№ 16
гр. Свищов , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на двадесет и първи май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя И. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20214150200018 по описа за 2021 година
Производството е по чл.53 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С.В.“ЕООД, ЕИК *****, представлявано от
И. Д. К. - Управител срещу НП № 544992-F567304/29.10.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на
основание чл.182, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение
на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал.4, т.3 и ар.6 от
ЗДДС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по аргументи,
подробно изложени в депозираната жалба. На първо място счита за нарушена
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, тъй като административно наказващия орган
узнал за твърдяното от него нарушение още през месец април 2020г., но
АУАН е съставен на 28.08.2020г., т.е. след тримесечния срок предвиден в
цитираната разпоредба. На следващо място релевира доводи за нарушение на
чл.42, т.4, съответно чл.57, т.5 от ЗАНН, т.к. при описание на нарушнието
1
били посочени взаимноизключващи се факти. От една страна се посочвало, че
на 06.04.2020г. дружеството многократно е декларирало в периода от 12,52ч.
до 13,50ч. доставка на пропан- бутан, а от друга – твърди, че данни не били
подадени. На следващо място не била направена разлика между понятието
„неподадени данни“ с „неточни данни“. Не била направена констатация в
протоколите от проверки, че дружеството не отчита приходи от продажби на
горива и не били нанесени вреди на бюджета. В тази връзка АНО е следвало
да приложи принципа на пропорционалността, съгласно практиката на Съда
на Европейския съюз. Налице било основание да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като реално се касаело за нарушение от което не са
настъпили вредни последици, а дружеството не е наказвано за друго такова
нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява.
Ответникът по жалбата –ГД ФК при ЦУ на НАП, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Д.Б., взема становище за неоснователност на
жалбата. Излага, че неправилно в жалбата се твърди, че при издаване на НП
не е съобразена нормата на чл.34 от ЗАНН. Нарушението било установено на
30.06.2020г., непосредствено преди извършване на проверката съображения
за това. Сочи, че в системите на НАП се е установило разминаване между
документално декларираните доставки и липсата на данни от нивомерната
система за целия месец април 2020г. В тази връзка описва механизма на
отчитане в НАП при доставка на гориво до съответния обект. В конкретния
случай за 06.04.2020г. били издадени 9 бр. документи за една и съща
доставка, а липсвали данни от нивомерната система за тази доставка. Излага,
че търговецът е можел да проследи, че не се подават данни от нивомерната
измервателна система, тъй като при всяко едно получаване на данни от ЕСФП
се издава служебен бон. В случая е следвало същият да подаде ръчно такъв.
Моли съда да потвърди издаденото НП. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно жалбоподателят „С.В.“ЕООД, ЕИК *****, представлявано от
И. Д. К. – управител е задължено лице, което извършва продажба на течни
2
горива по смисъла на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
В обект - газстанция, стопанисван от дружеството и находящ се в с. ******,
общ. Свищов, обл. Велико Търново, се използвала нивомерна система Fafnir
Visy X s/n: 10376 за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП модел „DFS-
Q7S-KL“ с № на фискалното устройство DT796195 и № на фискалната памет
02796195, одобрен със свидетелство на БИМ №173FS/28.05.2019г., FDRID
4346923.
На 30.06.2020 г. свидетелите Г.Ю. и Г.С. – инспектори по приходите в
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП извършили проверка на описаната
газстанция, експлоатирана от „С.В.“ ЕООД с ЕИК *****. Причина за
проверката била извършена преди това справка в информационната система
на НАП, при която е констатирано, че през м. април 2020г. няма подадени
данни от НИС към НАП. Това бил повода, да се изпратят служителите на
проверка в посочения обект.
Когато пристигнали на място, първоначално свидетелите извършили
контролна покупка, при което им бил издаден фискален бон от фискалното
устройство. След това свидетелите се легитимирали и извършили проверка на
обекта. При нея установили, че през целия месец април нивомерната система
не е изпращала данни към НАП. Такъв бил случаят и на 06.04.2020 г., когато в
обекта била получена доставка на 545 кг. пропан-бутан, която доставка била
заприходена 9 пъти през наличното в обекта ЕСФП. Свидетелите
констатирали от представените документи, че горивото било налято в
резервоара, но нивомерната измервателна система не е изпратила по
установената дистанционна връзка информация към НАП за наличностите в
резервоара. По време на проверката служителите на НАП изготвили протокол
за извършена проверка №0067915 от 30.06.2020г., изготвен в присъствието на
управителя И. Д. К., при което изискали писмени обяснения за причините.
Такива били дадени от представителя на дружеството на по-късен етап. В тях
той посочил, че на процесната дата било доставено 545 кг. гориво (пропан-
бутан), като потвърждение за успешна доставка в НАП било изпратено след
3
многократни опити за връзка с последната. Били представени от дружеството
и документи, сред които: служебен бон за документалната доставка и
служебни бонове за наличностите по нивомер, но не представил служебен
бон за нивомерна доставка на процесната дата. Впоследствие бил получен
служебен бон №0004583/06.04.2020г. в 12,51ч. Посочил, че е възможно
резултатът от тези действия да е дублиране на информацията. На 28.08.2020г.
свидетелката Ю. заедно с колегата си А. В. в присъствието на управителя на
дружеството жалбоподател съставили Протокол № 1179647/28.08.2020г. с
Приложение № 1, като в него описали констатираното след проверка на
всички документи представени от жалбоподателя пред
административнонакзващия орган. Било описано, че на 06.04.2020г. в обекта
в „Резервоар 1“, с обем 1000л. пропан-бутан, е получена доставка на 545 кг.
(1000 литра при 15 градуса) гориво „пропан-бутан“, с код по КН:27111297,
съгласно Акцизен данъчен документ с УКН №0000000005210156/06.04.2020г.
Същото се потвърждавало и от Документ за удостоверяване на точния адрес
на мястото на доставка №**********/05.04.2020г., Приемо-предавателен
протокол от 06.04.2020г., Фактура от 06.04.2020г., Документ от
транспортното средство за разтовареното количество №01223/06.04.20г. Било
посочено, че при направена справка в информационните масиви на
Националната агенция за приходите (НАП) - „Справка за регистрирани
съобщения за доставка на гориво от ЕСФП към НАП“, се установило, че
описаната доставка е многократно дублирана, като в интервала 12,52ч.-
13,50ч. на 06.04.2020г. от клавиатурата на наличното в обекта ЕСФП са
въведени и изпратени данни за общо 9 броя документи (9 по 545кг.) по
дистанционната връзка на НАП. От горната справка се установило също, че
наличното в обекта ЕСФП (модел „DFS-Q7S-KL“ с № на фискалното
устройство DT796195 и № на фискалната памет 02796195, одобрен със
Свидетелство на БИМ №173FS/28.05.2019r., FDRID 4346923) с нивомерна
система (Fafnir Visy X s/n: 10376 за обем на течни горива с информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП) не е
предала/изпратила данни на НАП по установената дистанционната връзка за
налятото количество гориво в резервоара - 1000 литра (545кг.).
Св.Ю. и колегата й А.В. приели, че проверяваното юридическо лице е
извършило нарушения на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Във
4
връзка с това бил съставен АУАН №F567304 от 28.08.2020г., в който описали
нарушението, така като го описали в посочения по-горе протокол. Посочили,
че с описаните действия дружеството жалбоподател е нарушило посочената
разпоредба от наредбата, тъй като не е изпълнил задължението си да предава
на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност
за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обекта за търговия на течни горива - газстанция, находящ се в с. ****** ,
общ. Свищов, ул. „*****.
Актът бил връчен на управителя, който го подписал с възражения.
Такива били направени в срока за възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН, на 29.10.2020г. началника на Отдел „Оперативни
дейности“ –Велико Търново в ЦУ на НАП издал процесното наказателно
постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена на
основание чл.182, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в
размер по 500лв. за нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ. НП възпроизвежда описаното в АУАН нарушение. Посочено било, че
установеното нарушение не води до неотразяване на приходи. Отразено е, че
срещу съставения АУАН е постъпило възражение с вх.№19651/31.08.2020г.по
описа на ТД на НАП В.Търново, което е разгледано по реда на чл.52, ал.4 от
ЗАНН и е преценено за неоснователно. Посочени били и доказателствата, въз
основа на които е прието, че е извършено нарушение. Наказателното
постановление било връчено на 08.01.2021г. Жалбата до районния съд била
подадена чрез наказващия орган на 15.01.2021г.
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, подадена е в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и е
изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената от съда проверка се констатира, че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
5
процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчен. Наказателното постановление съдържа описание на
нарушението, датата и мястото на извършване обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в
акта фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление,
кореспондира със събраните в хода на производството доказателства.
Неоснователни според съда са наведеното от жалбоподателя
възражение, че актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на който в последствие е издадено обжалваното наказателно
постановление, е съставен извън срока, визиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, т.е че
не може да бъде ангажирана отговорността на дружеството, тъй като срокът,
в който административният орган е могъл да състави акт за установяване на
административно нарушение и законосъобразно да издаде наказателно
постановление е изтекъл.
Според разпоредбата на чл. 34, ал. 1, предложение второ от ЗАНН в
приложимата и редакция не се образува административно- наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за
политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа,
Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със
специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу
пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната
злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на
Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви
2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни
2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на
други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и
част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и
6
на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър
БУЛСТАТ - две години. Нарушението в конкретния случай е открито на
30.06.2020 г. , когато с ПИП служителите на НАП са констатирали, че няма
подавани данни от НИС към НАП за м.април 2020г. В този смисъл са и
свидетелските показания на св.Ю.. Свидетелката изнесе, че „Непосредствено
преди проверката е извадена справката от информационните масиви на НАП
за тези документални доставки и е установено, че съответно през целия месец
април, нивомерната система не е подавала данни към НАП.“.
Съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, всяко лице по ал. 1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на
лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по
смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по
дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Според чл.
3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, всяко лице по ал. 2 (лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход) е длъжно да
предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство
за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че като лице,
което извършва продажби на течни горива, дружеството жалбоподател е
адресат на цитираните норми. Безспорно е и, че в обекта, стопанисван от
жалбоподателя е монтирана нивомерна система Fafnir Visy X s/n: 10376 за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП модел „DFS-Q7S-KL“ с № на фискалното
устройство DT796195 и № на фискалната памет 02796195, одобрен със
свидетелство на БИМ №173FS/28.05.2019г., FDRID 4346923. Предвид на това
7
нормата на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ му вменява
задължение да предава на НАП по установената дистанционна връзка и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива.
От събраните доказателства – Акцизен данъчен документ с УКН
№0000000005210156/06.04.2020г., Документ за удостоверяване на точния
адрес на мястото на доставка №**********/05.04.2020г., Приемо-
предавателен протокол от 06.04.2020г., Фактура от 06.04.2020г., Документ от
транспортното средство за разтовареното количество №01223/06.04.2020г. се
установява, че дружеството жалбоподател на дата 06.04.2020г. е получило
доставка на 545 кг. (1000 литра при 15 градуса) гориво „пропан-бутан“. Тази
доставка търговецът регистрирал от клавиатурата на наличното в обекта
ЕСФП, като въвел и изпратил данни за общо 9 броя документи. Не се
установява обаче, нивомерната система да е отразила тази доставка.
Възражението на жалбоподателя е, че ИС на НАП не е върнала
потвърждение за декларираните данни, поради което се е получило това
деветкратно въвеждане на данните. Макар жалбоподателят фактически и да
не оспорва факта, отразен в наказателното постановление, че за конкретно
визираната доставка на 545 кг. (1000 литра при 15 градуса) гориво „пропан-
бутан“ на процесната дата не са били предадени на НАП по установената
дистанционна връзка данни от НИС, съдът намира това становище на
жалбоподателя за неоснователно. Отговорността на ЮЛ е обективна и
безвиновна, още повече, че по делото са налице данни, че през целия месец
април 2020г. НИС не е предавала данни към НАП. По делото е приложено
писмо от „И.-Г.“ ООД , фирмата поддържаща ЕСФП, от което е видно, че при
извършени тестове на нивомерната система в обект Газстанция с.****** е
установено, че в резултат на токов удар вграденият часовник на нивомера се е
ресетнал /започнал е от вградения във фърмуера дата и час/ и се разминава
със системния дата и час. Посочено е, че на конзолата няма индикация за дата
и час. На първо място от становище не се установява кога точно е станал този
токов удар и касае ли процесния период, доколкото писмото на сервиза е от
дата 06.07.2020г., т.е. след извършената проверка на 30.06.2020г. От самото
съдържание пък се установява, че техническия проблем касае датата и часа на
вградения часовник, а не че липсва връзка към НАП. На следващо място, по
8
делото се установи, че е възможно търговецът да проследи липсата на
подадени данни от НИС към НАП, тъй като в случай, че ако нивомерната
система бе отчела показателите на налятото гориво, то е следвало да се
отпечата служебен бон. Такъв обаче не е бил отпечатан, доколкото не е
представен от дружеството жалбоподател нито пред административно
наказващия орган, нито пред съда, поради което, търговецът е следвало да
реагира на този технически проблеми в нивомерната система. Този извод се
потвърждава и от цитираното по-горе становище на сервизната фирма от
което е видно, че едва след извършване на проверката от контролните органи
на НАП и установяване на нарушението дружеството-жалбоподател е
предприело действия за отстраняване на техническите проблеми в
нивомерната система.
Поради това съдът намира, че вмененото нарушение е доказано.
Правилно и законосъобразно, в съответствие с нормативните актове, е
направена правната квалификация на деянието.
На жалбоподателя е наложена санкция в размер на минимално
предвидената в чл.185, ал.1 от ЗДДС – приложима, доколкото нарушението
не води до неотразяване на приходи. Самият характер на процесното
нарушение, води до извод, че чрез осъществяването му не се укриват
приходи. За извършеното от юридическото лице нарушение в чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС се предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 500 лв. до
2000 лв. Наказващият орган е наложил на дружеството жалбоподател санкция
в минималния размер от 500 лв. Съдът достигна до извод, че наказанието е
определено правилно при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и не може да
бъде изменяно, тъй като е към предвидения в закона минимум.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.
д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
9
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с отчетността в търговския оборот на горивата, съдът
намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с
ниска обществена опасност. Изложеното до тук е достатъчно за съда да
приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния
случай. Видно е от приложения по делото Протокол за извършена проверка,
че са установени и други нарушения на дружеството по ЗДДС. Ето защо,
съдът счита, че липсват обстоятелства, които да характеризират процесното
нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения
безспорно е смекчаващо вината обстоятелство, но същото е съобразено от
наказващия орган при определяне размера на наложеното наказание. В тази
връзка наказателното постановление за това нарушение следва да се потвърди
като законосъобразно.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение
следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на чл. 63, ал. 3 и
ал.5 от ЗАНН. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, страната за която административният акт е благоприятен, има
право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по
тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на общото събрание на колегиите на
ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната
дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството.
Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на
присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз
основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
10
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение
именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото,
съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на минимума от 80 лв. Посочената сума следва да се
присъди в полза на Национална агенция по приходите, доколкото последната
е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 544992-
F567304/29.10.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико
Търново при ЦУ на НАП, с което на „С.В.“ЕООД, ЕИК *****,
представлявано от И. Д. К. - Управител на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
извършено нарушение на чл.3, ал.3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г.,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „С.В.“ЕООД, ЕИК *****, представлявано от И. Д. К. -
Управител да заплати на Национална агенция по приходите, на основание чл.
63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 80 (осемдесет)лева, представляваща
направени по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщението пред Великотърновски административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
11