Решение по дело №2633/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.84, ал.1 АПК, вр. чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/, вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламента за изпълнение/.

Образувано е по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ***, гр. Варна, ***, представлявано от управителя Д. Г. А., чрез адв. С.Ж., против Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-366430/26.10.2022г. към MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г., с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, чл.66в ЗМ, вр. чл.74, § 2, буква б) МК, вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 МК, вр. чл.77, § 1 буква а), вр. чл.85, § 1, вр. чл.101, § 1, вр. чл.102 МК, вр. чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 ЗМ, вр. чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК: 1/ е определен нов код по ТАРИК за стока № 30 по MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г. – ********** (вместо 52085990); 2/ не е приета митническата стойност на декларираната стока № 30 - „платове от памук и полиестер: ширина 1м, дължина 580м; ширина 2,2м, дължина 6510м. поз.42 РС = 34“, по MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г.; 3/ определена е митническа стойност на стока № 30 в размер на 19543,62лв. – при база: 10,61лв./кг.; 4/ извършени са съответни корекции на MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г. в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16; 5/ на основание чл.104, § 1 МК и чл.56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания; 6/ начислените и взети под отчет суми са установени в размер на: мито - 0,00лв; ДДС - 34332,13лв., от които 31366,35лв. са заплатени; 7/ установен е дължим ДДС за доплащане - 2965,78лв., ведно с лихва за забава; на основание чл.77, § 2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията - 13.12.2021г.; на основание чл.77, § 3 МК, за длъжник е определено „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Относно извършената корекция на тарифния номер твърди, че митническата лабораторна експертиза не му е предоставена, не му е дадена възможност да ангажира доказателства в подкрепа на декларирания тарифен номер, както и че Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/ не е акредитирана за подобни изследвания – да определи количествено /в процентно съотношение/ наличието на видове тъкани, в случая – процентното съотношение на полиестер, полиестерни щапелни влакна и памук в процесната стока. В тази връзка оспорва констатациите на митническите органи относно установеното процентно съдържание на видовете тъкани в процесната стока. На следващо място твърди, че процесната стока е описана като „платове от памук и полиестер“, а митницата е ползвала декларация на трето лице, което декларира плат с описание „плат синтетика“, които различия са достатъчни за обосноваване на твърдението, че внесените от третото лице стоки не са произведени от сходни материали на процесните стоки. Относно извършената корекция на митническата стойност твърди, че съмненията на митническите органи в достоверността на декларираната митническа стойност са необосновани. Изложените в тази връзка мотиви – че договорът бил съставен на български език, че имало частично плащане или прихващане, поради което не било напълно доказано, че това е действителната стойност на стоката – са несъстоятелни и митницата не е доказала, че дружеството е договорило и платило повече от декларираното. Изложени са само хипотези и предположения относно обичайната търговска практика, което е ирелевантно за издаване на акта. Намира за неправилно и позоваването на решение на СЕС по дело С-291/15, т.к. в същото се говори за договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, като в обжалваното решение липсват мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че същите касаят сходни стоки. Освен това решението на СЕС касае покупни цени, т.е. тяхната договорна стойност, а не митническата стойност на сходни стоки, която представлява сбор от договорната стойност, транспортните разходи, застраховките, комисионните, обработката на контейнерите и т.н. Сочи, че митническите органи не са извършили проверка в счетоводството на дружеството, нито са събрали доказателства, че същото е платило повече от декларираното, за да се твърди, че стойността е значително занижена, респ. да се отхвърли декларираната стойност на стоките. Твърди, че е неясно защо административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на чл.74, § 2, буква б) от МК, т.к. дружеството е представило фактура, платежни документи за заплащане цената на стоката, фактура за транспортните разходи, износна декларация, с което доказва декларираната митническа стойност. Митническите органи са изложили само твърдения, но не са събрали доказателства, че декларираната стойност е недоказана. Сочи и че по правилото на чл.22, § 7 МК задължение на митническите органи е да мотивират решението, с което стартират процедурата по определяне на митническата стойност и впоследствие издаването на решение за корекция. Твърди, че доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на защита – правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Позовава се на решение на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13 и твърди, че нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение. Това императивно задължение в случая не е спазено, т.к. процедурата е проведена формално, без изслушване на дружеството. Относно установения размер на митническата стойност сочи, че в обжалваното решение не се съдържат данни, от които да може да се изведе извод, че така определената митническа стойност отговаря на всички изисквания да бъде приложена, а именно: 1/ да е спазена разпоредбата на чл.141, § 1 от Регламента за изпълнение 2015/2447 като се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя; 2/ като сходни да се приемат стоки, които отговарят на дефиницията по чл.1, § 2 от Регламента за изпълнение 2015/2447. Твърди, че нито едно от посочените изисквания в случая не е спазено, като само е посочен номера на декларацията, послужила за определяне на по-високата митническа стойност. Липсват каквито и да било доказателства, че стоките, използвани от митническите органи за определяне на по-висока митническа стойност, внесени от трето лице, са сходни стоки, т.к. същите са различни по вид от внесените с процесната декларация.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С.Ж., която поддържа жалбата, само в частта на неприемането на декларираната митническа стойност за стока № 30 по процесната MRN, определянето на нова митническа стойност за стоката и установените задължения за ДДС за доплащане. Изрично заявява, че не поддържа жалбата срещу решението в частта, с която е определен нов код по ТАРИК за стока № 30 по процесната декларация. В пледоария по същество поддържа оплакването, че митническите органи не са имали право да отхвърлят декларираната договорна стойност по реда на чл.70 от МК. Същите не са извършвали проверка в счетоводството на дружеството, като видно от приетата и неоспорена от ответника ССЕ, няма несъответствие между договореното, платеното и декларираното пред митническите органи от жалбоподателя. Митницата, освен че е отхвърлила неправилно декларираната договорна стойност, е преминала към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, буква б) от МК, като е ползвала декларация на трето лице, с твърдението, че внесената от него стока е сходна на процесната, без в решението да са изложени мотиви в тази насока. Излага доводи и за това, че приложената митническа стойност е необоснована, т.к. вносът по декларацията на третото лице е извършен на Митница - Русе, което обосновава разлика в транспортните разходи и в условията на доставката, отделно, липсва и съвпадение на материалите, от които са изработени стоките за да се третират като „сходни“. В тази връзка сочи, че митническата лаборатория е установила съдържанието на процесната стока, а именно: 35% текстурирани нишки от полиестер, 26% полиестерни щапелни влакна и 39% памук, а в същото време, без да има извършване на анализ на внесената стока от третото лице, тя е декларирана като плат – синтетика, което не е еднозначно с полиестер, т.к. синтетичните влакна могат да бъдат полиестерни, полиамидни или найлонови. Отделно от това, в стоката внесена от третото лице не се установява наличие на памук, което според митницата в процесната стока е 39%. По изложените съображения счита, че дори да се приеме определения от митническите органи тарифен номер, внесената от третото лице стока не е изработена от сходни с процесната стока материали. Липсва и извършено изследване за качеството, за репутацията, за търговското равнище, на което търгуват двете дружества. Твърди и че не е ясно как е формирана и какво включва определената митническа стойност от 10,61лв./кг., т.к. е митническа, а не договорна стойност – каквато база за сравнение изисква закона. В тази връзка сочи, че от търговските документи към декларацията на третото лице е видно, че единичната цена на внесената стока е 0,95 EUR на метричен тон, като не е ясно как се е получило изчислението от 10,61лв./кг. Твърди и допуснати в производството съществени процесуални нарушения, т.к. не са спазени предвидените в МК условия за промяна на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, буква б) от МК. По изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част и претендира присъждане на сторените в производството разноски, с уточнението, че адвокатското възнаграждение е изчислявано само с оглед материалния интерес по делото [начисления ДДС за довнасяне] и не е изчисляван по отношение на [първоначално] оспорения тарифен номер.

Ответната страна - директора на ТД Митница-Варна, чрез юрк. М.Р., оспорва жалбата. В пледоария по същество сочи, че съобразно определения нов тарифен код, митническата стойност е определена по вторичен метод, а именно на база стойността на сходни стоки. В случая митническите органи са обосновали своите съмнения по отношение на декларираната стойност на стоката като в тази връзка сочи, че приетото заключение по ССЕ е без значение, т.к. в случая стойността е определена по вторичния метод по чл.74, § 2, буква б) от МК - като е използвана стойността на сходни стоки, а счетоводното отразяване би имало отношение към стойност, определена по реда на чл.70 МК. Съмненията в случая са обосновани с факта, че плащането по фактурата е извършено след като е започнала проверката по декларацията и от дружеството са изискани доказателства, че това е реалната договорна стойност, поради което и счетоводното отразяване няма отношение. По отношение на определения нов тарифен код сочи, че митническата лабораторна експертиза е останала неоспорена в производството, като декларация за стоки именно с този тарифен код, е използвана за база от митническите органи. Счита и че не е нужно описанието на стоките да съвпада напълно, след като и в двата случая стоката е определена с един и същ тарифен код. В декларацията на третото лице стоката е описана като обагрен синтетичен плат, като процесната стока също е синтетичен плат, с преобладаващо съдържание на синтетични нишки, и доколкото стойността не е определена на база стойност на идентични стоки, не следва да се търси абсолютна еднаквост на същите. Достатъчно е, че стоката попада в един и същ тарифен код, че е внесена в един и същи ден, в същото количество и със същия произход, което в достатъчна степен обосновава сходността на стоката, използвана за база и процесната. Позовава се на решение на СЕС по дело С-291/15 и сочи, че в случая митническите органи не оспорват автентичността на фактурата. Относно оплакванията за допуснати в производството процесуални нарушения сочи, че процедурата по определяне на нова митническа стойност е спазена, като на жалбоподателя е изпратено писмо по чл.22, § 6 МК с мотивите, на които ще се основава решението за определяне на нова митническа стойност и на дружеството е предоставена възможност да представи допълнителни документи и обяснения. В заключение счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че решението е правилно и законосъобразно. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 13.12.2021г. с митническа декларация MRN 21BG002002062418R0 „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД декларирало режим „Допускане за свободно обращение“ 50 стоки, 670 колета, 19349,00кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставката СРТ Варна, с обща фактурна стойност 80186,76 EUR, при курс за митнически цели 1,95583лв. за 1 EUR.

Към декларацията били приложени: фактура № EGK2021000000282/10.12.2021г.; сертификат за движение A.TR № С1913727/10.12.2021г.; сертификат за непреференциален произход № U0720661/10.12.2021г.; CMR от 10.12.2021г.; турска транзитна декларация 21TR34130003318990. Според CMR от 10.12.2021г., стоката била натоварена в Истанбул, Турция и превозена с товарен автомобил с рег.№ Х****КР/Х****ЕК на „Арка“ ООД.

Видно от Протокол № 21BG9999М056262/13.12.2021г., във връзка с подадената митническа декларация, на 13.12.2021г. в гр. Девня, на територията на Транзитни складове, била извършена проверка на товарен автомобил с рег.№ Х****КР/Х****ЕК /посочен в кл.7/9 от декларацията/. След извършен външен оглед от товарния автомобил били премахнати 2 бр. турски митнически пломби с видимо ненарушена цялост, отговарящи на описаното в документите. Стоката представлявала кашони и денкове с различни размери и надписи, указващи вида и количеството на стоката. При извършване на проверката били разтоварени, проверени и напълно изброени 2/3 от колетите. Останалата част от стоката била проверявана на случаен принцип, по вид. Не била установена стока, различна от декларираната, както и такава, нарушаваща разпоредбите на Регламент № 608/2013г. По отношение на стока № 30 „ПЛАТОВЕ ОТ ПАМУК И ПОЛИЕСТЕР: ШИРИНА 1м., ДЪЛЖИНА 580м.; ШИРИНА 2,2м., ДЪЛЖИНА 6510м. ПОЗ.42 РС=34”, било прието, че липсва информация за еднозначното  тарифно класиране, поради което от същата била взета мостра, за определяне на тарифно класиране и митническа стойност.

Във връзка с митническото оформяне на стоката декларирана с MRN 21BG002002062418R0 за режим „допускане до свободно обращение“, с писмо рег.№ 32-404822/13.12.2021г. „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД било уведомено, че на основание чл.195а, ал.1 ЗМ - когато се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС - за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл.195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в определен срок, следва да учреди обезпечение в размер на 2212,00лв.

За нуждите на допълнителната проверка по MRN 21BG002002062418R0, съгласно чл.188, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, поради съмнения относно декларираната стойност на стоките, с писмо № 32-404833/13.12.2021г. от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, а именно: заверени копия на външнотърговски договори с лица, пряко или косвено свързани с доставката; документи, удостоверяващи извършени транспортни и/или застрахователни разходи; търговското досие по сделката, в т.ч. оферти, поръчки, ценови листи, потвърждения, проформа фактури, бизнескореспонденция, други сведения и документи, предшестващи издаването на търговската фактура за придобиване на стоките; документи, относно извършените разплащания към доставчика и други лица, свързани с доставката и разпространението на внасяните стоки; всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи стойността на декларираните стоки;

Отделно, със същото писмо е изискано писмено деклариране за следните обстоятелства: какви са съществуващите връзки с продавача на стоките; налице ли е свързаност с доставчика по смисъла на чл.127 от Регламент (ЕС) № 2447/2015; дали конкретната продажба или цената на стоките са подчинени на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена към момента; дали е налице условието – част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача, да се връща пряко или косвено на продавача; какви плащания са осъществени към доставчика в ролята му на продавач на стоката или други лица, свързани с нея; свързани лица ли са с клиентите, на които се продават внасяните стоки;

В указания срок с писмо № 32-409728/16.12.2021г., дружеството представило: писмо от митница; депозит по обезпечение; документ, удостоверяващ плащане към доставчика; придружаващи документи представена по вноса – декларация, CMR, транзитна декларация, A.TR, сертификат за произход, търговска фактура; митническа декларация за внос; протокол за извършена митническа проверка; фактури за продажба към клиенти - № 6325 и № 6326 от 15.01.2021г.; международен договор за продажба; извлечение от банковата сметка на дружеството.

С писмо № 32-67600/28.02.2022г. и Заявка за анализ № 30/25.02.2022г., мострата от стока № 30 взета по Протокол № 21BG9999М056262/13.12.2021г., била изпратена в ЦМЛ-София за изследване и определяне на коректен тарифен код.

С писмо рег.№ 32-31071/28.01.2022г. директорът на ТД Митница-Варна изпратил на директора на дирекция „Митническо разследване и разузнаване“ ЦМУ заверени копия от MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г. и документите към нея, за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество с цел – установяване стойността на стоките за митнически цели и автентичността на документите, представени към вноса, както и верността на съдържащите се в тях данни.

Във връзка с получената заявка за анализ № 30/25.02.2022г. от Централна митническа лаборатория била изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 11_07.03.2022г./18.04.2022г., според която анализираната проба с лаб. № 1349_2002_22, представлява тъкан, изработена в сплитка лито, съдържаща 35% текстурирани нишки от полиестер (глава 54), 26% полиестерни щапелни влакна (глава 55) и 39% памук (глава 52), обагрена.

В тази връзка било изготвено становище от директора Дирекция „Митническа стойност и методология“ с рег.№ 32-140639/29.04.2022г., според което съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН), както и забележка 2 към раздел XI на КН, тарифното класиране на анализираната проба се извършва както следва:

-Главата по КН се определя предвид текста на забележка 2 Б) към раздел XI, където глави 54 и 55 се считат за една и съща глава в сравнение с други глави на КН, т.е. анализираната проба, съдържаща общо 61% полиестерни нишки и щапелни влакна и 39% памук, следва да се класира в глава 54 на КН, т.к. нишките от полиестер са преобладаващи спрямо щапелните влакна.

-В рамките на глава 54, анализираната проба се класира в тарифна позиция 5407, в подпозиция „Други тъкани, съдържащи тегловно по-малко от 85% синтетични нишки и смесени предимно или само с памук“, т.к. памукът преобладава тегловно спрямо щапелните влакна от полиестер, и в код 54078200 – съответстващ на обагрените такива.

При така даденото заключение в МЛЕ № 11_07.03.2022г./18.04.2022г. и тълкуването в Становище с рег.№ 32-140639/29.04.2022г., било прието, че декларираният код 52085990 е некоректен и съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН), както и забележка 2 към раздел XI на КН, анализираната проба, респ. - процесната стока № 30, се класира в тарифна позиция 5407, код по КН 54078200 на ТАРИК, със ставка на митото 0%.

Във връзка с декларираната митническа стойност на стоката е извършен анализ на представените от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК“ ООД документи, при който е установено следното:

- Според банков суифт, плащането към турския контрагент е заявено на 15.12.2021г. и осъществено на 17.12.2021г. – т.е. след започване на проверката и получаване на писмо № 32-404833/13.12.2021г.

- Банковото разплащане не кореспондира с начина на плащане, посочен от продавача във фактура № EGK2021000000282/10.12.2021г. – срещу стоки. Посоченият във фактурата начин на плащане, в търговската практика се използва в случаите на разплащане пари в брой срещу стоки. В случаи на банково разплащане, на това място се отразява „банков трансфер“. Посоченият във фактурата начин на плащане, не кореспондира с обясненията и представените документи за извършено банково разплащане, независимо че в представения договор за продажба от 01.06.2021г. съществува клауза под № 9 – че плащането може да се извършва в брой или по банков път, а в клауза № 10 е допълнено, че могат да се договарят и други начини на разплащане за всяка отделна доставка – което предполага разменена кореспонденция между контрагентите за всяка отделна доставка, а такава в случая не е представена. Отделно, договорения начин на разплащане следва да бъде посочен в окончателната фактура, а в представената при вноса не е посочено, че плащането се извършва чрез банков трансфер.

- Относно представения договор за продажба от 01.06.2021г. е прието, че: фактът, че е изготвен само на български език буди съмнение. Съобразно договорките в чл.6 и чл.8 от договора, не са представени допълнения към него относно определяне на единичните цени на стоките и индивидуалните отстъпки, като не става ясно кои са договорените стоки, какви са ценовите граници и договореното качество. Съобразено е и че съгласно чл.9 от договора, плащането се извършва в срок от 10 месеца от датата на доставката, като тази договорка и размера на плащането, не се вписват в нормалната търговска практика при външнотърговски сделки, освен ако страните не са свързани лица, като този начин на разплащане значително ощетява продавача, т.к. не може да ползва собствения си финансов ресурс и при недобросъвестен купувач не би могъл да си събере дължимото вземане.

- Представените 2бр. фактури за извършени последващи продажби, не могат да се приемат като доказателство за коректността на декларираната митническа стойност на стока № 30, т.к. продажбите на стоките на вътрешния пазар не могат да служат като основа за определяне на митническата стойност.

- Извършена е съпоставка за дължимите и извършени плащания към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция за периода 01.06.2021г. – 04.03.2022г. по повод осъществения внос на стоки, на база разменени писма от митническите органи № 332-89512/18.03.2022г. и № 32-121297/13.04.2022г., и отговорите от вносителя № 32-115931/08.04.2022г., № 32-131040/22.04.2022г., и като е съобразено представеното Тристранно споразумение от 28.03.2022г. между „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, „АРКА“ ООД и EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd, са установени надплатени суми към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd, над стойността на издадените от тях фактури, в общ размер на 28826,45 EUR. Установени са три случая на дублиране на паричен превод към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd по вече платени фактури, които впоследствие „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД разпределя към неплатени фактури. Представените от вносителя декларации-протоколи за прихващания, не били подписани от представител на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, липсват и доказателства, че получателят на паричния трансфер GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd е запознат със същите.

При горните констатации е прието, че са налице обосновани съмнения за превеждане на парични суми, несъответстващи на посочените във фактурите стойности, а от там и в коректността на декларираната митническа стойност.

Митническите органи извършили анализ на митническата стойност на стоки със [същия] код по КН 54078200, с произход Турция, във всички държави членки за 2019г., 2020г. и 2021г., при който било установено, че стойността на разглежданата стока за 1кг. е значително по-ниска от стойността на сходни стоки в останалите държави членки за наблюдавания тригодишен период, както и от средностатистическата стойност за ЕС за 1кг. за същия период. Установено е, че декларираната митническа стойност на стока № 30 с коректен код по КН 54078200 е повече от 10 пъти по-ниска от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки в ЕС.

Към писмо рег.№ 32-274092/16.08.2022г., директорът на Дирекция „Митническо разследване и разузнаване“ представил на ТД Митница-Варна отговор от митническата администрация на Република Турция, към който е приложена заверена износна декларация № **/10.12.2022г. Прието е, че турската митническа администрация не е извършила проверка при продавача, при която да е констатирано, че стойността на стоките декларирана за износ е реално платената или подлежаща на плащане цена, както и че заверката за вярност на изпратеното копие от износната декларация не придава на същата материална доказателствена сила и не удостоверява верността на декларираните данни.

За определяне на митническата стойност на внесената стока е съобразено следното:

Декларираната митническа стойност на стока № 30 е в размер на 2,56лв./кг. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внасяните стоки и да отчита всички елементи на тази стока от производството до доставката. Предвид това че производството на плата се предхожда от обработка на суровината и освен за материалите се извършват и други производствени разходи, както и че в цената се включват транспортните разходи предвид условието на доставка СРТ Варна, остават съмненията, че декларираната стойност от 2,56лв./кг. е реално платената цена за нея.

След извършената проверка в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи“, за внесените стоки с коректен код **********, изнесени с произход Турция, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, на същото търговско равнище – както стоката, подлежаща на остойностяване, е установено, че митническата стойност, съобразена с чл.141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за стока № 30 „ПЛАТОВЕ ОТ ПАМУК И ПОЛИЕСТЕР: ШИРИНА 1м., ДЪЛЖИНА 580м.; ШИРИНА 2,2м., ДЪЛЖИНА 6510м. ПОЗ.42 РС=34”, е в размер на 10,61лв./кг. – декларирана и приета в съответствие с чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.

По горните съображения и съобразявайки Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело С-291/2015г. - без да се оспорва автентичността на фактурата, представена при вноса, е отхвърлена декларираната при вноса митническа стойност.

След извършен сравнителен анализ на база наличната в МИС информация за периода 13.08.2021г. – 13.12.2021г., не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични стоки съгласно чл.1, § 2, т.4 от Регламент 2015/2447, поради което е прието, че в този случай МС следва да се определи въз основа на чл.74, § 2, буква б) от МК, съгласно чл.1, § 2, т.14 от Регламент 2015/2447 – а именно „договорната стойност на сходни стоки“.

В тази връзка е извършен анализ за същия период в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки, като са намерени резултати за декларирани и приети в съответствие с чл.70 от МК митнически стойности от други вносители, които значително надвишават декларираната за стока № 30. Извършен е анализ в национална база данни за оформени МД за допускане на стоки за свободно обращение за стоки код **********, страна на износ Турция, страна на произход Турция, за периода 13.08.2021г. – 13.12.2021г., анализирани са и записите за стоки със сходно описани за същия период, и които в максимална степен се доближават по отношение на количество, описание, и материала от който е изработена стоката. Така на основание чл.74, § 2, буква б) от МК за стока № 30 „ПЛАТОВЕ ОТ ПАМУК И ПОЛИЕСТЕР: ШИРИНА 1м., ДЪЛЖИНА 580м.; ШИРИНА 2,2м., ДЪЛЖИНА 6510м. ПОЗ.42 РС=34”, е определена МС в размер на 10,61лв./кг.

Митническата стойност в размер на 10,61лв./кг. е определена по митническа декларация MRN 21BG004006062403R9/13.12.2021г., с вносител „Диоген Импорт“ ЕООД, гр. Русе, за стока № 1: „Плат синтетика с ширина 150см. - 5690,00м.“, с код по ТАРИК **********, 1072,40 кг. бруто, 1057,90кг. нето.

Въз основа на тези данни, на основание чл.74, §2, буква б) МК е определена нова митническа стойност по процесната декларация за стока № 30, в размер на 19543,62лв., като е прието, че на основание чл.101 от МК и чл.54, ал.1 ЗДДС, за стоката възниква задължение за доплащане на ДДС в размер на 2965,78лв.

На основание чл.22, § 6 от МК, с писмо изх.№ 32-314502/19.09.2022г., дружеството е уведомено за мотивите, въз основа на които ще бъде издадено решението за определяне на МС. Писмото е получено на 23.09.2022г. и в указания срок не е изразено становище.

С Решение с рег.№ 32-366430/26.10.2022г. към MRN 21BG002002062418R0 от 13.12.2021г., на основание чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, чл.66в ЗМ, вр.чл.74, § 2, буква б) МК, вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 МК, вр.чл.77, § 1 буква а), вр. чл.85, § 1, вр.чл.101, § 1, вр. чл.102 МК, вр. чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 ЗМ, вр. чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК, директорът на ТД Митница-Варна: е определил нов код по ТАРИК за стока № 30 по MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г. – **********; не е приел митническата стойност на декларираната стока № 30 - „платове от памук и полиестер: ширина 1м, дължина 580м; ширина 2,2м, дължина 6510м. поз.42 РС = 34“, по MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г.; определил е митническа стойност на стока № 30 в размер на 19543,62лв. – база: 10,61лв./кг.; извършил е съответни корекции на MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г. в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл.104, пар.1 МК и чл.56 ЗДДС е взел под отчет начислените с решението държавни вземания: мито - 0,00лв; ДДС - 34332,13лв., от които 31366,35лв. са заплатени, дължима сума за доплащане - 2965,78лв., ведно с лихва за забава; на основание чл.77, пар.2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията - 13.12.2021г.; на основание чл.77, § 3 МК, за длъжник е определен „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

В хода на съдебното производство е работила Съдебно-счетоводна експертиза, по която е прието заключение С.д. № 5019/31.03.2023г., което ще бъде обсъдено от съда в мотивите по същество.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

І. По отношение оспорването на Решение с рег.№ 32-366430/26.10.2022г. към MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г., в частта, с която е определен нов код по ТАРИК за стока № 30 по MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г. – **********.

В проведеното на 11 април 2023г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя - адв. С.Ж., е оттеглила жалбата в тази част като изрично заявява, че не я поддържа по отношение на извършената корекция на тарифния номер, не оспорва определения тарифен номер и моли жалбата да се счита подадена само срещу частта на решението, с която е променена митническата стойност по процесната декларация.

Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 АПК, при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти.

С оглед така направеното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя – че не поддържа жалбата по отношение извършената корекция на кода по ТАРИК, съдът намира, че е десезиран от разглеждане на спора относно тарифното класиране на процесната стока, поради което е налице хипотезата на чл.159, т.3 АПК и в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството следва да се прекрати.

ІІ. По отношение оспорването на Решение с рег.№ 32-366430/26.10.2022г. към MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г., в частта, с която е определена нова митническа стойност на процесната стока и са установени допълнителни задължения за ДДС.

Жалбата в тази част е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт – решение по смисъла на чл.5, т.39 от МК, което е неблагоприятно за адресата, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия регламент, вр. чл.74, § 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки?

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност - Решение от 19 март 2009г., M & C. D , C256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., G S , С-354/09, EU:C:2010:439; Решение от 9 юли 2020г., Директор на ТД Югозападна – Агенция Митници, С-76/19, EU:C:2020:543, т.34.

По правило и съгласно чл.70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК.

Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., C C I C , С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, § 1, вр. §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар от цитираната правна уредба да следва, че при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото право на ЕС, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм. д. № 4902/2012г.

Съгласно чл.141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, § 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

Съгласно чл.141, § 3 от Регламента за изпълнение, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1, § 2, т.4) и т.14) от Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното:

„идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични;

„сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл.74, § 2, букви а) до г) МК, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост – Решение от 9 ноември 2017г., LS C S , С-46/16, ЕU:C:2017:839, т.52.

Ето защо, в случай като настоящия – когато методът по чл.74, §2, буква а) МК е приет за неприложим и се пристъпи към определяне на митническата стойност по метода на чл.74, §2, буква б) МК, митническите органи трябва да основат преценката си на обстоятелствата, свързани с изнесените за Съюза в същия момент, или приблизително същия момент като подлежащите на остойностяване сходни стоки, съгласно дефиницията в чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение, като при това спазват другите условия, установени в чл.141 от същия регламент.

Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, § 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение, с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната договорна стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана със съображенията, на които се основават тези съмнения, както и да е съобразена с възможностите му - арг. от Решение от 28 февруари 2008г., C , С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, а впоследствие и на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, § 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.

Освен това, зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2018г., S , C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.

От цитираната правна уредба и принципи при митническото остойностяване следва, че в случай като процесния – когато в рамките на проверката на декларацията по реда на чл.188 от МК митническите органи открият по реда на чл.140 от Регламента за изпълнение производство по оспорване на декларираната договорна стойност, за да се гарантира и осигури правото на защита на заинтересованото лице в пълен обем, на същото следва да се осигури реална възможност да участва ефективно на всеки един етап от производството – веднъж, като му се даде възможност да се запознае със съображенията на митническите органи, на които се основават техните съмнения в достоверността на декларираната договорна стойност и в тази връзка да му се даде възможност да представи доказателства за обосноваване на декларираната стойност, и втори път, като му се даде възможност да се запознае с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение и съответно да се защити срещу извода, че въпреки представените доказателства, съмненията не са отпаднали.

Ето защо за да се гарантира правото на защита в пълен обем, уведомлението по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение – за стартиране на процедура по оспорване на декларираната договорна стойност, и уведомлението по чл.22, § 6 от МК – че предстои вземането на неблагоприятно решение, са изискуеми кумулативно. Само така на адресатите на решения за неприемане на декларираната договорна стойност може да се осигури реална възможност да представят на митническите органи по надлежен и подходящ начин доказателства за опровергаване на съмненията им и за обосноваване на реално платената или подлежаща на плащане цена.

Както бе посочено по-горе, доколкото производството по чл.140 от Регламента за изпълнение е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да му е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Г Т Л , по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.

Тези императивни изисквания в случая не са спазени, т.к. в рамките на проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл.140, вр. чл.141 от Регламента за изпълнение обстоятелства – в случая за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност на сходни стоки, както и на какви конкретни факти и обстоятелства се основават съмненията им в достоверността на декларираната стойност.

С писмо-искане рег.№ 32-404833/13.12.2021г. дружеството само е уведомено, че поради съмнения относно декларираната стойност на стоката започва проверка по декларацията по реда на чл.188, буква б) от МК и чл.140, §1 от Регламента за прилагане, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност.

Изготвеното до дружеството искане за представяне на доказателства и деклариране на обстоятелства по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи – договори с доставчик, документи за транспортни и застрахователни разходи, доказателства за начина на формиране на цената и на извършени разплащания - които принципно са необходими за прилагане на общите изисквания на чл.70 и чл.71 МК, но нямат пряка връзка с процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение, която изисква деклараторът да бъде изрично запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи за да може да представи информация и доказателства с цел отпадане на тези съмнения, а не по принцип.

В тази връзка неправилно митническите органи са приели, че дружеството не е представило релевантни доказателства, т.к. такива, и конкретно за обосноваване на декларираната стойност в контекста на възникналите съмнения на митническите органи и за тяхното опровергаване, не са изисквани.

Всъщност, в документите по представената административна преписка не се съдържат каквито и да било индиции или данни, от които да може да се изведе обосновано предположение, какво конкретно към 13.12.2021г. е усъмнило митническите органи, че договорната стойност на процесната стока е недостоверна.

В тази връзка следва да се съобрази, че искането към дружеството по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение е изготвено на датата, на която е подадена декларацията – 13.12.2021г. На тази дата е изготвено и искането за представяне на обезпечение на основание чл.195а, ал.1 ЗМ – в хипотеза, когато декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС. На същата дата– 13.12.2021г. е взета и мострата от процесната стока, като анализът на същата е изготвен от ЦМЛ няколко месеца по-късно - на 18.04.2022г. Тоест, към 13.12.2021г. митническите органи все още не са разполагали с необходимата информация, че стоките са декларирани с неверен тарифен код – за да съобразяват статистически данни или извършват сравнения със стойност по декларации за стоки, класирани в същия код. Много по-късно от датата на подаване на декларацията е изпратено и искането за съдействие до Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ с цел остойностяване на стоката – искането е изпратено на 28.01.2022г., а резултатът от проверката по линия на международното сътрудничество е представен на 16.08.2022г.

Видно от изготвеното на 13.12.2021г. искане за учредяване на обезпечение на основание чл.195, ал.1 ЗМ, същото е мотивирано с това, че се касае за стоки с висок фискален риск за финансовите интереси на ЕС, както и с факта, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС. Въз основа обаче на какви обективни данни е направен този извод, кои са валидните „справедливи цени“ към 13.12.2021г. и въз основа на какъв източник са установени не става ясно, т.к. такива доказателства не са приложени по преписката. Такива мотиви за обосноваване на съмнения липсват и в искането до дружеството по чл.140, §1 от Регламента за изпълнение с № 32-404833/12.12.2021г.

На практика всички извършени от митническите органи действия на датата на подаване на декларацията и след този момент, са само в рамките и контекста на общия контрол на декларацията по чл.188, буква б) от МК и по никакъв начин не могат да мотивират оспорването на декларираната стойност по реда на чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение.

Едва след като дружеството е представило договора с доставчика и доказателства за извършените разплащания, митническите органи са мотивирали съмнения по смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение, но за същите дружеството не е надлежно уведомено и не му е предоставена възможност да изложи аргументи и представи доказателства за опровергаване на тези съмнения.

За пръв път в уведомлението по чл.22, § 6 МК и в обжалваното решение са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи съмненията в действителността на договорната стойност, а именно:

1/ плащането по фактурата е заявено на 15.12.2021г. и осъществено на 17.12.2021г. – т.е. след като е започнала проверката по декларацията и е получено писмо № 32-404833/13.12.2021г., с което са изискани доказателства относно действителността на декларираната стойност;

2/ банковото разплащане не кореспондира с начина на плащане, посочено във фактурата от продавача;

3/ договорът с продавача е изготвен само на български език;

4/ липсват допълнения към договора по чл.6 и чл.8 от същия, както и кореспонденция между контрагентите, поради което не става ясно кои са договорените стоки, какви са ценовите граници и какво е договореното качество;

5/ уговорката в чл.9 от договора- че плащането може да се извърши в срок от 10 месеца от датата на доставката, предвид значителните суми (в случая 80186,76 EUR), не се вписва в нормалната търговска практика при външнотърговските сделки […] и този начин значително ощетява продавача;

6/ установени са надплатени суми към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция, над стойността на издадените от тях фактури в периода 01.06.2021г. – 04.03.2022г. в общ размер на 28826,45 EUR;

7/ установени са три случая на дублиране на паричен превод към продавача по вече платени фактури, които впоследствие дружеството разпределя по други неплатени фактури, като във връзка с представените протоколи за прихващания не са представени доказателства продавачът да е уведомен. Същите не са подписани и от представител на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

Прието е, че така установените данни пораждат обосновани съмнения за превеждане на парични суми, несъответстващи на стойностите, отразени в представената на митническите органи фактура, а от там и относно коректността на декларираната митническа стойност на стоката.

За нито едно от посочените обстоятелства обаче жалбоподателя не е уведомен надлежно по реда на чл.140 от Регламента за изпълнение, нито му е изискана обосновка, както и допълнителни доказателства във връзка с констатираните надплащания, прихващания, дублиране на преводи.

Целта на уведомлението по чл.22, § 6 МК е да запознае адресата с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение, което в контекста на проведената процедура по оспорване на декларираната договорна стойност означава, че в същото не следва за пръв път да се мотивират съмненията в нейната достоверност, а да се изложат съображенията на административния орган, защо въпреки представените обяснения и доказателства тези съмнения не са отпаднали.

Отделно, интерпретацията на представените от дружеството доказателства е необоснована, извършена е изолирано и без цялостна проверка в неговото счетоводство.

Сами по себе си констатираните обстоятелства – че договорът с продавача е съставен на български език, че извършеното разплащане не кореспондира с указания във фактурата начин на плащане, както и че плащането по фактурата е заявено и осъществено след започване на проверката - поотделно и в съвкупност, не са достатъчни за отхвърляне на декларираната договорна стойност.

Дори да се пренебрегне представения договор за продажба, поради това че е съставен само на български език, елементите на доставката - определената по вид артикул стока, количество и единична цена, договорената и подлежаща на плащане цена за нея, вкл. условия на доставката, се установяват по безспорен начин от представената към митническата декларация фактура, а митническите органи не оспорват нейната автентичност /вж. изявление на юрк. Р. в с.з. на 11.04.2023г./.

От заключението по ССЕ със С.д. № 5019/31.03.202г., което не е оспорено от страните, се установява, че процесната стока „плат от памук и полиестер“ е част от фактура № EGK2021000000282/10.12.2021г. с доставчик EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция и митническа декларация MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г. за режим „Допускане за свободно обращение“. Процесната стока е на стойност 2410,60 EUR или 4714,72лв., а общата фактурна стойност е 80186,76 EUR или 156831,75лв. Във фактурата са изброени конкретни артикули, количества и техните единични цени, поради което неправилно е прието, че поради липсата на писмени допълнения към договора по чл.6 и чл.8 за определяне на единичните цени и индивидуалните отстъпки, не става ясно кои са договорените стоки и какви са ценовите граници на договореното количество.

В какъв срок и кога конкретно е извършено плащането, като самостоятелен довод, е също ирелевантно, т.к. договорната стойност по смисъла на чл.70, § 1 МК е както реално платената, така и подлежащата на плащане цена. Предвид липсата на конкретни мотиви - какво конкретно са имали предвид при хронологичното съпоставяне на датата на фактурата с на датата плащането, и какво са всъщност е обосновано като умозаключение – че дружеството изобщо не е имало намерение за плащане, че намерението му е било за извършване на различно по размер плащане или др. – няма как съдът да извърши проверка за релевантността и обосноваността на тези мотиви. Ако все пак митническите органи са имали съмнения, че плащане се е дължало и е щяло да бъде извършено в различен (по-висок) размер, същите не са съобразили, че ДДС по MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г., вкл. за вноса на процесните стоки № 30, е изчислен въз основа на декларираната стойност и е заплатен още на 10.12.2021г. – на датата, на която е издадена фактурата за стоките, което обстоятелство безспорно се установява от заключението по ССЕ.

При положение че не се оспорва автентичността на фактурата, отклонението от указания в нея начин на разплащане е също ирелевантно, още повече че не са установени платени суми, които не кореспондират със стойностите на издадените фактури и стоките са заприходени със стойност, съответстваща на стойността на фактурите.

Констатациите във връзка извършени надплащания, прихващания и дублиране на преводи не са обосновани с надлежно изследване в счетоводството на дружеството – каквото е извършило вещото лице по изслушаната по делото Съдебно-счетоводна експертиза.

Вярно е че по принцип счетоводните записвания са относими към метода за определяне на митническа стойност по общото правило на чл.70 МК, но в случая изследването от вещото лице е възложено от съда във връзка с констатациите, обосновали съмненията на митническите органи и в хипотеза, в която дружеството е било лишено от възможност да сочи доказателства за опровергаване на тези съмнения, поради което изготвеното заключение е допустимо и релевантно към предмета на спора.

От изготвеното заключение по ССЕ със С.д. № 5019/31.03.2023г. се установява, че декларираната стойност по процесната митническа декларация е 80186,76 EUR, както и че извършеното на 15.12.2021г. банково разплащане към доставчика EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция, включва и стойността на процесната стока „плат от памук и полиестер“ в размер на 2410,60 EUR или 4714,72лв. Тази стока е заприходена в счетоводството на жалбоподателя, със стойност, съответна на посочената във фактурата.

Вещото лице, което е изследвало всички издадени към жалбоподателя фактури от EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция в периода 01.06.2021г. - 04.03.2022г., е установило, че фактурите, издадени към жалбоподателя са общо 81бр. на обща стойност 7084753,40лв. Всички плащания са извършени от банковите сметки на жалбоподателя, обвързани са със стойностите на фактурите и към 31.03.2022г. няма надвнесени суми. Общо платената на EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция сума е в размер на 7084755,49лв., като разликата между двете суми в размер на 2,09лв. е отчетена като курсови разлики.

При така установените счетоводни записвания, неоснователно в обжалваното решение е прието, че са налице съмнения за превеждане на парични суми, несъответстващи на стойностите, отразени в издадените фактури, а от там и в коректността на декларираната митническа стойност по процесната декларация.

Така изразените съмнения по никакъв начин не се обосновават и от констатациите на митническите органи във връзка със сключеното на 28.03.2022г. Тристранно споразумение за взаимно прихващане между „АРКА“ ООД, ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД и EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция, с което „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД се е задължило да плати дължимата сума в размер на 206861,16лв. по фактури от доставчика по следния начин: 20172,42лв., представляващи вземане [за транспортни разходи] на „Арка“ ООД от EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция и останалата сума от 186688,74лв. да заплати на EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция.

Във връзка с това споразумение, вещото лице е констатирало, че няма извършени специални счетоводни записвания. Платените по него суми са отнесени по задължения на жалбоподателя към процесния доставчик, фактурите са осчетоводени като доставка на стока. Вещото лице е установило, че плащането към „Арка“ ООД е отнесено счетоводно към задължение на жалбоподателя към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция по фактура към Митническа декларация № **********/28.09.2021г. Плащането към доставчика по Тристранното споразумение е отнесено по следните фактури: сума в размер на 110137,40лв. е отнесена по фактура към МД **********/17.11.2021г. и с това плащане фактурата е платена изцяло; сума в размер на 76551,33лв. е отнесена по фактура към МД № **********/28.09.2021г. и с това плащане фактурата е платена изцяло. С платените суми по Тристранното споразумение се закриват всички дължими фактури за доставка на стока от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция.

След като прихващанията съгласно уговорките по Тристранното споразумение са надлежно осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя, неправилно липсата на подпис за представител на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД в представени протоколи за прихващане е тълкувана във вреда на дружеството и като обосноваваща съмнения в размера на действителните разплащания между контрагентите.

Неправилно са интерпретирани и установените дублирани плащания, т.к. от заключението по ССЕ се установява, че всички плащания са обвързани с издадените от процесния доставчик фактури по основание и размер, и няма плащания, които да надхвърлят посочените във фактурата стойности.

От заключението по ССЕ безспорно се установява, че действително в счетоводството на жалбоподателя са налице данни за дублирани плащания (преводи) по фактури, издадени от EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция. Фактура EGK***/19.10.2021г. на стойност 61872,14 EUR е платена два пъти - на 04.11.2021г. и на 09.11.2021г. Поради дублиране на преводите по посочената фактура, с извършения на 09.11.2021г. втори превод е прихваната пълната стойност на фактура № EGK**/02.11.2021г. в размер на 61089.42 EUR и остатъка от 782,72 EUR е приспаднат по фактура EGK***/28.10.2021г., която е в размер на 45436,16 EUR. След извършеното прихващане, фактура EGK***/02.11.2021г. е платена изцяло, а по фактура EGK***/28.10.2021г. следва да се дължи сума в размер на 44653,44 EUR, която е платена от банковата сметка на жалбоподателя в Райфайзенбанк в EUR. Няма възстановени надплатени суми по фактури от жалбоподателя към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция. Вещото лице е установило и че към 31.03.2022г. жалбоподателят няма задължения, няма вземания от доставчика EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция.

При така даденото заключение по ССЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно дадено и кореспондиращо с писмените доказателства по делото, се опровергават изложените в обжалваното решение съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност.

Извън констатираните процесуални нарушения и в контекста на приложението на материалния закон, настоящият състав преценява, че митническите органи не са обосновали сходство на стоките по декларацията, използвана за база и не са обосновали установената въз основа на нея митническа стойност.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че във връзка с позоваването на решението на СЕС по дело С-291/15, в обжалваното решение липсват мотиви относно изчислената средностатистическа стойност на сходни стоки, т.к. в случая при определяне на митническата стойност не са прилагани средностатистически цени, а митническа стойност по конкретна митническа декларация на трето лице. Освен това позоваването от страна на митническите органи на решението по дело С-291/15 е само досежно липсата на оспорване автентичността на фактурата.

Във връзка с използваната за база декларация на трето лице, основателно жалбоподателят твърди, че не е установено сходство в стоките по двете декларации, т.к. макар да са класирани с един и същ тарифен номер, стоката - и в двата случая платове, е с различно съдържание и съотношение между съставните влакна.

Съгласно дефиницията за „сходни стоки“ по чл.1, § 2, т.14) от Регламента за изпълнение, това са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Митническите органи не са анализирали релевантните за установяване сходство в стоките обстоятелства – съставните им материали, качеството, репутацията им, търговската марка, респ. оказват ли и как влияние при формиране на цената им.

От тълкуването на дефиницията по чл.1, § 2, т.14) от Регламента за изпълнение следва, че тарифното класиране на стоката не е сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките, поради което неоснователно процесуалният представител на ответника сочи, че при прилагането на правилото по чл.74, §2, буква б) от МК, е достатъчно стоките са с един и същ код по ТАРИК.

С Решение от 9 юни 2022г., B M , С-566/20, EU:C:2022:457, т.56, Съдът на ЕС е приел, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността [Регламент № 2913/92] трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са „подобни“ по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 46/1999, спадат към същия код по ТАРИК.

Тълкуваната разпоредба на чл.31, § 1 от Регламент № 2913/92 е съответна на чл.74, § 3 от действащия МК Регламент (ЕС) № 952/2013г., според която когато митническата стойност не може да се определи съгласно §1 – на база идентични или сходни стоки, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби, посочени в букви а) до в).

Не този метод за определяне на митническа стойност е приложен в случая, поради което неоснователно за база при митническото остойностяване са използвани стоки, които са класирани с един код по ТАРИК, но за които не е извършен анализ и не е аргументирано и доказано да са сходни на подлежащите на остойностяване.

Отделно от изложеното, митническите органи не са извършили изискуемия от чл.141, §1 от Регламента за изпълнение анализ и съответно, не са обосновали приложената от тях стойност по вноса от третото лице.

Видно от двете митнически декларации - процесната и тази на третото лице, въз основа на която е определена новата митническата стойност, стоките са с един и същ код по ТАРИК, с еднакъв произход - Република Турция, двата вноса са декларирани в един и същи ден, а внесените количества - бруто и нето, са съпоставими.

Както обаче е указано в разпоредбата на чл.141, §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, буква б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

От друга страна според чл.141, §1, ал.2, когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

Тоест, преценката за сходство и съпоставимост в търговското равнище и в количествата, се дължи самостоятелно и кумулативно и следва да бъде мотивирана, и обоснована с конкретни доказателства, защото само така може да се идентифицират и отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, да се обоснове тяхното влияние върху стойността, както и необходимостта (или не) от извършване на съответната корекция, а в случая не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище и разликите в количествата, макар и минимални, са ирелевантни.

В тази връзка следва да се посочи, че обстоятелството, че стоките по двете декларации са с произход от Република Турция и са внесени на територията на Република България, т.е има съпоставимост на пазара, на който се търгуват стоките, не е достатъчно за да обоснове еднаквост на търговското равнище. При интерпретирането на това понятие за целите на митническото остойностяване следва да бъдат съобразявани всички условия, които оказват влияние при формиране на цените, в т.ч. условията, при които са договорени доставките – арг. от чл.141, § 2 от Регламента за изпълнение.

Липсата на подобно изследване и неизлагането на мотиви в тази връзка прави недопустимо определянето на митническата стойност по приложеното от митническите органи вторично правило на чл.74, §2, буква б) МК, поради което в обжалваната част решението се явява незаконосъобразно - така и в Решение № 2282/12.02.2020г. по адм. д. № 9217/2019г. Решение на ВАС № 2655/22.03.2022г. по адм. д. № 6898/2021г.; Решение на ВАС № 3464/12.04.2022г. по адм. д. № 7622/2021г.; Решение на ВАС № 9714/28.09.2021г. по адм. -д. № 3917/2021г.

При така допуснатото нарушение и като се съобрази как е изчислена приложената митническа стойност /при база 10,61лв./кг./, основателно жалбоподателят поддържа, че същата е необоснована.

Видно от митническата декларация на третото лице, стока № 1 е декларирана в кл.4/14 с фактурна стойност 5405,50 EUR при обменен курс 1,95583. Обявената в декларацията фактурна стойност, кореспондира със стойността по фактурата към декларацията. В кл.4/9 „Добавяния и приспадания“, е обявена стойност на разходи за транспорт 656,49лв. Видно от представената от ответника Справка от МИС ІІІ А, съдържаща информация относно митнически декларации с код по ТАРИК **********, с произход Турция, за периода 13.08.2021г. - 13.12.2023г. /л.50/, за декларацията на третото лице MRN 21BG004006062403R9, в колона 20 /8/6 кл.46/ и колона 21 „Митническа стойност“, е посочена стойност 11228,73лв. Така, съобразно нетното количество на стоката - 1057,90кг., стойността на 1кг. се определя на 10,61лв./кг. - както е изчислена и от митническите органи.

Така определената цена, отговаря на изискването на чл.74, § 2, буква б) МК да е договорна стойност, като в случая при изчисляване на единичната цена на килограм са включени и транспортните разходи в размер на 656,49лв. (5405,50 EUR х 1,95583) + 656,49 = 11228,73лв.), които по правилото на чл.71, §1, буква д), т.i от МК са елемент от нея.

Независимо от изложеното обаче, митническите органи не са съобразили условията на процесната доставка съгласно правилата на Incoterms – CPT Варна/Carriage Paid To = превоз, платен, според което условие продавачът поема разноските по освобождаването на стоката за износ и нейния превоз до местоназначението (в случая Варна), а всички останали разноски се поемат от купувача. В тази връзка и декларираната от жалбоподателя стойност за митнически цели е равнена на фактурната стойност на стока № 30, като в кл.4/9 от декларацията не са декларирани разходи за транспорт, които да представляват елемент на договорната стойност по смисъла на чл.71 МК.

При тези условия на доставката, изрично вписани в търговската фактура, чиято автентичност не се оспорва от ответника, при изпълнение на всички останали условия, предвидени в чл.74, §2, буква б) МК и чл.140 и чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи не е следвало при определяне на митническата стойност да добавят транспортните разходи, извършени от трето лице във връзка с доставка, договорена с различно условие - FCA/ Free Carrier = франко превозвача, според което продавачът поема само разходите за доставка на стоките за износ до превозвача.

Различните условия на доставка обосновават различия, обосноваващи необходимостта от корекция съгласно разпоредбата на чл.141, § 2 от Регламента за изпълнение, според която се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внасяните стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.

В случая митническите органи не са съобразили, че разходите за транспорт за процесната стока са договорени за сметка на изпращача, поради което в случай, че са били изпълнени и останалите условия по чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение, е следвало да извършат съответната корекция с тези разходи.

Независимо от изложеното, предвид допуснатите в административното производство съществени процесуални нарушения, съдът няма как да реши спора по същество и да извърши дължимата корекция. След като митническите органи не са обосновали приложението на чл.140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане, вр. чл.74, § 2, буква б) от МК, неправилно с обжалваното решение не е приета декларираната митническа стойност на процесните стоки и е определена нова такава, по декларация на трето лице. Началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, общо в размер на 881,00лв. (осемстотин осемдесет и един лева), от които: 50,00лв. за държавна такса; 480,00лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие о 04.11.2022г., изплатено изцяло по банков път съгласно фактура № 1340/04.11.2022г. и банково извлечение от същата дата, и 351,00лв. възнаграждение за вещо лице.

Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е под минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г., изчислен съобразно обжалвания материален интерес от 2965,78лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ***, гр. Варна, ***, представлявано от Д. Г. А., против Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-366430/26.10.2022г. към MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г., В ЧАСТТА, С КОЯТО на основание чл.84, ал.1, т.1 ЗМ е определен нов код по ТАРИК за стока № 30 по MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г. – **********.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2633/2022г. в тази част.

В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ОТМЕНЯ по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ***, гр. Варна, ***, представлявано от Д. Г. А., Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-366430/26.10.2022г. към MRN 21BG002002062418R0 от 13.12.2021г., В ЧАСТТА, С КОЯТО: основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, чл.66в ЗМ, вр. чл.74, § 2, буква б) МК, вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 МК, вр. чл.77, § 1 буква а), вр. чл.85, § 1, вр. чл.101, § 1, вр. чл.102 МК, вр. чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 ЗМ, вр. чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК: не е приета митническата стойност на декларираната стока № 30 - „платове от памук и полиестер: ширина 1м, дължина 580м; ширина 2,2м, дължина 6510м. поз.42 РС = 34“, по MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г.; определена е митническа стойност на стока № 30 в размер на 19543,62лв. – при база: 10,61лв./кг.; извършени са съответни корекции на MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г. в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл.104, § 1 МК и чл.56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания; начислените и взети под отчет суми са установени в размер на: мито - 0,00лв; ДДС - 34332,13лв., от които 31366,35лв. са заплатени; установен е дължим ДДС за доплащане - 2965,78лв., ведно с лихва за забава; на основание чл.77, § 2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията - 13.12.2021г.; на основание чл.77, § 3 МК, за длъжник е определено „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

ОСЪЖДА Агенция - Митници да заплати на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ***, гр. Варна, ***, представлявано от Д. Г. А., разноски за производството в размер на 881,00лв. (осемстотин осемдесет и един лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: