РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Бургас, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500317 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
262506/16.05.22г. на БОС от КПКОНПИ, ТД Бургас, чрез процесуален
представител М.И., с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. “Ф. Кутев“ № 26А,
ет. 3, против решение № 260118/15.04.2022г., поправено с решение №
260221/24.06.2022г. и двете по гр.дело № 1582/2019г. по описа на Бургаския
окръжен съд, с които са отхвърлени предявените от Комисията искове против
Ф. И. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж. к. „М. р.“, бл. ***, вх.
*, ет. *, ап. **, чрез адв. К. К., съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ц. А.“ № * и З. А. Ч.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж. к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. ***, съдебен адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *, ет. * - адв. И. С., за отнемане на
незаконно придобито имущество на обща стойност 183 843.38лв., подробно
описано в диспозитива на атакуваното решение, притежавано от двамата
въззивваеми в полза на Държавата. Твърди, че не е правилно. Излага
конкретни доводи, позовава се на неправилно приложение на закона и
незаконосъобразни крайни изводи в атакуваната част. Счита, че в хода на
производството въззиваемите не са успели да установят източници на доходи,
техния размер и законен характер, така че да обосноват законност на
придобитото имущество. Счита за доказани по делото предпоставките на
чл.141 и сл. ЗПКОНПИ. Намира, че от събраните доказателства може да се
направи основателно предположение, че имуществото на въззиваемите е
1
незаконно придобито, предвид установеното значително несъответствие за
проверявания период. Моли за присъждане на разноски. Няма
доказателствени искания. Излага подробни аргументи в подкрепа на
становището си.
На следващо място, с частна жалба вх.№ 263431/15.07.2022г. на БОС
обжалва решението в частта, с която в тежест на Комисията е възложено
заплащането на държавна такса, съобразно крайния резултат по делото.
Твърди, че такава е недължима, защото става въпрос за публично вземане.
Моли в тази част решението да бъде отменено.
Въззиваемите Ф. И. Ч., представляван от адв. К. К. и З. А. Ч.,
представлявана от адв. И. С., оспорват въззивната жалба в надлежно
депозираните отговори. Излагат подробни становища за потвърждаване на
решението. Нямат доказателствени искания. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, срещу
актове, подлежащи на съдебен контрол, пред функционално компетентната
инстанция и е допустима.
Предявените пред окръжния съд искове са с правно основание чл. 153 и
сл. от ЗПКОНПИ, вр. с §5, ал.2 ПЗР ЗПКОНПИ.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от КПКОНПИ,
гр.София, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. „Ф.Кутев“ № 26А, ет. 2,
против Ф. И. Ч. и З. А. Ч. с искове за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество на обща стойност от 183 843.38лв., като
конкретните претенции срещу ответниците са описани в петитума на
исковата молба и съответно – в диспозитива на постановения и обжалван
съдебен акт.
Твърди се, че Ф. И. Ч. е привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 и чл.354в НК, чл.354а, ал.2, т.1, предл.2,
вр. с ал.1, изр.1, предл.4 НК, чл.354в, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1, предл.4 НК и
чл.354а, ал.2, т.1, предл.2, вр. с ал.1изр.1, предл.4 НК, всички попадащи в
обхвата на чл.108, ал.1, т.25 ЗПКОНПИ. Във връзка с това, след уведомление
от Специализирана прокуратура София с рег.№ УВ-51-7/17.01.2018г. на
КПКОНПИ, ТД Бургас, с Протокол № ТД03БС/УВ-823/18.01.2018г. на
КПКОНПИ е постановено извършване на проверка на имуществото на
горното лице, за изясняване на произхода, местонахождението му, начина на
придобиване и преобразуване и др.обстоятелства. На основание чл.114, ал.1,
т.9 ЗПКОНПИ е извършена проверка и на имуществото на съпругата на
проверяваното лице – З. А. Ч.
Проверката е започнала на 18.01.2018г. и е за периода 18.01.2008г. –
18.01.2018г. С решение № 60/23.01.2019г. на КПКОНПИ срокът на
2
проверката е удължен до 18.07.2019 г.
След извършените проверки, Комисията счита, че е налице значително
несъответствие между имуществото на посочените лица и нетния им доход,
което надвишава 150 000лв. за целия проверяван период - § 1, т.3 ДР
ЗПКОНПИ. При така изложеното, моли съда да постанови решение, с което
да отнеме в полза на Държавата имущество на стойност от 183 843.38лв.,
подробно описано в исковата молба. Ангажира доказателства и претендира
разноски.
Въззиваемите оспорват исковете в нарочно депозираните отговори по
реда и в срока по чл.131 и сл. ГПК. Молят за отхвърлянето им. На първо
място твърдят недопустимост, като заведени, след изтичане на преклузивен
срок, а на следващо - оспорват наличието на значително несъответствие.
Обосновават достатъчно доходи за придобиване на имуществата, предмет на
исковете. Твърдят, че притежаваните към края на проверявания период
недвижими вещи са дарени на З. Ч. от родителите й, с изключение само на
един имот – СОС в сграда с идентификатор 07079.651.210.7.** по КККР на гр.
Б., с административен адрес: гр. Б., ж. к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, закупен от
родителите на З. Ч. за сумата от 9 900 лв., която в действителност не е била
платена. Твърдят, че с изключение на сумите от 17.53лв. и 24.90лв., нямат
друга банкова наличност. Заявяват, че притежават само едно МПС, закупено
през 2017г. за сумата от 4 500лв., от което следва, че общата стойност на
притежаваното от тях имущество за проверявания период възлиза на 14
442.43лв. На следващо място оспорват възприетите от Комисията изводи за
незачитане на постъпили по техни банкови сметки суми, като заявяват, че те
са превеждани от майката на З. Ч., лелята на съпруга й - А. П., близки
приятели и познати и следва да бъдат взети предвид при определяне на
наличието на несъответствие.
Изразяват несъгласие с приетия от Комисията анализ на доходите и
разходите си, като считат, че приходите се необосновано намалени, а
разходите - завишени. Въвеждат правозащитни аргументи. Също ангажират
доказателства, претендират разноски по производството.
По съществото на спора съдът приема следното:
Исковата молба има изискуемото съдържание, съгласно Решение № 263
от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков, ето защо е редовна и производството по
делото е допустимо.
Повдигнатият спор относно настъпване на преклузия за предявяване на
исковете е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по т.
д. № 1/2018 г., ОСГК, докладчик съдията Велислав Павков, като е разяснено,
че срокът е инструктивен и изтичането му не се санкционира с преклузия.
Производството по отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество за процесния период е уредено от ЗПКОНПИ. За да
3
бъде основателен предявеният пред съд мотивиран иск на Комисията, следва
да бъдат изпълнени предвидените в закона предпоставки. На отнемане по
реда на ЗПКОНПИ подлежи незаконно придобито имущество, за което няма
установен законен източник. Следователно, за да бъде основателно искането
на Комисията по чл. 153 ЗПКОНПИ, трябва да се установи кумулативното
наличие на няколко материалноправни предпоставки: привличане на
проверяваното лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл.
108, ал. 1 от закона; в рамките на извършена проверка на имуществото на това
лице да е установено значително несъответствие, което според легалната
дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е онзи размер на несъответствието
между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия
проверяван период и на трето място съгласно чл. 141 от закона - наличие на
незаконно придобито имущество, т.е. имущество, за което, според чл. 5, ал. 1
от ЗПКОНПИ, не е установен законен източник.
За да приеме крайните си изводи за наличие или липса на несъответствие
между придобитото от Ф. Ч. и З. Ч. имущество и доходите им за
проверявания период, съдът подробно се запозна с приложените от двете
страни доказателства и ги оцени в контекста на въведения с исковата молба и
отговорите против нея спор.
Видно от изложеното в исковата молба и събраните писмени
доказателства, проверките на имуществото на Ф. Ч. и З. Ч. са започнали по
повод уведомление от Специализирана прокуратура София с рег.№ УВ-51-
7/17.01.2018г. на КПКОНПИ, ТД Бургас, с които СП е уведомила КПКОНПИ
за това, че Ф. Ч. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по
чл.354а, ал.1 и ал.2 и чл.354в НК, чл.354а, ал.2, т.1, предл.2, вр. с ал.1, изр.1,
предл.4 НК, чл.354в, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1, предл.4 НК и чл.354а, ал.2, т.1,
предл.2, вр. с ал.1изр.1, предл.4 НК, всички попадащи в обхвата на чл.108,
ал.1, т.25 ЗПКОНПИ, следователно е налице законен повод за образуване на
проверки. На горното основание и след проучване на имущественото
състояние на Ф. Ч. и З. Ч., Комисията е приела, че е налице обосновано
предположение, че част от имуществото на въззиваемите е незаконно
придобито и е разпоредено извършване на проверка за периода 18.01.2008г. –
18.01.2018 г.
След множество извършени проверки в Национална база данни
„Население”, търговски регистър, Норма - Сиела, ИКАР и ИС на ГД „Морска
администрация“, ОД на МВР, сектор КАТ „Пътна полиция“ по постоянен
адрес на лицата, всички централни офиси на банки в страната, Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, Централен
регистър на особените залози, ТД на НАП и Дирекция „Местни данъци и
такси” към съответната община по постоянен адрес на лицата се установява,
че въззиваемите са сключили граждански брак на 22.08.2009г., от който имат
родено едно дете, чието имущество не е предмет на проверки. Ф.Ч. е бил
управител и едноличен собственик на „БИМБО 79“ ЕООД, с капитал от
5000лв., разпределен в 50 дяла по 100лв. Дружеството е прекратено, считано
4
от 07.07.2010г., но за периода 03.11.2008г. – 07.07.2010г. е било контролирано
юридическо лице по смисъла на § 1, т.6 ДР ЗПКОНПИ. Съпругата му – З. Ч.
участва в собствеността и управлението на „ГОЛД Ч.“ ЕООД, ЕИК:
*********, с капитал от 2лв., внесен изцяло към датата на учредяване.
Приложените писмени доказателства установяват придобиване от страна
на двамата съпрузи за проверявания период на няколко недвижими вещи,
само една от които чрез покупко-продажба: описания по-горе СОС в сграда с
идентификатор 07079.651.210.7.** по КККР на гр. Б., с административен
адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, представляващ жилище,
апартамент, с площ от 59.55кв.м., ведно с избено помещение № 179, с площ
от 2.84кв.м. и 0.471% ид.ч. от общите части на сградата, при граници –
подробно описани по исковата молба. Останалите имоти са придобити в
резултат от дарения от родителите на З. Ч. и не са предмет на отнемане. По
отношение на описания апартамент с административен адрес: гр. Б., ж. к. „М.
р.“, бл. **, вх. *, ет.6 е безспорно, че в н.а. е вписана продажна цена от 9
900лв., приета от Комисията за действителна стойност на сделката, т.като е
сделка между роднини по права линия.
През проверявания период Ф. Ч. е сключил договор за финансов лизинг
за придобиване на собственост върху л.а. марка “БМВ”, модел “Х6 3.5И”, с
per. № А 0666 КР, но поради неизпълнение на задълженията за заплащане на
ежемесечните такси за управление, договорът е прекратен, считано от
03.03.2011г. и автомобилът е отнет.
Също през проверявания период двамата въззиваеми са придобили и
отчуждили следните ППС: л.а. марка “БМВ”, модел “530 Д”, с per. № А 6706
КТ, пререгистриран на фондация „Алтернатива за всички“ и лек автомобил
марка “АУДИ”, модел “А8”, с per. № А 8088 МВ.
Двамата съпрузи са придобили под режима на СИО лек автомобил -
марка “АУДИ”, модел “А3”, с per. № А 7089 НК;
З. Ч. е придобила в режим на индивидуална собственост л.а. марка
“Фолксваген”, модел “Голф”, с per. № А 6056 КМ – дарен от родителите й и
впоследствие, също през проверявания период заменен с друг л.а. марка
„Ауди“, модел „А4“ с рег.№ А 0040 КС, впоследствие – отчужден.
По искане на страните е извършена и приета по надлежния ред САТЕ,
стр.1136, относно справедливите пазарни цени на автомобилите, с
изключение на последния описан - л.а. марка “Фолксваген”, модел “Голф”, с
per. № А 6056 КМ, към датата на закупуване и към датата на отчуждаване за
всеки от тях. Видно от преписката по делото, въззиваемите са оспорвали
възприетите от в.л. стойности, като са се позовали на писмени договори. По
този повод съдът приема, че като договори с нотариална заверка на
подписите, те съдържат официално удостоверяване на авторството на
положените подписи, датата на създаване на документите и са свидетелство
за извършените от страните волеизявления пред нотариуса, но нямат
материална доказателствена сила за стоящите извън тях факти – напр. за
5
цената на закупуване или на отчуждаване на описаното МПС. Затова
настоящият състав зачита САТЕ и основава крайните си изводи на
заключението на в.л. инж. Т., като съобрази и това, че Комисията е посочила
за продажна цена на лек автомобил марка “АУДИ”, модел “А8”, с per. № А
8088 МВ сумата от 31 400лв., която не е изменена в хода на производството,
въпреки възприетата от в.лице сума в размер на 30 000 лв.
Видно от исковата молба, Комисията претендира отнемане:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ф.
И. Ч., ЕГН: ********** и З. А. Ч., ЕГН **********, на имущество с цена 183
843.38лв., както следва:
- СОС в сграда с идентификатор 07079.651.210.7.** по КККР на гр. Б., с
административен адрес: гр. Б., ж. к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, представляващ
жилище, апартамент, с площ от 59.55кв.м., ведно с избено помещение № 179,
с площ от 2.84кв.м. и 0.471% ид.ч. от общите части на сградата, при граници
– подробно описани по исковата молба, с пазарна стойност от 48 000лв.
- лек автомобил, марка “АУДИ”, модел “А3” , с per. № А 7089 НК, с
номер на рама *****, двигател № *****, дата на първоначална регистрация
21.04.2004г., с пазарна стойност към настоящия момент 3 000лв.
На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ от Ф. И. Ч., ЕГН ********** и З. А. Ч., ЕГН **********,
на следните суми:
сумата в размер на 21 000лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на лек автомобил, марка: “БМВ”, модел “530 Д”,
с per. № А 6706 КТ;
- сумата в размер на 31 400лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на лек автомобил, марка “АУДИ”, модел “А8” , с per.
№ А 8088 МВ.
На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ от З. А. Ч., ЕГН: **********, суми с общ размер
80 443.38лв., представляващи вноски по картови сметки, погасителни вноски
по кредити по картови сметки, получени средства от трети лица, вноски по
спестовни планове, касови вноски по разплащателни сметки и допълнителни
вложения от З. Ч. в „Г. Ч.“ ЕООД от собственика му.
Твърди се значително несъответствие между доходи, приходи, източници
на финансиране на проверяваните лица и придобитото имущество за
проверявания период.
Съгласно § 1, т.4 ДП ЗПКОНПИ: „Имущество" е всякакъв вид
собственост, материална или нематериална, движима или недвижима,
ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото
на собственост или други права върху него“.
За установяване на доходите, приходите, източниците на финансиране,
6
разходите и придобитото имущество на проверяваните лица, по делото са
назначени и приети СИЕ и допълнителна СИЕ на в.л. Т. Д. След като се е
запознало с всички приложени писмени доказателства и въпросите и
възраженията на двете страни, в.лице е изготвило експертните си заключения.
Подробно са изследвани доходи, приходи или източници на финансиране,
намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваните лица. Настоящият състав, на основание експертното
заключение, събраните писмени и гласни доказателства и становищата на
страните по исковата молба и отговора против нея, приема, че предявеният от
Комисията иск се явява недоказан и поради това неоснователен. За да
възприеме горния краен извод, взе предвид както основното, така и
допълнителното заключение на в. л. Т. Д. и възприема за най-пълни и
обективни отразяванията по приложенията към допълнителната СИЕ –
стр.1200 и сл., т.ІVпо гр.д.№ 1582/2019г. БОС, с известни корекции.
По Приложение № 3, колона „Приходи от продажба на МПС“ съдът
зачита вместо сумата от 51 000лв., сумата от 52400лв., доколкото посочената
от Комисията продажна цена на л.а. “АУДИ”, модел “А8”, с per. № А 8088
МВ по исковата молба е 31 400лв. и искът не е изменян в тази част.
Относно сумата по колона „Постъпили суми от трети лица по банкови
сметки на З. Ч.“: Комисията счита, че следва да бъдат изключени сумите,
постъпили от трети лица, защото не е ясно какви са основанията на
преводите. В тази връзка съдът на първо място отбелязва, че подобно
становище не почива на закона, защото фактът на преведени суми сочи на
облигационни отношения, които не е задължително да бъдат
незаконосъобразни. Освен това отбелязва, че дори и да се съобрази с подобно
възражение, следва да бъдат взети предвид сумите, преведени от майката на
З. Ч. - Д. В. К. и „Г.-Ч.“ ЕООД, като постъпилите от родители суми се
презюмира да представляват дарени такива, при положение, че липсват
доказателства да са предназначени за друго. Така, пресметнати съобразно
експертизата, на стр. 1202, Приложение № 3 от допълнителното заключение,
настоящият състав приема, че дори и от „Постъпили суми от трети лица по
банкови сметки на Зл.Ч.“ да бъде възприета само сума в размер на 27
132.23лв. като приход, общо приходната част възлиза на сумата от
294 181.67лв., като зачита и приходите на З. Ч. от упражнявана дейност в К.
Н. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от посоченото от в.лице,
част от тази сума е реализирана преди сключването на брака на въззиваемите,
но възражения не са изложени в отговорите против исковата молба. Освен
това, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2, т.2 ЗПКОНПИ, на отнемане
подлежи незаконно придобито имущество не само от съпрузите, но и от
партньорите, с които живеят във фактическо съжителство проверяваните
лица. При положение, че подобен аргумент не е въвеждан по делото и при
свидетелските показания на св. Н. Ч. от с.з. на 17.03.2022г. по гр.д.№
1582/2019г. БОС, съдът приема, че приходите от дейност на З. Ч. в К. Н.
следва да се зачетат изцяло.
7
Към разходната част вещото лице е отнесло:
„Разходи за издръжка на семейството“ – 94 551.69лв., определени, след
като са приспаднати дните, в които проверяваните лица са били в чужбина;
„Разходи за публично-правни задължения“ – 5 189.10лв.; „Разходи за
задгранични пътувания“ – 70758.56лв. (последните определени по
показателите на Евростат от в.л., съобразно престоя на проверяваните лица в
Кралство Нидерландия и Република Румъния) – общо сума в размер на
170 499.35лв.
Към тази сума следва да бъдат добавени разходи за придобиване на
дружествени дялове и допълнителна вноска в „Г. Ч.“ ЕООД – общо 10 000
лв., разхода от 9900 лв. за покупка на недвижим имот, доколкото
свидетелските показания за доказване на симулация в частта относно
заплащането на покупната цена по сделката в конкретния случай са
недопустими – чл. 165, ал. 2 ГПК; разходи за покупка на МПС в размер на 66
570 лв., според колона „разход за покупка на МПС“ към Приложение № 2 –
стр.1201; сумите за погасителни вноски по кредити от сметки на Ф. Ч. и
погасителни вноски за лизинг на “БМВ”, модел “Х6 3.5И”, с per. № А 0666 КР
– 87 653.34лв. и суми на погасени кредити от сметки на З. Ч. – 72 359.23 лв. В
този контекст разходната част възлиза на сумата от 416 981.92 лв.
На основание описаното, по смисъла на § 1, т.8 ДР ЗПКОНПИ, нетният
доход на двете проверявани лица за процесния период възлиза на
отрицателна величина, а оттам следва извод за наличие на несъответствие
между нетния доход и придобитото от проверяваните лица имущество в
размер на 122 800.25лв. (294 181.67лв. - 416 981.92лв.)
При приложение на разпоредбата на § 1, т.3 ДР ЗПКОНПИ, се налага
извод, че установеното несъответствие не е значително, понеже е под
законовия праг от 150 000лв. за целия проверяван период, извод, възприет и
от първоинстанционния съд.
При всички описани факти и изложени мотиви, настоящият съд приема,
че обжалваното решение е правилно и съобразено със закона и трайно
установената съдебна практика и следва да бъде потвърдено. В полза на
въззиваемите се дължат направените в настоящата инстанция разноски.
Доказателства за извършени такива е ангажирала само З. Ч. и с решението ще
й бъде присъдена сумата от 1000 лв. за защита при въззивната проверка.
По отношение дължимата д.такса: Съгласно чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ: „С
решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в
зависимост от изхода на делото“. От текста следва логическият извод, че
такава се дължи, но не се внася авансово. Законът не съдържа разпоредби,
обосноваващи освобождаване на някоя от страните по това производство от
заплащане на държавни такси. Ето защо частна жалба вх. №
263431/15.07.2022г. на БОС от КПКОНПИ следва да бъде отхвърлена, а с
постановяване на настоящото решение ще бъде определена и дължимата
д.такса, която при предявен иск с обща цена от 183 843.38лв. възлиза на 3
8
676.87лв., поставена в тежест на Комисията, с оглед изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260118/15.04.2022 г., поправено с
решение № 260221/24.06.2022 г. и определение №260276/24.06.2022 г.,
всички по гр. дело № 1582/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/,
представлявана от нейния Председател, с адрес за призоваване: град Бургас,
ул. „Ф. Кутев“ № 26А, ет. 3 да заплати на З. А. Ч., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ж. к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *** направените в
настоящата инстанция разноски в размер на 1 000 лв.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ чрез нейния
Председател, с адрес за призоваване: град Бургас, ул. „Ф. Кутев“ № 26А, ет. 3
да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд сумата от 3 676.87 лв.,
представляваща дължима държавна такса, определена върху размера на
отхвърлената искова претенция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9