РЕШЕНИЕ
№ 586
30.09.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Светла Иванова в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К)
№
480 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Б.Ю.Х. ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение
№23
от 13.02.2020г., постановено по АНД №483 по описа на Районен съд – Харманли
за 2019г.
Касационният
жалбоподател счита атакуваното решение за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Смята се, че неправилно, в противоречие с
установените по делото фактически обстоятелства и събрания доказателствен
материал съдебният състав на районния съд достигнал до извод за осъществяване
от обективна страна на признаците на нарушението по чл.53, ал.1, т.2, във вр. с
чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата. В тази връзка, неправилно
приел, че това обстоятелство не било оспорено от жалбоподателя. В жалбата се
цитират разпоредбите на чл.37, ал.1, т.1, чл.14, ал.1 и ал.3 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
като се прави извод, че имало два режима, при които се преодолявала забраната
на извънгабаритни ППС по пътищата – или след издаване на разрешително по
образец, или само след заплащане на дължимата такса, когато извънгабаритните
ППС отговаряли на условията на чл.14, ал.3 от наредбата. В случая, при измерено
разстояние между осите 1.32м. и сумарно натоварване на тройната ос 25.770 тона,
при минимално допустима, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от наредбата – 24
тона, безспорно управляваното от касатора ППС се явявало тежко, съгласно чл.3,
ал.2 от наредбата. Същото обаче попадало в обхвата на чл.14, ал.3 от наредбата,
тъй като измереното натоварване не надвишавало с повече от 30% допустимото
максимално натоварване. От горното
следвало, че движението на ППС било допустимо, след заплащане само на дължимата
такса, без да било изискуемо издаването на писмено разрешително по образеца,
предвиден в чл.14, ал.1 от наредбата, при условията на чл.8, ал.2, 3 и 4 от
същата наредба, от администрацията, управляваща пътя. Предвид изложеното се
счита, че изцяло неоснователни и противоречащи на цитираната нормативна уредба
били доводите на въззивния съд, че не били налице изключенията на чл.14, ал.3
от наредбата, тъй като касационният жалбоподател бил заплатил дължимата такса в
11:29:41 часа, след извършване на проверката от контролния орган. Изразява се
становището, че наредбата намирала приложение винаги, когато били налице
условията предвидени с нея, като за осъществяване на административнонаказателната
отговорност било ирелевантно, че дължимата такса била заплатена след извършване
на проверката. Смята се, че така установените в АУАН и НП факти на измерени
натоварвания над допустимите норми сочели, че за управляваното от касатора ППС
разрешение за дейности по специално ползване на пътищата не било изискуемо. При
това положение движението на ППС не можело да бъде квалифицирано като нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата. На следващо място се сочи,
че в случая било налице несъответствие между фактическото описание на
административното нарушение и правната му квалификация, което не било
констатирано от въззивния съд. Посочва се, че съгласно константната практика,
когато движението на извънгабаритно ППС се извършвало без необходимото
разрешение по чл.8, ал.2 от наредбата във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, било налице
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП и се осъществявал състава на чл.53,
ал.1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършвало без заплатена такса по
чл.14, ал.3 от наредбата, се осъществявал състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не
този на чл.53, ал.1 от ЗП. Касаело се за две различни хипотези, тъй като
разрешението за движение на тежко ППС се издавало от органа, посочен в чл.26,
ал.3 от ЗП, а в хипотезата на чл.14, ал.3 от наредбата, се заплащала такса и не
се издавал формален административен акт. В подкрепа на последното се цитира
съдебна практика. Изтъква се, че в случая приложение следвало да намери
разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП.
Моли
се за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер по
реда на чл.38, ал.2, т.1 от ЗА, вр. с
чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Ответникът по касационната
жалба, Агенция пътна инфраструктура - София, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище, представено чрез пълномощник, излага доводи за
неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита
касационната жалба за неоснователна,
съответно съдебното решение за правилно и обосновано. Предлага да бъде оставено
в сила.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С Решение №23/13.02.2020г., постановено по НАХД №
483/2019г. Районен съд – Харманли потвърдил Наказателно
постановление №6544/06.11.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – София,
с което на Б.Ю.Х. ***, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за
пътищата (ЗП), във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, във
вр. с чл.26, ал.2 от ЗП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че АУАН и НП изхождали от
компетентни органи, в кръга на правомощията им, като при издаването им не били
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Възприето било,
че описанието на нарушението отговаря на законовите изисквания и съответства на
дадената правна квалификация. Въззивният
съд, приел че правилно АУАН е съставен , а НП са издадено по
отношение на водача на тежкото ППС
Б.Ю.Х.,
тъй като именно той управлявал същото без изискващото се разрешение, съобразно
чл.14, ал.2, т.1, б. ”а” от Наредба №11/2001г. и във връзка с чл.5, ал.2, т.1
от Наредбата за специално ползване на пътищата, доколкото лицето не представило
такова разрешение и не твърдяло да било налично. За доказано от събраният по делото доказателствен
материал решаващият съд е приел, че на
посочените в АУАН и НП дата и място водачът управлявал товарен автомобил с две
оси марка „Мерцедес“, модел „Актрос …Л“, с peг. № Х … КА и полуремарке с три
оси с peг. № Х .. ЕМ, който извършвал превоз на асфалт, и по отношение на който
било установено, чрез измерване от контролните органи на място, че превозното
средство било с натоварване на тройната ос на полуремаркето 25.770 т., при
максимално допустимо натоварване 24 т., когато разстоянието между осите било
над 1,3 м, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ на наредбата. Отхвърлено било възражението на наказаното лице, че нормата на
чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП въвеждала забрана за движение на тежки и извънгабаритни
ППС, без разрешение, а не без заплатена такса. Във връзка с последното съдът
посочил, в мотивите си, че жалбоподателят представил квитанция за платени пътни
такси в Република България от датата на проверката - 10.10.2019г., но констатирал,
че тази такса била платена в 11:29:41 часа, т.е. след извършване на проверката
на процесното МПС в 10.25 часа на същия ден. Предвид последното стигнал до
извода, към момента на проверката жалбоподателят, като водач осъществил
движение на тежко и извънгабаритно ППС без разрешение за управление ППС с пет
оси, издадено от администрацията, управляваща пътя, но и без платени пътни такси, поради което не били
налице изключенията на чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Обсъдил и размера на
наложената глоба, като преценил, че същият бил правилно определен, в
предвидения от закона минимум, съобразно конкретния случай.
Касационната
инстанция намира, че проверяваното
решение е постановено при неправилно приложение на закона.
Наложената от
наказващия орган санкция на Б.Ю.Х. се
основава на нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от
1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и
ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности,
изброени в т.1 до т.6. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект
на нарушението по чл.53, ал.1 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което
наруши законово установената в чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП забрана за
движение, в обхвата на пътя, на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства,
без разрешение. Принципно субект на
административнонаказателна отговорност по тази разпоредба може да бъде и
касаторът, като водач на ППС, включително по аргумент от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
При ангажиране
административнонаказателната отговорността на касатора обаче в случая са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Срещу
Х. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №0007390
от 10.10.2019 г., за това, че на конкретна дата и час, на път км. 323 посока гр. Хасково-гр.Харманли,
управлява съчленено ППС с пет оси, състоящо се от МПС с две оси (1-ва; 2-ра)
марка мерцедес с рег. № Х…КА и полуремарке с три оси (3-та, 4-та, 5-та), с рег.
№ Х…КМ като водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС по §1, т.1 от ДР
на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС – тежко ППС по чл.3, т.2 на Наредбата, а необходимостта от разрешение се
доказва от направеното измерване, при което се констатира надвишаване нормите
на Наредбата, както следва: При измерено
разстояние между осите 1.33 м., сумата от натоварването на оста на тройната ос
на полуремаркето (3-та, 4-та, 5-та на ППС) е 25. 770т., при максимално
допустимо натоварване на тройната ос 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от
Наредбата.
В
АУАН е посочено, че с това е извършено нарушение на разпоредбите на чл.26,
ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001
г. на МРРБ.
Разпоредбата
на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата има следното съдържание: Във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“
спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната
линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства …, както и съставят
акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че: движението се извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.
В
чл.14, ал.1 от Наредбата е предвидено, че разрешителното за движение на
извънгабаритните ППС … при условията на чл.8, ал.2, 3 и 4 се издава по образец
(приложение №3).
Според
чл.14, ал.3 от Наредбата, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се
разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които
имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина –
до 3,30 м, височина – до 4,30 м, и дължина – до 22 м.
Цитираната
нормативна уредба води на извода, че има два режима, при които се преодолява
забраната за движение на извънгабаритни ППС по пътищата – или след издаване на
разрешително по образец, което се издава от администрацията, управляваща пътя,
или само след заплащане на дължима такса, когато извънгабаритните и/или тежките
ППС отговарят на условията по чл.14, ал.3 от Наредбата.
В
конкретния случай при измерена сума от натоварванията на ос на
тройната ос на полуремаркето (3-та, 4-та, 5-та на ППС) – 25 .770 т. при разстояние между осите над 1,3
м. и максимално допустимо натоварване съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от
Наредбата – 24 т., безспорно управляваното ППС се явява тежко съгласно
разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредбата. Същото обаче попада и в обхвата на
чл.14, ал.3 от Наредбата, тъй като измереното натоварване на ос не превишава с
повече от 30 % допустимото максимално натоварване на ос. Максимално допустимото
натоварване на ос от 30 на сто от 24т.
е 7.2т. над допустимото, а установеното превишаване в случая е 1.770 т.
Несъмнено
движението на това тежко ППС се разрешава след заплащане само на дължимата
такса, без да е изискуемо издаването на писмено разрешително по образеца,
предвиден в чл.14, ал.1 от Наредбата, при условията на чл.8, ал.2 и ал.4 от
същата – от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната
служба за контрол при МВР и след заплатени пътни такси.
В
издаденото въз основа на горецитирания
АУАН Наказателно постановление,
фактическата страна на нарушението е описана по начин, различаващ се от
установеното в АУАН. В НП е посочено, че измерените параметри на ППС показват,
че същото е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, а при
така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на
длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за движение на извънгабаритно, респективно тежко ППС.
Разминаването
между описанието на нарушението в АУАН и в НП от фактическа страна в конкретния случай и при така установеното приложение на нормата
на чл.14, ал.3 от Наредба №11 се явява
съществено нарушение, тъй като препятства възможността на лицето да разбере
какво конкретно административно нарушение му е вменено да е извършил – дали е
осъществявал движение с ППС без разрешение за дейности от специалното ползване
на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ), както е
посочено в АУАН, или без валидно разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси), както е посочено в НП.
Изложените
в АУАН и НП факти на измерени натоварвания над допустимите норми сочат, че за
управляваното от касатора ППС разрешение
за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията,
управляваща пътя (АПИ), не е било изискуемо. При това положение движението на
това ППС не може да бъде квалифицирано
като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП.
Тази
норма въвежда забрана за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
без разрешение, а според ал.3 на чл.26 от ЗП, разрешенията по ал.2 се издават
от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет
длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете на
съответните общини – за общинските пътища, в посочени срокове. Т.е. въпреки
разликата в използваната терминология, изискуемите по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“
от ЗП разрешения са само формалните писмени разрешителни, на каквито не могат
да бъдат приравнени квитанциите за заплащане на дължимата такса по смисъла на
чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г.
Налице
е и несъответствие между фактическото описание на административното нарушение и
неговата правна квалификация, което не е констатирано от въззивния съд.
В
актуалната съдебна практика (напр. Решение №40/28.02.2018 г. по КАНД №4/2018 г.
на АС – Стара Загора, Решение №457/18.12.2019 г. по КАНД №453/2019 г. на АС –
Стара Загора, Решение №33/09.01.2020 г. по КАНД №2599/2019 г. на АС – Бургас,
Решение №892/05.12.2019 г. по КАНД №1137/2019 г. на АС – Хасково, Решение № 98
от 28.02.2020г. по КАНД № 1397/2019г.
на АдмС-Хасково и др.) се застъпва
становището, че в случаите, когато
движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото
разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а
когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от
Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като разрешението за
движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП
(управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет
длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от кметовете на
съответните общини – за общинските пътища), а в хипотезата на чл.14, ал.3 от
Наредбата се заплаща такса и не се издава формален административен акт.
След
като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежки ППС до
определени параметри без издадено разрешение (при заплащане на определена такса),
и доколкото в случая управляваното от касационният жалбоподател ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от
Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3
от ЗДвП, предвиждаща да се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без
да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Като
е достигнал до правни изводи за законосъобразност на процесното наказателно
постановление районният съд е приложил неправилно материалния
закон, поради което е налице твърдяното в касационната жалба основание за
отмяната на решението му. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което
Наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.
При
този изход на спора искането пълномощника
на касатора - адв.Х. за присъждане
на адвокатско възнаграждение за
осъществената защита по чл. 38 от ЗА в
минимален размер се явява основателно. Искането е направено своевременно с
касационната жалба. Видно от
договора за правна защита и съдействие, намиращ се в кориците на настоящото дело, адв. Е.Т.
Х. е оказал безплатна адвокатска помощ
на ищеца на основание чл.
38, ал. 1, т.2 и т. 3 от Закона за адвокатурата. В тези случаи и предвид
изхода на делото и с оглед наличието на договор за правна защита и съдействие,
в който изрично е вписано, че се оказва безплатна адвокатска помощ на основание
чл.
38, ал. 1, т.2 от ЗА и при липса на
правна възможност да бъде задължаван адвокатът да доказва наличието на предпоставките по цитираните норми от Закона за адвокатурата,
съдът следва да осъди другата страна да заплати на същия процесуален представител на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер
на 300.00 лева, определен съгласно
чл. 18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №23 от 13.02.2020г., постановено по АНД №483 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г. , вместо което:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6544/06.11.2019г. издадено от Началник на отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр.София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“-София , при МРРБ, да
заплати на адвокат Е.Т.Х. –
вписан в АК-Хасково под № .., процесуален представител на касационният жалбоподател Б.Ю.Х. сумата от 300(триста) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.