№ 13922
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.ЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110153893 по описа за 2021 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Т е предявил искове за осъждане на ответницата да му заплати следните
суми: 2 173,92 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „111 с абонатен № 111 по
договорни отношения между ищзовото дружество и наследодателя на ответницата – Н. С. П.
през периода от 01.05.2018г. до 30.06.2018г. ; 412,43 лв, представляващи мораторната
лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 27.08.2021г.; 9,81 лв,
представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода
от 01.08.2018г. до 30.04.2019г., и 2,52 лв, представляващи мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.09.2018г. до 27.08.2021г. ,
заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата
молба – 16.09.2021г. до окончателното плащане.
С протоколно определение , постановено в откритото съдебно заседание на
14.07.2023г. , е ОТХВЪРЛЕНО предявеното в същото открито заседание , както и с писмена
молба от 24.04.2023г. , искане за изменение на основанието на главния иск по чл.79,ал.1,
предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ чрез удължаване на периода му , който даа се счита не
до 30.06.2018г. , а до 30.04.2019г. , тъй като е предявено след изтичане на срока по
чл.214,ал.1, изр.1 ГПК след приключване на първото открито заседание (което е проведено н
29.03.2023г.).
1
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат исковете.
При устните състезания в заседанието на 14.07.2023г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
уважаване на исковете.
Ответната страна Н-.Н П.а (конституирана на основание чл.227 ГПК с протоколно
определение в откритото заседание на 14.07.2023г. като единствена наследница по закон на
първоначалния ответник – Н. С. П. , който е починал в хода на настоящия съдебен процес –
б.с.) оспорва предявените искове според изявленията на пълномощника й в откритото
заседание на 14.07.2023г.
При устните състезания в заседанието на 14.07.2023г. адвокатът на ответницата е
пледирал за отхъврляне на исковете като погасени по давност.
Подпомагащата страна – „М.Х.Е (конституирана с определението по чл.140 ГПК –
б.с.) не е изразила изрично становище по исковете , не е изпратила представител по делото
, но с писмена молба от 19.10.2022г. е представила писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е ОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които
са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен
факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното
дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №
3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната
разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по
търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е
задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение
2
№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Съгласно чл.33 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в град София (приложени към исковата молба по настоящото дело –
б.с.), „клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32,ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят”.
Следователно погасителната давност за тези задължения започва да тече от деня , следващ
изтичането на 45 дни след края на месеца , през който е била доставена топлоенергията.
Погасителната давност се счита прекъсната на основание чл.116, буква „б”,предл.1
ЗЗД с предявяването на исковата молба, т.е. на 16.09.2021г. видно от удостовереното с
печата на регистратурата на СРС.
От гореизложеното се налага юридическия извод , че всички вземания на ищцовото
дружество за стойността на доставена топлоенергия ,чийто падеж е настъпил 3 години
преди предявяване на исковата молба (16.09.2021г.), т.е. преди 16.09.2018г., са ПОГАСЕНИ
ПО ДАВНОСТ. Това означава , че искът по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ
относно вземанията за цената на доставената топлоенергия и сума за дялово разпределение
общо през периода 01.05.2018г. до 30.06.2018г. включително е погасен по давност и като
такъв следва да бъде отхвърлен в съответствие с наложената трайна съдебна практика.
Видно е , че давностният срок за вземането за последния месец от процесния период – за
месец юни 2018г. е започнал да тече от 15.08.2018г. ( след изтичане на 45 дни след края на
последния месец от процесния период – 30.06.2018г.) и следователно е изтекъл на
15.08.2021г. Давностните срокове за вземанията за останалите месеци през процесния
период са изтичали преди 15.08.2018г., защото падежите на тези вземания са настъпвали по-
рано от падежа на последното задължение за месец юни 2018г. и следователно давностните
срокове са започвали да текат от по-ранна дата от 15.08.2018г.
Тъй като за посочения период главният иск е погасен по давност , не следва да се
установява съществуването на претендираните за този период вземания.
Според чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземание се погасяват и
произтичащите от това допълнителни вземания , макар и давността за тях да не е изтекла.
Следователно погасени по давност са и акцесорните вземания на ищеца
за цената на услугата „дялово разпределение” , както и за мораторните лихви върху
погасените по давност вземания за топлинна енергия и за дялово разпределение.
Акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното възражението на ответната страна по чл.120 ЗЗД е основателно.
Както бе посочено , като погасени по давност исковете относно главните и лихвените
вземания за посочените периоди следва следва да бъдат отхвърлени в съответствие с
възприетото от съдебна практика в такива случаи.
Относно разноските по делото :
3
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете не са уважени.
На ответницата не следва да бъдат присъдени разноски ,тъй като не са представени
доказателства за осъществени от нея разходи по настоящото дело.
На пълномощника на ответницата – адвокат М. И. Й. (преупълномощена устно в
откритото заседание на 14.07.2023г. от пълномощника на ответницата – майка й Татяна
Георгиевеа Бочкова) не следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, тъй като по
делото няма доказателства, че са налице условията по чл.38,ал.1, т.2 ЗА , т.е. , че
ответницата Н-.Н П.а е материално-затруднено лице. Като наследник на първоначалния
ответник Н. С. П. ответницата Николета Никоаева П.а притежава право на собственост
върху процесиня апартамент, т.е. има имущество , което изключва приложението на чл.38
,ал.1,т.3 ЗА. Освен това на адвокат М. И. Й. вече е платено възнаграждение в размер на
350 лв като особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК на първоначалния ответник Н.
С. П. – в откритото заседание на 29.03.2023г. й е издаден разходен касов ордер за
посочената сума по депозита, внесен от ищцовата страна. Представителството на адвокат
М. И. Й. по отношение на първоначалния ответник Н. С. П. е прекратено в откритото
заседание на 14.07.2023г. поради промяна на обстоятелствата – смъртта на този ответник в
хода на настоящия съдебен процес , но процесалните действия, извършени от неговия
представител по чл.47,ал.6,предл.2 ГПК запазват действието си , а също и плащането на
възнаграждението му за осъщественото представителство. Поради посочените причини
претенцията по чл.38,ал.2 ЗА на адвокат М. И. Й. следва да бъде отхвърлена.
На подпомащата страна не следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство , тъй като не са представени доказателства да е осъществила разходи във
връзка с това производство.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК:111, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул111 против Н-.Н П.а,
ЕГН:**********, гр.София, бул. „111 със съдебен адрес : гр. София, бул. 111 чрез адвокат
М. И. Й., обективно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми : 2 173,92 лв(две хиляди сто седемдесет и три лева и деветдесет и две
стотинки), представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „111 с абонатен № 111 по договорни
отношения между ищзовото дружество и наследодателя на ответницата – Н. С. П. през
периода от 01.05.2018г. до 30.06.2018г. ; 412,43 лв (четиристотин и дванадесет лева и
четиридесет и три стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 27.08.2021г.; 9,81 лв (девет лева и осемдесет и
една стотинки), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия
4
имот през периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г., и 2,52 лв (два лева и петдесет и две
стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 30.09.2018г. до 27.08.2021г. , заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба – 16.09.2021г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.3 ГПК на
адвокат М. И. Й., със съдебен адрес: гр. София , бул. 1111 за присъждане на сумата от
600 лв (шестстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение в качеството й на
пълномощник по чл.38,ал.1,т.2 ЗА на ответницата Н-.Н П.а по настоящото исково гр.д.
№ 53893/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „М.Х.Е,гр.София,
ж.к. „111, ниска сграда до бл.А32. .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5