№ 1
гр. Варна , 07.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20203110203375 по описа за 2020 година
Постъпила е кас. жалба от „Н.МД“ЕООД за присъждане на сторените
разноски представляващи адвокатско възнаграждение по делото.
Съдът намира, че в решение №1278/02.11.2020г. е пропуснал да се
произнесе и да присъди сторените разноски.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото. Същото искане е направил и процесуалния представител на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните
имат право на разноски. Въпроса за възлагането на разноските в
административно наказателния процес е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН,
а именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл.
189, ал.3 НПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски
по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
1
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането
за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, че именно това е
законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за
общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването. При приложение на този принцип и двете
страни в настоящото производство биха имали право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Искания за разноски са направени от страните и са представени списъци
с разноски. Според съда с оглед изхода на делото следва да се присъдят
разноски на двете страни по съразмерност.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на
510лева, което е над минимума определен в Наредбата за размера на
адвокатските възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на
жалбоподателя се намалява от 4000 лева на 1500 лева следва и частично да се
уважи искането на разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на
изменената част на НП следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени
съд. разноски за адв. възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата 318,75
лева.
Същевременно въззиваемата страна ДИТ гр.Варна също е направила
разноски –поискала е ю.к. възнаграждение. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи
претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената
част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото
са проведени едно съдебно заседание, в което е участвал процесуален представител на
Д „ИТ“, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
2
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от
80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 30 лева. Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА "Н.МД" ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
сумата от 30 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по НАХД
№3375/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на "Н.МД"
ЕООД сумата от 318,75 лева, представляваща съдебни разноски по НАХД
№3375/2020г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд Варна в седемдневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3