, предоставен на Д. Р.Д.  за временно ползване пo Договор № 71 от 09.08.2010 година, с изтекъл срок на действие и 1/един/ брой коч , порода АСАФ, с вет. № BG 001000075207, инд. № 1101; майчин № 7057, предоставен на Д. Р.Д. за временно безвъзмездно ползване пo Договор № 112 от 03.10.2011 година, с изтекъл срок на действие.

 ОТХВЪРЛЯ иска на СНЦ   „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ /НАРМОБ/,   ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление: *** против Д.  Р.Д., ЕГН **********,***, с който  ищцовата асоциация претендира, след като бъде прието за установено пo отношение на ответника, че  е собственик на следните движими вещи:

1/един/ брой коч порода АСАФ, с вет. № BGD301467142, инд. № 0390; майчин № 70175, предоставен за временно ползване пo Договор № 71 от 09.08.2010 година, с изтекъл срок на действие и 1/един/ брой коч , порода АСАФ, с вет. № BG 001000075207, инд. № 1101; майчин № 7057, предоставен  за временно безвъзмездно ползване пo Договор № 112 от 03.10.2011 година, с изтекъл срок на действие, Д.Р.Д. да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху описаните движими вещи, като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Д.  Р.Д., ЕГН **********,*** да заплати на СНЦ   „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ /НАРМОБ/,   ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление: ***, паричната равностойност  на липсващите 2 бр. разплодника в размер общо 600,00 /шестстотин/лева, по 300,00лв за всеки един от гореописаните кочове.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на СНЦ   „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ /НАРМОБ/,   ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление: *** против Д.  Р.Д., ЕГН **********,***, с който се претендира ответникът Д. да бъде осъден да заплати на СНЦ“НАРМОБ“ неустойка пo чл. 20 от Договор № 71 от 09.08.2010 година и Договор № 112 от 03.10.2011 година в общ размер 1 800.00 / хиляда и осемстатин/ лева, от които: 1 400.00 лева - пo първия oт тях и 1 400.00 лева - пo втория от договорите.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване  пред Бургаския окръжен съд в 2 - седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

 

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ :