№ 56
гр. гр. Лом, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20231620100615 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„****“, ж.к. „**** 4“, ****, сграда 6, представлявано от: М.С. и Д.К.К., чрез адв. С. М. от
САК, срещу А. О. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Аспарухово, ул. „****“ № 1,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че ответникът дължи вземането, присъдено в
заповедното производство по ч.гр.дело № 1832/2022 г. по описа на РС- Лом, за сумата от
900,16 лв. (деветстотин лева и шестнадесет стотинки) главница, дължима по крайна Фактура
№ **********/25.07.2020 г. за клиентски номер *********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че между А. О. А. и „Йеттел България“ ЕАД (предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) е подписан Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* и Допълнително споразумение към него от 05.12.2019 г. за
срок от 24 месеца. Сключен е между ищеца и ответника и Договор за лизинг от 05.12.2019 г.
за устройството „НUAWEI Р30 Lite Dual Pearl White“, като на длъжника е предоставена
преференциална цена и на същата дата е сключен договор за лизинг на базови аксесоари,
отново предоставени на длъжника на преференциална цена. Длъжникът не е изпълнил
задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно от
„Йеттел България“ ЕАД на 20.07.2020 г. (за договорите за лизинг- съгл. чл.11, ал.1 от
1
общите условия на договор за лизинг, а за договорите за мобилни услуги - т. 19б от Общите
условия). Релевирано е, че към 25.07.2020 г. длъжникът е имал задължения за преходни
периоди в размер на 221.10 лева, като те са обединени във Фактура №
**********/25.03.2020 г., Фактура № **********/25.04.2020 г., Фактура №
**********/25.05.2020 г., Фактура № **********/25.06.2020 г., като във всяка фактура
подробно е посочено как е формирана дължимата сума. Общо дължимата сума по
цитираните фактури е в размер на 221.10 лева, включваща: а/ 67,35 лева за периода
25/02/2020-24/03/2020 г., от които: 17.59 лева задължение за вноска за лизинг по договор за
лизинг от 05.12.2019 г. за устройство „HUAWEI Р30 Lite Dual Pearl White“; 1.77 лева
задължение за вноска за лизинг по договор за лизинг от 05.12.2019 г. за устройството
аксесоари; 9.49 лева активирана от длъжника застраховка за устройството „HUAWEI Р30
Lite Dual Pearl White“; 38,50 лева задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти,
доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение от 05.12.2019
г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********; б/ 69,84 лева,
дължими за периода 25/03/2020-24/04/2020 г., от които: 17.59 лева задължение за вноска за
лизинг по договор за лизинг от 05.12.2019 г. за устройство „HUAWEI Р30 Lite Dual Pearl
White“; 1.77 лева задължение за вноска за лизинг по договор за лизинг от 05.12.2019 г. за
устройството аксесоари; 9.49 лева активирана от длъжника застраховка за устройството
„HUAWEI Р30 Lite Dual Pearl White“; 40,99 лева задължение за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение
от 05.12.2019 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********; в/ 67,36
лева, дължими за период 25/04/2020-24/05/2020 г., от които: 17.59 лева задължение за вноска
за лизинг по договор за лизинг от 05.12.2019 г. за устройството „HUAWEI Р30 Lite Dual
Pearl White“; 1.77 лева задължение за вноска за лизинг по договор за лизинг от 05.12.2019 г.
за устройството аксесоари; 9.49 лева активирана от длъжника застраховка за устройството
„HUAWEI Р30 Lite Dual Pearl White“; 38,51 лева задължение за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение
от 05.12.2019 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********; г/ 16,49
лева, дължими за период 25/05/2020-24/06/2020 г., съставляващи частично задължение за
вноска за лизинг по договор за лизинг от 05.12.2019 г. за устройството „HUAWEI Р30 Lite
Dual Pearl White“ .
Наред c това се твърди, че длъжникът има и незаплатени задължения за вноски за лизинг за
периода 25/06/2020 г. - 24/07/2020 г. в общ размер на 329.12 лева, включваща: сумата от
299,03 лева по Договор за лизинг от 05.12.2019 г. за устройството „HUAWEI РЗО Lite Dual
Pearl White“ и сумата от 30,09 лева по Договор за лизинг от 05.12.2019 г. за устройството
аксесоари.
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки в общ
размер на 350,00 лева, формирана, както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по
Допълнително споразумение от 05.12.2019 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* - сума в размер на 118,01 лева, представляваща три стандартни
2
месечни такси, и 231,99 лв. за устройството „HUAWEI Р30 Lite Dual Pearl White“,
представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на
абонаментен план.
Съгласно заявеното с исковата молба процесните клаузи за неустойките предвиждат, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка
СИМ - карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на
оставащия срок на договора. Претендираната неустойка е формирана от страна на ищеца
чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни
престации на кредитора - по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси,
и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена
или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато
устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Ищецът
счита, че така формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат
извън обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили са действие и
обвързват страните. Ищецът е отбелязал в исковата молба, че клаузата за неустойка по
договорите за мобилни услуги, в частта, в която е обвързана с размера на месечните
абонаменти такси в процесните договори, изначално поставя праг на максималния размер на
неустойката до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Така формулирана,
при договорен срок на договорите от две години, клаузата в тази й част не създава
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор и не излиза
извън обезщетителната си функция. Сочи се, че този размер на неустойката е изцяло
съобразен с договорения с КЗП максимален размер на неустойки със спогодбата от
11.01.2018 г. Като извод ищецът обобщава, че при сключването на договор с „Йеттел
България“ ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които „Йеттел
България“ ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента договори на
конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. На следващо място
ищецът разяснява, че под един клиентски номер може да има предвид един или повече
мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното
лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка, издадена от „Йеттел България“ ЕАД
фактура, има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението,
3
индивидуализирано по вид и размер. В случай че към момента на издаване на фактурата
клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се включва в
стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При
констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от
дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски
номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се обединяват в
една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и
съответните неустойки. В системата на „Йеттел България“ ЕАД ответникът е с клиентски
номер *********. Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на
900,16 лв. са обединени във Фактура № **********/25.07.2020 г. за клиентски номер
********* със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й, като към настоящия момент
посочената фактура не е заплатена от длъжника. Претендирани са направените в
заповедното и в исковото производство разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като е постъпило писмено становище от
адв. С. М. от САК, с което се поддържа иска.
Ответникът в съдебно заседание се явява лично, като оспорва иска с твърдението, че липсват
доказателства за уважаване на иска.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
Видно от приложените писмени доказателства по ч.гр.д. № 1832/2022 г. по описа на ЛРС,
страните се намират в договорни отношения на основание сключени Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* и Допълнително споразумение към него от
05.12.2019 г. за срок от 24 месеца. Сключен е между ищеца и ответника и Договор за лизинг
от 05.12.2019 г., по силата на който мобилният оператор е предоставил на абоната за
временно и възмездно ползване мобилно устройство „НUAWEI Р30 Lite Dual Pearl White“ за
обща лизингова цена от 404,57 лв. с вкл. ДДС, дължима чрез внасяне на 23 месечни
лизингови вноски, всяка от които по 17,59 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на
0,00 лева съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Сключен е и
Договор за лизинг на базови аксесоари от 05.12.2019 г., включващ пакет базови аксесоари за
обща цена 42,52 лева, платима на 23 вноски по 1,77 лв. и още една допълнителна сума за
придобиване на собствеността в размер на 1,77 лв.
От приложеното ч.гр.д. № 1832/2022 г. по описа на ЛРС се установи, че ищецът „Йеттел
България” ЕАД е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 25.08.2022 г., по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.10.2022 г.
за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство установителен иск:
сумата от 900,16 лева главница, дължима по крайна Фактура № **********/25.07.2020 г. за
клиентски номер *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.08.2022 г., до
4
окончателното изплащане на вземането, и за разноски в общ размер 385,00 лв., направени по
заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
В заповедното производство по ч. гр.дело № 1832/2022 г. по описа на ЛРС /първоначално
образувано пред РС- Провадия/ са приложени Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 05.12.2019 г., Договор за лизинг от
05.12.2019 г. и общи условия към него, Договор за лизинг на базови аксесоари от 05.12.2019
г. , Застрахователна полица за застраховка на устройство „Смартфон протект“ с № 10064198,
Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги, Фактура № **********/25.03.2020 г., Фактура №
**********/25.04.2020 г., Фактура № **********/25.05.2020 г., Фактура №
**********/25.06.2020 г. и Фактура № **********/25.07.2020 г.
С исковата молба не са представени други доказателства.
Издадени са фактури, в които са начислени суми за месечен абонамент за
далекосъобщителни услуги, вноски за лизинг и такси за застраховка – Фактура №
**********/25.03.2020 г., Фактура № **********/25.04.2020 г., Фактура №
**********/25.05.2020 г. и Фактура № **********/25.06.2020 г., за периода 25.02.2020 г. до
24.06.2020 г., които писмени доказателства са неоспорени от ответника. Общодължимата
сума, начислена в изброените фактури за месечен абонамент, лизингови такси и такси за
застраховка, възлиза на сума в размер на 221,10 лв., като ищецът претендира като неплатени
за визирания период сумата 221,04 лв. За посочените месечни отчетни периоди ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати на «Йеттел България» дължимите месечни
абонаменти съобразно използваните от него услуги в общ размер на 221.10 лв., за което не
се представиха доказателства за плащане от ответника.
Издадена е и крайна фактура № **********/25.07.2020 г. с посочена в същата вноска за
неплатени лизингови вноски в размер на 329,12 лева. Към тази сума следва да се прибавят и
начислените суми за далекосъобщителни услуги, вноски за лизинг и такси за застраховки по
издадени фактури: Фактура № **********/25.03.2020 г., Фактура № **********/25.04.2020
г., Фактура № **********/25.05.2020 г. и Фактура № **********/25.06.2020 г., за потребени
от абоната-ответник услуги за периода 25.02.2020 г. до 24.06.2020 г. Така общо неплатените
суми от предходен период са 221,10 лева, от които се претендират 221,04 лв.
В издадената фактура № **********/25.07.2020 г. /на л. 40 от ч.г.д./ са начислени неустойки
за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 350,00 лв. Настоящата
претенция е за неустойки в общ размер на 350,00 лева, формирана, както следва: за
предсрочно прекратяване на услуги по Допълнително споразумение от 05.12.2019 г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* - сума в размер на 118,01
лева, представляваща три стандартни месечни такси, и неустойка в размер на 231,99 лв. за
устройството „HUAWEI Р30 Lite Dual Pearl White“, представляващи разлика между цената
на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, като
сборът на двете неустойки е именно този общ сбор по фактурата.
5
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Искът е предявен от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му
на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1832/2022 г. по описа на ЛРС
и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване
на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че установителният иск е допустим.
Страните са в облигационни отношения по силата на сключени Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359*********, Допълнително споразумение към него от 05.12.2019 г. за
срок от 24 месеца, Договор за лизинг от 05.12.2019 г., по силата на който мобилният
оператор е предоставил на абоната за временно и възмездно ползване мобилно устройство
„НUAWEI Р30 Lite Dual Pearl White“ за обща лизингова цена от 404,57 лв., дължима чрез
внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които по 17,59 лв. и първоначална
лизингова вноска в размер на 0,00 лева съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, и Договор за лизинг на базови аксесоари от 05.12.2019 г., включващ
пакет базови аксесоари за обща цена 42,52 лева. Доказа се, че страните по делото са
насрещни страни по валидни двустранни облигационни правоотношения, възникнали от
сключени договори за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По
силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като
потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на
последния да заплаща цената на тези услуги. Видно от представените договори за мобилни
услуги е, че „Теленор България“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена
далекосъобщителна мрежа мобилни услуги на ответника. Потребителят декларирал, че е
запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги. Между
страните бил сключен и договор за лизинг на мобилно устройство. Видно от представените
Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги е, че в чл. 71, гл. 13, е предвидено задължение за
потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ.
Според чл. 75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение по част 13 от ОУ или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
„Теленор“ има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията
на т. 19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него. Така изброените предложения в чл. 75 от ОУ са
посочени алтернативно, като мобилният оператор има правото да избере коя от санкциите
ще приложи спрямо потребителя. За да се приеме, че кредиторът–ищец, като изправна
страна в правоотношението, е избрал някоя от цитираните последици, следва да уведоми
6
неизправния длъжник за това с писмено изявление, което да достигне до длъжника. Без
наличие на такова изявление от кредитора не става ясно коя от алтернативно изброените
последици е избрал мобилният оператор като санкция срещу неизправния длъжник, още по-
малко да се твърди, че е избрал и сторил именно едностранното прекратяване на договора.
Едностранното прекратяване на сключения договор за мобилни услуги по силата на чл. 19б
от ОУ не настъпва автоматично, а дава право на мобилния оператор да го прекрати на това
основание. С оглед на изброените алтернативни възможности в чл. 75 от ОУ не може да се
заключи, че конклудентните действия на оператора сочат именно за намерение същият да
прекрати едностранно договора, а не например само за ограничаване на мобилните услуги.
Т.е. не става ясно без конкретно писмено изявление до потребителя как е решил да
процедира мобилният оператор и коя опция на чл. 75 от ОУ избира. Поради това, но и не
само, следва да е налице писмено изявление, достигнало до неизправния длъжник за това, че
кредиторът едностранно прекратява договора за мобилни услуги, за да се приложи
санкционната клауза за начисляване на неустойка.
В чл. 10, ал 1 от ОУ към договорите за лизинг е предвидено разваляне на договора в случай
на неизпълнение на задължение от другата страна по него. Съгласно чл. 10, ал. 2
развалянето се извършва с едностранно писмено изявление, без да е необходимо
лизингодателят да дава допълнителен срок за изпълнение. В чл. 11, ал. 1 е предвидено:
„Освен при условията на чл. 10, Лизингодателят може да развали договора и в следните
случаи: неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, по
който Лизингодателят и Лизингополучателят са страни, включително в хипотезата на
неговото прекратяване от Лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни или
фиксирани услуги, предоставени от Лизингодателя, или – представяне на неверни или
неточни данни, определени от Лизингодателя по чл.2 от настоящите Общи условия.
Съгласно чл. 11, ал. 2 при разваляне на договора по вина на Лизингополучателя последният
дължи на Лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови
вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор между страните, както и
всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число
задължения за неустойка и др. Както е видно, и в тази цитирана норма става дума за
необходимост от писмено изявление до потребителя – длъжник.
Но освен изложеното, в чл. 87, ал. 1 ЗЗД е посочено, че когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение
с предупреждение, че след изтичане на срока ще счита договора за развален.
Предупреждението следва да се направи писмено, след като договорът е сключен в писмена
форма, каквото е изискването на закона. В случая се касае за разваляне без предизвестие
поради неизпълнение на двустранен договор. По същността си описаните хипотези в чл. 75
от ОУ и в чл. 19б и 19в покриват изцяло хипотезата на правната норма на чл. 87 от ЗЗД,
независимо дали в договора е използван израза „прекратяване“ вместо „разваляне“.
Разваляне на двустранен договор без предизвестие според настоящия състав би се явило в
7
противоречие с правната норма на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Т.е. развалянето на договора следва
да се осъществи така, както е очертала тази правна норма, включваща в състава си достигане
волеизявлението на кредитора до длъжника. По делото липсват доказателства писмено
изявление на кредитора да е изпращано и съответно достигнало до неизправния длъжник –
ответника, поради което съдът приема, че договорните отношения между страните не са
прекратени поради виновно неизпълнение на потребителя – ответник.Представеното
по делото удостоверение от „Български пощи“ ЕАД /л. 63/ не съставлява доказателство,
от което да е видно дали и на коя дата ответникът е получил приложената „Последна
покана за доброволно плащане“. Ето защо не се дължат неустойки за прекратяване на
договора за мобилни услуги, предвид липсата на доказателства договорът да е прекратен,
като искът следва да се отхвърли в тази му част относно претенциите за неустойка 118,01 лв.
за стойността на 3 месечни абонаментни такси и 231,99 лв. неустойка за предоставено
устройство, съставляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена. В посочения смисъл е и решение на МОС по в.гр.д.
№ 228/2023 г. Освен това досежно претендираната неустойка, съставляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена,
съдът намира, че ищецът не може да претендира впоследствие неустойка, съставляваща
търговска отстъпка по договора. Същата е предоставена към момента на сключване на
договора и тя формира крайната цена. Цената е съществен елемент на договора и е
договорена от страните към момента на сключване на договора. По този начин се достига до
заобикаляне на първоначално обявената и договорена цена, което е в противоречие с чл.
143, ал. 2, т. 13 ЗЗП.
Издадени са фактури, в които са начислени суми за абонамент за далекосъобщителни
услуги, вноски за лизинг и такси за застраховки – Фактура № **********/25.03.2020 г.,
Фактура № **********/25.04.2020 г., Фактура № **********/25.05.2020 г. и Фактура №
**********/25.06.2020 г., за периода 25.02.2020 г. до 24.06.2020 г., които писмени
доказателства са неоспорени от ответника. Общодължимата сума, начислена в изброените
фактури за месечен абонамент, лизингови такси и такси за застраховка, възлиза на сума в
размер на 221,10 лв., като ищецът претендира като неплатени за визирания период 221,04
лв.. За посочените месечни отчетни периоди ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати на «Йеттел България» дължимите месечни абонаменти съобразно използваните от
него услуги в общ размер на 221.10 лв., за което не се представиха доказателства за плащане
от ответника. Поради това следва да бъде уважена тази част от претенцията за
претендирания размер от 221,04 лв.
Издадена е и крайна фактура № **********/25.07.2020 г. с посочена в същата вноска за
неплатени лизингови вноски в размер на 329,12 лева. Към тази сума следва да се прибавят и
начислените суми за далекосъобщителни услуги, вноски за лизинг и такси за застраховки по
издадени фактури: Фактура № **********/25.03.2020 г., Фактура № **********/25.04.2020
г., Фактура № **********/25.05.2020 г. и Фактура № **********/25.06.2020 г., за потребени
от абоната-ответник услуги за периода 25.02.2020 г. до 24.06.2020 г. Така общо неплатените
8
суми от предходен период са 221,10 лева, от които се претендират 221,04 лв. Т.е. от
крайната фактура са дължими сумата за лизингови вноски от 329,12 лева и сборът от сумите
за лизингови вноски, такси за застраховки и месечни абонаменти – общо 221,04 лева, или
обща сума от 550,16 лв. За посочените месечни отчетни периоди ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни абонаменти, лизингови вноски и
такси за застраховка на устройство, съобразно използваните от него услуги, за което не се
представиха доказателства за плащане от ответника. Ищецът претендира сумата от 550,16
лева, а не пълната съобразно издадените фактури /550,22 лв./.
В издадената фактура № **********/25.07.2020 г. /на л. 40 от ч.г.д./ са начислени неустойки
за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 350,00 лв. Настоящата
претенция е за неустойки в общ размер на 350,00 лева, формирана, както следва: за
предсрочно прекратяване на услуги по Допълнително споразумение от 05.12.2019 г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* - сума в размер на 118,01
лева, представляваща три стандартни месечни такси, и неустойка в размер на 231,99 лв. за
устройството „HUAWEI Р30 Lite Dual Pearl White“, представляващи разлика между цената
на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, като
сборът на двете неустойки е именно този общ сбор по фактурата.
Доказателствената тежест за установяване на плащане на задълженията е на ответника в
настоящото производство. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса
на плащане по договора за предоставяне на мобилни услуги и лизинг, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само с
писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника. Не са събрани и доказателства ответникът да е възразил относно стойността,
начислена в издадените от ищеца фактури, които не са оспорени от ответника. Не е
оспорено и самото потребление на мобилни услуги от ответника. Поради това искът следва
да бъде уважен досежно потребените далекосъобщителни услуги от ответника със
съответния месечен абонамент.
Изпълнението на задълженията на лизингодателя е удостоверено в чл. 4 от договорите за
лизинг, съгласно който с подписването на договора лизингополучателят декларира, че е
получил устройството и то е годно за употреба съобразно предназначението си, а за абоната
е възникнало задължението да заплати уговорените лизингови вноски, чиято изискуемост
настъпва след издаването на съответната месечна фактура за отчетните периоди по договора
за мобилни услуги и на падежа, указан във фактурата. В крайната фактура са фактурирани
лизинговите вноски, дължими след 25.06.2020 г. до края на уговорения погасителен план по
договора. Срокът на посочения договор за лизинг е изтекъл към датата на приключване на
съдебното дирене и ответникът дължи пълния размер на вноските по него, тъй като
същите са изискуеми, независимо дали е обявена предсрочна изискуемост на договора.
Доказателства за плащане по цитираната крайна фактура № **********/25.07.2020 г.
9
касателно лизинговите вноски, както и за плащания по останалите фактури с начислени
месечни лизингови вноски, от ответника не са представени. С оглед на това в тази му част
искът за лизинговите вноски е основателен.
С оглед изхода на спора разноски се дължат и на двете страни. Такова искане е направил
само ищецът. Разноските за исковото производство надлежно се претендират с исковата
молба, като не е представен договор за правна защита и съдействие за самото исково
производство. Не е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Довнесената
държавна такса е 25,00 лв. Представена е фактура за начислено адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв. с ДДС, с начин на плащане – в брой, като липсва представена разписка за
изплащането му, нито друг документ, доказващ действителното плащане на договорения
адвокатски хонорар. Издадената фактура с № **********/08.12.2023 г. доказва единствено
начисляване /договаряне/ на адвокатско възнаграждение и начина на плащане, но не и
самото му заплащане, като във фактурата не е отбелязано изрично, че е изплатено в брой
възнаграждението. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, което в
настоящия случай не е сторено. В този случай договорът има характер на разписка, с която
се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение /т.1 на ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В приложената фактура не е
посочено, че адв. възнаграждение е изплатено, за да може да се приеме, че фактурата
съдържа в себе си и разписка, както това е сторено в заповедното производство например
чрез отбелязване в самия ДПЗС /в чл. 4.2/, че същият служи и за разписка. Поради това
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство не следва да бъдат
присъждани. Ответникът следва да бъде осъден да заплати част от дължимата държавна
такса съобразно уважената част от претенцията /61 %/, т.е. 15,25 лв. за държавна такса.
В заповедното производство е внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. и е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 360,00 лв., видно от отбелязването в представения
ДПЗС, или общо 385,00 лева разноски по заповедното производство. Съобразно уважената
част от претенцията се дължат разноски общо за заповедното производство 234,85 лева от
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. О. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Аспарухово, ул. „****“ № 1, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предходна фирма
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „**** 4“, *****, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 550,16 лв.
/петстотин и петдесет лева и шестнадесет стотинки/ общо главница, включваща: 221,04 лв.
/двеста двадесет и един лева и четири стотинки/ обща сума за неплатени абонаментни такси,
10
лизингови вноски и застраховка за предоставено устройство „HUAWEI Р30 Lite Dual Pearl
White“ и базови аксесоари, произтичащи от: Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 05.12.2019 г., Договор за лизинг от
05.12.2019 г. и Договор за лизинг на базови аксесоари от 05.12.2019 г., за отчетен период от
25.02.2020 г. до 24.06.2020 г. и 329,12 лв. /триста двадесет и девет лева и дванадесет
стотинки/ обща сума за лизингови вноски за предоставено устройство „HUAWEI Р30 Lite
Dual Pearl White“ и базови аксесоари за отчетен период от 25.06.2020 г. до 24.07.2020 г. по
Договор за лизинг от 05.12.2019 г. и Договор за лизинг на базови аксесоари от 05.12.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ общо главница,
включваща: 118,01 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Допълнително
споразумение от 05.12.2019 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на
ползвания абонаментен пакет, и 231,99 лв. неустойка за предоставено устройство „HUAWEI
Р30 Lite Dual Pearl White“, съставляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
11.10.2022 г. по ч.гр.д. № 1832/2022 г. по описа на Районен съд – Лом.
ОСЪЖДА А. О. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Аспарухово, ул. „****“ № 1, да
заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предходна фирма „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „**** 4“, *****, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., направените деловодни разноски в настоящото исково
производство в размер на 15,25 лв. (петнадесет лева и двадесет и пет стотинки) и
направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1832/2022 г. по описа на ЛРС в размер на
общо 234,85 лв. (двеста тридесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд –Монтана.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
11