Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
Гр.Бяла,
16.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година,
Председател: П. Дочев
при участието на секретаря Валентина В., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 314 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по
чл.108 ЗС вр. чл.124, ал.1 ГПК, чл.26, ал.2. предл. второ, чл.33, чл.42, ал.1,
чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.42, б. „б", чл.41, ал.1 ЗН.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответницата М.М.Б., с ЕГН ********** с настоящия
иск по чл.108 ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
20184.1.500, намиращ се в гр.Две могили, обл.Русе по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-5/19.01.2010г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес: гр.Д.м., ул.„С.Т." № **, Земя с площ 589 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, ниско застрояване, стар ид.
номер - няма, номер по предходния план - кв. 80, парцел VII-500 при съседи:
20184.1.2845; 20184.1.2229; 20184.1.2754; 20184.1.502; 20184.1.2786, заедно с построените
в имота сгради: 1. Сграда 20184.1.500.1 със застроена площ 149 кв.м., сграда
със смесено предназначение, състояща се от три самостоятелни обекта,
разположени по етажи както следва: Първи етаж - самостоятелен обект
20184.1.500.1.2 - за търговска дейност, самостоятелен обект 20184.1.500.1.3. -
за търговска дейност; на Втори етаж - самостоятелен обект 20184.1.500.1.1 с
предназначение - жилище, апартамент; 2. Сграда 20184.1.500.2 със застроена площ
11 кв.м. на един етаж, селскостопанска сграда; 3. Сграда 20184.1.500.3. на един
етаж със застроена площ 18 кв.м., селскостопанска сграда; 4. Сграда
20184.1.500.5 със застроена площ 11 кв.м. на един етаж, селскостопанска сграда;
Да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 15, том 8, peг. № 6089, дело № 950/2014г. на
Нотариус № 385 при НК с р-н PC гр.Бяла, който акт е вписан в АП-МП Имотен
регистър гр.Бяла под вх. № 5299/06.10.2014г. акт № 146, том 17, дело №
3327/2014г., на основание чл.26, ал.2, предл. второ ЗЗД; или евентуално, да
обяви договора за покупко-продажба на недвижим имот за недействителен по
отношение на ищцата, по чл.42, ал.1 ЗЗД или евентуално, да унищожи по чл.33 ЗЗД
горния договор като сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия, или
евентуално; да развали договора за покупко-продажба на недвижим имот по чл.87,
ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение от страна на купувача да заплати продажната цена
/липса на насрещна престация/; да прогласи нищожността на съставеното на
03.10.2014г. саморъчното завещание, оставено от сина й М.С.Д., с ЕГН **********
на основание чл. 42, б. „б" ЗН, поради нарушаване на чл.25, ал.1 ЗН; или
при евентуалност на п.2 от петитума: да унищожи съставеното на 03.10.2014г. саморъчното
завещание, оставено от сина й М.С.Д., с ЕГН ********** на основание чл.43, ал.1
б. „а" ЗН, поради липса на конкретна фактическа възможност на завещателя
за разумни действия; или да признае за установено по отношение на ответницата,
че завещанието досежно имота в гр.Д.м. е отменено на
основание чл.41, ал.1 от ЗН с последващата му продажба; 3. Да признае за
установено по отношение на М.М.Б., с ЕГН **********, че
ищцата е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
20184.1.500, намиращ се в гр.Д.м., обл.Р. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-5/19.01.2010г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Д.м., ул. „С.Т.“ № **,
Земя с площ 589 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
ниско застрояване, стар ид. номер - няма, номер по предходния план - кв. 80,
парцел VII-500 при съседи: 20184.1.2845; 20184.1.2229; 20184.1.2754;
20184.1.502; 20184.1.2786, заедно с построените в имота сгради: 1. Сграда
20184.1.500.1 със застроена площ 149 кв.м., сграда със смесено предназначение,
състояща се от три самостоятелни обекта, разположени по етажи както следва: Първи
етаж - самостоятелен обект 20184.1.500.1.2 - за търговска дейност,
самостоятелен обект 20184.1.500.1.3. - за търговска дейност; на Втори етаж -
самостоятелен обект 20184.1.500.1.1 с предназначение - жилище, апартамент; 2.
Сграда 20184.1.500.2 със застроена площ 11 кв.м. на един етаж, селскостопанска
сграда; 3. Сграда 20184.1.500.3 на един етаж със застроена площ 18 кв.м.,
селскостопанска сграда; 4. Сграда 20184.1.500.5 със застроена площ 11 кв.м. на
един етаж, селскостопанска сграда.
Претендират се и направените разноски.
При условията на чл.131 от ГПК в дадения
едномесечен срок ответницата е възразила по исковете, като неоснователни.
Съдът, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, приема установеното от фактическа страна, като извежда
следните правни изводи:
Производството е
образувано по искова молба от Ц.Т.Б., майка и единствен универсален
правоприемник - наследник на покойния М.С.Д., срещу М.М.Б..
Отговор на исковата молба е постъпил от процесуален представител на ответницата
на 09.06.2015г.
В
резултат на направените възражения от ответната страна са дадени указания, от
съда, като ищцата Ц.Б. е подала допълнителна искова молба на 11.11.2015г., с
която идентични искове са предявени и срещу В.Г.А.. След установяване на
семейното положение на последния, като ответник е конституирана и съпругата му Д.Х.А..
С договор от
08.07.2015г., Ц.Т.Б. продава наследството на покойния М.С.Д. на дъщеря си Д.С.З.,
конституирана по настоящото производство като трето лице-помагач на ищцата.
В хода на
производството по това дело, след прекаран изхемичен мозъчен инсулт, ищцата Ц.Б.
е поставена под пълно запрещение с решение на СГС от 22.11.2017г. В качеството
си на настойник и законен представител на ищцата, Д.З. е потвърдила всички
процесуални действия на майка си.
Пак в хода на
производството, настъпва кончината на ищцата
Ц.Т.Б. на 20.06.2018г. Нейната дъщеря и единствен наследник по закон, Д.З., е конституирана
като ищец по настоящото производство.
Главният предявен иск
е ревандикационен - по чл.108, ЗС, при уважаването на който ищцата да бъде
призната за собственик на процесиите имоти, а ответниците - задължени да й отстъпят
собствеността и предадат владението.
При условията на
евентуалност, ако искът по чл.108 ЗС не бъде уважен, е предявен положителен
установителен иск по чл.124 ГПК, с уважаването на който да бъде установено по
отношение на ответниците, че ищцата е единствен собственик на процесиите имоти.
При условията на евентуалност на положителния установителен иск, е предявен
отрицателен такъв, с уважаването на който да бъде признато за установено, че
ответниците не са собственици на процесиите имоти.
Редом с главните
искове, при условията на обективно и субективно съединяване, е предявен иск с
правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба на процесиите имоти, обективиран в нотариален акт
от 06.10.2014г., както и на такъв от 24.04.2015г. При условията на
евентуалност, на този иск е предявен такъв за прогласяване на основание чл.26,
ал.2, предл. второ ЗЗД нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт от 06.10.2014г., както и на този от
24.04.2015г. В случай, че и този иск не бъде уважен, при условията на
евентуалност се претендира обявяване на договора за покупко-продажба на
недвижим имот от 06.10.2014г. за недействителен по отношение на ищцата на
основание чл.42, ал.1/ ЗЗД. При условията на евентуалност, е предявен и иск за
унищожаване на същия договор по чл.33 ЗЗД или разваляне на същия по реда на
чл.87, ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение от страна на купувача на задължението му
да заплати продажната цена /липса на насрещна престация/.
С
исковата молба е предявен и иск по чл.42, б. „б” ЗН и при условията на
евентуалност на същия такъв по чл.43, ал.1 б. „а” ЗН по отношение оставеното от
покойния М.Д. саморъчно завещание.
В
хода на производството исковете по чл.42, б „б” ЗН и по чл. 43, ал.1, б. „а”/ ЗН са били оттеглени от ищцовата страна със съгласието на ответниците и
производството по тях - прекратено с влязло в сила определение на настоящия
съдебен състав.
От
фактическа страна, няма спор между страните, че приживе М.Д. е бил собственик
на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20184.1.500, намиращ
се в гр. Д.м., обл. Р. и построените в него Сграда
20184.1.500.1 със застроена площ 149 кв. м., Сграда 20184.1.500.2 със застроена
площ 11 кв.м. на един етаж, Сграда 20184.1.500.3. на един етаж със застроена
площ 18 кв.м. и Сграда 20184.1.500.5 със застроена площ 11 кв. м. на един етаж.
Къщата е построена през 1928г. от пра-дядо му,
Б.Б. и е бил собственост на рода им.
М.Д.
е бил хоспитализиран неколкократно с остри кръвоизливи на вариците на фона на
напреднала чернодробна цироза - в Пирогов - София през декември 2013г. и в
МБАЛ-Русе от 04.09.2014г. до 10.09.2014г., от 03.10.2014г. до 10.10.2014г. и от
18.02.2015г. до 21.02.2015г.
Около година и половина преди смъртта му, в живота
на М. Д. се появила ответницата Б., която станала наемател на кафе - аперитив
Магура, разположено на партера, на процесната къща на Д. в центъра на гр.Д.М.
На
05.09.2014г. на втория ден от хоспитализацията си в МБАЛ-Русе с тежък
кръвоизлив, М.Д. упълномощил ответницата Б. и сестра й М. "да продават на
когото намерят за добре и на цена каквато преценят включително и да договарят
сами със себе си" процесния имот. Пълномощното е "заверено за
съдържание" от Х.Б., помощник на нотариус 632 РС - Русе С. В.
Месец
по-късно, в петък 03.10.2014г., отново по времена хоспитализация с остър
кръвоизлив в МБАЛ Русе, М.Д. съставил саморъчно завещание, с което завещал на
ответницата Б. същия процесен имот, за който й е издал разпоредително
пълномощно на 05.09.2014г., а на следващия ден, събота 04.10.2014г., на
болнично легло, издал на ответницата и пълномощно да оперира с банковите му
сметки, като подписът е заверен от нотариус 632 с р-н PC Русе – С.В.
На
06.10.2014г. ответницата Б. сключила като пълномощник от името на М.Д. в
качеството на продавач от една страна и от друга - самата ответница като
купувач, договор за покупко-продажба на горните имоти, обективиран в Нотариален
акт № 15, том 8, peг. № 6089 дело № 950/2014г. на Нотариус № 385 при НК с р-н
PC гр. Бяла.
С
Определение № 500 на РОС от 01.04.2015г. по гр. дело № 275/2015г. е допуснато
предварително обезпечение на горните искове на ищцата чрез налагане на възбрана
върху процесиите имоти, вписана в Сл.Вп. - гр. Бяла на 24.04.2015г.
Ответницата
Б., в деня на вписване на възбраната, е продала процесиите имоти на ответника В.Г.А.
и съпругата му. Ответниците са във владение на имотите.
Съдът
счита, че от правна страна за ищцата е налице правен интерес от предявяване
както на ревендикационния иск, така и на установителните искове при условие на
евентуалност, тъй като в качеството си на единствен наследник и универсален
правоприемник на покойния М.Д. е станала след смъртта му собственик на
процесиите имоти. Ответниците също претендират право на собственост и
осъществяват владение върху имотите и към настоящия момент.
По
отношение на иска за нищожност на договор за покупко-продажба от 06.10.2014г.
поради липса на воля/съгласие по смисъла на член 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
Съдът
намира, че липсата на воля на упълномощителя се доказва пряко чрез съдържанието
на процесното разпоредително пълномощно от 05.09.2014г. Текстът на пълномощното
е изпълнен с противоречиви, взаимно изключващи се, или невъзможни клаузи, които
не представляват валидно волеизявление и доказват, че М.Д. не е желал, или не е
бил способен, да даде съгласие за отчуждаване на процесния имот.
Видно от пълномощното, упълномощителят
декларира, че "съм/сме получили напълно и в брой или по банкова сметка ***".
Тази декларация е невъзможна в минало време, а единствено като бъдещо условие,
защото лицето, което говори за минало действие, би трябвало да знае дали цената
е била платена по банков път или е била платена в брой. Така например е
невъзможно изявлението: "написах текста с червен или със син химикал"
в минало време.
От една страна упълномощителят
декларира, че бил "получил и в брой или по банкова сметка ***,
удовлетворен е и няма претенции към пълномощниците", а от друга
упълномощава пълномощниците" да получават цялата продажна цена или части
от нея, вкл. и по банков път...." Отново става въпрос за две
противоречиви, взаимно изключващи се клаузи.
Продавачите декларират, че сумата,
посочена в нотариалния акт, е действително уговорената цена по сделката".
М.Д. няма как да е направил такава декларация, защото към момента на подписване
на пълномощното, въпросният нотариален акт за покупко-продажба е бил едно бъдещо
и несигурно събитие, с неизвестни за упълномощителя стойности.
"Купувачът няма право да продава
имота, ипотекира, залага и налага каквито и да било тежести върху имота".
Правата на купувача не могат да се ограничават нито в предварително
разпоредително пълномощно, нито в крайния нотариален акт за покупко-продажба. Упълномощителят Д. очевидно не имал представа, че с
издаденото пълномощно всъщност губи контрол върху имота си, нито е имал такова
намерение. Сама по себе си такава клауза ограничава правомощията на
пълномощника до невъзможност да осъществи прехвърлителна сделка.
"Дворно място с площ от 577 кв.м, с
неуредени сметни отношения за придадените му по регулация 27 m2", но по
делото са представени писмени доказателства, че М. Д. *** Могили сума,
определено неясно как, като е смятал, че това е цената на придаващите се от
улицата квадратни метри. Следователно упълномощителят или е забравил, че
сметките са "уредени" с една квитанция, или пък е знаел, че сметките
по регулация са действително неуредени и разпоредителната сделка няма как да
бъде сключена, защото противоречи на закона.
Това пълномощно не може да
представлява валидно волеизявление от страна на упълномощителя, въпреки
нотариалната му заверка за съдържание.
Съдът намира, че липсата на воля на
упълномощителя се подкрепя и от факта, че петте декларации за информирано
съгласие за лечение и кръвопреливане от първите, критични дни на трите
хоспитализации на Д. в МБАЛ - Русе (04.09.2014г., 03.10.2014г., 18.02.2015г. и
20.02.2015г.) не са били нито попълвани, нито подписвани от самия пациент, а от
друго лице. Този факт не бе оспорен от ответната страна в хода на делото.
Според чл. 87 от Закона за здравето и
видно от показанията на лекуващия лекар относно добрата медицинска практика в
МБАЛ-Русе, ако пациентът е бил в съзнание и дееспособен, без физически недъг на
горните крайници (какъвто Д. не е имал), той е бил длъжен да подпише
декларациите си лично по изискване на лекарите (показания на лекуващия лекар Г.В.К.
***, история на заболяването и пет бр. декларации за информирано съгласие,
приложени към делото, мед. епикризи МБАЛ-Русе).
От събраните гл. доказателства се
установява, че преди заверката на разпоредителното пълномощно от 05.09.2014г.,
М.Д. не е бил в състояние да даде информирано съгласие за собственото си
лечение и кръвопреливане, следователно няма как да е способен да даде съгласие
и формира годна воля за сложни юридически действия, като разпореждане с имоти.
Видно от приетите гл.доказателства, липсата
на воля се подкрепя и от показанията на двете лекуващи лекарки гастроентеролог Г.К.
*** и доцент П. Д. невролог и рехабилитаторката
му Г.И. Лекуващият лекар Д-р Г.В.К. ***, изразява категорично мнение, че
първите 72 часа от хоспитализациите на Д. са били критични. М.Д. е бил в тежко
животозастрашаващо състояние, което е водело до замъгляване на съзнанието. Съобразно
показанията на лекарите не става въпрос за психично заболяване, а за
неврологични усложнения на тежката соматична болест чернодробна цироза, особено
изразени при остра кръвоизливна анемия (хемоглобин два пъти по-нисък от нормалните
за мъж стойности). Касае се за обострена енцефалопатия (отделяне на вредни
вещества в мозъка) и мозъчна хипоксия (недостиг на кислород до мозъка) в
първите три дни на кръвоизлива, когато е било заверено за съдържание процесното
разпоредително пълномощно. Д. е бил с признаци на шок, ниско кръвно, унесен,
сомнолентен, с инверсия на съня и забавена мисъл и реакции. Енцефалопатията се
изразявала в ситен тремор и нарушение на финната координация при писане.
Съзнанието
на Д. е било допълнително негативно повлияно под страничния ефект на
непрекъснатите инфузии, които довели до спад в кръвната захар, сърцебиене,
унесеност и бели петна в паметта. Изготвилата епикризата
на Д., д-р Г., К. пояснява, че използваният в нея термин "адекватен"
предполага единствено най-елементарна ориентация и усещане за симптоми, но не
обем на съзнание, който да позволява преценка на ситуации и на действия от
по-сложен характер.
През
първите дни на кръвоизлива, Д. не е бил в състояние да води разговори, което
подкрепя тезата, че не е бил способен да изрази и годна воля за разпоредителни
сделки с имущество.
Доцент
д-р Д. заяви, че в тел. разговор на 06.10.2014г., самият Д. й споделил от
болницата, че явно има енцефалопатия, защото, „май направих една глупост за
едни пари”. Очевидно става въпрос за банковото пълномощно, което е „издал” на
отв. Б. два дни по-рано на 04.10.2014г. М.Д. е имал смътен спомен за случилото
се през първите дни на кръвоизлива, едва в последствие е станал критичен и
оценил действията си като една глупост на фона на мозъчна енцефалопатия.
На
свидетеля П.П., близък приятел на Д. повече от 20 г.,
направило впечатление, че през последните месеци преди смъртта, Д. е бил крайно
неадекватен при всеки един разговор и говорел несвързано. Отношенията между
брата, майката и сестрата са били отлични, а мечтата на М. винаги е била,
понеже няма деца, да остави имотите си на своите племенници. Виждал е Б. само
веднъж и даже се учудва, че за година - година и половина, откакто, според Д.,
ответницата се е появила в живота му, са й били прехвърлени толкова имоти.
Свидетелката
Г.Е., в качеството си на масажист-терапевт, посетила М.Д. за процедура в дома
му в Д.М. седмица преди смъртта през фев. 2015г. Видимо ядосан, М. е споделил,
че кучетата на отв.Б. са напуснали къщата и се готви
да изгони и стопанката им, което доказва, че до последно М.Д. не имал
представа, че къщата му в Д.М.е била прехвърлена от ответницата.
Показанията
на свидетелката В.С., приятелка на отв. Б., чрез
която се е запознала с Д., не следва да се кредитират, защото очевидно
пресъздават гледната точка на самата ответница, а не фактическото положение.
Така например, твърденията, че Б. и Д. живеели на семейни начала, се
опровергават от доказателствата по делото: ответницата е започнала търговски
отношения с Д. през 2014г. в качеството си на наемател на кафе-аперитив“ Магура“
на партера на къщата в Д.М. Двамата не са имали общи банкови сметки,
домакинство, нито адресна регистрация. С. не можа да уточни кога е виждала Д. в
болницата, но очевидно това е било към края на хоспитализацията през септ. 2014г.,
когато Д. е бил стабилизиран. Твърденията на св.С., че М.Д. искал да прехвърли
къщата си на отв. Б., за да я "подсигури" материално, е опровергана
от извлеченията от имотния регистър за Б., собственица на близо сто имота в
цялата страна, която далеч не се е нуждаела от подсигуряване. Показанията на св.С.не
намират опора във фактическата обстановка, че единствено отв.Б.
се е грижила за Д., защото, като жител ***, е виждала покойния само от време на
време. Твърденията, че Д. не можел сам да ходи до банка, нотариус и т.н., се
опровергават категорично от приложените към делото банковите
операции/извлечения, нотариални актове, договори за аренда, пълномощни и др.
мандати, сключени от самия Д. през 2014 и през 2015г., вкл. последните месеци
преди смъртта, (от св. показания от протоколи ОСЗ 29.09.2016г., 07.02.2017г. и
27.02.2017г., история на заболяването, мед.епикризи, договор за наем на
кафе-аперитив „Магура“ от 10.01.2014г., извлечения от банкови сметки на М. Д.
от ДСК 2014-2015г.).
Свидетелските
показания на мед. сестра П.А., също не
следва да се кредитират, защото не касаят процесното пълномощно от 05.09.2014г.,
а саморъчното завещание от 03.10.2014г., за което производството е прекратено
по делото. (Фактите са установени в показания в о.с.з. 29.09.2016г., 22.11.2016г.,
07.02.2017г., 27.02.2017г., история на заболяването, мед. Епикризи, договор за
наем на Кафе-аперитив „Магура” от 10.01.2014г., извлечения от банкови сметки на
М. Д. от ДСК 2014-2015г., нотариални актове за покупка на земеделски земи,
договори за аренда и др.)
Психиатричната
експертиза на вещо лице д-р М. също касае саморъчното завещание от 03.10.2014г.,
за което производството по настоящото дело е прекратено, а не процесното
разпоредително пълномощно от 05.09.2014г.
Съдът
счита, че липсата на последователна и неопорочена воля произтича директно и от
констатираните нарушения в почерка на Д. в процесното разпоредително пълномощно
и двете декларации за гражданско състояние и липса на публични задължения от
05.09.2014г.
Тройната
графологична експертиза констатира тремор, забавен темп и нарушена финна
координация, деформирано и необичайно изпълнение на текста и подписите,
феномени на аграфия, изкривяване и различие в размера на буквите. Особено
важно, според експертите е "нарушен е синхронът между мисловна и писмено
двигателна дейност", което пък говори за временно разстройство на
умственото състояние, или мозъчно увреждане. Един от подписите не се открил в
същия вид никъде в сравнителния материал.
Д. не е
имал недъг на горни крайници, което го изключва като възможна причина за
констатираните от графолозите нарушена финна координация и други отклонения в
почерка. Тези диагностични признаци на нарушено съзнание, които присъстват
единствено в разпоредителното пълномощно, са типични за обострена енцефалопатия
на фона на кръвоизлив при пациентите с напреднала чернодробна цироза. Те
потвърждават показанията на лекуващия лекар д-р К. относно Д. и доказват пряко,
че към момента на подписване на процесното
пълномощно, пациентът е имал количествени нарушения в съзнанието, които не са
му позволили да изрази годна воля и даде информирано съгласие, (тройна съдебно графологична експертиза, показания лекуващ лекар Г.В.К. ***,
мед. епикризи, история на заболяването на М.Д.).
Съдът намира, че липсата на воля се доказва и
косвено от серия алогични и взаимно противоречиви действия на М.Д. и на отв. Б.
през периода септември-октомври 2014г. и през пролетта на 2015г.
Разпоредителното
пълномощно от 05.09.2014г. е в противоречие със саморъчното завещание от
03.10.2014г. Няма правна логика М.Д., ако към момента на пълномощното вече е
бил получил напълно продажната цена за процесния имот и отстъпил всички права
върху него, да завещае месец по-късно същия имот, освен ако не си е спомнял за
издаденото разпоредително пълномощно, или то не е отразявало годна за сделка
воля.
Всички
документи (разпоредително пълномощно за имота, пълномощно за банкови сметки и
саморъчно завещание), с които М.Д. е бил отчужден от имоти и авоари в полза на отв.Б.,
са били издадени в болницата МБАЛ - Русе, през първите 48 ч. на тежък кръвоизлив, никога в
стабилизирано състояние и нормална обстановка, въпреки че покойният е имал
предостатъчно време да го стори между хоспитализациите си, ако действително
такава е била волята му.
Видно е, че липсата
на всякаква инициатива на Д. да се разпореди с имоти и сметки в полза на Б.
извън хоспитализациите е неясна, като се има предвид, че сам той като лекар е
бил наясно с вероятния летален край на всеки последващ кръвоизлив (показания на
св. д-р К. и Д.). Чернодробната цироза е била в напреднал стадий, а
кръвоизливът от 09/2014г. е бил вторият пореден след този от декември 2013г. в
Пирогов-София.
От
писмените доказателства е видно, че отв.Б., е
използвала в кратък срок от време разпоредителното пълномощно от 05.09.2014г.,
за да извади необходимите документи за сделката, докато М.Д. продължавал да
лежи в болницата - скица (05.09.2014г.), данъчна оценка (08.09.2014г.,
удостоверение за търпимост (09.09.2014г.)
От друга
страна, саморъчното завещание от петък 03.10.2014г. в полза на ответницата е
било напълно достатъчно да я направи собственик на процесния имот в Д.М. след
смъртта на завещателя. Следователно, абсолютно алогично и излишно е Д., с остро
кървене на болнично легло, да нареди на Б. да се яви еднолично пред Беленския
нотариус в понеделник 06.10.2014г., за да прехвърли завещания й два дни по-рано
имот.
При тази
обстановка съдът счита за логичен извод на това, защо процесният имот е бил
завещан и продаден в рамките на три дни, е стремежът на ответницата Б. да се
подсигури „двойно“ и придобие процесния
имот.
Видно от приложените и приети писмени
доказателства на 23.02.2015г., два дни след смъртта, отв.Б.
отваря при нотариус В. саморъчното завещание на покойния М. Д. и заверява
декларация, че наследодателят й е бил собственик на къщата си в Д.М. към
момента на смъртта 21.02.2015г. (въпреки сключения от ответницата нотариален
договор за покупко-продажба на имота от 06.10.2014г.). С тази декларация, Б. е
вписала саморъчното завещание на Д. *** на 25.02.2015г. и се е снабдила с първи
препис, който има силата на нотариален акт. (данъчна декларация за имот на отв.Б. и писмо от служба "Местни данъци и такси"
на община Д.М., нот. актове на Д. за сделки със
земеделски земи през периода 2000-2014г., заверен препис на декларация №
2315/23.02.2015г. на отв.Б., нотариално удостоверение
№ 708/12.09.2018г. от нот. С.В., че е заверил декларация № 2315/23.02.2015г.).
Нотариалната
заверка за съдържание на текста на процесното разпоредително пълномощно сама по
себе си доказва, че помощник - нотариусът Х.Б. на нот.632
С.В. не се е уверил в действителната, годна воля на упълномощителя. И двете
пълномощни (за разпореждане с имот и с банкови сметки), са заверени
при-необичайни условия в МБАЛ - Русе, през критичните първи 48 часа на тежък
кръвоизлив, а нотариусът не е медицинско лице, компетентно да преценява
състояние не тежко - болен пациент, в отсъствие на лекар.
По отношение на иска за прогласяване
нищожността на нотариален акт от 06.10.2014г. и нотариален акт от 24.04.2015г.
по чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД като противоречащи на закона поради неуредени
сметки за регулация.
Видно от
регулационния план на гр.Д.М. е, че по отношение на процесния имот има
неуредени сметки по регулация.
Съгласно
§6, ал.5 от ПР на ЗУТ не могат да се извършват разпоредителни сделки с парцели,
за които има неуредени сметки по регулация.
При
наличието на изрична законова забрана и двете сделки противоречат на закона,
поради което и на основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД са нищожни. Наличието
на неуредени сметки по регулация се потвърждава от разпоредителното пълномощно
от 05.09.2014г., в което изрично упълномощителят Д.
декларира, че за парцелът има неуредени сметки по регулация. Двата нотариални
акта (от 06.10.2014г. и 24.04.2014г). Писмо с изх. № 667#1/15.03.2017г. на
кмета на Община Д.М. до БРС, в отговор на писмо на БРС с изх. № 325 от
10.02.2017г. /гр. дело 314/2015г. по описа на БРС, в което се прилагат извлечение
от действащия към 06.10.2014г. регулационен план, засягащ поземлен имот с
идентификатор 20184.1.500, от който в видно, че червените линии за неуредени
сметки стоят относно придаващите се от улицата 27 кв. м., обяснителна бележка
на кмета и квитанция № 0332805 за заплащане на цената на придаващите се части; потвърждение,
че останалите, изискани от БРС документи, а именно заявление за уреждане не
сметките по регулация, протокол за оценка на придаващите и отнемащите се части
от имота, решение на общинския съвет за
определяне на цената на придаващите се части и заповед на кмета на общината за
уреждане на сметките по регулация, не са били съставяни и не съществуват в
архива на община Д.М.
В удостоверение от Община Две
Могили № 200/26.10.2017г., във връзка с
гр. дело 314/2015 БРС, е отбелязано, че по искане на съсобствениците със
заповед на кмета 296/29.09.2006г. е одобрено изменението на подробен
устройствен план ПУП, като от УПИ VII-500 на кв. 80 по плана на гр. Д.М., се
образуват два парцела. Регулацията на УПИ VII-500 в кв. 80 по плана на гр.Д.М. е
приложена през 2006г., като сметните отношения с общината, за придаващите се от
улицата 27 кв. м, "са уредени и платени с приходна квитанция № 0332805 от
02.10.2006г."
Представени и приети са и следните писмени
доказателства на горното удостоверение, а именно: официално писмо от кмета на
община Две Могили изх. № 2434/01.06.2018г. и приложени към него заверен препис
на въпросната заповед на кмета 296/29.09.2006г. и скица, от които е видно, че
заповедта касае единствено разделянето на големия УПИ от 977 кв.м., на два
отделни УПИ-та, а не уреждането на сметките по регулация за придаващите се от
към улицата 27 кв.м. към новообразувания УПИ VII-500; официално писмо № 2435/01.06.2018г. на кмета
на Община Д.М., в което той отново твърди, че сметните отношения по регулация
за парцела "са уредени с обяснителна записка изх. № 483/03.10.2006г. и
квитанция № 0332805 от 02.10.2006г.," които прилага отново (идентични на
тези, вече приложени в предишното му писмо). Потвърждава се, че не са били
съставяни протоколи за оценка на придаващите се и отнемащите се части по имота,
решение на общинския съвет за определяне цената на придаващите се части, нито
заповед на кмета на общината за уреждане на сметките по регулация, тъй като
"действащият към 2006 година закон не го е изисквал." Последното
изречение доказва, че заключението на административния орган-кмета относно
уреждането на сметките по регулация за процесния имот, е погрешно.
Съгласно
Закона за общинската собственост, в сила от 1999г., всички разпореждания с
имоти - публична общинска собственост, стават с решение на Общинския съвет,
който след оценка от лицензиран оценител определя цената - в случая на
придаваемите квадратни метри от улицата. Кметът не може да изземва правомощия
на Общинския съвет, нито може да потвърждава настъпването на факт с правно
значение, което се цели с представените Обяснителна записка и писма - отговори
по делото. Съгласно правилата на АПК всяка административна процедура започва по
молба на заинтересованото лице. Видно от писмото на Кмета в преписката, липсват
както молба за започване на процедурата, така и оценка от лицензиран оценител и
решение на общинския съвет за приемане на цената.
Съдът
счита, че не следва да се твърди, че въпросните 27 км. м. от улицата са били
придобити от ищцата по давност. От една страна, законът не позволява
придобиване по давност на публична общинска собственост. От друга страна, отв.Б. не се позовава на установено от нея владение, а на
такова установено от М. Д., което е недопустимо, след като последният никога не
се е позовавал на подобна давност.
Уреждането
на сметките не е отразено нито в кадастралния, нито в регулационния план, видно
от представените извлечения, където придаващите се квадратни метри са отразени
в син и червен цвят като неприсъединени към имота на М. Д..
По отношение иска за разваляне на договора за
покупко-продажба от 06.10.2014г. по чл.87, ал.3 на ЗЗД поради неизпълнение от
страна на купувача на задължението му да заплати продажната цена (липса на
насрещна престация).
Според
нотариален акт peг. номер 6089 от 06.10.2014г. на Нотариус 385 Бяла, купувачът Б.
е изплатила напълно цената от 19 600 лв. по банков път на продавача М.Д. чрез
пълномощника му, отв.Б., преди подписването на същия
нотариалния акт. Доколкото този нотариален акт, предмет на настоящото
производство, дефинира окончателните параметри на процесната сделка, с него е
възникнало за купувача Б. задължението да заплати цената от 19 600 лв. на М.Д.
по банков път преди сделката. Ето защо, клаузата в разпоредителното пълномощно
от 05.09.2014г. ("че упълномощителят бил получил напълно договорената
продажна цена на имотите от пълномощниците към момента на подписване на
пълномощното в болницата, бил удовлетворен от нея и нямал претенции към тях и
ги освободил от отчетна сделка"), в никакъв случай не освобождава
ответницата от задължението й да заплати цената според условията, които сама,
като пълномощник, окончателно е договорила с купувача в нотариалния акт от
06.10.2014г. „Освобождаването от отчетна сделка” не може да се третира като
освобождаване от задължение да плати цената. В правната теория и практика се
приема за допустимо упълномощителят, който има и качеството на доверител да
освободи довереника си-пълномощника от задължението по чл. 284, ал.2 ЗЗД, като
именно това освобождаване е придобило гражданственост като освобождаване от
отчетна сделка. От друга страна, най-същественото задължение на купувача по
договор за покупко-продажба е да плати продажната цена. Неизпълнението на това
му задължение води до унищожаемост на сделката.
Уговорената
продажна цена в нотариалния акт от 06.10.2014г. е 19 600 лв., но купувачът Б.
не е заплатила цената. Това е така, защото в деня на сделката, понеделник 06.10.2014г.
отв. Б., в качеството си на пълномощник с пълномощно за разпореждане с банкови
сметки издадено от М.Д. в болницата на 04.10.2014г., внася в брой сумата от 19
600 лв. "покупка на недвижим имот" по неговата сметка **** в клон на
ЦКБ Бяла, след което веднага превежда, от същото гише, сумата 24 700 лева към
своя сметка в *****.
Тъй като
сумата от 19 600 лв., още с внасянето й, е преведена незабавно с последваща
операция от същото гише на ДСК клон Бяла, цената реално не е постъпила по
сметката и не е достигнала до продавача М.Д., нито е имало как да бъде призната
от него, тъй като към същия момент той е бил в критично състояние в болницата. На
практика отв. Б. е превела обратно сумата преди да отиде при нотариуса, тоест
не е имало плащане на цената преди подписаването на нотариалния акт от 06.10.2014г.
Описаните
факти и доводи са достатъчни, сами по
себе си, за да докажат липсата на плащане на цената .
Въпреки
твърденията, че отв.Б. разполагала с достатъчно лични
средства, за да заплати цената на процесния имот, към делото не са приложени
никакви конкретни доказателства от къде Б. се е снабдила със сумата от 19 600
лв., внесена по сметката на Д. в ДСК клон Бяла. Сумата е еквивалентна, в лева,
на преведената по-рано същия ден към нейна сметка сума от 9 600 евро. Видно от
представеното от ответницата банково извлечение, сметката на Б. в банка ЦКБ в
евро е била открита именно на дата 06.10.2014г. с нулево салдо, което
потвърждава тезата на ищците, че ответницата е нямала сума в брой от 19 600
лв., с която твърди, че е заплатила цената на къщата в Д.М.
Ответната
страна навежда с отговора на искова молба твърдения, че всички суми,
прехвърлени от ответницата от сметки на Д. към нейни собствени, били използвани
за скъпоструващо лечение на М.Д. Тези твърдения са недоказани и дори се
опровергават от останалите писмени и устни доказателства по делото. Към делото
няма приложени каквито и да било фактури, или касови бележки, свързани с
лечението на Д.. От историята на заболяването е видно, че М.Д. е бил здравно
осигурен и лекуван по клинични пътеки в МБАЛ - Русе, не са правени
кръвопреливания извън болницата, изписван е всеки път в стабилизирано
състояние, без да се издават болнични листове или предписва специална терапия,
а разходите по изписаните му лекарства под форма на хапчета (трансметил,
карзил, хепасейф, пропранолол и спиронолактон) са били с приблизителна,
публично известна, стойност не повече от 500 лева за периода септември - февруари
2015г. От доказателствата по делото се установява, че М.Д. винаги, включително
през последните месеци преди смъртта, макар и със затруднена походка, се е
придвижвал и обслужвал сам с патерица, не се е нуждаел от придружител, шофирал
е автомобил, теглил е лично пари от банката и е пътувал редовно сам до София.
Както
твърди и самата ответница с отговора на исковата молба и приложените към нея
доказателства, М.Д. е разполагал с редица имоти (вкл. стотици декари земеделски
земи) и доходи от аренда. Видно от банковите извлечения, значителна част от
средствата му са били осигурявани и чрез преводи от шурея му Ф.Г. (съпруг на
сестра му Д.), по банковата му сметка в ДСК в евро.
Средствата,
с които е разполагал М.Д., по банкови сметки и в брой, са надвишавали стократно
скромните му медицински разходи през последните месеци за хапчета и масажи
веднъж седмично, които е заплащал на рехабилитаторката си лично, а не чрез
ответницата Б.. Ето защо, съдът намира, че банковото пълномощно от 04.10.2014г.,
което е било заверено за подпис, но не и за съдържание, от нотариус В. по време
на критичната хоспитализация в МБАЛ Русе, не е било използвано от отв. Б. за
лечението на М.Д., нито по негово желание и в негов интерес. През периода
06.10.2014г. - 21.02.2015г., ответницата Б. е прехвърлила от сметките на М.Д. в
ДСК към нейни сметки в ЦКБ над 102 000 лева, от които близо половината (9 600
евро, 16 200 лв. и 24 000 лв.) са преведени в датата на процесната
покупко-продажба на къщата в Д.М. (06.10.2014г.), а останалите - в дните на
последната, летална хоспитализация (18.02-20.02.2014г.).
Горните
факти бяха установени от приложените история на заболяването, направления за
хоспитализация, медицински епикризи, извлечения за сметките на М.Д. от банка
ДСК, извлечения от имотния регистър и договори за аренда на М.Д., договор за
покупка на автомобил, показания на лекуващия лекар-невролог със световна репутация
- доцент П.Д., показания на П.П., близък приятел на М.Д.
от 20 години, показания на рехабилитаторката Г.И..)
Липса на представителна власт:
Твърдението
е, че пълномощното, с което се е легитимирало лицето, сключило сделката от
името на продавача, е неавтентично и липсва действителна воля на
упълномощителя.
В
нотариалния акт от 06.10.2014г. ответницата прехвърля 589 кв.м. вместо 577 кв.м.,
упоменати в пълномощното. Според нотариалния акт и оценителната експертиза към
делото, квадратурата на парцела е 589 m2.
В
процесното разпоредително пълномощно квадратурата на имота е поправяна, а до
поправката фигурира единствено подпис на нотариус В., но липсват тези на упълномощителя Д. и на помощник - нотариуса Х. Б., който е заверил
пълномощното в болницата. Очевидно без
съгласие на упълномощителя.
В
нотариалния акт от 06.10.2014г., отв.Б., освен
упоменатите в пълномощното самостоятелна жилищна сграда на два етажа от 12 кв.м.
и една допълнителна постройка, прехвърля и още две самостоятелни сгради, едната
от 18 кв.м., а другата от 11 кв. м.
Следователно,
така извършеното разпореждане с имоти над предоставената й представителна власт
прави сделката относително недействителна в тази й част и като такава по
смисъла на член 42 ал.1/ЗЗД и поради липса на потвърждение от страна на
упълномощителя или наследниците.
Нещо
повече, депозирането на исковата молба демонстрира явно противопоставяне от ищцовата
страна на сделката.
По
отношение на иска за прогласяване нищожността на нот. акт от 24.04.2015г., като
привиден/симулативен на основание член 26, ал. 2, предл.2/ ЗЗД:
Сключеният
на 24.04.2015г. между отв. Б. като продавач и отв.А.
като купувач договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот е привидна
сделка при наличие на абсолютна симулация, тъй като страните не са целели
настъпването на правните последици, поради което той е нищожен на основание
чл.26, ал.2 пр. последно ЗЗД.
Научавайки
за допуснатата от РОС възбрана върху имота, отв. Б. се е снабдила още същия ден
(24.04.2015г.) с удостоверение за данъчна оценка от Община Д.М. и скица на
имота от СГКК Русе и същевременно са се явили с купувача пред Беленския
нотариус за оформяне на сделката по нотариален ред. Двете операции (възбраната
и нотариалната сделка) са вписани с поредни номера в имотния регистър. С
останалите документи, необходими за сделката, отв.Б.
е разполагала от предходната нот.сделка с покойния М.Д.
от 06.10.2014г. (Нот. акт 24.04.2014г., извлечения имотен регистър на отв. Б. -
Бяла).
Нещо
повече, уговорената с купувача А. продажна цена от 20 000 лв. е близка до
данъчната оценка и надвишава с 400 лв. цената от 19 600 лв. на която
ответницата е закупила имота на покойния М.Д.. Цените и на двете сделки са
близо четири пъти по-малко от реалната, справедлива пазарна стойност на имота -
79 162.15 лв. към 2016 г.
За да
бъде „избегната“ възбраната, отв. Б. и А.
са прехвърлили на ниска цена недвижимия
имот.
Продажната
цена не е била платена в деня на сделката, нито преди това, както е обичайно, а
според уговорката в представения нотариален акт „купувачът ще заплати до пет
дни по банков път”. т.е. страните по сделката не са имали време да подготвят
предварително заплащането на сумата.
В
нотариалния акт и липсват съществени клаузи, които в практиката неизменно се
включват с цел гарантиране правата и законните интереси на страните: няма
декларация от страна на продавача, че е единствен и законен собственик на
продаваните имоти, че същите не са обременени с тежести и възбрани, не са
предмет на съдебни или искови производства, няма сключени други предварителни
договори, договори за наем и пр. Същевременно не е предвидена и санкция при
евентуална евикция на купувача - връщане на платената цена и неустойка.
Няма
клауза, с която е уговорено предаването на владението върху недвижимите имоти
от продавача в полза на купувача по нотариален акт, нито са налице данни такова
предаване на владението да е било действително извършено.
Съдът
сита, че страните не са целели настъпването на правните последици от сделката, със
сключения договор за заем за послужване, въз основа на който отв. Б. твърди, че
е законен държател на процесиите имоти. Доколкото се посочва в отговора на и.м.
/договор за заем за послужване не е представен с отговора/ и абстрахирайки се
напълно от доктринерните спорове доколко действителен е договор за заем за
послужване с предмет недвижим имот, съдът намира, че този договор, както и
сделката, обективирана в представения нотариален акт, са сключени от страните за нуждите на настоящото дело с цел да се
придаде на отв. А. качеството на добросъвестен приобретател.
Ответницата
Б. е продължавала да владее имота. За това говори и факта,че тя е отворила
къщата и дала сведения на вещото лице инж. Ф. при оценката на имота през юни
2016г.
Всички
гореописани факти и доводи, взети заедно доказват по несъмнен начин абсолютната
симулация на сделката от 24.04.2014 г. (нот. акт 24.04.2014г., съдебно
оценителна експертиза на инж. Ф., показания св.П. Д., извлечения от имотен
регистър за отв. Б., всички протоколи ОСЗ 314/2015.)
Относно
претенцията на ответната страна за компенсаця на извършени подобрения в имотите.
В
отговора на исковата молба се съдържа претенция при условията на евентуалност
за сумата от 10 000 лв., представляваща компенсация за извършени и заплатени от
отв.Б. подобрения в имотите. Макар и предявена под
формата на насрещен иск, доколкото не са спазени изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, претенцията следва да се разглежда като възражение.
Съгласно чл.72/ЗС, право на обезщетение за
направените подобрения има само добросъвестният владелец. Съдът намира, че отв.Б. не е в качеството на добросъвестен владелец нито към
2012г. и 2013г., когато се твърди тези подобрения да са били направени, нито
впоследствие.
Ответницата не е представила по делото никакви
писмени доказателства (фактури, касови бележки и др.) за ремонтите, които
твърди, че е извършила.
От
показанията на свидетелите С. и Ц. не се установява действителността,
стойността, датата, нито по чие желание са извършени, нито кой е заплащал
разходите за ремонтите, претендирани в отговора на исковата молба.
Според
свидетеля П.П., близък приятел от 20 години на покойния,
М.Д. е споделил с него, че е живял с ответницата едва година - година и
половина, а не от 2012г., като преди това в живота на М.Д. е имало друга жена.
Свидетелят
В.С. не уточнява колко време ответницата и Д. са живели заедно и отбелязва лаконично,
че Б. е правила ремонти и вложила пари в къщата, без да конкретизира какви са
те, кога са извършвани.
Свидетелят
И.Ц. споменава, че „някакви момчета“ доставяли теракот и изолация, без да
конкретизира кога, но отговаря, че не знае кой е заплащал за тях. Споменава, че
е правена ограда с бетонни блокчета и ковано желязо преди две или три години,
но не става ясно по чие желание и с чии средства.
Свидетелят
Ценов също споменава, че лял бетонни пътеки и стъпала, без да уточни дата, като
такива бетонни пътеки на са споменати в отговора на исковата молба. От
показанията му не следва и извод, че същите са били заплащани с лични пари на
ответницата или с тези на собственика Д. и по негово желание.
От всичко гореизложено
може да бъдат направени следните правни изводи:
Искът за
собственост по чл.108 ЗС представлява иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост
на ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени
до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответника да му предаде
владението върху имота, по които искания съдът е длъжен да се произнесе с два
отделни диспозитива (т.2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по
тълкувателно дело № 4/2014г. на ОСГК, ВКС).
В правната
теория и съдебната практика се счита, че фактическият състав за уважаване на
иска предвижда кумулативно наличие на следните материалноправни предпоставки:
ищецът е собственик на вещта предмет на иска;
ответникът владее тази вещ и това
владение е без правно основание (така Решение № 551 от 13.09.2010г. по гр.д. №
669/2009г. на Първо гр.о., ВКС). Всяко правно основание, на което се твърди да
е придобита собствеността върху предмета на делото, представлява отделен иск,
поради което в процеса на доказване следва да се докаже собствеността именно на
заявеното правно основание и същото да бъде посочено в диспозитива на решението,
доколкото същият поражда силата на присъдено нещо. Ето защо, част от
фактическия състав - предмет на доказване, е не само правото на собственост на
ищеца върху вещта, предмет на спора, но и доказване правото на собственост на
заявеното правно основание.
Допустимо
е ищецът по предявен иск за собственост да се позове при условията на
евентуалност и на друго придобивно основание, различно от посоченото в
обстоятелствената част на исковата молба. Налице е правен интерес от
предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със
спорния имот преди завеждането на исковата молба. (ТР № 4 от 14.03.2016г. по
т.д. №4/2014г. на ОСГК, ВКС).
Ищцата е
единствен наследник по закон - универсален правоприемник на покойния М. Д..
Уважаването на който и да е от исковете, предявени при условие на евентуалност,
за прогласяване, на нищожност или унищожаване, както и за разваляне на
разпоредителните сделки, извършени от отв.Б.
легитимира ищцата като законен собственик на процесиите имоти. Предвид
разпоредбата на чл.41, ал.1 ЗН, наличието на все още необявено за
недействително завещание по отношение на процесните имоти не е пречка за уважаване
на ревендикационния иск, нито на положителния или отрицателен установителен иск
за собственост, освен при обявяване на нотариалната сделка за нищожна поради
липса на съгласие, но дори и в последния случай, настоящият състав не дължи
произнасяне по обективно и субективно съединените искове за нищожност предявени
в условията на евентуалност.
По
отношение твърдяната нищожност на договора за покупко-продажба на процесиите
имоти съдът следва да отбележи, че според правната теория липсата на съгласие
като основание за нищожност на договорите е съзнателна и може да бъде налице в
следните хипотези: несериозно волеизявление - направено на шега, като учебен
пример; волеизявление, извършено при насилие-физическа принуда, упражнена срещу
лицето, което прави волеизявлението; мислена уговорка (скрита резерва), че не
се желаят правните последици, доведена до знанието на насрещната страна; ако не
са налице две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не
се отнасят до един и същи предмет и др.
Видно от
съдържанието на исковата молба, заявените в нея обстоятелства се отнасят към
мислена уговорка (скрита резерва), а именно, че не се желаят правните
последици, и то е доведена до знанието на насрещната страна. Ищецът се позовава
на едно от основанията, което би могло да доведе до нищожност на сключения
договор поради липса на съгласие - текста на процесното пълномощно, който сочи
липса на формирана единна, непротиворечива и реално осъществима воля за
сключване на разпоредителната сделка.
От правна
страна е особено съществен и фактът, че разпоредителната сделка не е сключена
лично от прехвърлителя, а чрез негов пълномощник, т.е волята за сключването е
изявил пълномощникът. Следва да се разграничи волеформиращия субект -
прехвърлителя от волеизразяващия - пълномощникът, като последният само довежда
формираната от прехвърлителя воля до насрещната страна по сделката. Ако волята
на прехвърлителя е била опорочена поради това, че не е могъл да разбира и
ръководи действията си, това води до унищожаемост на упълномощаването, а оттам
и до липса на представителна власт при сключване на договора за прехвърляне на
недвижимия имот, респ. до неговата нищожност на това основание.
Ищцата
атакува действителността на нотариалната сделка, с която отв.Б.
прехвърлила сама на себе си процесиите имоти и поради липса на валидна
представителна власт. Твърдението е, че пълномощното, с което се е легитимирало
лицето, сключило сделката от името на продавача, е неавтентично, т.е липсва
валидна представителна власт. Не се касае до продажба на чужда вещ, тъй като
ответникът не е продал от свое име, а от името на М. Д.. Договорът, сключен при
използване на неистински документ удостоверяващ упълномощаване, е относително
недействителен по отношение на мнимо представлявания. Липсата на воля за
упълномощаване за определени правни действия не влече автоматично нищожност на
сделката, сключена от лицето легитимирало се като пълномощник. Последиците от
предприетите при липса на упълномощаване и без знанието на титуляра на правото,
разпоредителни действия, се уреждат от чл.42, ал.2/ ЗЗД. Мнимо представляваният
разполага с правото да я потвърди в съответната форма или да й се
противопостави, както е в случая. Ако сделката не бъде потвърдена, тя става
неотносително недействителна, а е налице окончателна и пълна липса на съгласие
за сключване на договора, т.е няма сделка.
Нищожността
по чл.26/ ЗЗД е изначална и когато говорим за липса на съгласие в хипотезата на
чл.26, ал.2/ ЗЗД, тази липса е съзнателна /мислена уговорка, шега или насилие/.
Изложените обстоятелства за липса на валидна представителна власт също са вид
липса на съгласие, тъй като пълномощникът изразява волята на страната по
договора, която представлява. Не е достатъчно формално съгласие или такова под
скрита резерва със съзнанието, че едно пълномощно с противоречив текст не е в
състояние да породи правен резултат.
Пълномощното
е едностранна сделка, в която е материализирана волята на упълномощителя. Ако
продавачът не е изразил воля да продава /при съответните условия/ и не е дал
пълномощия в този смисъл или го е направил със скрита резерва, доведена до
знанието на пълномощника чрез самия текст на пълномощното, то сделката сключена
от мнимия пълномощник, за която и впоследствие няма потвърждаване, е сключена
без съгласие на продавача. До евентуалното потвърждаване такава сделка е висящо
недействителна, но при липсата на валидиране, договорът се трансформира в окончателно недействителен
/нищожен/ и не поражда правно действие.
В хода на
процеса се събраха множество писмени и гласни доказателства, постъпиха
неоспорени данни от назначената тройна графологична експертиза, че
упълномощителят се е намирал в тежко здравословно състояние. Дори не е бил в
състояние да подписва и подпълва декларации за информирано съгласие, изискуеми
по закон за лечението му. От друга страна се е намирал далеч от близките си и в
техническа зависимост от отв.Б., поради особеното
състояние, в което се е намирал, не е бил в състояние да оцени критично акта,
който извършва или макар и да е подписал
пълномощното, той го е направил със скрита резерва, което изключва съгласието,
именно защото липсва реална и осъществима воля за разпореждане с процесиите
имоти.
В
правната теория и в практиката се застъпват различни становища за характера и
последиците от разпоредителни и упълномощителни сделки, сключени от тежко болни
хора в последните дни на живота им, когато преди смъртта си са безсилни да се
противопоставят на стремежа за
облагодетелстване от трети лица. Ако от правна страна не може да се приеме, че
такова лице е временно недееспособно, то следвайки задължението си по чл.5,
изр.2, ГПК съдът следва да осигури налагането на справедливостта - едно от
основните начала на процеса.
В
конкретния случай се установява, че отв.Б. е
направила възможното да лиши М.Д. от имотите му и наличните спестявания по
банковите му сметки без неговото категорично и недвусмислено съгласие и такова
поведение не следва да не понесе санкционните последици от прогласяване на
недействителност или разваляне на сключените от нея правни сделки, независимо
от правната квалификация.
Наличието
на неуредени сметки по регулация при действието на законова забрана за
осъществяване на разпоредителни сделки с такива имоти води до нищожност и на
двете атакувани сделки.
Налице са
законовите предпоставки и за разваляне на договора за покупко- продажба на
процесиите имоти от 2014 г. след като се установи, че ответницата не е
заплатила уговорената продажна цена.
Уважаването
на който и да е от горните искове, предявени при условие на евентуалност, освен
поради липса на съгласие, ще доведе до признаване правото на собственост на
ищцата и съответно ще отрече придобиването на правото на собственост от страна
на ответниците. Налице е и втората предпоставка за уважаване на главния иск по
чл.108 ЗС, доколкото няма спор, че ответниците са във владение на процесиите
имоти и ги ползват и то без наличието на правно основание, поради което
главният иск следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските.
Направени са възражения от страните по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност.
Спорът
пред настоящата инстанция, е относно дължимостта на разноски на ищеца
за правна защита по делото, включващи възнаграждението за един адвокат по
чл.78, ал.1 ГПК, за тяхното доказване и съответствие с правната и фактическа
сложност на делото - чл.78, ал.5 ГПК.
От приложените на
страници /стр.121, том ІІІ/ списък по чл.80/ ГПК за разноските за адвокати, по
делото е установено, че ищцата е
заплатила договореното адвокатско възнаграждение за правна защита, д.т., депозитни
такси за в.л. и др. в размер на 4836,30 лева. С оглед на така установеното
възраженията на насрещната страна за неналичието на доказателства за реалното
плащане на адвокатското възнаграждение и останалите разноски на ищцата съдът
счита за неоснователни.
Съдът намира за
неоснователни и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на така
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. По делото са предявени искове
по чл.108 ЗС, вр. чл.124, ал.1 ГПК, чл. 26, ал.2, предл. второ, чл.33, чл.42,
ал.1, чл. 87, ал.3 ЗЗД, чл. 42, б. „б", чл.41, ал.1 ЗН.
Представени са голям
обем писмени доказателства, които са били обект на изследване и анализ и назначаване
на множество експертизи по делото. В този смисъл има основание да се приеме, че
делото е с висока фактическа и правна сложност и заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение съответства на тези критерии, предвидени в закона и
не е прекомерно.
При действието на
Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в относимата й редакция към ДВ бр.28/28.03.2014 година, при материален интерес,
който по делото е в общ размер от 19 600 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
същата наредба минималният размер на дължимо адвокатско възнаграждение е 1118,00
лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 3200 лева превишава този размер
със сумата 2082 лева, но не е прекомерно, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на М.М.Б., с ЕГН ********** ***, В.Г.А.,
с ЕГН ********** *** и Д.Х.А., с ЕГН ********** ***, че Д.С.З., ЕГН-********** ***,
е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
20184.1.500, намиращ се в гр.Д.м., обл.Р. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-5/19.01.2010г. на Изп. директор на АГКК, с
адрес: гр. Д.м., ул. „С.Т." № **, Земя с площ 589 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, ниско зстрояване, стар ид. номер -
няма, номер по предходния план - кв. 80, парцел VII-500 при съседи:
20184.1.2845; 20184.1.2229; 20184.1.2754; 20184.1.502; 20184.1.2786, заедно с построените
в имота сгради: 1. Сграда 20184.1.500.1 със застроена площ 149 кв. м., сграда
със смесено предназначение, състояща се от три самостоятелни обекта,
разположени по етажи както следва: Първи етаж - самостоятелен обект
20184.1.500.1.2 - за търговска дейност, самостоятелен обект 20184.1.500.1.3. -
за търговска дейност; на Втори етаж - самостоятелен обект 20184.1.500.1.1. с
предназначение - жилище, апартамент; 2. Сграда 20184.1.500.2 със застроена площ
11 кв.м. на един етаж, селскостопанска сграда; 3. Сграда 20184.1.500.3. на един
етаж със застроена площ 18 кв.м. , селскостопанска сграда; 4. Сграда
20184.1.500.5 със застроена площ 11 кв. м. на един етаж, селскостопанска
сграда.
ОСЪЖДА М.М.Б., с ЕГН **********
***, В.Г.А., с ЕГН ********** *** и Д.Х.А., с ЕГН ********** *** да отстъпят собствеността и предадат владението на Д.С.З.,
ЕГН-********** *** върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20184.1.500, намиращ се
в гр.Д.м., обл.Р. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-5/19.01.2010г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес: гр. Д.м., ул. „С.Т." № ***, Земя с площ 589
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, ниско зстрояване,
стар ид. номер - няма, номер по предходния план - кв. 80, парцел VII-500 при
съседи: 20184.1.2845; 20184.1.2229; 20184.1.2754; 20184.1.502; 20184.1.2786,
заедно с построените в имота сгради: 1. Сграда 20184.1.500.1 със застроена площ
149 кв. м., сграда със смесено предназначение, състояща се от три самостоятелни
обекта, разположени по етажи както следва: Първи етаж - самостоятелен обект
20184.1.500.1.2 - за търговска дейност, самостоятелен обект 20184.1.500.1.3 -
за търговска дейност; на Втори етаж - самостоятелен обект 20184.1.500.1.1 с
предназначение - жилище, апартамент; 2. Сграда 20184.1.500.2 със застроена площ
11 кв.м. на един етаж, селскостопанска сграда; 3. Сграда 20184.1.500.3 на един
етаж със застроена площ 18 кв.м., селскостопанска сграда; 4. Сграда
20184.1.500.5 със застроена площ 11 кв.м. на един етаж, селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА М.М.Б., с ЕГН **********
***, В.Г.А., с ЕГН ********** *** и Д.Х.А., с ЕГН ********** *** да заплатят на
Д.С.З., ЕГН-********** ***, сумата от 4 836.30 лв. /четири хиляди
осемстотин тридесет и шест лева и тридесет ст./ разноски по делото.
Решението може да се обжалва през РОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: /п/