РЕШЕНИЕ
№…………….…………./
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IХ
състав, в публично съдебно заседание, проведено на 23.03.2017 г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
При
участието на секретар протоколист В.П.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№685 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Б.Г.Г. с ЕГН ********** ***,
м-ст „Свети Никола“ кв. 60, № 3065, представляван от
адвокат С.Б. от ВАК с адрес за връчване на съобщения и призоваване – гр.Варна,
бул. „Мари Луиза“ № 24, вх. А, ет.1, ап.1
против Прокуратурата на Р България, представлявана от Главния Прокурор,
с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.София, бул. „Витоша“ №
2 осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с цена на иска от по 100 000.00 лева претендирани
като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в следствие на незаконно
обвинение по ДП № 128 по опис на ОД на МВР – гр.Добрич, за което се твърди, че
е приключило с постановление за прекратяване, на основание чл. 243, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в законна
сила на постановлението 08.10.2013 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
В
обстоятелствената част на първоначалната искова молба и в уточняващата с вх.
Рег. № 20203 от 4.07.2016 г. ищецът
излага следните фактически твърдения: В периода от 31.03.2010
г. до 05.10.2013г. срещу ищеца е повдигнато обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления и
водено наказателно производство, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 и т.2
от НПК. Според ищеца, прекратяването на наказателното производство доказва, че
изначално действията на Прокуратурата и на процесуално подчинените и
разследващи органи по образуването и воденето му по повдигане на обвинение, както и наложените
мерки за процесуална принуда „задържане
под стража", „домашен арест", „парична гаранция", както и
„забрана напускане пределите на Р България“ са произволни и незаконни.
Относно вредите ищецът твърди, неимоверни морални и
психически травми, както в личен, така и в обществено-политически план.
Изпитвал стрес, непрекъснато психическо напрежение, тревожност, фрустрация и срам от
воденото наказателно производство. Срокът на водене на делото три години и
половина, коренно променил живота му, било опетнено името му, срината била
репутацията на политик, общински съветник, председател на Общински съвет -
Варна.
Твърди, че незаконното задържане под стража било в периода от 31.03.2010 г. до 25.05.2010 г.. Твърди, че в периода от
25.05.2010 г. до 26.07.2010 г. му бе наложена мярка за неотклонение „домашен
арест", а в периода от 26.07.2010г. до 25.01.2013г. била изменена в
„парична гаранция“, а с постановление от
01.04.2010 г. му била наложена забрана за напускане пределите на Р България, на
основание чл.68, ал.1 от НПК,в последствие отменена с влязло в законна сила на
08.02.2011г. Определени по ЧНД №141/2011г. на ВОС.
Твърди, че гореизброените мерки накърнили правото му на
свобода и свободно придвижване, бил в непрекъснат стрес, дискомфорт
той като бил принуден непрекъснато да се съобразява с ограниченията,
произтичащи от наложените забрани и мерки за неотклонение. Твърди, че на
Окръжна прокуратура – Варна е било известно, че е с чисто съдебно минало, че
няма криминални прояви и че е публична личност /общински съветник, председател
на БСП-Варна, председател на Общински съвет - Варна/, семеен с две малки деца,
с постоянен адрес. Въпреки това Прокуратурата настоявала за продължителен
престой с мярка "задържане под стража", а след изменението протакала
наказателното производство. По време на престоя в следствения арест бил поставен в непривична битова и културна среда
и в потискаща обстановка с враждебно отношение на останалите арестанти.
Изпитвал постоянен страх за физическото
си оцеляване при тежки битово-хигиенни условия в следствения арест. Тази
обстановка провокирала настъпването и обострянето на редица заболявания
тревожно-депресивен синдром, обоснован от стресогенните
фактори в условията на арест, което наложило да бъде подложен на продължителна
терапия със седативни средства.
Твърди, че с действията си Прокуратурата дала повод за
широко медийно отразяване на наказателното производство, а обстоятелството, че
бил Председател на общинския съвет в гр.Варна и представител на националното
ръководство на БСП, съответно рефлектирало негативно върху партията. Твърди, че
възоснова на изявленията на представители на
Прокуратурата и по тяхна информация се разпространявали десетки неверни факти и обстоятелства.
Особено нелицеприятно и унизително било поставеното име на операцията на Окръжна
прокуратура - Варна и МВР - "МЕДУЗИТЕ".
Твърди, че наказателно производство и извършената
безпрецедентна репресия от страна на Прокуратурата и подчинените и разследващи
органи била политическа поръчка, целяща компрометиране авторитета му на политик
и обществена личност, каквото мнение било изразено и от висшето ръководство на
Българската социалистическа партия в лицето на С. С. и К. Н..
Обстоятелството, че вида на престъплението за което е
обвинен е извършване на деяние в качеството му на длъжностно лице, в кръга на
службата, засегнало непоправимо
професионалната и политическата му репутация, изграждани с години в обществото.
В резултат на повдигнатото обвинение бил накърнен авторитета му, били уронени
честта, достойнството и доброто му име.
Твърди, че повдигнатото обвинение негативно повлияли на
както бизнеса, така и кариерното му развитие. Поради образуваното досъдебно
производство, въз основа на решение №2189-1 от 28.04.2010 г. на Общински съвет
- Варна, предсрочно били прекратени
правомощията ми на Председател на Общинския съвет на гр.Варна.
Твърди, че повдигнатото обвинение повлияло отрицателно
както на служебните така и на личните му
отношения. Отрицателното повлияване се изразявало в силен психологически стрес
и изолация от обществото. Много приятели, близки, колеги и съпартийци
се отдръпнали или изпяло прекратили контакт с ищеца. Това довело до чувството
на унижение, срам и болка по изгубения обществен и професионален авторитет.
Почувствал се безпомощен като родител и съпруг.Марката за неотклонение
"задържане под стража" го лишила от контакт със семейството му и не
можел да помогне по никакъв начин на децата и съпругата му да преодолеят
негативите от преживяното. Според ищеца децата му били силно привързани към него
и към този момент били лишени от бащина грижа и подкрепа. Твърди, че
задържането му и повдигнатите обвинения го
лишили от възможността да работи
и да издържа себе си и семейството си. Не получавал възнаграждение, поради
отстраняването му от председателското място в
Общинския съвет на Варна.
Същевременно, въз основа на повдигнатите обвинения, по
сигнал на Окръжна прокуратура - Варна, Комисията за установяване на имущество
придобито от престъпна дейност сезирала Варненския окръжен съд, който с
определение по гр.д.№1975/2010 г. наложил възбрани и запори на цялото му лично
и семейно движимо и недвижимо имущество, а мерките били отменени едва след
приключване на наказателното производство, с определение №580/16.10.2013г. по
ч.гр.д.№495/2013г. По този начин воденото наказателно производството го
поставило в невъзможност да осигури препитание и издръжката за него и
семейството му. Наличните ми парични средства в брой били иззети иззети от органите на реда, при извършеното претърсване и
изземване на 31.03.2010г., също и нотариалните нотариалните
актове и паричните средства на семейството, които нямали връзка с повдигнатото
обвинение.
Твърди, че всички действия на Прокуратурата довели до
лишаване от средства за съществуване, а въпреки многобройните молби до Окръжна
прокуратура - Варна да бъдат върнати
вещите, паричните средства и предметите, които нямат връзка с предмета на
доказване, последвали откази. Последвали възбрана и запор на недвижимо и
движимо имущество, включително банкови
сметки и имущества на притежаваните търговски дружества.
Твърди, че е изпитвал финансови затруднения в период
повече от три години и бил в състояние на „гражданска смърт“. Твърди, че
обвиненията и мерките за неотклонение сломили
човешкото му достойнство.
Твърди, че са настъпили вреди върху здравето му. В
условията на следственият арест се появила суха пристъпна кашлица, бодежи в
дясната гръдна половина и затруднено дишане, силно тилно главоболие. Постъпила
молба от защитата да спешен специализиран преглед. С разпореждане от
07.04.2010г. на Р. Р. - прокурор при ОП Варна до Областна служба „Изпълнение на
наказанията", сектор 'Арести" било
разпоредено спрямо да се спази разпоредбата на
чл.255 от ЗИНЗС, като при необходимост да се окаже незабавно медицинска помощ
по реда и при условията на ЗИНЗС. На 09.04.20Юг. бил приет във вътрешно
отделение на МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, където диагностициран
с интерстициална пневмония в дясно, с придружаващи
заболявания - хроничен бронхит, гастродуоденит, церебрастенен синдром, установило се наличие на гнойни
налепи по гърлото /Тонзилитис фоликуларис
акута/. След
приключване на лечението във Вътрешно отделение, на 20.04.2010 г. бил преведен в клиника „Ортопедия и
травматология" към МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД, поради силни болки в двете коленни стави. При извършените прегледи
се установили тежки изменения в двете коленни стави, които засегнали менискусите, междуставния хрущял
и се налагала сложна оперативна корекция с артроскопска
техника. Направена била препоръка операцията да се направи в специализирана клиника
след овладяване на възпалителния процес. По отношение на влошения белодробен
статус бил препоръчан „щадящ режим,
който включвал избягване престой в затворени помещения, неблагоприятен
микроклимат - студ, влага, прах, алергии, цигарен дим и др.След консултация с
психиатър, била поставена диагноза смесена тревожно-депресивна реакция и било
назначено лечение с Мелантоин и Деанксит.
С разпореждане на ВОП от 23.04.2010г.бил приведен в централен затвор гр.София, във
В.О. на затворническата болница /СБАЛЛС - София/, където отново било
констатирано тежко здравословно състояние
– тревожно депресивен синдром, обоснован от стресогенните
фактори в условията на арест. Била му назначена поддържаща терапия със седативни
средства. След промяна на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в
„домашен арест“, няколко дни престоял в университетската болница „Света
Марина" ЕАД, гр.Варна, а на 14.06.2010
настанен в Клиника по пневмология на МБАЛ „Св.
Анна - Варна". Според ищеца, влошеното му здравословно състояние било
провокирано и настъпило в резулт на битово-хигиенните
условия в следствения арест, в които бил поставен в резултат на взетата мярка
за неотклонение „задържане под стража", за периода от 31.03.2010г. до
25.05.2010г.
В
съдебно заседание предявеният иск се поддържа изцяло и се претендират за
присъждане направените по делото разноски в размер на 4 800 лева.
Ответникът Прокуратурата на Р България в
писмен отговор вх. рег. № 14803 от
20.05.2016 г. и допълнителен писмен отговор /след уточняваща молба от ищеца/ с
вх. Рег. № 22946 от 19.08.2016 г. оспорва допустимостта на иска, като се
твърди, че ищецът вече е бил обезщетен за твърдените в исковата молба и
допълнителната такава вреди възоснова на Решение от
15.10.2013 г. На ЕСПЧ, четвърто отделение по делото Г. срещу България/Жалба №
34529/10г. за констатирани нарушения по чл.3,5,6,8 от Конвенцията, изразяващи
се в прекомерно използвана сила при извършеното претърсване и изземване в имот
обитаван от ищеца,наложена мярка"3адържане под стража" за период от
31.03.2010г.25.05.2010г. и наложена мярка"Домашен арест" за периода
от 25.05.2010 до 26.07.2010 г. и медийно отразяване на воденото наказателно
производство. Излага се, че в самото самото решение на ЕСПЧ по повод възражение на ответника за
преждевременност на подадената жалба и наличие на вътрешно законодателство за
присъждане на обезщетение за незаконосъобразни актове и действия на държавни и
местни органи по реда на ЗОДОВ е посочено от процесуалните представители на
ищеца, обективна невъзможност за обезщетяване на ищеца по реда на ЗОДОВ за
претърпени от жалбоподателя неимуществени вреди в резултат на извършено
претърсване и изземване,наложени мерки за неотклонение"Задържане под
стража" и „Домашен арест" и медийно отразяване воденото срещу него
наказателно производство. Прокуратурата сочи, че в цитираното решение е
отбелязано следното: "Четиримата жалбоподатели отбелязват отсъствието във
вътрешното право на ефективни средства,които да поправят твърдените нарушения на техните права и
свободи".Очевидно това становище е ревизирано към настоящия момент,като се
търси обезщетение именно по реда на чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ,за който ред пред
ЕСПЧ е посочена невъзможност за защита и присъдено обезщетение от ЕСПЧ в размер
на 40 000 евро.
Оспорва се твърдението на ищеца, че ищеца,че
наказателното производство спрямо него е било с безпрецедентна продължителност
на времето и умишлено бавено от органите провеждащи разследване. Твърди се, че
досъдебно производство № 15/11 по описа на ОСлС при ОП-Варна е протекло в абсолютно разумни
срокове. Отличавало се е с правна и фактическа сложност, защото са били
привлечени като обвиняеми четири лица за участие в организирана престъпна група
в извършване на престъпления по служба и сключване на явно неизгодни договори с
чуждестранни търговци. В рамките на тригодишния период от образуване до
прекратяване на наказателното производство, се твърди, че са изготвени и
изпълнени седем молби за правна помощ до компетентните власт до ФРГ, Р Франция,
Р Кипър, Кралство Белгия, Люксембург, Вирджински острови, като събирането на
доказателства е било възможно само по реда на международното правно
сътрудничество. Твърди се, че надзорът осъществяван от наблюдаващите прокурори върху провежданото
разследване е бил постоянен и активен. Твърди се, че своевременно Прокуратурата
се е произнасяла по всички искания на ищеца
и неговите защитници както и от
проявената инициативност при събирането на относимите
доказателства. Сочи се, че независимо от наложената забрана по реда на чл.68 от НПК за напускане пределите
на страната от Б.Г., на същия е било разрешавано във всички поискани от него
случаи и срокове от наблюдаващия прокурор да напуска пределите на Р България и
това е ставало няколкократно преди приключване на разследването срещу него.
Изразява се становище за неоснователност на претенцията
за наличие на причинени неимуществени вреди изразяващи се в стрес и дискомфорт от ограничаване на свободата му на придвижване.
Прокуратурата на Р България оспорва претенцията за отговорност за търпените от
ищеца вреди в резултат на лошите условия в арестите, като счита, че същите не
подлежат на обезщетяване по реда на чл.2 ал1 т.З от ЗОДОВ. Смита, че искът е
недопустим в частта, в която се
претендира обезщетение за вреди в резултат на битовите и хигиенни условия в
арестите.
Твърди се, че Прокуратурата е отговорила адекватно на
искания от страна на ищеца за изменение на наложената мярка за неотклонение
като са били назначавани СМЕ за здравословното състояние на ищеца. От тях се
установило, че заболяванията на ищеца са хронични и датиращи отпреди
образуването на наказателното производство и в тази връзка се оспорва
твърдението, че ищецът е заболял в следствени арест.
Прокуратурата оспорва твърденията на ищеца, че в резултат
на упражнената спрямо него наказателна репресия били накърнени доброто му
име,авторитета и уронена честта, както и че поради образуваното производство
срещу него били прекратени правомощията му на Председател на Общински
съвет-Варна и за настъпила изолация от приятели и съпартийци предвид воденото
наказателно производство.
Твърди, че съгласно Решение № 2643-НС/15.05.2013г. на ЦИК
Б.Г. е избран за народен представител в 42-рото Народно събрание от Варненски
изборен район ,т.е. избирането на ищеца за народен представител е станало по
време на воденото срещу него наказателно производство,поради което е
несъстоятелно твърдението му за загубено доверие и изолираност от страна на
съпартийците му.
Твърди се, че освобождаването на ищеца от поста
Председател на Общински съвет - Варна е станало по негово съгласие и няма
доказателства за връзка между освобождаването и воденото наказателно
производство.
Твърди се, че в рамките на воденото наказателно
производство срещу ищеца от страна на Прокуратурата на Р България не са
налагани възбрани върху недвижими имоти, нито запори върху банкови сметки,
поради което Прокуратурата на Р България не дължи обезщетение във връзка с
налагане на такива мерки от трети лица.
В съдебно заседание писмените отговори се поддържат и е
направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
правните норми, регламентиращи процесните отношения,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Правната
норма на чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ предвижда,
че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Относно
провопораждащият факт за отговорността, ищецът сочи
наличието на Постановление от 18.06.2013 г., с което наказателното производство
срещу него е било прекратено изцяло и потвърдено с Определение по ЧНД № 1160 по
опис на Окръжен съд Варна за 2013 г.
Няма спор
между страните и от съдържанието на тези два
документа, приети като доказателства по делото се
установява, че ВОП е приела,
че по делото
не са събрани безспорни доказателства за извършено престъпление от общ характер,
поради което наказателното производство следва да се
прекрати по всички обвинения срещу Б.Г.Г. - чл. 321 ал.З т.2, вр.
ал.2 от НК; по чл. 220 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.4 от НК; по чл. 282 ал.2, вр.
ал.1, вр. чл. 20 ал.4 от НК и по чл. 293 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК.
Първото действие извършено от Прокуратурата е
Постановление с което Б.Г. е задържан за срок от 72 часа, считано от 11.55 часа
на 31.03.2010 г.
На 03.04.2010 г. Прокуратурата е внесла в Окръжен
съд Варна искане за налагане на марка за неотклонение „задържане под стража“ .
Искането е уважено с Определение от 03.04.2010 г. по ЧНД № 521/2010 г. на
Окръжен съд Варна. По повод жалба срещу този съдебен акт Прокуратурата е
поддържала искането пред Апелативен съд Варна и задържането под стража е
потвърдено с определение № 80 от 13.04.2010 г. по ВЧНД № 121 по опис на
АС-Варна за 2010 г.
По повод искане за изменение на марката за
неотклонение от задържане под стража в полека, Прокуратурата е поддържала
възражение и искането не е било уважено- виж протокол от с.з. проведено на
18.05.2010 г. по ЧНД № 849 по опис на ВОС за 2010 г. Същото становище
Прокуратурата е изразила и пред Апелативен съд Варна по ВЧНД № 185 по опис на
АС- Варна за 2010 г., по което марката е променена от „задържане под стража“ в
„домашен арест“, считано от 25.05.2010 г.
На 26.06.2010 г. е проведено съдебно заседание по
ЧНД № 1274 по опис на ВОС за 2010 г. по искане за промяна на марката за
неотклонение от „домашен арест“ в по лека. В производството по това дело
Прокуратурата е пледирала за размерът на паричната гаранция да бъде
100 000 лева. Марката за неотклонение „домашен арест“ е изменена в
„парична гаранция“ в размерна 10 000 лева.
Тази мярка е отменена от ВОС с Определение № 34 от
25.01.2013 г. поради това, че е изтекъл максимално предвидения 2 годишен срок ,
считано от привличане на лицето в качеството на обвиняем – 31.03.2010 г. Съдът
е констатирал бездействие на Прокуратурата в периода от 31.03.2010 г. до
25.01.2013 г. /датата на определението/.
Видно от Постановление от 10.05.2010 г. на
Прокуратурата, състав от трима прокурори, не е разрешил на обвиняемия Г. да
упълномощи съпругата си да тегли парични суми от ЕООД „Транспортно спедиторска
кантора“ и ЕООД „Миневра БГ“. В мотивите към постановлението не се съдържат
данни каква е връзката между повдигнатите обвинения и посочени две търговски
дружества, имената на които не се споменават в диспозитива
на обвиненията.
Прието като доказателство е писмо адресирано до
Окръжен съд Варна, подписано от Прокурор от ОП, чието съдържание става ясно, че
към датата 18.05.2010 г. Прокуратурата наблюдава ДП /без посочен номер/ по
което във ВОП е образувана преписка № 1928/2010 г. , което се водило срещу
„виновното лице“ за извършено престъпление по чл 321,
ал.3, пр. 2 и последно вл. Ал.1 от НК, но към датата
на писмото 18.05.2010 г. нямало повдигнати обвинения.
Видно от Постановление № 858 от 19.11.2010 г.
Прокуратурата е разрешила на обвиняемия Г. да напусне пределите на Р България
за срок от един месец, считано от 17.11.2010 г. до 17.12.2010 г. С Постановление № 858 от 07.12.2010 г.
Прокуратурата е разрешила на обвиняемия Г. да напусне пределите на Р България
за срок от 20.12.2010 г. до 20.01.2011 г. Разрешителният режим за напускане
пределите на Р България се е наложил
поради факта, че с Постановление от 01.04.2010 г. е наложена забрана за
напускане пределите на Р България, на
основание чл. 68, ал.1 от НПК, която мярка е била отменена от съда с
Определение № 88 от 08.02.2011 г.
Видно от молба с вх. Рег. № 858/2010 г. и
Постановление със същия номер от
23.01.2013 г. е отказано връщането на иззетите парични суми и връщане на
парична гаранция. Постановлението е обжалвано пред ВОС и потвърдено определение
от 28.01.20103 г. по ЧНД № 90/2013 г. в
частта относно вещите и паричните суми иззети като веществени доказателства.
С определение № 2936 от 27.09.2010 г. е допуснато
обезпечение върху цялото имуществото на обвиняемия, с изключение на 16 бр.
разплащателни сметки и банкноти иззети с протокол за претърсване и изземване от
31.03.2010 г. Обезпечението е отменено по реда на чл. 402, ал.2 от ГПС с
Определение № 580 от 16.10.2013 г. по ч. гр.д. № 495 по опис на Апелативен съд
Варна за 2013 г.
Като доказателство по делото са представени два
протокола от заседание на Общински съвет Варна от съдържанието, на които се
установява, че поради задържането под стража, обвиняемият Г. е бил в
невъзможност да изпълнява задълженията
си като Председател на ОС Варна. С решение № 2189-1, на основание чл. 24, ал.3,
т.2 от ЗМСМА във връзка с чл. 24, ал.1 от ЗМСМА, Общински съвет Варна е
прекратил правомощията на Б.Г. като Председател. Административният съд в
гр.Варна, с Определение от 10.05.2010 г.
по адм.д. № 1381/2010 г. е оставил без разглеждане
жалбата срещу това решение.
С постановление № 858/10/07.04.2010 г. на
Прокуратурата, е разпредено по отношение на обвиняемия Г. да се спази
разпоредбата на чл. 255 от ЗИНЗС и при наличие на неотложен случай, да се укаже
незабавна медицинска помощ.
По делото са представени медицински документи
/поетапни епикризи и др./ които са били обект на
заключението по СМЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено. Вещото лице д-р Д. поддържа в
съдебно заседание заключението според което
етапна Епикриза към
ИЗ № 5584, издадена от Вътрешно отделение при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, сочи,
че обвиняемият е приет на 09.04.2010 г. и
е с диягноза интерстициална пневмония
в дясно, заедно с придружаващи заболявания - хроничен бронхит, гастродуоденит, цебрастен синдром- От
анамнезата се установява, че Г. е
постъпил със суха
пристъпна кашлица, бодежи в дясната гръдна половина и затруднено дишане особено във вечерните
часове придружено „със свиркане в гърдите". Обективното мусъстояние
е отразено като локален, соматичен
и специализиран статус, леко увредено
общо състояние, нормостеничен хабитус, изострено везикуларно
дишане със сухи хъркащи хрипове
повече в дясно с притъпен перкуторен тон в същата страна при
липса на патология за останалите системи, но с болки в гърлото
и при преглъщане.
Констатирани са гнойни налепи по лява тонзила и
обилно главоболие. По повод тилното главоболие
е извършен отделен консулт, от който е изказано становището, че се касае
за Церебрастенен синдром и
предписано проследяване в динамика.
На 11.04.2010г. болният се оплакал от
болки в епигастриума и дясното подребрие, поради което е консултиран с коремен хирург, който изказва мнение
за извършване на ехоскопия на
коремни органи.
На 12.04.2010 г. е извършен повторен консулт
с хирург, при който е изказано
становището, че се касае за гастроудонит.
От Етапна Епикриза, издадена от Клиника
по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, се установява, че след приключване на лечението във Вътрешно
отделение с доказани глинични, параклинични и от образната диагноза
данни за двустранна пневмосклероза в тласък, обострен хроничен бронхит, гастродуоденит, деребрастенен синдром и лаконарен тонзилит, болният на 20.04.2010 г. бе преведен в клиника „Ортопедия и травматология" поради изразени оплаквания от болки
в двете коленни стави, ограничения в движенията. Консултиран с ортопед, назначен ЯМР на двете коленни
стави и след разчитането им се установяват клинични данни за двустранни увреждания
на менискусите на коленните стави
и дисекиращ остеохондрит в ляво. Локално се
установява двустранно изразен болков синдром с ограничена флексия и ротация в коленните стави, клинични данни за хидропс и повишена
локална температура. Поставената чрез физикалното изследване и данните от образната
диагностика диагноза за двустранни тежки
изменения в двете коленни стави, изисква оперативна корекция с цел предотвратяване и инвалидизиране
в годините, поради настъпилите дистрофични промени по ставните
повърхности.
Предвид локалното състояние /данни за излив
между ставното пространство, повишена локална температура/ и предходните
заболявания /пневмосклероза в тласък, обострен хроничен бронхит и лаконарен
тонзилит/ е прието, че в интерес на пациента не е
целесъобразно провеждане на оперативно лечение на този етап. Обсъдена е възможността за подагрозен артрит, поради което била изследвана и
пикочната киселина в кръвта. Тежките
промени в двете коленни стави, които засягат комплексно както менискусите така и междуставния
хрущял са изисквали сложна оперативна корекция с артроскопска
техника.
За овладяване на наличния възпалителен процес /потвърден с завишени
стойности на AST -400 lu/ml/ е запонало
лечение с нестероидни противовъзпалителни средства - аналгетици, физиотерапия и рехабилитация.
Констатирана е възбуда у пациента, емоционално нестабилност, което
довело до консулт с психиатър. Поставена
била диагноза смесена тревожно-депресивна реакция и препоръча лечение с Мелантоин и Деанксит и контролен
преглед след 10 дни.
По отношение на белодробния статус в амбулаторни условия се е
препоръчан щадящ режим, който включва избягване престой в затворени помещения с
неблагоприятен микроклимат - студ, влага, прах, алергени, цигарен дим, както и
рязка промяна в качеството на вдишания въздух за да се избегне обостряне, което
е възможно при незначителна провокация от гореизложените фактори. Препоръчано е
също диспансеризация от личен лекар и пулмолог,
динамичен контрол и адекватно лечение при регистрация на пристъп и е предписано
поддържащо лечение.
Описаното състояние на коленните стави с изразени възпалителни промени,
белодробния статус и острата инфекция на тонзилите са
изисквали продължаване на лечението в болнични условия, особено по отношение
рехабилитацията и функционалното стабилизиране на двете коленни стави.
След
стабилизиране на състоянието е препоръчана извършване на операция на двете
коленни стави, след който следва продължителна рехабилитация, за да се постигне
максимално възстановяване на функцията на двете коленни стави.
С разчитането на ЯМР е констатирано комплетни лезии на предните и
предимно задни рога на двата менискуса, асоциирана с
горепосочената патология вторична сепарация на двата колатерални
лигамента, едемни в
областта на фемуралните си инсерции,
но със запазен континуитет кръстни връзки, зони с
патологично костно преустройство по типа на дисециращ
остеохондрит в областта на медиалния кондил на бедрената кост и на tub.tibia, дискретно увеличено
количество интраставен флуид в зоните на описаните
промени,както и ретропателарно, ставен конгруитет-запазен.
От МРТ на дясна колянна
става, издадена от медико-диагностична лаборатория по ЯМР диагностика „Русев
ЕООД" - Варна, пореден номер 203/19.04.20Югод., на името на Б.Г.Г. се установява
отрицателна регистрация на сигнификантна
динамика в сравнение с предходното /MRT-156/28.01.2008./. Персистира комплетна хоризонтална
лезия в заден рог на медиален менискус,
но не се наблюдава протрузия на последния, дискретна
идентична лезия се установява в преденм
рог, интактни колатерални лигаменти, проследими по континуитета и в областа на инсерциите,кръстни връзки.
От Медицинска справка, изх.
№ 409/14.05.2010 г., се установява, че
на 24.04.2010 г. Г. е бил
настанен в В.О. на СБАЛЛС – гр. София с
диагноза: Хроничен необструктивен бронхит, но
към 14.05. 2010 г. няма данни за обостряне и нужда от лечение. Препоръчано е да
се избягват провокиращи фактори - студ, влага, заплашеност.
Констатиран е тревожнодепресивен синдром - обоснован
от стресогенните фактори в условията на арест и се
препоръчва подъдржаща терапия със сдативни
средства. Констатирано е уреда на хрущялите и на двата вътрешни минискуса на коленните стави, като е прието, че се касае за
хронично страдание, дифинитивното лечение. Посочва
се, че операцията следва да се извърши в планов порядък, а до тогава да се
прилага консервативно лечение и щадящ
режим на ставите /без физическо натоварване на същите/.
От Епикриза към ИЗ № 20043, издадена от Първо
отделение по Пневмология на Клиника по Пневмология и Фтизиатрия при МБАЛ
„Св.Марина"ЕАД, е видно, че Б.Г.Г. е постъпил 14.06.2010 г. и е изписан на 16.06.2010 г. с окончателна диагноза хроничен
обструктивен бронхит и придружаващо заболяване
двустранни увреждания на менискусите на коленните
стави и дисекиращ остеоохондрит
на лява колянна става, както и посттравматично
стресово разстройство /обект на изследване с отделна СПЕ/
На 09.01.2017год. в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД е проведен
клиничен преглед, при който вещото лице д-р Д. е установил, че са касае за мъж
на видима възраст отговаряща на действителната, с висок ръст, умерено изразена охраненост. Правилно развити костна и мускулна системи.
Ориентиран за време, място и собствена личност, който адекватно отговоря на
зададените въпроси, но съобщава болка високо в епигастриума
при нарушаване на хранително-диетичен режим, поради което спазва определена
диета.
След освидетелстването и на базата на представената мидицинска
документация вещото лице е обсъдило данните и интерпретира фактите по
следния начин:
На 09.04.20Югод. Г. е приет за лечение във Вътрешно отделение на МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД с диагноза десностранна интерстициална пневмония. В материалните по делото няма
медицинска документация за установяване на това заболяване преди 09.04.2010 г.
Интерстициалната пневмония в заболяване,
което най-често се дължи на вирусна инфекция, инфекции с хламидии,
при което се засяга белодробния интерстициум. Много
често тя се развива като усложнение на съществуваща пневмония, остър или
хроничен бронхит /от какъвто страда Б.Г./. Продължителното въздействие на
околната среда - студ, влага, запрашеност, алергени, спомагат и
облагоприятстват развитието й.
Установеният по време на престоя във Вътрешно отделение при МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД гастродуоденит /възпаление на лигавицата
на стомаха и дванадесетопръстника/ може да дължи на различни фактори -екзогенни
от страна на храната, действие на медикаменти /антибиотици, кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства/, бактериална
инфекция; ендогенни - уремия, бактериални и вирусни инфекции.
Хроничните изменения на хрущялите и менискусите
на двете коленни стави са установени във времето преди следствения арест. Тези
увреждания са с хроничен прогресиращ ход и по мнение на специалисти налагат
провеждане на специализирано оперативно лечение. Към настоящия момент, ищецът
провежда консервативно лечение, което значително е редуцирало болките и
оплакванията от страна на коленните стави.
За доказване на психическото състояния на ищеца и начина по който
твърди, че незаконното обвинение е повлияло на неговата лична самооценка съдът е допуснал комплексна съдебно
психиатрична и съдебно психологическа експертиза, заключението по която
кредитира като компетентно дадено.
Вещите лица в съдебно заседание поддържат становището, че повдигнатото
срещу ищеца обвинение, воденото наказателно
производство, включително извършено в хода на производството задържане и
изтърпяване на мярката на неотклонение „задържане под стража" и „домашен
арест" са повлияли на психическото и емоционалното му състояние по Скалата за оценка на нивото на стрес
/житейски събития/ - ССР – сума над 552 т., съответна на - силен /с голяма тежест/ стрес за една
година и концентриран предимно в първите няколко месеца. Към този стрес вещите лица не са прибавили
публичното компрометиране, загубите от морално естество, които не са
измерени по тази скала. Според вещите лице огромният стрес е следствие на
изпадането му в полярно противоположна позиция спрямо основната си насоченост
като личност, внезапна загуба на социален статус, негативен отзвук в обществото
- медийно отразяване /приложени са статии от различни издания/. Заключава се , че при ищеца се отбелязва
реакция на загуба /като при смърт/. Шансовете за компенсация и възвръщане на
част от изгубеното - семейство, кариера, статус, проекти, финанси, доверие и
уважение от страна на съмишленици и граждани изобщо,
самоуважение и достойнство, постижения, линия на личностно изграждане и
развитие се преценяват като „безвъзвратно изгубени", „нищо вече няма да е
същото", „силно намален процент", „пропуснат момент" , т.е.
песимистично. Продължителното действие на стресорите
във времето - вече шест години след ареста, повторяемостта на травмиращото им
влияние върху ищеца и
неудовлетворителното развитие от негова гледна точка на интересите му неговите
интереси, допълнително усложняват актуалното му състояние и наличните
конфликти. Преди 31.03.2010 година Б.Г. не е страдал от психични разстройства,
което е потвърдено от отсъствието на съответната медицинска документация. Преди
31.03.2010 г. е бил здрава, хармонична
личност с отлична социална адаптация и постъпателно развитие, съответно на
възрастовите периоди, през които е преминал, реализиран и удовлетворен от
постигнатото и способен да се радва на
живота, на семейството и професионалните успехи, на света като цяло. След
задържането му в условията на ареста за изтърпяване на мярката на неотклонение
„задържане под стража" е започнал да страда от главоболие, което е било диагностицирано като Церебрастенен
синдром. Тензионно главоболие. По време на последващата хоспитализация след консулт с психиатър,
диагностично уточнена смесена тревожно-депресивна реакция. В условията на
СБАЛЛС - София е бил поставен „Тревожно-депресивен синдром - обосновен от стресогенните
фактори в условията на арест. "
В резултат на преживяното при Б.Г. се е отключило
психично разстройство с код F43.1 Посттравматично стресово
разстройство по Международната класификация на болестите - 10 ревизия. Данните
от анамнезата, експертните интервюта и наблюдение, психичния статус доказват
категорично наличието на Посттравматично стресово разстройство и към настоящият
момент. Ходът на Посттравматично стресово разстройство е флуктуиращ.
Лечението е симптоматично. Може да завърши е оздравяване, но може и да приеме
хроничен ход с продължителност много години и да премине в трайна промяна на
личността.
За установяване твърденията на ищеца за широкото
медийно отразяване на незаконното обвинение, по информация дадена от
Прокуратурата, съдът е приел като доказателства и тяхната допустимост не е
оспорена от страните, видеозаписи от 30.03.2010 г. от съдържанието на което,
обаче не се установяват действия извършени от Прокуратурата. Документите
представляващи копия от вестник „Черно море“, обективират
новината за задържането на Б.Г.. В една от статиите, под заглавието „Задържаха
председателя на Общински съвет – гр.Варна“ е поставена снимка на Комисар Д. Д.,
Окръжният Прокурор В.
Ч. и И. П., с твърдението, в статията, че са обявили
подробностите около задържането на Председателя на Общински съвет – Б.Г..В
статията три пъти са посочени данни чиито източник е Прокурор В. Ч.. В тази
статия за първи път е употребено понятието „МЕДУЗИТЕ“. В същия брой от
01.02.2010 г. Ц. Ц. в качеството си на вицепремиер и министър на вътрешните
работи е дал изявление относно операция „МЕДУЗИТЕ“. В същия вестник, на същата
дата е публикувана статия, в която е цитирано публично изразеното становище на
лидерът на БСП С. С., който е отредил ареста като политическа поръчка. На
същата страница са поместени още три заглавия посветени на ареста на Б.Г.. Общо
изданието от 01.04.2010 г. съдържа четири страници посветени на ареста на
Председателя на Общински съвет Варна, като само едно каре от страница
трета съдържа реклама.На страница
четвърта са представини становищата на Я. С. и В. М., и двамата зам. п-ли на Общинския
съвет, както и пространно интервю на Кмета на гр.Варна К. Й.. Изданието от
02.04.2010 г. посвещава втора страница на същата тема. Изданието от 06.04.2010
г. е посветено на постоянно задържане на Б. Г..
Изданието от 07.04.2010 г. отново посвещава цялата втора страница на
факти свързани с ареста и предположения за участието на Б.Г. в престъпления.
Изданието от 14.04.2010 г. е посветено на съдебното заседание пред Апелативен
съд Варна, в което е потвърдено задържането под стража за Б.Г.. На страница
второ от вестника има публикация на изявление дадено от Б.Г., в което отрича
участието си в престъпление и заявява, че желае делото да приключи бързо и да
изчисти името си. Друг местен вестник „Позвънете“ от 01.04.2010 г. е публикувал
снимка на Б.Г. и отметка „Специализирана
акция „Медузите“ търси отклоняване на средства от сделки с автобуси“.Страница
втора от същото издание изцяло е посветена на ареста на Б.Г. и предположенията,
че същия има политически мотив. Отново на 06.04.2010 г. и на 14.04.2010 г.
вестник „Позвънете“ посвещава страница втора на обстоятелствата около
задържането под стража на Б.Г..Във вестник „168“ часа 09-15.04.2010 г. е
публикувана статия, в заглавието на която се съобщава, че Б.Г. си е купил яхта
с парите на общината. Във вестник „Галерия“ от 08-14.04.2010 г. е публикувано
интервю дадено от М. Г., съпруга на Б.Г.. Вестник „стандарт“ също отразява
факти около ареста и предполагаемите обвинения. В същия вестник, деянието
„далавера за 2 милиона“ се свързва с БСП. Същият вестник публикува статия
„Медузата целуна „Позитаник“, която свързва ареста,
обвиненията и други факти с БСП. В същия вестник, издание от 06.04.2010 г. е
публикувана статия със заглавие „Г. държи 150 000 евро в банки“. Същият
вестник на 14.04.2010 г. отново
публикува статия посветена на Б.Г. със заглавие „Бой с яйца засенчи делото
срещу Г.“.Вестник „Дневник“ от
01.04.2010 г. помества на цяла страница статия със заглавие“ Акция „Медузите“
разтърси Варна“. Вестник „Сега“ също публикува статия със заглавие „Операция
„Медузите“ опари общински шеф от БСП“. Вестник „Сега „ от 10.04.2010 г.
съобщава за това, че Б.Г. е болен и е прегледан в МБАЛ“Света Анна“ . Вестник „Монитор“ от 01.04.2010 г. публикува статия
„Маскирани барети арестуваха четирима…
„Медуза“ опари червени общинари“ и „Г. разследан за
два изчезнали кораба“ . Същият вестник от 02.04.2010 г. публикува статия
„Медузите“ с обвинения в полунощ“ . На 05.04.2010 г. статията е със заглавие „
Бос на „Медузитес е крие в Гърция“ , а от 14.04.2010
г. „медузите“ останаха на топло“ .
Вестник „Тереграф“ отразява новината на 01.14.2010 г.
с ироничното заглавие „ Медуза ожули БСП и Дънката“ и
подзаглавието „червеният шеф във Варна Б.Г. и видният контрабандист хванати по
пижами“. Изданието от 05.04.2010 г. съобщава за 15 тома с „далавери на
медузите“ . / Прието като
доказателство ДП 15/2011г. съдържа
посочените в статията 15 тома/. На 06.04.2010 г. вестник „Телеграф“ публикува статия
„медузата Г. дружка на С.“ и цитера изявление на Б. Б.
„Всеки пипал с кацата в меда ще си понесе отговорността“.
Вестник
Телеграф от 14.04.2010 г. публикува
статия на И. К. със заглавие „Заплашили с разстрел покаяла се Медуза“ в която
се цитира изявление на Окръжния прокурор В. Ч. , че прокурист на варненска
общинска фирма е бил заплашван с убийство и се охранява от МВР.
Вестник
„Труд“ в издание от 01.04.2010 г. публикува статия със заглавие „ Медуза“ жили
във Варна“ и съобщава за извършен арест на Председателя на ОС Варна Б.Г., също
посвещава цяла страница втора на Б.Г.
„Арест за общинар“.
По
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите М. В. Г. – съпруга на ищеца, Г. Г.
К. – сестра на ищеца, Н. Р. Ф. и И. П. Ц., последните две без родствена връзка. Съдът кредитира всички
гласни показания като основани на непосредствени впечатления. Първите две
свидетелки, поради близките си родствени връзки с ищеца, познават неговата
душевност, навици, нравствени принципи и свидетелстват за негативни
трансформации в продължителен период от време съвпадащ с период от три години ,
в която е имал качеството обвиняем.
Свидетелстват за промени не само в психиката но и в здравословното му
състояние. Съпругата Г. , познава ищеца от 1994 г. и от брака сключен през 2002 г. имат две деца.
Като негова съпруга е имала правото да го защитава по делото и това е дало
възможност да осъществява срещи със съпруга си докато е бил в следствения
арест. Споделя за коренна промяна в личността му „един човек, който беше
борбен, човек постигащ целите си, амбициозен, в следствието беше сринат
физически и емоционално“ , „в началото говорихме, после отказваше да говори“,
„психически просто потъваше“, „много зле му се отрази тази публичност, която за
него беше унизително представена“. Според свидетелката обвинението е довело до
отдръпване на голяма част от приятелският кръг.
Притеснен е бил за това, че няма да има възможност да се възстанови. В
следственият арест се е обостряла болка в коленете, която е била следствие на
травма от периода в която Б.Г. активно е спортувал. В следственият арест се е
появило заболяване на белите дробове, за което е бил лекуван. Свидетелката
споделя за близка връзка между Б.Г. и неговите деца и факта, че отсъствието му
от дома и грижите и притесненията във връзка с обвинението, са довели до
допълнителни притеснения за ищеца, че не е могъл да участва активно в живота на
децата си и че поради негова „вина“ същите са претърпели стрес. Свидетелката
споделя, че е виждала съпруга си да плаче, поделение, което е било ново за
начина на преживяване на негативни емоции. Стресът се отразил на семейната
връзка по негативен начини.Свидетелства за това, че през м. април 2010 г. били прекратени правомощията на ищеца
като председател на Общинския съвет.този
факт бил широко медийно отразен и това
повлияло силно на неговата чест и достойнство. Според свидетелката съпругът и е
силен човек и не споделя вербално емоциите си, но това довело до непрекъснато
главоболие, здравословни проблеми с очите, с коленете. От отговорите на въпросите зададени от вещото
лице д-р Д., се установява и факта, че ищецът има проблеми със съня. От
отговорите на въпросите зададени от представителя на ответника се установява,
че ищецът е искал да стане кмет, но ареста е попречил на това му желание, а
после е станал народен представител. Според свидетелката двете са несъвместими,
тъй като съпругът й е имал планове за своя роден гр.Варна, които е можел да
осъществи само като кмет на града. В тази връзка разказва, че той е организатор
на регата „Тол шипс“ в гр.
Варна, но ареста и обвинението са
направили невъзможно присъствието му. Интересувал се как е преминало
мероприятието и е споделил, че е можело да бъде по-добре.
Свидетелката
Г. Г.а К., сестра на ищеца споделя подобни преживявания на което
е свидетел. От разпита се установи, че никога не са губили близката си връзка,
основана на общо възпитание и светоусещане.За ареста свидетелката разбрала
сутринта от съпруга си. Свидетелката описва брат си като „изключително честен и
почтен човек, никога не би направил нищо лошо на никой“. Подала молба за
свиждане с брат си и споделя, че много трудно получила разрешение, защото
необходим бил подписа и на тримата прокурори. Срещата се осъществила в
лечебницата на софийският затвор. Заварила брат си много притеснен. Срещата
била през решетка с телефонна слушалка. Споделил, че леглото му е с малки
размери, дълго 1.50 м. , той е висок 1.90, в стая в която всички пушат цигари,
а той е пневмония и никога не е пушил. Споделил е, че трябва да подаде
декларация пред НАП , а Прокуратурата му забранила да декларира и вероятно ще
отговоря пред закона, въпреки, че е
невинен. „Не мога да разбера защо съм арестуван. Аз направих всичко възможно този град да има
хубави автобуси, една изгодна сделка, а
те ме обвиняват в нещо, за което аз мисля, че трябва да им е гордост“ – тези
думи свидетелката цитира в показанията си като споделени от нейния брат. В
затвора го е видяла да плаче. Споделил е още, че той като организатор на
регатата „Тол шипс“, няма
да може да присъства. Свидетелката споредля, че ищецът е поставил рекорд за най-бързо
пресичане на Черно море с регата през 1998 г., което е в основата на идеята за
организиране на регата в гр.Варна. Един ден след приключване на регатата, била
изменена марката за неоткровение от „задържане под стража“ в „домашен арест“.
При посещението в дома му, свидетелката възприела неговото физическо и
психическо „сриване“. Забелязала е тикове на едното око, което преди това не е
имал. Косата му е започнала да пада. Венците му са били подути. Няколко зъба
паднали, Започнал да носи очила.
През месец януари 2014 г., свидетелката чула
по телевизията изявление на Главният прокурор, че това е едно срамно дело,
започнало срамно и завършило срамно. Въпреки това изявление болката в сърцето и
в душата на брат й останали и никакво изявление не било в състояние да ги
изтрие.
От свидетелските показания на съпругата и на
сестрата на ищеца, дадени по повод въпроси поставени от представителя на
ответната страна става ясно, че ищецът има предходно във времето обвинение, по
което също не е бил осъден, но докато първият път поради по-младата си възраст
и сравнително по-скромни възможности в кариерно отношение негативите са
отшумели бързо и напълно „второто дело“ т.е. обвинението, което е предмет на
доказване в настоящото производство, го е сринало.
На въпросите какво е било психическото състояние
по време на кампанията след която ищецът е станал народен представител
/събитието е последващо спрямо повдигане на
обвинението/ , които са отклонени от съда и перифразирани, свидетелката
отговоря, че лично тя е била свидетел на изявления на граждани, наречени от нея
„подмятания“, което цитира така : „Онзи, който лежа в ареста ли ще бъде наш
народен представител?“. От разпита се установи, че ищецът е изпитвал чувство на
срам, неудобството към хората, „на него му пука какво мислят хората“.
Свидетелката Н. Р. се познава с Б.Г.
от 2005 г.По късно се сприятелили. През месец март 2010 г. свидетелката била
кореспондент за „Нова телевизия“, Телевизия „Европа“, Телевизия „Про Бг“ и още пет-шест телевизия. Разказва за задържането
пред дома му и е присъствала на извеждането.Споделя всеобщото учудване на
хората, че е арестуван по показан начин. Счита, че след като е публично лице е
следвало да бъде призован и да на бъде задържан в Прокуратурата, а не в дома му
като криминално проявен, т.е. грубо,
показно и унизително.Свидетелката не е контактувала с ищеца в следствения
арест. Видели са се когато е бил под
домашен арест. Свидетелката е искала да го снима, да предаде медийно неговата
гледна точка, но той е отказа. Единственото, което го е интересувало било какво
говорят хората. Особено неприятно е било, че когато изпише името си в „Гугъл“, излиза „медузата“.
С цел да предпази психиката му свидетелката не му е казвала негативите,
което хората споделят. Самата свидетелка е установила, че хората са се
отдръпнали от нея, само поради факта, че е близка приятелка на Б.Г.. Всички
нейни приятели казвали: „Е, какво стана с този. Вие видяхте ли до къде стигна“.
Хората имали негативно отношение. По
повод проведената медийна кампания свидетелката считала, че ако го видят навън
ще го убият с камъни, но никога не му споделели това. Опитвала се да му вдъхне
увереност, като му казвала, че всичко е наред. Тогава съпартийците у в БСП не
го приемали. Много приближени на Б.Г. хора, след неговия арест подали молби за
отказ от членство в БСП, като по този начин искали да демонстрират, че нямат
общо с личността му.Според свидетелката, Б.Г. станал неуверен и това чувство го
характеризира и към настоящия момент.
В качеството си на журналист,
свидетелката заявява пред съда, че около обяд в деня на ареста е излязъл
прокурор с официално изявление на
Прокуратурата,а след това е имало и няколко други официални изявления
включително и на министри.
Свидетелката И. П. Ц.
е работила на длъжност „връзки с обществеността“ и в периода от 2005 г. От 2007 г. е била в
служебни отношения Общински съвет – Варна. Свидетелката възпроизвежда
обстоятелствата около ареста на Б.Г., който арест е осъществен в дома му. Очевидец
е на това, как Б.Г. е доведен в кабинета си
с полиция и не му е било позволено за разговоря, останал е в кабинета
около половин час. Следващата среща е осъществена в дома му след промяна на
марката за неотклонение. Описва състоянието му като „изключително
подтиснат“. Темата на разговора е
появата му в обществото. Според свидетелката ищецът бил изключително деликатен
човек и случилото се за него е „голям емоционален удар“. Свидетелката лично го
е придружавала по улицата за да преодолее стреса и за да го подкрепи да си
върне куража и самочувствието. Според тази свидетелка, ищецът е много променен.
От човек, който в предишните дни се е явявал пред медиите в качеството на
председател на Общинския съвет, в следващите
дни е трябвало ги гледа като обвиняем.Свидетелката е категорична, че случилото
се е повлияло на политическата му кариера и е било пречка да бъде избран за
кмет на града. В надпреварата е останал на трето място след К. Й. и В. М..
Доказателство свързано с
възражението на ответната страна за недопустимост /а според съда и за
неоснователност / на предявения иск е Решение от 15 октомври 2013 г. по делото Г. срещу България на Европейският
съд по правата на човека (Четвърто отделение).
Представено на български
език, неоспорено относно съдържанието и автентичността на документа, решението
съдържа становището на съда, че е допустима жалбата на четирима жалбоподатели в
това число и ищеца в настоящото производство Б.Г.Г. по отношение на твърденията
за нарушения, опиращи се на член 3, член 5 § 3, във връзка с продължителността
на задържане и бързото явяване пред съдия, на член 5 § 5, на член 6 § 2, на
член 8, във връзка с неприкосновеността на дома на четиримата жалбоподатели и
на личния живот на г-н Г., и на член 13 от Конвенцията, и за недопустима в
останалата й част. По същество, съда се произнесъл със следното решение - налице нарушение на член 3 по отношение на четиримата жалбоподатели , нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията, що се
отнася до правото на г-н Г. на „незабавно" явяване пред съдия, налице нарушение на член 5 § 3 от
Конвенцията поради неоправданата продължителност на задържане на г-н Г., нарушение на член 5 § 5 от Конвенцията , нарушение на член 8 от
Конвенцията, що се отнася до правото на неприкосновеност на дома на четиримата
жалбоподатели, нарушение на член 13 във
връзка с членове 3 и 8 от Конвенцията .
Отхвърля жалбата /изразът на
ЕС е „не е налице нарушение“ на член 6 § 2 от
Конвенцията, що се отнася до думите на министър-председателя и на окръжния
прокурор, и че е налице нарушение на член 6 § 2, що се отнася до думите на
министъра на вътрешните работи и мотивите в определението от 18 май 2010 г. на
Варненския окръжен съд
Не допуска произнасяне /изразът на ЕС е „не следва да разглежда“ / по твърдение за нарушение, опиращо се на член 8 от Конвенцията, във връзка
със зачитането на доброто име на първия жалбоподател.
При тази фактическа установеност съдът извежда следните правни изводи:
По
възражението за недопустимостта производството, съдът намира следното. ЕС в горецитираното
решение се е произнесъл по определени въпроси, което не съответстват в пълнота
на приложимия във вътрешното право материален закон. ЗОДОВ предвижда
отговорност на Държавата в случаите на „незаконно обвинение“ като дефинира това
понятие чрез наличието на постановление за прекратяване на наказателното
производство на определени основания. Право пораждащият факт е прекратяване на
наказателното производство. Отговорността
на държавата за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда по чл. 2, ал.1 т.3 пр. 1 от ЗОДОВ в редакцията към датата
на влизане в сила на постановлението
дава възможност на ищците, да доказват вредите от този факт. Макар и
обезщетени, част от тези вреди не се покриват изцяло с приетите за нарушения на
конвенцията, но следва да бъдат преценявани в светлината на онази част от тях,
които вече са били обезщетени.
Затова настоящият съд приема, че наличието на решение на ЕС, не може да
бъде преценявано по допустимост на производството, а по основателност и то само
от гледна точка на онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и са обезщетени, за да може настоящия съд да формира
становище относно размера на обезщетението от гледна точка на справедливостта.
По същество съдът преценява, дали правопораждащият
факт съответства на хипотезата на правната норма. В настоящия случай право
пораждащият факт за претендираната отговорност е обективиран в Постановление за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 5/11г. потвърдено с определение на ВОС.
Не всяко прекратяване на наказателното производство обаче води до „незаконно
обвинение“ по смисъла на правната норма. В конкретният случай, видно от
постановлението за прекратяване, което е потвърдено от съда, ищецът Г. е бил
обвиняем по общо четири обвинения със следните правни квалификации:
По чл. 282
от НК
По чл. 220, ал.2 вр. ал.1 вр.
с чл. 20, ал.4 от НК
По чл. 321, ал.1, т.2 вр. ал.2 от НК
По чл. 239, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК
От всички тези обвинения, незаконно е само обвинението по чл. 282 НК,
защото с постановлението прокуратурата е приела, че деянието извършено от ищеца
е несъставомерно, т.е. не осъществява състава на това
престъпление.
За останалите обвинения, производството е прекратено поради недоказаност,
а това основание за прекратяване не попада в хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
По отношение
на вредите. Ищецът по реда на пълно и главно доказване е
установил в производството твърденията за претърпени вреди /подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба и в частта от настоящото решение, в
която съдът е приел за установени фактите за тези твърдения/ с изключение на
травмите в коленните стави. За тях съдът приема, че заболяването датира от
преди задържането и повдигане на обвинението, но приема също така, че изострянето
на болката се дължи на негативните преживявания описани в съдебно медицинските
експертизи.
Вредите са установени като цяло и не могат да се редуцират поотделно за
всяко от обвиненията, поради което съдът
не сочи коя вреда за кое обвинение се отнася. Тук е мястото да се
уточни, че част от вредите, които са общи за всяко от обвиненията като например
тези следствие на задържането под стража, вече са обезщетени от ЕС. Тези факти,
следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.
Обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането и които не са обезщетени. Претенцията на ищеца е в размер на
100 000 лева. Съдът намира, че тази претенция е несъразмерна с
установените вреди, той като голяма част от тях са следствие и на другите три обвинения, за което не се дължи обезщетение. От общо
четирите обвинения, обезщетение се дължи
само за едно от тях. Съдът не може да установи
коя вреда конкретно се отнася до незаконното обвинение и коя от
останалите, затова счита, че следва да редуцира претенцията до ¼
съответна на едно от общо четирите обвинения. Претендираното
обззщетение е в размер на 100 000 лева, от които
съответни на незаконното обвинение са 25 000 лева. За остатъка от
75 000 лева, претенцията е неоснователна поради липсата на провопораждащ факт от хипотезата на правната норма –
„незаконно обвинение“.
Претендираното обезщетение
от 25 000 лева, също следва да бъде редуцирано при съблюдаване на факта,
че част от негативните последици от незаконното обвинение са обезщетени /виж
решение № Решение от 15 октомври 2013 г. по делото Г. срещу България на
Европейският съд по правата на човека/. Това са стресът при задържането,
продължителността на следствения арест ,
нарушенията на неприкосновеността на дома.
Съблюдавайки критерият за справедливост, отчитайки следните факти –
продължителност на наказателното производство, широкото негативно медийно
отразяване по данни съобщавани от Прокуратурата в лицето на Окръжният прокурор,
оказаната медицинска помощ при наличие на заболяване възникнало по време и като
пряка последица от задържането, а именно пневмония, негативните последици в
психиката на ищеца както по отношение на личната му самооценка така и по отношение оценката на семейството му и на
обществото /свързана с факта, че е
известен като Председател на ОС Варна и незаконното обвинение е свързано с тази
длъжност/, съдът приема, че размерът на обезщетението следва да бъде
15 000 лева.
По
претенцията за разноски в настоящото производство. Видно от представения списък
се претендират разноски в общ размер от 4 800
лева , представляваща адвокатско възнаграждение. Претенцията следва да бъде
уважена в размер съответен на уважената част от иска т.е. само за сумата от 720
лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Р България представлявана от Главния
Прокурор, с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.София, бул.
„Витоша“ № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Г.Г. с ЕГН ********** ***, м-ст
„Свети Никола“ кв. 60, № 3065, представляван от адвокат С.Б. от ВАК с адрес за
връчване на съобщения и призоваване – гр.Варна, бул. „Мари Луиза“ № 24, вх. А,
ет.1, ап.1 сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение от
незаконно обвинение по чл. 282 от НК, наказателното производство по което е
прекратено с влязло в законна сила Постановление от 14.06.2013 г. за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 15/2011 г. потвърдено с
Определение от 24.09.2013 г. по ЧНД № 1160 по опис на ВОС за 2013 г. , ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 05.10.2013 г. до окончателното
изплащане на задължението, и ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над присъдената сума до претендираната
в размер на 100 000 лева на
основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Р България, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Г.
с ЕГН ********** ***, м-ст „Свети Никола“ кв. 60, №
3065, представляван от адвокат С.Б. от ВАК с адрес за връчване на съобщения и
призоваване – гр.Варна, бул. „Мари Луиза“ № 24, вх. А, ет.1, ап.1 сумата
от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща направените по делото
разноски съответни на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Съдия в Окръжен съд: