Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
С., 19.06.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две
хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря С.А. като разгледа
докладваното от съдия гр.д. № 8499/2011 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК- за съществуване на парично вземане и чл.86 ЗЗД за присъждане на законна лихва.
В исковата молба на ищецът А.С.Г. претендира установяване съществуването на вземането му от
ответника М.А.Д. в размер на сумата от 15 000 евро присъдено му от СРС, ГО, 42-ри състав по гр. д. № 39613/2010 год.
въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, по
силата на която заповед районният
съд се е разпоредил ответникът да му изплати посочената сума. Срещу заповедта за изпълнение в
срока по чл.415, ал.1 ГПК е подадено възражение от М.А.Д..
Ето защо моли съда да
постановите решение, с което да установи съществуването на изискуемото му парично вземане срещу ответницата
по договор за заем от 13.01.2010 год. в
размер на 15 000 евро , ведно с лихва върху тази сума от 27.06.2011
год. до окончателното й изплащане и да му присъди разноските по делото.
На основание чл.86 ЗЗД моли съдът да осъди ответника да
му заплати и законната лихва върху главницата за времето от 14.05.2010 год. до
26.06.2011 год. в размер на 1874 евро.
Ответницата М.А.Д. ***, не е подала отговор в
срока по чл.131,ал.1 ГПК ,но в
депозирани от пълномощника й писмени бележки оспорва иск с твърдения,че не
дължи сумите по договора за заем.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение на л.9 от делото по ч. гр. д. № 39613/2010 по описа на Районен съд - гр. С., 42състав в полза на А.С.Г. е издадена Заповед
за незабавно изпълнение въз основа на договор за заем
от 13.01.2010 год. с нотариална заверка на подписите на
сключилите го лица за сумата от 15 000 евро .В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от
солидарните длъжника /ответник по делото/ срещу тази заповед.
На 27.06.2011 година заявителят
по горното
дело е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.422, ал.1 от ГПК, като е представил и процесния договор за заем от
13.01.2010 год. с нотариална заверка от същата дата на подписите на А.С.Г. и М.А.Д. удостоверено от помощник нотариус М. И.,помощнек при нотариус К.А.
с № 152 от регистъра на НК.По силата на чл.1 от договора ищецът-заемодател е
предоставил в заем на ответницата-заемополучател сумата от 15 000
евро,която последната следвало да върне най-късно до 13.05.2010 год.В чл.4 е
уговорена лихва върху зеамната сума от 3 % на месец.
Предвид
установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Предявеният
е иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за съществуване на
вземането е процесуално допустим.
Разгледан
по същество се явява основателен. Съображенията за това са
следните:
Ищецът
основава своето вземане срещу ответницата на въз основа на договор
за заем от 13.01.2010 год. с
нотариална заверка на подписите . Анализът на съдържанието на представения документ
води до извода, че е налице валиден договор за заем, главното задължение по
него е ликвидно и с оглед на сроковете-изискуемо. С оглед изложеното съдът
приема, че задължението за цитираната сума е възникнало и вземането на ищеца спрямо ответниците в размер на 15 000 евро съществува.
Възраженията
на ответника, че за процесната сума е сключено споразумение от 30.11.2010 год.
не се възприема от съда.На първо място приложеното такова по делото не е прието
като доказателство поради това,че е не представено в срока по чл.131,ал.2 ГПК,а
и с оглед твърденията на ответника е видно,че това споразумение не касае
дължимата сума по ч.гр.д. № 39613/2010 год.,за която е издадена от СРС заповед
за изпълнение.
Искът се
явява основателен и съдът следва да го уважи .
Претенцията
по втория иск за присъждане на законната лихва върху главницата от
15 000 евро за времето от 14.05.2010 год. до 26.06.2011 год. също се явява
основателна,с оглед на обстоятелството,че за този период от време ответницата е
дължала изпълнение по главното задължение и дължи обезщетение за забавата в
размер на законната лихва,която съдът изчислява в размер на 1874 евро по
официална програма за изчисление на законна лихва в евро.
Предвид
това, че съдът уважава претенцията на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 733 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски
за държавна такса по исковете и сумата от 3270 лв. платен адвокатски хонорар, като
за хонорара над тази сума съдът намира ,че е налице прекомерност,поради което
не го присъжда.
Водим от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.Д. *** с ЕГН: ********** *** чрез адв.М.Х. дължи на А.С.Г. ЕГН:**********
със съдебен адрес на адвокат Р.Ш. ***,кантора № 5 сумата от 15 000
евро на
основание договор за заем от 13.01.2010 год. с нотариална заверка на подписите , за която сума има издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от СРС, ГО, 42-ри състав по ч.гр. д. № 39613/2010 год.
ОСЪЖДА М.А.Д. *** с ЕГН: ********** да заплати на А.С.Г. ЕГН:********** сумата
от 1874 евро- по иск с правно основание чл.86 ЗЗД –законна лихва върху сумата
от 15 000 евро за времето от 14.05.2010 год. до 26.06.2011 год.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от М.А.Д. *** с ЕГН: ********** да заплати на А.С.Г. ЕГН:********** сумата от 4003 представляваща направените по
делото разноски по настоящото дело .
РЕШЕНИЕТО подлежи на пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: