Р Е Ш Е Н И Е
№ 502 / 29.12.2023 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 587/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г.Е.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Заповед № 23-0265-000084 от 05.10.2023 г. на началника на РУ - Генерал Тошево
към ОД на МВР - Добрич, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 185
дни.
Жалбоподателят
счита заповедта за незаконосъобразна и немотивирана, постановена
при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи, че автомобилът му е управляван от неправоспособно лице
без негово знание и съгласие. Твърди, че не е допуснал или предоставил
управлението на МПС на водача Танер Апас. Лицето е негов работник и съсед и незаконно
е взело ключовете на автомобила от дома му. Възразява, че никой не го е
разпитвал за това преди налагането на спорната ПАМ. Сочи, че в заповедта няма
графа за вписване на възражения. При издаването на заповедта не са посочени
доказателствата, въз основа на които тя е съставена. Не е посочена и правната
норма, която той е нарушил като собственик на процесното МПС. Твърди, че не му
е съставян АУАН за извършено нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, поради
което не са налице законовите предпоставки за прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. По тези съображения
иска отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът – началникът на РУ - Генерал Тошево към ОД на МВР – Добрич, оспорва
жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по делото. Възразява срещу
твърденията на жалбоподателя, че неправоспособният водач Т.А.е взел
неправомерно и без негово съгласие автомобила му, тъй като няма подадена жалба
за противозаконно отнемане на МПС. Твърди, че наложената съгласно чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна мярка се свързва с неправомерното поведение на
собственика на ППС за това, че е допуснал управлението на притежавания от него
автомобил от неправоспособен водач. Прави възражение за прекомерност на
платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Иска отхвърляне на
жалбата като неоснователна.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, в рамките на правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от разписка за връчване на
заповедта, от надлежна страна, срещу годен за съдебен контрол административен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
С оспорената заповед на Г.Е.Г. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца (185 дни) чрез
отнемане на СРМПС № ХХХХХХХ и броя табели табели с рег. № ТХ3810ХМ.
Като фактическо основание за
издаването на акта е посочено обстоятелството, че на 05.10.2023 г., в 21:31 ч.,
в с. Росица по ул. „Първа“, в посока от центъра на селото към с. Лозница, Т.И.А.,
с ЕГН *********, управлява собствения на жалбоподателя автомобил „Нисан Навара“
с рег. № ТХ3810ХМ, като при извършена проверка на около 200 м преди табелата
за край на с. Росица е установено, че водачът е неправоспособен, не притежава
свидетелство за управление на МПС. Обжалваната заповед е издадена от началника
на РУ - Ген. Тошево, упълномощен със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора
на ОДМВР – Добрич, приложена на л. 15 от делото.
От данните по административната
преписка се установява, че срещу лицето Т.И.А. е съставен АУАН серия GА № 1039460
от 05.10.2023 г. (л.14) за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управление
на МПС, без да е правоспособен водач. При проверката като доказателства са
иззети СРМПС № ХХХХХХХ и 2 бр. рег. табели с № ТХ 3810 ХМ.
Видно от Свидетелство за регистрация, част II, № ХХХХХХХ
(л.16) управляваното от Т.А.МПС Нисан Навара (товарен автомобил) е собственост
на Г.Е.Г..
Съгласно Докладна записка рег. № 265р-10958/30.10.2023 г. на
актосъставителя Виктор Димитров, след съставяне и връчване на АУАН, водачът се
обадил на жалбоподателя Г.Г., който след около 10 минути дошъл на мястото на
проверката.
От приложената и неоспорена в хода на процеса справка за нарушител/водач
(л.17) е видно, че на Т.И.А. не е издавано СУМПС и лицето няма придобита категория за
управление на МПС. Водачът е дал показания като свидетел по делото, в които заявява,
че самоволно е решил да направи „едно кръгче с джипа“, като взел ключовете от
барбекюто в двора на работодателя си – жалбоподателя Г.Г.. След като му
съставили акт, позвънил на шефа си и той дошъл, при което разговарял с
полицаите.
Идентични
обяснения в съдебно заседание е дал и жалбоподателят Г.Г., който разказва, че
ключовете са взети от барбекюто, което е външна сграда в двора му на село. Обяснява,
че не е подал жалба в полицията, защото, когато дошъл на мястото на проверката,
полицаите вече били написали акта на Танер Апас. Управляваният от Танер
автомобил е личен и се ползвал за земеделие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в кръга на делегираните му правомощия, в необходимата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Принудителната административна мярка е наложена, след като срещу водача на МПС е съставен АУАН, който има обвързваща доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Заповедта е фактически мотивирана и съдържа пълно и точно описание на извършеното нарушение, което следва да се преустанови – управление на МПС от неправоспособно лице. Посочена е и приложимата правна разпоредба, обуславяща налагането на процесната ПАМ. Действително в обстоятелствената част на заповедта не е цитиран изрично АУАН, който е съставен срещу водача, но това не значи, че той не е част от административната преписка по случая, след като отразените в него факти и обстоятелства са детайлно възпроизведени от административния орган. Фактическите и правните съображения за издаването на оспорения акт са изложени в обем, позволяващ да се разбере ясно и недвусмислено кои са конкретните причини за налагането на ПАМ, което е видно и от съдържанието на самата жалба.
Неоснователно е оплакването
на жалбоподателя, че в заповедта няма графа за вписване на възражения, защото в
случая не става дума за АУАН по чл. 42 от ЗАНН, а за индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, за който важат правилата за форма и
съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Ако адресатът на ПАМ не е съгласен с
изводите на административния орган, той може да изложи своите доводи и
възражения в производството по съдебно обжалване на акта, с което се гарантира
ефективната му правна защита.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като никой не го е разпитвал преди издаването на заповедта. Поради специфичната функция на мярката уведомяването на лицето за започналото производство и даването на обяснения по случая не е задължително и необходимо условие за нейното прилагане.
Заповедта съответства на
материалноправните разпоредби и на целта на закона.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП регламентира,
че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни
административни мерки, една от които е прекратяване
на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач
– чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Следователно необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на процесната мярка е установяването по надлежен ред
на управление на МПС от неправоспособен водач. В случая е безспорно, че към датата
на съставяне на АУАН за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП водачът на
процесния автомобил не е имал свидетелство за управление на МПС, т.е. е бил
неправоспособен водач, с оглед на което правилно е приложена нормата на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП спрямо собственика на ППС.
Ирелевантни са възраженията на жалбоподателя, че неговият съсед и работник Т.И.А. е взел ключовете на МПС и го е
управлявал без знанието и съгласието му. Принудителната административна
мярка няма санкционен характер и не изисква наличието на вина у лицето, спрямо
когото се прилага. Хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда,
че принудителната административна мярка се налага на собственика, чието МПС е
управлявано от неправоспособен водач, като законодателят не се интересува дали това
е станало със или без знанието и/или съгласието на лицето. Формата на
изпълнителното деяние (допускане или предоставяне) и вината на собственика на
МПС нямат правно значение за приложението на процесната мярка, защото нейното
основно предназначение е да преустанови извършването на нарушението и да
предотврати настъпването на вредни последици от него, без оглед на това кой е фактическият
нарушител.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя за неправилност на заповедта поради липса на съставен срещу него АУАН за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, защото такова изискване не е предвидено в закона. Производството по чл. 22 от ЗАНН е различно по своя характер и правни последици от административнонаказателното производство по чл. 33 и следващи от ЗАНН. Безспорно ПАМ се налага във връзка с извършено нарушение, но не е задължително субектът на мярката да е нарушителят по АУАН. Заповедта по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП се издава на основанията, посочени в чл. 171 от същия закон, поради което единственият факт от значение за настоящия спор е, че притежаваният от жалбоподателя автомобил е управляван от неправоспособен водач, независимо дали е ангажирана или не административнонаказателната му отговорност за това по чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. След като този юридически факт е налице, административният орган е длъжен при условията на обвързана компетентност да упражни правомощието си по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, без да има право на избор или свободна преценка дали да издаде съответната заповед или не.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че оспореният административен акт е законосъобразен по същество, като прилагането на ПАМ е фактически и правно обосновано. Съставеният срещу водача АУАН по чл. 150 от ЗДвП е достатъчен за постановяването на процесната заповед срещу собственика на МПС, защото с него са установени всички елементи от фактическия състав на относимата правна норма. С прекратяването на регистрацията на МПС е изпълнена непосредствената цел на закона да се преустанови шофирането от неправоспособно лице и да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят по-нататъшни нарушения от същия вид. Конкретният срок на действие на мярката е определен към законоустановения минимум, поради което не противоречи на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. ПАМ с предписаното от закона съдържание е допустимо ограничение в правната сфера на нейния адресат както с оглед на вида, така и с оглед на продължителността на предизвиканата с нея промяна.
По тези съображения съдът намира,
че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед съгласно чл. 146, т.
1 – 5 от АПК, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Страните не са претендирали
разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Е.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед №
23-0265-000084 от 05.10.2023 г. на началника на РУ - Генерал Тошево към ОД на
МВР – Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: