Р Е Ш
Е Н И Е
София, 24.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4014/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Р.С.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
кантора 106, чрез адв. Д.Б. против „Е.М.“ ЕООД, *** **********сграда Матрикс
Тауър, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Р.С.Н. не
дължи на „„Е.М.“ ЕООД общо сумата 24 648,74 евро, от които: 18 376,91
евро главница, 3 784,25 евро наказателна лихва, 2 487,58 евро лихва и 1 896,18
лв. по издадения на 25.08.2010 г. изпълнителен лист по гр.д. № 38998/2010 г. на
СРС, 55 с-в по, поради изтекла погасителна давност на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и заобезсилване
на изпълнителния лист. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че, въз основа на
изпълнителен лист от 25.08.2010 г. на СРС, 55-ти състав, издаден по гр.д. №
38998/2010 г., ищцата Р.Н. е осъдена да заплати на „Р.Б.“ ЕАД общо сумата 24
648,74 евро, от които: 18 376,91 евро главница, 3 784,25 евро наказателна
лихва, 2 487,58 евро лихва и 1 896,18 лв. разноски в заповедното производство.
За събиране на вземанията си по цитирания изпълнителен лист, на 08.02.2011 г. Банката
е образувала изпълнително дело с № 20118510400176/2011 г., на ЧСИ М.П., Рeг. №
851 в КЧСИ и район на действие СГС, което е прекратено с Постановление на
10.10.2018 г. Въпреки прекратяването, обаче, ищцата твърди, че изпълнителният
титул не е обезсилен и той съществува в правния мир, поради което и е налице
правен интерес от търсената защита.
По – нататък ищцата заявява, че на 10.02.2011 г. е
наложен запор върху трудовото й възнаграждение в дружество „Г.Ф.“ ООД, като към
тази дата трудовите й правоотношения с цитираното дружество са били прекратени.
На 01.12.2011 г. по изпълнителното дело са наложени
запори върху всички банкови сметки на длъжниците по делото, съответно такива
били наложени и на ищцата.
Ищцата заявява също, че, видно от документите по делото,
след запора, датиращ от 01.12.2011 г., по изпълнителното дело не са извършвани
изпълнителни действия до 17.01.2014 г., когато по делото е конституиран нов
взискател - „Е.М.” ЕООД, въз основа на сключен договор за прехвърляне на
вземания /цесия/.
Въз основа на изложеното и съгласно разпоредбата на чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК според ищцата е настъпила перемпция на 01.12.2013 г., с
което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Позовава се на
изтекла погасителна давност на вземанията по процесния изпълнителен лист от 25.08.2010 г. на СРС,
55-ти състав, считано от 01.12.2016 г.
В тази връзка моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 439 от ГПК вр. чл. 110 ЗЗД, че тя не дължи на ответника „Е.М.”
ЕООД сумите по издадения на 25.08.2010 г. изпълнителен лист по гр.д. №
38998/2010 г. на СРС, 55 с-в по, поради изтекла погасителна давност на основание чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД и да обезсили същия, като и се при съдят сторените разноски.
Представила е и е поискала прилагане на писмени
доказателства.
По същество моли
съда да уважи иска, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът Е.М.“ ЕООД оспорва
исковете, като недопустими, неоснователни и
недоказани. Претендира разноски и ю.к. възнаграждение.
На първо място счита, че ищцата няма правен интерес за
водене на делото, тъй като към настоящия момент не е налице висящо изпълнително
производство.
Счита, че твърдението на ищцата, че не дължи на „Е.М.“
ЕООД процесното вземане, е
неоснователно.
Заявява, че давността не е изтекла, като излага подробни
съображения за прекъсването й, цитирайки практика на ВКС.
Съдът, като разгледа
представените и събрани в хода на настоящото дело доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените по
делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 25.08.2010 г., издадени по
гр.д. № 38998/2010 г. на СРС, 55-ти състав по реда на чл. 417 ГПК, ищцата Р.С.Н.
е осъдена да заплати солидарно, заедно с „Е.“ ООД, Р.М.М.И Н.В.В., на „Р.Б.“
ЕАД общо сумата 24 648,74 евро, от които: 18 376,91 евро главница, 3 784,25
евро наказателна лихва, 2 487,58 евро лихва и 1 896,18 лв. разноски в
заповедното производство.
Не се спори също, че въз
основа на издадения изпълнителен лист, на 08.02.2011 г. Банката е образувала
изпълнително дело № 20118510400176/2011 г., на ЧСИ М.П., Рeг. № 851 на КЧСИ,
район на действие СГС солидарно срещу длъжниците „Е.“ ООД, Р.М.М.И Н.В.В. и Р.С.Н..
По искане на ищцата съдът
изиска и по делото бе приложено копие от
посоченото изпълнително дело.
От приложеното
изпълнително дело се установява, че при образуване на изпълнителното
производство взискателят е посочил различни способи за изпълнение и е
извършил, на основание чл. 18 ЗЧСИ, възлагане на съдебния изпълнител относно
извършването на справки, проверки и определяне на способи за изпълнение. ЧСИ, в
изпълнение на правомощията си и с оглед извършеното възлагане, е предприел изпълнителни
действия, включително налагане на запори и възбрани върху имуществото,
собственост на длъжницата и настояща ищца, до м. март 2012 г.
С молба от 28.08.2013
г. взискателят е уведомил ЧСИ за извършената цесия на вземането между него и
настоящия ответник „Е.М.“ ЕООД.
Не се спори, че с молба,
депозирана по делото на 17.01.2014 г., „Е.М.“ ЕООД е поискал конституиране
като взискател, прилагайки доказателства за извършена цесия /прехвърляне на
вземане/ между Банката и него, на основание чл. 429 ГПК. С молбата си за
конституиране „Е.М.“ ЕООД е посочил способи за изпълнение и, основание чл. 18 ЗЧСИ, е
възложил на съдебния изпълнител относно извършването на справки, проверки и
определяне на способи за изпълнение, като изпълнителни действия, включително
налагане на запори върху имуществото, собственост на длъжницата и настояща ищца, са извършвани от ЧСИ до 28.06.2018 г.
Установява се също и че изпълнително дело №
20118510400176/2011 г., на ЧСИ М.П., Рeг. № 851 на КЧСИ, район на действие СГС е
прекратено с Постановление от 10.10.2018 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
поради перемпция.
Не се спори, че делото и понастоящем е
прекратено, както и че няма образувано друго изпълнително производство.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявен е отицателен установителен иск с правно
основание чл.124, вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищцата не му дължи исковата сума, тъй като същата е погасена по
давност, съобразно чл. 110 ЗЗД.
С този иск ищцата желае да получи защита срещу
материалноправна незаконосъобразност на осъществявано срещу нея принудително
изпълнение по посоченото изпълнително дело, като бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи търсената парична сума, за която е издаден
изпълнителният лист.
От ответната страна в
хода на производството бе направено възражение
за недопустимост на иска, поради факта, че към настоящия момент липсва образувано изпълнително дело въз
основа на издадения срещу ищцата изпълнителен лист, по което съдът дължи произнасяне.
ВКС,, Трето ГО, в свое
решение, постановено на 19.01.20222 г., по гр.д. № 903/2022 г., по реда на чл.
290 ГПК, споделя практиката, съдържаща се и в други съдебни актове, според която
длъжникът - ищец по иск, предявен с правно основание чл. 439 ГПК, има правен
интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане,
за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице
висящ изпълнителен процес. Според ВКС наличието на изпълнителен титул в полза
на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че
вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да
изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
Перемцията, поради която изпълнителното производство е прекратено, не изключва
принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът посочи нов
способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у
него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че
съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. /в този смисъл и
решение по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, Четвърто ГО/
С
оглед посочената практика на ВКС съдът приема предявения отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата по издадения изпълнителен лист за допустим и счита, че следва да бъде
разгледан по същество.
В настоящото производство ищецът следва
да установи и докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата
молба основание за оспорване на вземането, са настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Правният интерес се обосновава с твърденията за изтекла погасителна
давност. Давността като материалноправен институт, може и
следва да бъде навеждана като процесуален довод или чрез възражение само в
рамките на съдебно исково производство, при участието
на двете страни в условията на равнопоставеност, и за това законодателят е
предоставил на длъжника правната възможност за предявяване на
иск с правно основание чл. 124, вр. чл. 439 ГПК.
Основният въпрос,
които следва да бъде изяснен от правна страна, е приложението на чл.110 ЗЗД – т.е. на института на погасителната давност към настоящия случай.
Отделно от това
ищецът се е позовал на института на перемпцията и наличието на основания за
перемпция на изпълнителното дело, съобразно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Погасителната
давност е правопораждащо субективно право на длъжника да откаже изпълнението на
съществуващото си задължение. То е материалноправно, непритезателно,
правопрепятстващо, вторично насрещно право и се поражда след настъпването на
изискуемостта на задължението и след изтичането на определен период от време,
визиран в съответната норма на ЗЗД, в конкретния случай приложимата такава на
чл. 110 ЗЗД. Надлежното упражняване от страна на длъжника на правото на
погасителна давност превръща притезателното право в естествено и лишава
кредитора от възможността да търси принудително изпълнение, респ. той изгубва
процесуалното си право да търси принудително изпълнение чрез предвидените
способи в ГПК за удовлетворяване на законно признатия си интерес.
Безспорно се доказа в настоящото
производство, че, след образуване на изпълнителното дело през м. февруари 2011
г., Банката - кредитор, като господар на изпълнителното производство по силата
на издаден в нейна полза изпълнителен лист, е посочила различни способи за
изпълнение и е извършила, на основание чл. 18 ЗЧСИ, възлагане на съдебния
изпълнител относно извършването на справки, проверки и определяне на способи за
изпълнение. От страна на ЧСИ действия, включително налагане на запори и
възбрани върху имуществото, собственост на длъжника и настоящ ищец, са
извършвани до м. март 2012 г. С молба от 28.08.2013 г. взискателят е уведомил
ЧСИ за извършената цесия на вземането между него и настоящия ответник „Е.М.“
ЕООД.
Доказа се и искането от страна на
ответника за конституиране като взискател с молбата му от 17.01.2014 г. и
осъществено, на основание чл. 18 ЗЧСИ, възлагане на съдебния изпълнител относно
извършването на справки, проверки и определяне на способи за изпълнение, като
такива действия, включително налагане на запори и възбрани върху имуществото,
собственост на длъжника и настоящ ищец,
са извършвани от ЧСИ до 28.06.2018 г.
Безспорно е, че с Постановление от
10.10.2018 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция.
Съдът намира, че петгодишният давностен
срок за погасяване на вземането не е изтекъл, тъй като по него до момента на
перемирането му са налице извършвани изпълнителни действия от страна на ЧСИ в
резултат на възлагане както от първоначалния взискате /Банката/, така и от
последващия такъв и настоящ ответник.
Що се касае до твърденията на ищцата в исковата молба, че
перемпцията на изпълнителното дело на практика е настъпила на 01.12.2013 г. и
позоваването от нейна страна и на този институт, освен на погасителната
давност, съдът счита, че следва да
изясни следното:
Нормата на чл. 110 ЗЗД, приложима към настоящия случай, предвижда петгодишна давност за погасяване
на вземанията. Давността е институт на материалното право и длъжникът може да
реализира правото си да се позове на нея, както бе посочено по – горе, само в
рамките на състезателното исково производство.
За разлика от нея, институтът на перемпцията е
процесуален и предвижда възможност за прекратяване от страна на съдебния
изпълнител на образуваното пред него изпълнително производство, в слючай че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В теорията и в съдебната
практика съществуват различни трактовки, теории и практически приложения на
посочената разпоредба – включително и, в резултат на противоречивата практика
на ВКС, с тенденция за разширяване или стеснавяне на нейния обхват – дали това
става служебно, дали съдебният изпълнител е длъжен да го стори, дали не е по
искане на страната, от кога тече предвиденият в закона двугодишен срок. Тези
противоречиви от теоретична и практическа гледна точка решения, обаче, съдът
намира за изцяло ирелевантни за настоящия правен спор, пред вид факта, че дори
и след перемиране на изпълнителното дело, задължението на длъжника продължава
да съществува така, както е признато – като изискуемо и ликвидно такова докато
не изтече предвиденият давностен срок за него /в случая пет години/. Или,
казано по друг начин, наличието на перемпция по делото не препятства
възможността взискателят да поиска връщане на изпълнителния лист и да подаде
молба за образуване на ново изпълнително дело за събиране на вземането по него.
И това е така, защото за признатото вземане в полза на взискателя не е изтекъл
предвиденият давностен срок, който евентуално би попречил на неговото
удовлетворяване – и то само в случай че длъжникът възрази за изтекла давност и
такава бъде призната от съда.
По изложените съображения настоящият съдебен намира, че
предявеният иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника посочеинте
суми, произтичащо от договор за поръчителство по договор за
кредит, е неоснователен и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора 106, чрез адв. Д.Б.,
иск против „Е.М.“ ЕООД, *** **********сграда Матрикс Тауър, с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че Р.С.Н. не дължи на „„Е.М.“ ЕООД общо сумата 24 648,74
евро, от които: 18 376,91
евро главница, 3 784,25 евро наказателна лихва, 2 487,58 евро лихва и 1 896,18
лв. по издадения на 25.08.2010 г. изпълнителен лист по гр.д. № 38998/2010 г. на
СРС, 55 с-в по, поради изтекла погасителна давност на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и заобезсилване
на изпълнителния лист., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: