Р Е Ш Е Н И Е
№1870
гр. Русе, 11.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на тридесети октомври, две
хиляди и деветнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1267 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът - „Топлофикация Русе” АД твърди, че М.Х.М. е
потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен №***,
находящ се в гр.Русе, ул.”***“, вх.А, ет.7.
Заявява, че ответникът не е заплатил стойността на
ползваната в периода 24.11.2017г. – 24.07.2018г. топлинна енергия,
визирана в 15 фактури, на обща стойност 295.51 лева. Счита, че потребителят
дължи 11.27 лева - лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който
е 45 дни след периода на доставка до 30.09.2018г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение срещу М.Х.М. за
претендираните главница, лихви и разноски. Предвид факта, че заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедният съд, указал на
молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и
последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че М.Х.М., ЕГН ********** *** ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”,
представлявано от изпълнителния директор инж.Севдалин Желев Желев сумите: 295.51
лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 15 фактури за
периода 24.11.2017г. – 24.07.2018г. за абонатен №***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018г. до окончателното
й изплащане; 11.27 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко
задължение до 30.09.2018г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо
производство.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Д.Д. – особен
представител на ответника М.Х.М. е депозирала отговор на исковата молба, в
който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Поддържа, че не са налице доказателства, установяващи
наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото, основана на
договор за продажба на топлинна енергия. Приема, че претенцията не е установена
по размер.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Присъединяването на бл.“***“, находящ се в гр.Русе към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД се основава на договор,
сключен на 28.09.1995г.
На 24.10.2017г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и
„Дикей-Л“ ООД е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество
възложило, а „Дикей-Л“ ООД приело да извършва дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради – етажна собственост по списък (Приложение 1 и Приложение 2)
към контракта, в който фигурира и сграда в гр.Русе, бл.“***“.
От приложената справка на СВ – Русе е видно, че през
2002г. М.Х.М. е закупила апартамент „в“, ет.7, вх.1, ЖБ „***“ по ул.“***“№3.
Върху имота е учредено право на ползване на П.М.С..
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД
„Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от
системата на „Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може
да бъде физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо
топлоснабдяване за домакинството си.
За периода 24.11.2017г. – 24.07.2018г., "Топлофикация
Русе" ЕАД начислило на ответника сумата 295.51 лева, визирана в 15 фактури
за доставена топлоенергия в имот, собственост на М.Х.М..
Въз
основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №***/2018г. и на 01.10.2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу М.Х.М. за сумите: 295.51 лева – главница за доставена и разпределена
топлинна енергия по 15 фактури за периода 24.11.2017г. – 24.07.2018г.. за абонатен №***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018г. до окончателното
й изплащане; 11.27 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко
задължение до 30.09.2018г.; 27 лева –
разноски по делото и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният
съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
За
установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от страните
съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно. Въз основа приетите по делото писмени доказателства и
справки, предоставени от ищцовото дружество и търговеца, извършващ услугата
„дялово разпределение“, вещото лице установило, че процесния имот е присъединен
чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД
под абонатен №***. Въведеното дялово разпределение на топлинната енергия се
осъществявало от „Дикей -Л“ ООД, а за битова гореща вода – от „Топлофикация Русе“
ЕАД. В жилището било монтирано едно отоплително тяло, като битова гореща вода
се доставяла чрез топлопреносната система на дружеството – ищец. Имотът бил
снабден с три уреда за дялово разпределение – един индивидуален разпределител
на топлинна енергия за отопление и два водомера за битова гореща вода. При спазване правилата за дялово
разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването
и Методиката за дялово разпределение, експертът е изчислил потребената от
абоната топлоенергия, която за спорния период възлиза на 295.52 лева.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответникът дължи сумите: 295.51 лева – главница за доставена и
разпределена топлинна енергия по 15 фактури за периода 24.11.2017г. – 24.07.2018г. за абонатен №***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018г. до окончателното
й изплащане; 11.27 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко
задължение до 30.09.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №3486/01.10.2018г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №***/2018г.
по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано
гражданско дело е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
(ответник в настоящото производство) по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд указал на ищцовото
дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя
в законоустановения срок, при наличие на правен интерес.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже
наличието на фактите, породили вземането му, т.е. да установи, че в процесния
период ответникът в качеството на купувач е ползвал топлинна енергия и сумите
за нея са начислени законосъобразно, а ответникът – фактите, които го
погасяват, изключват или унищожават.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, качеството потребител на
топлинна енергия се придобива ex lege, с придобиване право на собственост
или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за
която вече е сключен договор за доставка на топлинна енергия. Разпределението
на топлинна енергия в сграда - етажна собственост (каквато е тази, в която се
намира процесният апартамент), се извършва по система за дялово разпределение
(чл.139, ал.1 ЗЕ). Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда -
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
(чл.142, ал.2 ЗЕ). Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти по проект.
По силата на цитираните разпоредби, предвид факта, че
ответникът е собственик на процесното жилище - обект в жилищна сграда,
присъединена към топлопреносната мрежа, в периода 24.11.2017г. – 24.07.2018г. същият е имал
качеството потребител на топлинна енергия.
Въз основа заключението на приетата по делото съдебно
- техническа експертиза, според което за времето от 24.11.2017г. до 24.07.2018г.
задължението на абоната възлиза на 295.52 лева с ДДС, съдът намира претенцията
за доказана по размер.
По отношение претендираните лихви за забава: Съгласно
уредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В ОУ е установен
падежа на задълженията – 45 дни след месеца на доставката. С неплащане на
главницата в указания срок, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. След изчисления с програмен продукт, съдът установи, че за
процесния период дължимата от ответника лихва за забава е 11.27 лева.
Ответникът не установява изпълнение на договорното си
задължение в срок, поради което искът като доказан следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер
на 475 лева – заплатена държавна такса,
възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. С оглед факта, че претенцията е основателна,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата 77 лева – разноски по ЧГД №***/2018г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 от ГПК, че М.Х.М., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор инж.Севдалин Желев Желев сумите: 295.51 лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия
по 15 фактури за периода 24.11.2017г. – 24.07.2018г. за абонатен №***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018г. до окончателното
й изплащане; 11.27 лева – мораторна
лихва за периода от падежа на всяко задължение до 30.09.2018г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №3486/01.10.2018г., издадена по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД №***/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 475 лева – разноски по ГД №1267/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 77 лева – разноски по ЧГД №***/2018г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: