Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3962 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена от П.С.П. искова молба, с която моли
ответникът „Н.М.Г.“ АД да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 200 000
лева от наричането му „убиец на Ш.“, „болен от диабет“, „лудия“, „психар от
Лясковец“, „маниакът любител на огнестрелно оръжие“ в статия в бр. 23 от
11.06.2016 г. на вестник „Уикенд“, озаглавена „Диабет стопи П. Лудия“.
Ответникът
не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В случая,
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД -
действие или бездействие от лице, на което ответникът е възложил някаква работа,
противоправно поведение при или по повод изпълнението й и причинна връзка между
деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
На първо
място съдът намира за установен за факта, че авторът на печатния материал е
лице, на което е възложена работа по изготвяне на описания журналистически
материал.
Спорът е
относно наличието на противоправно деяние и причинна връзка между публикуването
на материала и претърпените от ищеца вреди, както и справедливият размер, който
ще обезщети ищеца за търпените от него страдания.
От приетото
по делото заверено копие на статия в бр. 23 от 11.06.2016 г. на в-к „Уикенд“
„Диабет стопи П. Лудия“ се установяват изложените в исковата молба твърдения:
че е наречен с прозвището „лудия“, „психар от Лясковец“, „убиец на Ш.“, „болен
от диабет“ и „маниакът любител на огнестрелно оръжие“.
Публикацията е продукт на журналистическа
работа, извършена от лица, на които ответникът е възложил тяхното изготвяне и
оформяне, за да станат достояние на неограничен кръг от потребители на
информация.
Свободата
на словото е конституционно гарантирано право, при упражняване на което не
следва да се засяга по недопустим начин правната сфера на друго лице.
Журналистическата професия е призвана да информира широката общественост, но
нейна присъща характеристика е и да формира социални и политически възгледи у
членовете на обществото. Това предполага поднасяне на информацията по
професионален и обективен начин, с изразни средства от литературния език и в
съответствие с правилата на етиката. Освен това, свободата на словото не е
безгранична и следва да бъде в рамките на ограниченията, поставени от КРБ: не
може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго (чл. 39,
ал. 2 от КРБ) или да бъде насочено срещу тези неимуществени блага (чл. 41, ал.
1 от КРБ). Според чл. 10, т. 2 от КЗПЧОС упражняването на правото на свободно
изразяване на мнение, „доколкото е съпроводено със задължения и отговорности,
може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които
са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество за
защитата здравето и морала, на репутацията или правата на другите“.
Оценъчните
съждения, съдържащи се във всяка от статиите не могат да се проверяват за
тяхната вярност, доколкото представляват коментар на фактите. На преценка
подлежи обаче верността на изнесените факти, като отговорността на ответника
може да бъде ангажирана в случай на тяхната невярност и само доколкото засягат
неблагоприятно адресата и издателят не е положил дължимата грижа преди
отпечатването да провери достоверността на разпространената информация. (така
решение № 62/06.03.2012 г., гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV г.о.).
За да
даде вяра на отразеното в процесната статия съдът изхожда и от нейния контекст,
включително от данните в мотивите на решение от 08.02.2017 г. по ВНОХД №
202/2016 г. на Апелативен съд – Велико Търново и решение № 112/21.08.2017 г. по
НД № 402/2017 г. на ВКС. Не е необходимо лицето да е има влязла в сила присъда
за деяние, съставляващо престъпление, за да се докаже достоверността на
изнесеното.
Видно е
от приетата по делото справка за съдимост, представляваща официален документ, че
с присъда № 111/19.11.2015 г. по НОХД № 462/2014 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново, че П.С.П. е признат за виновен в това, че виновен в това, че на
14.03.2014 г. около 6 часа в гр. Лясковец, Великотърновска област, на ул. **********в
апартамент № 1 предумишлено, по начин опасен за живота на мнозина - с
полуавтоматична ловна карабина „Arsenal“, модел „SLR - 95 Н“, кал. 7,62x39 мм. с № **********и полуавтоматична едноцевна пушка „BAIKAL“, модел „MP – 153“, кал.12 /12x89/ с № ********** направил опит да умъртви повече от
едно лице - Д. Ц. К., М. Р. А., Д. Б. К., В. Р. С., Г. К. А. и умъртвил Е.Е.Ш. -
всички в качеството им на полицейски органи - служители на МВР при изпълнение
на службата им - участие в провеждане на полицейска операция на територията на
ОД на МВР – Велико Търново, като от деянието, макар да е довършено, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици и на
основание чл. 116, ал. 2, пр. 4 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1, алт.
1 и т. 9 във вр. с чл. 115 и чл. 18, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК му е
наложено наказание доживотен затвор без замяна.
Към
11.06.2016 г., когато статията е публикувана във вестник „Уикенд“, присъдата е
била произнесена. Целта на журналистическия материал е да информира
обществеността за съдебното решение подсъдимият П.П. да бъде признат за виновен
в извършване на най-тежкото престъпление, засягащо живота като висше човешко
благо – убийство. Действително, в статията не е отбелязано изрично, че
присъдата не е влязла в сила. Това обстоятелство обаче е без значение,
доколкото след година и два месеца – на 21.08.2017 г. е постановено окончателно
решение на ВКС, потвърждаващо противоправността на извършеното от П. деяние и вината
на дееца.
Журналистическата
професия обаче не само дава право на медиите, но и ги задължава да информират
обществеността за развитието на наказателното производство, образувано срещу
лице, извършило тежко умишлено престъпление, при което е отнет животът на
полицейски служител, а този на други пет е бил поставен в опасност. Именно
такъв е и конкретният случай. Журналистите от в-к „Уикенд“ са индивидуализирали
субекта, за който се отнася в статията, с постановената спрямо него осъдителна
присъда.
Относно използвания
в процесната статия епитет „лудия“ и предвид контекста, в който той е
употребен, съдът намира, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността на ответника „Н.М.Г.“ АД, който не се спори, че е издател на
вестник „Уикенд“. При използване на този епитет авторът на статията изрично е
посочил, че П.С.П. е известен с този прякор в родния си град. Ищецът е
популярен с този прякор сред съгражданите си в Лясковец, а дали и защо е станал
известен с това прозвище е без значение. То го отличава от останалите членове
на обществото.
Известността
на П.П. като лице, участващо в конфликт с
ученици от съседното училище, със съседите в кооперацията, в която живеел, отправяни
от него закани за саморазправа, включително чрез употреба на оръжие, инициирани
още през 2012 г. дела по чл. 157 от ЗЗ, демонстративното препятстване
изпълнението на служебните задължения на полицейски служители по контрола и
съхранението на огнестрелните оръжия, както и установената в хода на
наказателното производство личностова структура на П. (сензитивен и емоционално
лабилен тип), диагностицираното смесено личностово разстройство (видно от
мотивите на решение № 244/08.02.2017 г. по ВНОХД № 202/2016 г. по описа на АС-
гр. Велико Търново) дават основание той да бъде определен като „психар“. Думата
е жаргонен израз и означава, освен психичноболен, и опасен и непредвидим човек.
Влязлата в сила присъда потвърждава профила на ищеца такъв, какъвто е описан в
журналистическия материал. Именно поведението му на 14.03.2014 г. се е оказало
непредвидимо и е резултирало в отнемане на живота на полицейски служител. Установено
е безспорно, че смесеното личностовото разстройство на П.П. представлява
психично разстройство в широкия смисъл на това понятие и се манифестира с
поведенчески отклонения, в чиято основа е дисхармоничното развитие на
характера. Следователно, употребата на епитета „психар“ може да бъде отнесен
към характеристиките на личността на П. и няма основание да се търси
отговорност на ответника за това.
Следва
да се отбележи, че интелектуалните способности на ищеца, за които свидетелства Г.
В. и които се установяват от заключението на съдебно-психиатричната експертиза
не изключват известни психологически отклонения.
Що се
отнася до твърдението, че ищецът е болен от диабет, това са данни, с които авторът
на статията се е сдобил от служители на Ловешкия затвор. Верността на това
твърдение е без значение, доколкото то не представлява нито обидно, нито
клеветническо изявление. В контекста на статията то идва да информира
обществеността за здравословното състояние на П.П. и това по никакъв начин не
уронва престижа на ищеца. С други думи, неверността на факта не засяга
неблагоприятно адресата, поради което ответникът не следва да отговаря за
вреди, каквито не е причинил на ищеца.
„Маниакът любител на огнестрелно оръжие“ е оценъчно твърдение, което почива
на данни за пристрастеност на П.П. към хладни оръжия. То съответства на
диспозитива на присъдата от 19.11.2015 г. по НОХД № 462/2014 г., с която П. е признат
за виновен в това, че за времето от 18.06.2012 г. до 14.03.2014 г. в гр.
Лясковец, Великотърновска област, на ул. **********в ап. 1 държал огнестрелни
оръжия - ловна карабина „ИЖ“, модел „18 МН“, кал. 7,62x63 мм. /30-06
Springfield/ с № 031806ЗЗ4; полуавтоматична ловна карабина „Arsenal“, модел „SLR
- 95 Н“, кал. 7,62x39 мм с № ВА 49 01 83, разработена на базата на „АК – 47“,
кал. 7,62 мм.; полуавтоматична едноцевна пушка „BAIKAL“, модел MP -153, кал. 12
/12x89/ с № ********** и двуцевна гладкоцевна пушка „ИЖ“, модел „27 ЕМ-1С“,
кал. 12, № ********* с вертикално разположение на цевите /надцевка/ на обща
стойност 1 488 лева и 343 броя боеприпаси за огнестрелни оръжия, от които: 50 броя патрони с кал. 7,62x63 мм.,
произведени в завод „Sellier & Bellot“ в Република Чехия; 107 броя патрони, от които: 97 броя патрони
с кал. 7,62x39 мм., произведени в завод „Арсенал“ в Република България - 1994
г., 7 броя патрони с кал. 7,62 х 39 мм., произведени в „Sellier & Bellot“ в
Република Чехия, 2 броя патрони с кал. 7,62 х 39 мм., произведени в „Prvi
partisan“ в Република Сърбия и 1 брой патрон с кал. 7,62x39 мм.; 25 броя патрони с кал. 7,62x39 мм.,
произведени в завод „Арсенал“ в Република България през 2006 г.; 101 броя патрони с кал. 12 /сачми - 11/0/,
произведени в завод „CLEVER“ в Република Италия; 7 броя патрони с кал. 12 /сачми - 13/0/,
произведени в завод „NOBEL SPORT“ в Кралство Испания; 50 броя патрони, кал. 12 /сачми - 13/0/,
произведени в завод „Арсенал“ в Република България; 3 броя патрони, кал. 12 /бренеке/,
произведени в „ROTWEIL“ във Федерална република Германия, всички на обща
стойност 42.63 лева, без да има за това надлежно разрешение.
Думата „маниак“ не носи задължително отрицателен
заряд. Освен за обозначаване на психическо отклонение, тя се употребява и като
епитет за човек, силно пристрастен към определени вещи, дейности или явления.
Това е и смисълът, в който П.П. е наречен „маниак“ в процесната публикация. Множеството
хладни оръжия и боеприпаси, с които П.П. се е снабдил и е държал в дома си без
разрешение са дали основание на автора да определи ищеца като „маниак“.
По тези
съображения и предвид липсата на доказан деликт от страна на журналиста,
подготвил статията, отговорността на ответника „Н.М.Г.“ АД, публикувал
журналистическия труд, не следва да бъде ангажирана.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.П., ЕГН ********** срещу „Н.М.Г.“
АД, ЕИ*******иск с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация в бр. 23 от 11.06.2016 г. на вестник „Уикенд“,
озаглавена „Диабет стопи П. Лудия“.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: