Р Е Ш Е Н И Е
№………./29.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2614 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба, депозирана от Г.В.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***
No 2, срещу ОТВЕТНИЦАТА Р.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.42,
ал.1, т.2 от СК да бъде прекратен по исков ред
сключен между страните Брачен договор от 18.07.2017г. с нотариална заверка на
подписите рег. №7807/19.07.2017г. и на съдържанието рег. №7808/19.07.2017г. на
нотариус О. Ш., с район на действие РС - Варна, рег. №147 в НК, в частта,
с която са определени имуществени последици при развод по чл.8, ал.2 от
договора чрез заплащане на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете от
съпруга, който не упражнява родителските права в размер от 1500 евро на месец
поради съществена промяна и сериозно застрашаване на интересите на съпруга -
ищец.
ИЩEЦЪТ твърди, че с
ответницата са съпрузи на основание сключен граждански брак, за което бил
издаден акт № 0010 от 30.04.1995г. в Община - гр. Ивайловград, област Хасково.
Имат родени две деца,
от които едното било вече пълнолетно - В. Г.К., ЕГН **********, а другото
непълнолетно - Ц. Г.К., ЕГН **********, родена на *** год.
На 18.07.2017г., в
гр.Варна, със съпругата си сключили брачен договор, който бил нотариално
заверен с per. № 7807 за удостоверяване на подписите и рег.№ 7808, том 3, акт №
166 за удостоверяване съдържанието от нотариус О. Ш., рег.№ 147 на НК, с район
на действие – ВРС.
Към настоящия момент
ответницата била подала искова молба за развод, по която било образувано гр.д.
10626 / 2018г. по описа на ВРС. В подадената искова молба ответницата желаела
присъждане на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете,
както и съдът да осъди ищеца да заплаща в полза на дъщеря им месечна издръжка в
размер на 1500 евро, считано от подаване на исковата молба.
Съгласно брачния им
договор, в раздел V ИМУЩЕСТВЕНИ ПОСЛЕДИЦИ
ЗА СТРАНИТЕ ПРИ
РАЗВОД, Чл.8, ал.
2 „Издръжката на ненавършилото пълнолетие дете се поема от
двамата съпрузи съвместно, като размерът на дължимата от съпруга, който не
упражнява родителските права за отглеждане и възпитание деца месечна издръжка
се определя на 1500 Евро. Издръжката е дължима до 5-то число на месеца и се предоставя
на децата чрез техния законен представител -майка/баща."
Ищецът твърди, че
трудовата му ангажираност е свързана с пътувания, а дъщеря му учи в България,
поради което счита, че изключително в неин интерес било родителските права да
се упражняват от ответницата.
Към момента на
сключване на брачния договор ищецът работил на основание сключен трудов договор
от 17.03.2017 г. с Уотърлайн АЙ ТИ Сълюшънс ФЗЕ, със седалище и адрес на
управление Дубай, Обединени Арабски емирства. Получаваният към него момент
доход, а и плановете му за създаване на менинг агенция за морски кадри, му
давали основание да счита, че издръжка в договорения размер не би била
непосилна за него, макар че детето му определено нямало нужда от толкова много
средства месечно.
Трудовият му договор
бил прекратен на 30.04.2018г. и от 01.05.2018г.
имал сключено ново трудово правоотношение с „ARENKIEL STEAMSHIP",
Хамбург. Доходът, който получавал, бил драстично по-нисък от този, който бил
реализирал към момента на подписване на брачния договор.
Освен това, с оглед
разрешаване на жилищната му нужда, сключил договор за наем на жилище, което
било извън Хамбург, като бил принуден да пътува всекидневно повече от час в
двете посоки, но не можел да си позволи заплащане на високите наеми в града.
Ищецът опитал
да говори с ответницата за доброволно изменение на брачния договор в тази му
част, но това довело до незабавното завеждане на дело за развод.
Ищецът счита, че от
една страна била налице съществена промяна на обстоятелствата, а от друга
страна договорът сериозно застрашавал интересите му, поради което моли съда да
прекрати действието на Брачен договор от 18.07.2017г., с per. № 7807 за
удостоверяване на подписите и рег.№ 7808, том 3, акт № 166 за удостоверяване
съдържанието, заверен от нотариус О. Ш., рег.№ 147 на НК, с район на действие, в частта, с която са
определени имуществени последици при развод по чл.8, ал.2 от договора чрез
заплащане на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете от съпруга, който не
упражнява родителските права в размер от 1500 евро на месец поради съществена
промяна и сериозно застрашаване на интересите на съпруга - ищец.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА Р.М.К. е
депозиран отговор на исковата молба, с който същата изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва изложените от ищеца фактически
твърдения.
Признава, че
действително към настоящия момент във Варненски районен съд има заведено дело
за развод - гр.д. № 10626/2018 г., XX състав. Сочи, че брачният договор
сключили по изрично настояване на ищеца.
Именно с оглед възможностите на ищеца и нуждите на детето и семейството
била договорена и издръжката в размер на
1500 евро с цел да компенсира напускането на семейството от страна на ищеца и
задоволяване на нуждите на детето такива каквито са били преди неговото
напускане.
Ищецът Г.К., от
лятото на 2016г. поддържал извънбрачна
връзка с гражданка на ФРГ, живеел с нея на семейни начала и тъй като инвестирал
в дострояването и надстрояването на жилище в неин недвижим имот, за което не
искал да има евентуален семеен с ответницата произход, настоял за подписването
на този договор. До месец април 2018 година договорът бил изпълняван от ищеца,
който с оглед на това, че били вече във реална фактическа раздяла, а
ответницата упражнявала родителските права и се грижела за децата. Именно с оглед възможностите на ищеца и
нуждите на детето и семейството била
договорена и издръжката в размер на 1500 евро с цел да компенсира
напускането на семейството от страна на ищеца и задоволяване на нуждите на
детето такива каквито са били преди неговото напускане. Промяна
в поведението на ищеца настъпила едва, когато станало ясно, че отношенията им
не могат да продължават в това състояние и ще следва да се прекрати брака им,
като ищецът спрял да изпълнява уговорката по брачния договор.
Неоснователно било
и твърдението, че доходът, който реализирал ищецът
бил драстично по- нисък.Това
твърдение било невярно, тъй като
разликата между получавания от него доход в размер на около 8000 щатски долара
и получаваното в момента бруто възнаграждение по новия договор в размер на 6780
евро с оглед курса между двете валути бил един и
същ по размер. Счита, че същият е достатъчен с оглед на това,
че ищецът няма други ангажименти за издръжка към трети
лица, за да изпълнява сключения между тях брачен
договор. Такова задължение имал единствено към
непълнолетната им дъщеря Ц. Г.К., ЕГН: **********.
Ответницата оспорва
твърдението, че ищецът е сключил договор за наем за сумата от 1500
евро/представен по делото за развод/,като твърди, че същият
е фиктивен. "Наемодател" се явявала
жената, с която живеел на семейни
начала/Я. Т./. Ищецът сам признал пред
ответницата,
че прави инвестиция в нейния имот, като е построил втори етаж от къщата й и
гараж за автомобила си. Т. била и собственикът на
автомобил, закупен от Г.К. през юли 2016
г. За Коледните празници през 2017 г. синът им В. К.
за втори път бил при баща си в Германия, като този път
отседнал в дома му, където ищецът
се похвалил с направеното от него и кое колко му е струвало - мансарден етаж на
къщата и работилница. Това бил същия негов дом, за
който твърдял, че плаща наем.Тези разходи показвали,
че същият не бил
материално затруднен и заплащането на издръжката не би го затруднила.
Твърди, че съобразно
водения начин на живот на семейството и нуждите на детето и с оглед
възможностите на ищеца, разходите които се правели за детето с цел спазване на
здравословен начин на хранене,облекло и поддръжка на
семейното жилище, за месец ноември 2018 год. били в размер на 1167 лв., а за месец декември в размер на 1600 лв.
Отделно от това при започване на учебната година закупуването на униформа и
помагала в размер на 169 лева. Дъщеря им посещавала образователен център
„Британика",чието обучение за година било в размер на 1114 лева,
полаганият накрая изпит 245 лв. и завършващата екскурзия в размер на 1748,61
лв. По предварителна договорка известна на ищеца децата имали и застраховка в
„Уника" с размер на годишната вноска в размер на 1300 евро за Цветинна и 1
500 евро в „Граве" за детето В..
Ответницата твърди, че до май месец 2018 г.
ищецът Г.К. й е превеждал сумата
от 1500 евро, съгласно сключения и подписан от тях брачен договор за издръжка
на непълнолетното дете, както и че сумата от 1500 евро по сключения договор за
наем между Г.К. и Я. Т., с адрес: ****, се заплаща от работодателя на ищеца,
отделно от получаваното от него трудово месечно възнаграждение.
Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат
присъдени сторените по делтоо съдебно-деловодни разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
ПРИЕТО за БЕЗСПОРНО и
ненуждаещо се от доказване по делото, че: 1/ страните в настоящото производство
сключили граждански брак на 30.04.1995г.; 2/ по време на брака, страните имат
родени две деца, като непълнолетно към датата на подаване на исковата молба е Ц.
Г.К., родена на ***г. 3/ страните са сключили брачен договор на 18.07.2017г.,
съобразно който в чл. 8 ал.2 е уговорено следното: „Издръжката на ненавършилото пълнолетие дете се поема от
двамата съпрузи съвместно, като размерът на дължимата от съпруга, който не
упражнява родителските права за отглеждане и възпитание деца месечна издръжка
се определя на 1500 Евро. Издръжката е дължима до 5-то число на месеца и се
предоставя на децата чрез техния законен представител -майка/баща“. 4/ към
настоящия момент между страните е висящо дело за развод – гр.д 10626 /2018г. на
ВРС.
Видно от трудов договор
от 17.03.2017г., сключен с Уотърлайн Ай Ти Сълюшънс ФЗЕ, седалище: Дубай, ОАЕ,
ищецът Г.К. е назначен на длъжност „Административен инспектор“, считано от
01.04.2017г. с място на полагане на труд: Дубай. /л. 9 и 10 от папката на ВРС/.
От фиш за заплата, издаден от работодателя се установява, че последният му
работен ден е бил 30.04.2018г. и последното възнаграждение, което е получил е
било в размер на 8 000 щ.д. месечно.
/л.13-15 от папката на ВРС/. Посочените документи са идентични с
документите, събрани в отговор на изпратената по делото съдебна поръчка до
германските власти, находящи се на л. 237 до л. 415 от делото.
Видно от трудов договор
от 04.08.2018г., сключен с Аrenkiel Steamship, Хамбург, ищецът Г.К. е назначен на длъжност „инспектор/ супервайзор“,
считано от 01.05.2018г. с място на полагане на труд: Германия. /л. 7 и 8 от
папката на ВРС/. От фиш за заплата, издаден от работодателя се установява, че е
всъпил в длъжност на 01.05.2018г. с основна месечна заплата 6400 евро и 380
евро – за транспортни разходи месечно. /л.11 и 12 от папката на ВРС/. Видно от
удостоверение от 09.05.2019г., издадено от работодателя Аrenkiel
Steamship, Хютбек, брутната годишна заплата на ищеца е в размер на
83200 евро, като ще получи и годишна надбавка за ваканции, възлизаща на 650,10
евро. /л. 203/. Представена е и разпечатка от електронно удостоверение за
начислен ДОД върху трудовото възнаграждение на ищеца за 2018г. /л. 204 и л. 205/, от което се установява, че за
периода от 01.05.2018г. до 31.12.2018г. брутното трудово възнаграждение на
ищеца е в размер на 58 940 евро и от него е удържан ДОД в общ размер на
15 550 евро. Посочените документи са идентични с документите, събрани в
отговор на изпратената по делото съдебна поръчка до германските власти,
находящи се на л. 237 до л. 415 от делото. В допълнение видно от приложените
към отговора на съдебната поръчка фишове и разпечатки нетното трудово
възнаграждение, получавано от ищеца варира в размери от 4 250 евро до
6 053 евро за процесния период, а отделно получава бонуси и тринадесета
заплата.
На л. 88 до л. 91 от
делото е представен договор за наем, сключен между Я. Т., като наемодател и
ищеца, като наемател, сключен за неопределен срок, считано от 01.04.2018г.
Предмет на договора е жилище на 1ви етаж от къща в Хютблек, Германия, а
наемната цена е уговорена по 1500 евро месечно. Договорът за наем е идентичен с
договора за наем, събран в отговор на изпратената по делото съдебна поръчка до
германските власти, находяща се на л. 237 до л. 415 от делото. Видно е от
извлеченията от банковата сметка на ищеца, че същият заплаща посочената наемна
цена, като същата не се поема от неговия работодател.
На л.10 до л. 87 от
делото са представени извлечение от банковата сметка на ответницата, по която
ищецът е превеждал суми през 2017г.,
преводни нареждания и касови бележки за направени от ответницата разплащания за
битови нужди, както и за заплащане на лагери и обучение на непълнолетното им
дете.
На л. 420 до л. 431 от
делото са приети извлечения от банкови сметки на ищеца в Експресбанк, които са
били открити на 30.08.2005г. в евро и на 10.04.2017г. в щ.д., която е била
закрита на 20.06.2018г., от които се установяват извършвани от ищеца
разплащания, както и наличните му финансови средства.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата
на чл. 42 ал.1 т.2 от СК, една от хипотезите, при които може да се иска
прекратяване на сключен брачен договор е по иск на единия съпруг при съществена промяна на
обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите му, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството. В процесния случай ищецът твърди, че
са се изменили съществено обстоятелствата, при които е сключил брачния договор
и е уговорил заплащане на издръжка в посочения в договора размер от 1500 евро,
като се позовава на факта, че е намалено значително възнаграждението му и
посочената издръжка е непосилна за него към момента.
Съдът с доклада по
делото е разпределил доказателствената тежест, като е указал изрично, че в
тежест на ищцовата страна е да установи, че между страните е сключен
гражданския брак, от който е родено дете, което към датата на подаване на
исковата молба не е навършило 18годишна възраст, както и сключването на брачен
договор, като всички тези обстоятелства са приети за безспорни и ненуждаещи се
от доказване по делото. На следващо
място в тежест на ищцовата страна е да установи
настъпването на съществена промяна в обстоятелствата, касаещи издръжката на
децата, с която се застрашават интересите на ищеца.
С оглед на
предприетата от ответницата защита в нейна тежест е да установи твърденията си,
че към настоящия момент ответникът получава възнаграждение в сочения от нея
размер и че същото е колкото това, което е получавал към момента на подписване
на брачния договор.
От събраните по делото
доказателства, настоящият състав приема, че ищецът не успя да докаже съществено
изменение на обстоятелствата, което да води до застрашаване на неговите
интереси. Брачният договор е сключен на 18.07.2017г., когато брутното
възнаграждение, което е получавал ищецът е в размер на 8000 щ.д., като не е
представил доказателства за сумите, които са му удържани като дължими данъци и
заплащаните от него наеми за периода на пребиваване в Дубай. От друга страна,
след преместването си в Германия, ищецът получава възнаграждение в брутен
размер от 6400 евро и добавка за транспортни разходи в размер на 390 евро
месечно, като в нетен размер възнаграждението му варира от 4 250 евро до 6 053 евро месечно за
процесния период, а отделно получава бонуси и тринадесета заплата. Предвид
изложеното съдът намира, че не е налице съществена разлика в получаваното от
ищеца възнаграждение към момента и към датата на сключване на брачния договор,
което да обоснове и застрашаване на неговите интереси. В допълнение, след
прекратяването на брака, размерът на издръжката трябва да осигурява условията
на живот на детето, което е имало преди развода, освен ако това би създало
особени затруднения на дължащия издръжката родител. Страните са се съгласили и
са договорили издръжка от 1500 евро, с която се гарантира същия стандарт на
живот за непълнолетното дете, което е имало то по време на брака между
страните. В конкретния случай не се установи на ищеца да се създават особени
затруднения, като възнаграждението му е достатъчно високо, дори и след като
заплати наемната цена от 1500 евро месечно.
С оглед на горното и исковата претенция се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Страните са направили
искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора
на ответницата се дължат разноски, за които по делото се съдържат
доказателства, че са заплатени, както следва: за преводи на документи по делото
– 1075 лв. и за заплатеното адвокатско възнаграждение – 3 000 лв.. От страна на ищеца е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Цената на иска е 54 000 евро или 105 614,82 лв., а съобразно
чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба No 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, мин. размер е 3 642,29 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***
No 2, срещу Р.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл.42,
ал.1, т.2 от СК да бъде прекратен по исков ред
сключен между страните Брачен договор от 18.07.2017г. с нотариална заверка на
подписите рег. №7807/19.07.2017г. и на съдържанието рег. №7808/19.07.2017г. на
нотариус О. Ш., с район на действие РС - Варна, рег. №147 в НК, в частта,
с която са определени имуществени последици при развод по чл.8, ал.2 от
договора чрез заплащане на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете от
съпруга, който не упражнява родителските права в размер от 1500 евро на месец, поради съществена промяна и
сериозно застрашаване на интересите на съпруга – ищец, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***
No 2, да заплати на Р.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4 075лв. /четири
хиляди седемдесет и пет лева /, представляващи сторени по делото разноски, на
основание
чл.78, ал.3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: