Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 778 / 20 декември 2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана,
касационен състав, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 739 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от инж. Сашко Миленов Каменова –
Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Берковица, ЕИК *********, адрес
гр. Берковица, ул. „Митрополит Кирил“ № 13 против Решение № 266 от 10.10.2023 г. постановено по АНД № 20231630200572/2023 г. по
описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление № 392/05.04.2023
г. на Директор на РДГ – гр. Берковица, с което на П.Т.И. *** е наложено
административно наказание глоба по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, в
размер на 300.00 лв.
В касационната жалба се твърди, че въззивното
решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на закона и
процесуалните правила - отменителни основания по чл.
348, ал. 1. т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН. Излагат се съображения,
че видно от приложения към административионаказателната
преписка и представен пред Районен съд – Монтана превозен билет № 07662/00152
от 02.03.2023 г., последният съдържа не 4 броя снимки, а само една, на която е заснет единствено регистрационен номер
на превозно средство, при това заснетият номер е различен от номера на
превозното средство, посочен в билета (в раздела за данни на превозно
средство). Касаторът, счита че първоинстанционният
съд не е отчел този факт, а сочи в мотивите си, че към превозния билет са
качени снимки, на които ясно се виждат автомобилът, неговият номер и шофьорът. Сочи,
че с оглед на тази невярна констатация Районен съд - Монтана е счел, че
деянието съставлява маловажен случай и е приложил чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания. Твърди, че няма основание деянието,
описано в АУАН и НП, да се определи като маловажен случай по смисъла на § 1.
чл. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като обсъжданото административно нарушение се
отличава с по-висока степен на обществената опасност, от други подобни. Административнонаказаното лице П.И. нееднократно е санкциониран
за нарушения по Закона за горите, извършени в качеството му на лице,
упражняващо лесовъдска практика. Сочи, че при извършена проверка по регистъра
на актовите преписки при РДГ - Берковица се установява, че периода 2017-2023 г.
спрямо И. са образувани още 7 административнонаказателни
производства. Административнонаказващият орган е
разполагал с тази информация, поради което правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН, а е наложил на извършителя съответната административна санкция. Касаторът развива съображения, че законосъобразно спрямо П.И.
е ангажирана административнонаказателна отговорност
за допуснатото нарушение, като на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите му е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 300 лева. Наложената
глоба е в предвидения от законодателя минимален размер, която счита за напълно
справедлива санкция. Заявява, че чл. 257 от Закона за горите законодателят е
приравнил нарушенията, извършени от лица упражняващи лесовъдска практика, с
такива извършени от длъжностни лица, предвид значимостта на охраняваните с материалноправните норми на Закона за горите обществени
отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските
територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално
управление на горския фонд. Твърди още, че при определянето на нарушената
законова разпоредба и съответната санкционна такава, видът и размерът на
наказанието, не са налице процесуални нарушения. Спазени са изискванията на чл.
42, ал. 1 от ЗАНН, респ. на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че обвинението е
ясно, конкретно, релевирано чрез пълно, точно и
изчерпателно описание на фактическата обстановка по случая. Предвид
гореизложеното, счита че излагайки мотиви в обратен смисъл и обосновавайки чрез
тях отменителното си решение Районен съд - Монтана е
осъществил касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Моли касационната
инстанция да постанови решение, с което да отмени Решение № 266/10.10.2023 г., постановено по АНД № 20231630200572 по описа за
2023 г. на Районен съд - Монтана, и да постанови решение, с което да потвърди
Наказателно постановление № 392/10.10.2023 г. на
Директора на РДГ – Берковица като правилно и законосъобразно. В съдебно
заседание, редовно призован, касаторът се представлява
от надлежно упълномощен юрк. Димитров, който поддържа
касационната жалба, по основанията изложени в нея.
Ответникът П.Т.И. в с.з.,
редовно призован, се представлява от надлежно
упълномощен адв. К., която оспорва касационната жалба.
Оспорва и представената от административния орган Справка за нарушения на П.И.,
като заявява, че всички освен едно от вписаните НП са отменени от компетентните
съдилища. Моли касационната инстанция да остави в сила атакуваното с процесната жалба решение на въззивния
съд, като излага съображения, че
сочената Справка е издадена от самата страна в процеса, поради което
като твърдяща изгодни за нея обстоятелства не следва да бъде ценена като
доказателство в процеса. Счита, че не отговаря на действителното фактическо
правно положение. Моли настоящата инстанция да сподели по същество решаващите
мотиви на въззивния съд, както и подробните доводи,
които е изложила в жалбата и по същество пред същия. Счита, че е налице
класически маловажен случай предвид на обстоятелствата, които е приел въззивния съд и с оглед на обстоятелството, че на практика
доверителят ѝ е извършил необходимото по отношение „качването“ на
снимките съобразно приложимите разпоредби на съответното МПС, но същият няма
каквато и да било вина по отношение на това, че процесните
не са отразени в съответната система. Това се установява и от показанията на
разпитаните свидетели – актосъставител и свидетел по
акта. На практика няма каквито и да било последици от това формално нарушение,
ако се приеме за такова, поради което моли при тези съображения да бъде оставено
в сила решението на районния съд.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Монтана намира жалбата за
неоснователна, а атакуваното решение на МРС за правилно и законосъобразно.
Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Установена е фактическата обстановка, която указва маловажност на
извършеното деяние, съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Неприлагането на
този институт от АНО прави издаденото НП незаконосъобразно и като такова
правилно е отменено от районния съд. Приема решението на районния съд за
обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211,
ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен
акт, при което същата е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел от
фактическа страна, че при извършена проверка от служители на РДГ – Берковица се
установило, че административнонаказаното лице, като
лице упражняващо частна лесовъдска практика, е издал превозен билет с №
07662/00152/02.03.2023 г., като не е спазил разпоредбите т. II.2.1 от Заповед №
24/18.01.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, като към превозния билет не
е качил 4 броя снимки. Нарушението е извършено на 02.03.2023 г. и е открито на
08.03.2023 г. на територията на СЗДП-ТП-ДГС-Монтана, село Долна Рикса. За
извършената проверка е съставен констативен протокол, в който са описани
констатираните нарушения. Съставен е Акт № 392 от 08.03.2023 г., в който е
описано извършеното нарушение, като е посочена и законовата разпоредба, която е
нарушена - чл. 257 ал. 1 т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и Заповед
24/18.01.2022 г. на Изпълнителния Директор на ИАГ. Актът е предявен на
нарушителя, който е подписал без възражение, като такива не са сторени и в
законоустановения 7-дневен срок от подписването. Въз основа на съставения акт е
издадено и атакуваното наказателно постановление. При извършена проверка за
законосъобразност въззивният съд е приел, че в хода
на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е със самостоятелно отменително основание. Развива мотиви, че от събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите се установява, че
при извършената проверка от служители на РДГ – Берковица единственото
нарушение, което е констатирано е некачването на всички 4 бр. снимки, а наличие
на 2-3 такива при издаването на превозния билет. Районният съд е счел, че в
издаденото наказателно постановление наказващият орган не е отразил, че е взел
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, отегчаващите
вината обстоятелства, както и имотното състояние на дееца, че е извършил
преценка за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, а е наложил
административно наказание на нарушителя. Възприел е че, няма приложени справки
за предишни нарушения на лицето от същия вид, поради което е приемел, че това е
първо такова деяние, подари което, счита че са били налице предпоставките за
прилагане на института на маловажен случай. Приел е, че се касае за деяние с ниска
степен на обществена опасност - не са качени всички 4 бр. снимки, но са качета
такива и ясно се вижда автомобилът, неговият номер и шофьорът. Наложеното
наказание по преценка на въззивната инстанция не е
съответно на извършеното административно нарушение и се явява репресивно по
отношение на нарушителя. Сочи, че като не е преценил тези обстоятелства, административнонаказващият орган е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е отменил същото.
Предмет на касационен
контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния
закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда
В касационното производство
е прието като писмено доказателство Справка за нарушенията на П.Т.И., същата приложена
още с касационната жалба, чиято достоверност е оспорена от процесуалния
представител.
Съгласно чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии лицата, издаващи или попълващи
документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да
спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване,
отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните
образци.
Този състав счита, че разпоредбата на чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ освен, че е санкционна, предвижда и състав на нарушение. Следва
да се има и предвид, че в Наказателното постановление, освен чл. 257, ал. 1, т.
2 от ЗГ е посочена и разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии. Посочена е и Заповед № 24/18.01.2022
г. на Изпълнителния директор на ИАГ, в която изрично се предвижда, че всеки
превозен билет съдържа 4 броя снимки в цифров формат на съответните превозни
средства и натоварената на/в тях дървесина. Заснемането се осъществява чрез
приложението за издаване на ПБ след натоварване и маркиране на дървесината и
преди разпечатване на хартиените екземпляри.
От събраните в хода на въззивното производство
доказателства безспорно се установява, че издаденият Превозен билет №
7662/00152/02032023/145906-3В363В6 от дата 02.03.2023 г. (л. 20 от въззивното дело) в раздел „Данни за ПС“ е вписан
регистрационен № СО5756АР и лице от което се превозват дървата Георги Димитров.
В раздел „Снимков материал“ от представеното копие на превозния билет не се
виждат прикачени снимки. От представената разпечатка на сигнала в приложението
„Защити Гората“ (л. 22 от въззивното дело) е видно,
че към същия превозен билет № 7662/00152/02032023/145906, код на билет 3В363В6
от дата 02.03.2023 г., е качена само една снимка, а не изискващите се съгласно т.
II.2.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ четири
броя снимки на съответните превозни средства и натоварената на/в тях дървесина.
Установява се и несъответствие между превозното средство, което ще осъществи
транспорта, съгласно вписаното в превозния билет и това на качената в
приложението снимка, от която се чете регистрационен номер ВН5891ВВ.
От изложената фактическа обстановка, настоящата
касационна инстанция достига до извода, че правилно от АНО е ангажирана административнонаказателна отговорност на ответника, с
оглед безспорността на извършеното и установено нарушение.
Безспорно е установено, че П.Т.И., в качеството си
на лице, упражняващо лесовъдска практика, е издал процесния
превозен билет, като не е спазил разпоредбата на т. II.2.1 от Заповед № 24 от
18.01.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, като
към превозния билет не е качил изрично указания брой снимки. Като с това е
извършил нарушение на разпоредбата чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, като не е спазил реда за
издаване/попълване на издадения документи по ЗГ, а именно сочения превозен
билет.
За неоснователно настоящата инстанция приема
твърдението на ответника, чрез адв. К., че е извършил
необходимото по отношение на качване на снимките съобразно приложимите
разпоредби и няма вина, че същите не са отразили в съответната система. Административнонаказаният П.И., като лице упражняващо
частна лесовъдна практика по реда на ЗГ, е длъжен да изпълнява всички вменени
му със закон/подзаконов нормативен акт или административен акт, задължения,
свързани с упражняване на съответната дейност. С оглед на това и при издаване
на процесния превозен билет така оправомощеното
лице, е било длъжно да се увери, че е изпълнил всички законови изисквания, като
аргумента, че проблемът е в съответната система не е юридически издържан. В
тази връзка начинът на работа с техническо устройство е изцяло във властта на правоимащото и наказано в случая лице, като в този смисъл
са показанията на разпитания свидетел Тихомир Т., който е и свидетел при
съставянето на акта. Във властта на административнонаказаното
лице е и възможността да извършва проверка
С оглед изложеното настоящата инстанция
намира, че неправилно в решението си районният съд е приел, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай. Извършеното
нарушение е формално такова, за което не се предвижда настъпване на определени
последствия, и по никакъв начин не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от други такива от същия вид. В случая охраняваните обществени
отношения са с висока степен на обществена опасност. С разпоредбата на чл. 257
от ЗГ, законодателят е приравнил нарушенията, извършени от лица упражняващи
лесовъдска практика, с такива, извършени от длъжностни лица, което е още едно
доказателство относно значимостта на охраняваните с материалноправните
норми на ЗГ обществени отношения, свързани с опазването, стопанисването и
ползването на горските територии в Република България.
Доколко представената и приета по делото
Справка за нарушенията на П.Т.И. е оспорена в с.з., то следва да се има предвид,
че от момента на подаване на касационната жалба до датата на с.з. ответникът по
тази жалба е разполагал с достатъчно време, в което да представи надлежни
писмени доказателства, с които да обори същата. От друга страна законодателят не
обвързва налагането на наказания единствено с извършването на предходни
нарушения. В тази връзка маловажността на дадено деяние се преценява основно от
обективна гледна точка, т.е. с оглед естеството на самото деяние и охраняваните
с установените правила за поведение, обществени отношения, включително и какви
последици биха могли евентуално да настъпят от допускането на едно такова
нарушение.
Настоящият състав
намира, че АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и преди
издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността.
Наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, същото е правилно определено, в минимален размер по чл. 257, ал. 1,
т. 2 от ЗГ, и съобразено с целите на наказанието, определени в чл.
12 от ЗАНН.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд - Монтана,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 266 от 10.10.2023
г. постановено по АНД № 20231630200572/2023 г. по описа на Районен съд –
Монтана, като вместо което ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 392/05.04.2023 г.
на Директор на РДГ – гр. Берковица, с което на П.Т.И. *** е наложено
административно наказание глоба по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, в
размер на 300.00 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: