№ 18971
гр. София, 29.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110169355 по описа за 2022 година
По делото е постъпила молба вх. № 113272/25.04.2023 г. подадена от
ищеца Т... ЕАД, в която се съдържа искане за възстановяване на сторените
от ищеца съдебни разноски в исковото производство за заплащане на
държавна такса в размер на 25,00 лева. Навежда твърдения, че образуването и
прекратяването на делото не е по вина на ищцовото дружество, поради което
следва да бъде възстановена заплатената сума по указания на съда.
Евентуално иска издаване на изпълнителен лист за сумата от 25,00 лева –
заплатена държавна такса по настоящото производство.
Съдът счита, че молбата съдържа искане по чл. 248 ГПК за изменение
на постановеното по делото Определение № 13824/13.04.2023 г. в частта за
разноските, както и своеобразно искане по чл. 4б ЗДТ за възстановяване на
недължимо платена държавна такса.
Насрещната страна по молбата Собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на Етажна собственост /ЕС/ с административен
адрес гр. София, ж.к. Р...., ...., вх. А не заема становище в предоставения от
съда срок.
Настоящият състав като взе предвид направените искания и предвид
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
284797/21.12.2022 г. подадена от Т... ЕАД срещу Собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост /ЕС/ с
административен адрес гр. София, ж.к. Р...., ...., вх. А. Предявен е иск по
реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземания, за които е
издадена Заповед № 31087 за изпълнение на парични задължение по чл. 410
ГПК от 21.10.2022 г. по ч.гр.д. № 48213/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166
състав.
Дадени са указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за подаване на
установителен иск за вземанията по заповедното производство, тъй като в
1
срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Препис е
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 48213/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166
състав е получена от сочения от ищеца представител на длъжника Л. П.
(получила призовката на 16.11.2022 г. и подписала се като домоуправител)
и възражението е входирано на 05.12.2022 г., подадено и подписано от Л.
П. – законен представител на ЕС.
Тепърва в настоящото исково производство при получаване на препис
от исковата молба и разпореждането по чл. 131 ГПК – на 15.02.2023 г.
соченият домоуправител Л. П. отказва да получи книжата и заявява на
длъжностното лице по връчването че не е домоуправител повече от 2 години.
След служебно справка на съда се установява, че в Регистъра по чл. 44б
ЗУЕС в Столична Община, К....” под № 519/22.11.2021 г. е вписан нов
домоуправител на ответника длъжник – Г. А. А..
Едва след връчване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 48213/2022
г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав чрез актуалния домоуправител на
длъжника и даване възможност да заяви поддържа ли подаденото
възражение, последният е заявил, че сумите са платени. Поради липсата на
правен интерес с Определение № 13824/13.04.2023 г. съдът е прекратил
производството по исковото делото за установяване съществуване на
безспорни вземания, срещу които няма подадено надлежно възражение и
които са заплатени в заповедното производство.
По искането по чл. 4б ЗДТ за възстановяване на недължимо
платена държавна такса:
Съдът счита, че указанията за предявяване на иск, заплащане на
държавна такса са надлежно дадени – заповедният съд е изпълнил
задълженията си по закон за администриране на делото и издирване на
длъжника ответник. Без налични данни в заповедното производство, че
мандатът на сочения домоуправител е изтекъл и/или е избран нов, съдът не е
задължен да прави нарочни справки и да изисква доказателства от Общината
в тази насока. Поради изложеното и сторените разноски за държана такса не
следва да остават в тежест на бюджета на съдебната власт.
Поради изложеното, инкорпорираното в молбата на ищеца своеобразно
искане по чл. 4б ЗДТ за възстановяване на държавна такса е неоснователно –
заплатената по делото държавна такса е дължимо платена за заведената
претенция.
По молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по
делото Определение № 13824/13.04.2023 г. в частта за разноските:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за допълване на определението в частта за разноските е
депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
2
Настоящият състав счита, че недобросъвестното поведение на
ответника, който получава и подава книжа по заповедното производство чрез
предходен домоуправител е станало причина за даване на указания по чл. 415,
ал. 1 ГПК. При връчване на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение, са взети предвид твърденията на ищеца за сочения
домоуправител на длъжника. Преди осъществяване на процедурата по чл. 131
ГПК не е имало съмнение за самоличността на домоуправителя, поради което
и съдът не е направил изрични справки в тази насока.
Настоящият състав изцяло споделя преобладаващата съдебна практика,
съгласно която причината за прекратяване на делото следва да се вземе
предвид при възлагане на разноските. Безспорно длъжникът с подаване на
възражението по чл. 414 ГПК /макар и от преходния домоуправител/ и
последвалото заявление, че не го поддържа е дал повод за завеждане на
исковото производство, поради което не му се следват разноски и следва да
понесе сторените от насрещната страна такива за заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лева.
Мотивиран от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
О
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба вх. №
113272/25.04.2023 г. подадена от ищеца Т... ЕАД искане за възстановяване на
заплатената по делото държавна такса.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК по молба вх. № 113272/25.04.2023
г., подадена от Т... ЕАД постановеното Определение № 13824/13.04.2023 г.
по гр.д. № 69355/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав в частта за
разноските КАТО ГО ДОПЪЛВА, както следва:
ОСЪЖДА Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на Етажна собственост /ЕС/ с административен адрес гр. София,
ж.к. Р...., ...., вх. А ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Т...” ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 25,00 лева – разноски в исковото
производството пред СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3