№ 106
гр. Кюстендил, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Н.
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500279 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от В. Г. Т., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Бистрица, ул. „***“ № 40а, чрез пълномощника й адв. Е.П. от САК, със
служебен адрес: гр. София, ул. „***“ № 19, ет. 5, оф. 2, насочена против решение № 260046
от 01.02.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 427/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е осъдил „БАЛКАНФАРМА
ДУПНИЦА“ АД да заплати на В. Г. Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
трудова злополука станала на 02.05.2019 г. в размер на 2000 лева, ведно с законната лихва
върху тази сума считано от 02.05.2019 г., като е отхвърлил иска до 43 500 лева, като
неоснователен. Отхвърлил е като недоказан иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 791 лева и 300 лева деловодни разноски.
Въззивницата обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е отхвърлен
като неоснователен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над уважения размер от 2 000 лева до предявения размер от 43 500 лева,
сочейки аргументи за неговата неправилност и подчертава, че с обжалваното решение
районният съд се е произнесъл по непредявен от ищцата в рамките на настоящото
производство иск за обезщетение за имуществени вреди, предвид което изразява становище
за частична недопустимост на решението в тази му част. Твърди се, че ДнРС не бил
извършил никакъв правен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като в
решението липсвали каквито и да било мотиви. Акцентира, че в случая са налице всички
основания за ангажиране отговорността на работодателя за процесната трудова злополука,
като в рамките на производството били събрани гласни доказателства, както и била
изготвена СМЕ и допълнителна такава, установяващи претърпените от ищцата значителни
неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с претърпяната трудова
злополука, сочи доводи в тази насока. Възразява спрямо твърдението на ответното
дружество за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, като счита същото за
недоказано. Твърди, че извършените от ищцата фактически действия преди настъпването на
1
трудовата злополука били насочени към спазване и зачитане интереса на работодателя,
което обстоятелство било доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Иска се обезсилване на обжалваното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по
непредявен иск за обезщетение за имуществени вреди, както и отмяна на решението в
частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за горепосочената разлика и иска уважаване на предявените искове. С
въззивната жалба е направено доказателствено искане на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК за
назначаване на съдебно-психологическа експертиза, която да отговори на въпросите,
поставени във въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и насрещна
въззивна жалба от ответната страна „Балканфарма - Дупница“ АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „***“ № 3, представлявано от изп. директори *** и
***, чрез процесуалния му представител адв. А.М., насочена срещу решение № 260046 от
01.02.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 427/2020 г. по описа на същия съд.
Твърди се, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради противоречия с
материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Акцентира се, че първоинстанционният съд постановил обжалваното решение в
противоречие с разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, като не бил отчел обстоятелството, че
ищцата била проявила груба небрежност спрямо дължимата грижа, както за собственото си
здраве, така и спрямо трудовите й задължения, вменени от работодателя, като е нарушила
производствените правила и не се е съобразила с инструкциите за работа със стълби, сочи
доводи в подкрепа на становището си. Счита, че неправилно съдът бил приел наличие на
търпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди. Възразява срещу присъдения
размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като необосновано завишен,
предвид събрания по делото доказателствен материал и обстоятелството, че ищцата била
възстановила изцяло двигателните си функции. Сочи допуснато от районния съд съществено
нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания акт предвид
липсата на мотиви в решението по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ГПК и неизлагане на
фактически и правни изводи по съществото на спора. Изразява се становище за
неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба. Твърди се, че в случая не
са налице основания за ангажиране отговорността на работодателя относно процесната
трудова злополука, предвид събраните по делото гласни доказателства и констатациите на
приетата по делото СМЕ, установяващи, че ищцата се е възстановила от злополуката и не се
очакват усложнения. Възразява срещу твърденията на въззивницата Т., че действията й са
били изцяло в интерес на работодателя, определя тези действия като неспазване на
производствените правила и проява на груба небрежност, застрашила целия производствен
процес и изправила работодателя пред риск от сериозни финансови загуби. Противопоставя
се на твърдението за възникнала в резултат на инцидента остеопороза. Акцентира върху
наличието на признание от страна на ищцата, подкрепено от свидетелски показания, че
ищцата не била спазила инструкциите за работа със стълби, твърди, че е налице
съпричиняване на вредите в размер на 95 % и присъденото обезщетение следвало да бъде
намалено. Възразява срещу претендирания от ищцата размер на обезщетение от 43 500 лева,
като прекомерен и противоречащ на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. В
допълнение подчертава, че ответникът бил изплатил сума от 1600 лв. като дарение на
ищцата за покриване на разходи за оперативно лечение. Противопоставя се на искането от
въззивната жалба за допускане на СПЕ, предвид събрани гласни доказателства относно
същите обстоятелства. Иска се отхвърляне на въззивната жалба, отмяна на обжалваното
решение изцяло и постановяване на ново решение, с което бъдат отхвърлени предявените
искове.
ОС-Кюстендил, като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба
и насрещната въззивна жалба са допустими, като подадени в срок, от страна, която има
право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното
2
решение е валидно и частично допустимо. Решението в частта, в която съдът е отхвърлил
като недоказан иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 791
лева е недопустимо, като постановено по непредявен иск и следва да бъде обезсилено.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, респ. насрещната въззивна жалба като служебно правомощие има да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои
фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на
страните.
В производството пред РС Дупница В. Г. Т. е предявила против „Балканфарма –
Дупница“ АД , искове с правно основание чл.200 ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да й заплати обезщетение в размер на 43 500 лева за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на реализирана на 03.05.2019 г. трудова злополука, както и сумата от
2791.47 лева обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 24.02.2020 г.
В исковата молба се поддържа, че страните са били в трудово правоотношение към
процесната дата 03.05.2019 г., по силата на сключен на 21.09.1989 г. безсрочен трудов
договор. Впоследствие с допълнително споразумение от 12.05.2017 г. ищцата била
преназначена на длъжност „Оператор таблетиране и капсулиране“ към звено „Таблетиране
и капсулиране“ открито в ответното дружество.
На 02.05.2019 г. ищцата се явила на работа за нощна смяна, като на 03.05.2019 г.
около 02.00 ч. следвало да зареди с таблетна смес таблетната преса на произвеждащата
машина и да стартира партида за производство на лекарствен продукт. Таблетната смес се
съхранявала в специализиран контейнер, в който се съдържала и десикаторна торба. За
нормалното протичане на процеса по производство е следвало десикаторната торба да бъде
отстранена от контейнера. Ищцата установила, че това не било сторено преди започване на
работния процес, при което предприела действия по отстраняване на торбата. За целта
използвала трайно прикрепена към произвеждащата машина стълба и достигнала до
контейнера. Отстранила десикаторната торба, но слизайки от стълбата, за да стартира
работния процес, се подхлъзнала и паднала от произвеждащата машина. След падането
изпитала изключително силни болки, като била в обективна невъзможност сама да се
придвижи извън помещението и да извика помощ.
Нейни колеги извикали Спешна помощ и била транспортирана до МБАЛ „Св. Иван
Рилски 2003“ ООД град Дупница. След консултация с лекар – ортопед на ищцата било
препоръчано да постъпи в МБАЛ „Люлин“ ЕАД за оказване на специализирана лекарска
помощ, където била хоспитализирана едва на 07.05.2019 г. поради наличието на почивни
дни в периода от настъпване на злополуката до посочената дата. В болничното заведение
била извършена спешна оперативна интервенция на долните й крайници – открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация – патела, тарзални и метатарзални. Била
изписана на 10.05.2019 г. с подобрение и препоръка за рехабилитация.
На 18.06.2019 г. ищцата отново била хоспитализирана в МБАЛ „Люлин“ ЕАД, като
след престоя била насочена за рехабилитация. На 15.02.2020 г. й се наложило за трети път да
посети лечебното заведение, тъй като все още изпитвала силни болки и дискомфорт в двата
крака.
Ищцата Т. сочи, че към момента се придвижва с патерици в дните, в които усеща
силна болка. Акцентира, че вследствие на трудовата злополука е претърпяла множество
неимуществени вреди, подробно изложени в исковата молба.
С разпореждане № 12/09.07.2019 г., издадено от ТД на НОИ Кюстендил,
3
възникналата злополука била квалифицирана като трудова.
В срока за отговор насрещната страна – „Балканфарма – Дупница“ АД е депозирала
такъв, оспорвайки основателността на исковите претенции. Твърди, че трудовата злополука
станала по изключителна вина на ищцата, която допуснала груба небрежност при
изпълнение на трудовите й задължения. Оспорват се и твърденията за търпян от ищцата
психически дискомфорт. Пояснява се, че във връзка с претърпяната трудова злополука Т.
получила от работодателя безвъзмездно финансова помощ за оперативно лечение в размер
на 1600 лева, с която сума следвало да бъде намалено евентуално присъденото й
обезщетение.
С оглед навадените във въззивната жалба и насрещната ваззивна жалба оспорвания,
съдът отчита, че страните не спорят по следните обстоятелства: че ищцата е работила в
ответното дружество към момента на злополуката, че последната е квалифицирана от НОИ
като трудова и че на Т. е дарена сумата от 1600 лева, представляваща финансова помощ за
оперативно лечение.
Спорните в настоящото производство моменти са относно основателността на
исковите претенции, алтернативно се оспорва размера на дължимото на ищцата
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на станалата трудова
злополука, както и налице ли е съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат,
поради проявена груба небрежност при изпълнение на трудовия процес.
Въззивният съд следва да обсъди основните оплаквания относно правилността на
първоинстанционното решение, изложени във въззивните жалби и само по отношение на
които ще се произнесе – по арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар. ограничен въззив.
По въззивната жалба на В.Т.:
С въззивната жалба се оспорва правилността на първоинстанционното решение в
частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликатанад присъденото обезщетение в
размер на 2000 лева и претендирания с исковата молба размер от 43 500 лева.
По иска с правно основание чл.200 КТ.
Разпоредбата на чл.200 от КТ регламентира обективната безвиновна отговорност на
работодателя за претърпени от работник или служител вреди, следствие на настъпила
трудова злополука. По своята същност тази отговорност представлява особен случай на
законодателно възлагане на риска от трудовото увреждане върху една от страните по
трудовото правоотношение – работодателя. Три са елементите на фактическия състав за
възникване на посоченото задължение: 1. наличие на трудова злополука; 2. претърпени
вреди от работника или служителя и 3. причинна връзка между злополуката и претърпените
вреди.
Изложеното налага съдът да обследва кумулативното проявление на посочените по-
горе елементи от фактическия състав на трудовата злополука и да прецени, при доказаност
на претенцията, размера на дължимото обезщетение.
Съгласно чл. 55 ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
4
неработоспособност или смърт.
Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
е нормативно установен в подзаконов нормативен акт и тъй като в случая, не е спорно
между страните, че същият е бил спазен, може само да се отбележи, че при съблюдаване на
нормативно заложената процедура, с Разпореждане №12/09.07.2019 г. НОИ, ТП-Кюстендил,
е приел за трудова, претърпяната от ищцата на 03.05.2019 г. злополука. ВКС в трайната си
практика поддържа виждането, че разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова
злополука и е официален удостоверителен документ за установените в него факти.
В конюнктурата на изложеното настоящият въззивен състав споделя като правилен
извода на КнРС за наличие на първата от гореизложените предпоставки – претърпяна
злополука, имаща характер на трудова и причинила – както се установява от представените
медицински документи и приетите СМЕ и СПЕ - увреждане на здравето на ищцата,
изразяващо се в счупване на двете петни кости с разместване на фрагментите, както вещото
лице д-р. Любомир *** отчита и причинен психически дискомфорт и напрежение в резултат
на претърпяната злополука.
Доказано е още по делото, че В.Т. е претърпяла вреди, които имат неимуществен
характер и които са последица от получените й травматични увреждания. Последните са
установени, както от представените медицински документи, така и от показанията на
разпитаните пред ДнРС свидетели и приетите заключения на вещите лица.
Налице е причинно-следствена връзка между неимуществените вреди и настъпилата
трудова злополука – същите са пряка и непосредствена последица от увреждането, в каквато
насока са събраните в производството доказателства, както експертните заключение по
СМЕ и СПЕ, така и разпитаните свидетели.
При установена доказаност на предпоставките за ангажиране имуществената
отговорност на работодателя за претърпяна от ищцата трудова злополука, съдът следва да се
произнесе по въпроса за размера на причинените неимуществени вреди.
КТ не съдържа специални указания за начина на определяне размера на
неимуществените вреди, поради което субсидиарно приложение следва да намерят общите
разпоредби на облигационното право. Определянето на дължимата обезвреда е предоставено
на съда по справедливост - чл.52 от ЗЗД. Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е
заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната
възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която
работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и страдания,
които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при трудова злополука. Както
е посочено в раздел II на ППВС №4 от 1968г., определянето на размера следва да стане, след
отчитане на характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнително влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания
и т.н. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да прецени
5
естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както и
възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за справедливост
към момента на възникването на правото на обезщетение.
От приетата като компетентна, обективна и неоспорена от страните съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р ***, след анализ на представените по делото
медицински документи и личен преглед на ищцата, се установява, че при инцидента на
03.05.2019 г. В.Т. е претърпяла физически увреждания на здравето, изразяващи се в
счупване на двете петни кости с разместване на фрагментите. Вещото лице отчита, че при
такова счупване пострадалата е изпитвала силни болки в продължение на няколко седмици,
като обичайният период за възстановяване бил около 60 дни.
От представените по делото Епикризи от 10.05.2019 г. и 21.06.2019 г. и лист за
преглед на пациент №02255/15.02.2020 г., издадени от МБАЛ „Люлин“ ЕАД е видно, че на
ищцата е била приложена оперативна интервенция, при която е извършена репозиция на
фрагментите и вътрешна фиксация с канюлирани винтове. Изписана е за домашно лечение с
препоръка за рехабилитация. Малко повече от месец след операцията отново посетила
болничното заведение където й било приложено стационарно лечение и щателна
дезинфекция на оперативното поле, екстрахирани били блокиращите игли, положен бил
послоен шев и превръзка. След престой от три дни ищцата била изписана от лечебното
заведение с мнение за рехабилитация. На 15.02.2020 г. ищцата пак посетила МБАЛ „Люлин“
ЕАД където било отчетено обективното й състояние към момента, а именно: „оперативно
цикатриси в областта на двете петни кости, палпторна болка върху главите на винтовете и в
инсерционните места на ахилесовите сухожилия, леко спадане на надлъжните сводове, оток
в глезенните стави, невъзможност да застане на пръсти и да клекне на пода“. Проведените
изследвания показали наличие на дифузна остеопороза на ходилните кости. Насочена е за
физиотерапия и рехабилитация.
След извършен на 23.11.2020 г. преглед на Т. от вещото лице д-р. *** и направена
рентгенография се установява, че на ищцата е направена метална остеосинтеза на двете
петни кости, като към момента на прегледа винтовете не са извадени. Наблюдавало се пълно
срастване на костната тъкан, но леко спадане на свода на лявото ходило. Вещото лице е
отчело, че при по-продължително натоварване на долните крайници (както уточнява в
съдебно заседание ходене повече от час), ищцата може да се оплаква от оток и болки.
Наблюдавала се и леко изразена остеопороза.
Свидетелката *** Т. – сестра на ищцата, установява, че сестра й била неподвижна
четири месеца след травмата. За придвижване използвала инвалидна количка. Търпяла
изключителен дискомфорт и болки, като ползвала обезболяващи медикаменти. През този
период не била в състояние да се грижи за двете си деца, които отглеждала сама, като
грижите били поети от свидетелката и майка й. Изключително тежки били първите 4 дни
след травмата преди да бъде направена операцията. В периода на възстановяване след
оперативната интервенция ищцата не можела сама да се обслужва, свидетелката я
придружавала до тоалетната и масата, носела я „на конче“. Доста често Т. изпадала в
6
депресивни състояния поради невъзможността да си гледа децата. Към момента
физическото й състояние било сравнително добро, но не можела да си намери работа,
поради невъзможността да се натоварва и дълго време да стои изправена.
От изготвената във въззивното производство съдебно – психиатрична експертиза се
установява, че към момента ищцата Т. е във висока степен на тревожност. Създалата се
ситуация била възприета от нея като застрашаваща. Налице били симптоми, включващи
епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на
минали сцени, сънища или кошмари, емоционална притъпеност, отчужденост от други хора,
липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, отчитало се чувство на страх и избягване
на действия или ситуации, напомнящи й за първоначалните негативни изживявания. Вещото
лице клиничен и съдебен психолог Е.В. отчита, че това страдание е в пряка причинно-
следствена връзка с преживяното негативно събитие от датата на злополуката. Цялостния
комплект от изживените от ищцата негативни преживявания имали отражение върху
нейната психика. В съдебно заседание вещото лице сочи, че такъв вид травма със соматично
и физическо увреждане неминуемо ще съпровожда пострадалата през целия й живот.
В своята практика ВКС приема, че понятието „неимуществени вреди“ включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че
критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото
му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Настоящият въззивен състав приема за безспорно установено, че вследствие на
трудовата злополука ищцата е претърпяла увреждане както на физическото, така и на
психическото й здраве. Претърпените болки и страдания са били с висок интензитет,
преминала е през две операционни интервенции, като интензивните болките и
възстановителния период били в рамките на повече от 4 месеца. В тази насока съдът
съобразява както двете експерти заключения, така и показанията на св. *** Т., на които,
макар ценени в хипотезата на чл.172 ГПК, съдът дава вяра, тъй като се потвърждават от
останалия събран по делото доказателствен материал. Безспорно травматичното увреждане
е причинило на ищцата както физически, така и душевен дискомфорт. Невъзможността да
се придвижва и обслужва самостоятелно и то за значителен период от време /около 4
месеца/, през който период ищцата е била в невъзможност да полага грижи за своите деца,
съчетан с бъдещата несигурност дали ще се възстанови напълно и ще бъде адекватна в
грижите за децата си, неминуемо води до извод за причинени й значителни физически и
емоционални болки и страдания. Съдът отчита също така, че и към момента ищцата все още
има остатъчни болки в крайниците, които не й позволяват за дълго време да бъде физически
активна. Тази невъзможност, съпоставена с нейната сравнително млада възраст, сочи за
7
висока степен на увреждане на здравето.
С оглед изложеното и съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че
справедливо обезщетение за репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди
от физическо и морално естество е обезщетение в размер на 35 000 лева. За да определи това
обезщетение настоящият въззивен състав взима предвид продължителността на лечението,
интензитета на търпените болки и страдания, времето на възстановителния период,
обстоятелството, че е и към момента не е налице пълно възстановяване, което безспорно ще
съпровожда ищцата до края на живота й. Травматичното увреждане ще детерминира
ограниченост на движенията на ищцата, което обстоятелство безспорно ще й причини
физиологичен дискомфорт. Отделно следва да се отчете и отражението на травмата върху
психическото й здраве, което според вещото лице, е значително засегнато и ищцата към
момента се намира във високите степени на тревожност. Както вещото лице отчита, такъв
вид травма със соматично и физическо увреждане неминуемо ще съпровожда пострадалата
през целия й живот. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взима
предвид и съществуващата към момента икономическата конюнкура в страната, която
предопределя да се присъжда по-завишен размер на обезщетение с оглед нарастващите
икономически нужди на обществото. Съдът намира, че следва да бъде отчетен и фактът, че
към момента ищцата не полага трудова дейност поради невъзможността да намери
подходяща и съответстваща на физическото й състояние, което обстоятелство е свързано с
занижени финансови доходи.
По насрещната въззивна жалба на „Балканфарма – Дупница“ АД:
С жалбата се прави оплакване за неоснователност на исковите претенции,
алтернативно за прекомерност на присъденото обезщетение, както и доводи за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради проявена от последната груба
небрежност при изпълнение на възложената й работа.
По въпросите за основателността на исковите претенции и размера на дължимото
обезщетение съдът изложи мотиви по-горе в изложението.
По възражението за наличие на съпричиняване, настоящият въззивен състав приема
следното:
Отговорността на работодателя по член 200 от КТ може да бъде изключена или
намалена само в хипотезата и при доказване на предпоставките по член 201, ал. 1 и ал. 2 от
КТ. В конкретния случай, ответната страна поддържа възражение, че следва да се намали
отговорността й по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като
ищцата с поведението си е допринесла за станалата трудова злополука, допускайки при
изпълнението на трудовите си задължения "груба небрежност".
Представените по делото писмени доказателства - обяснения от пострадалата и
работници в ответното дружество за настъпилата трудова злополука, длъжностна
характеристика на „Оператор таблетиране и капсулиране“, указания за безопасна работа с
преносими стълби, формуляр за проведено обучение, книга за инструктаж по безопасност и
здраве на труда и свидетелските показания сочат, че при настъпване на инцидента В.Т. е
допуснала няколко нарушения на трудовото дисциплина и правилата за безопасност на
труда. Видно от обясненията на ищцата и на св. *** е, че преди да се стартира партидата за
8
производство на лекарствен продукт е следвало десикаторната торба да бъде отстранена от
контейнера. Т. в дадените във връзка с злополуката обяснения е посочила: „Започнах да
попълвам досието (партидната производствена документация), попълних до десикаторната
торбичка и се сетих, че съм забравила да я извадя“. Необходимостта да се извади
десикаторната торбичка преди започване на производствения процес се потвърждава и от
показанията на св. ***, която сочи: „Тя е следвало да зареди с таблетна смес таблетната
преса на произвеждащата машина и да стартира партидата за производство на лекарствен
продукт. Посочената таблетна смес се съхранява в специализиран контейнер, в който се
съдържа десикаторна торба. За нормалното протичане на процеса по производство е
следвало десикаторната торба да бъде отстранена от контейнера. Тъй като е установила, че
десикаторната торба не е отстранена от контейнера преди започване на работния процес, тя
е предприела действия по отстраняването на торбата“. Изложеното безспорно води до
извод за нарушение на производствения процес и установените правила. От друга страна
приложените по делото длъжностна характеристика, указания за безопасна работа с
преносими стълби, формуляр за проведено обучение, книга за инструктаж по безопасност и
здраве на труда обосновават извод, че ищцата е била наясно със задълженията й в
производствения процес и кое след кое действие следва да бъде извършено и как всъщност
да се извърши. Т. е проявила т.нар. „груба небрежност“ и при работата с преносимата
стълба. В приложените указания за работа с преносими стълби т.16 е записано:
„Използвайте стълбата така, че да можете по всяко време да се захващате здраво и да имате
здрава опора в нея – във всеки един момент трябва да имате сигурен контакт със стълбата в
три точки – две ръце и крак или два крака и една ръка“. Ищцата Т. в обясненията пише:
„Реших да се кача на стълбата, оттам на машината и на вилицата на повдигача. Качих се,
отворих контейнера, извадих десикаторната торбичка и в следващия момент се изплъзнах и
паднах на пода“. Ищцата сама е отчела, че поведението й не е съвместимо с установената
трудова дисциплина, с израза на края на обяснението: „Съжалявам за глупавата постъпка“.
Разпоредбата на член 201, алинея 2 от КТ предвижда намаляване отговорността на
работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност и тогава той отговаря като съпричинител на вредоносния резултат при наличие
на груба небрежност. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда обаче
мотивира приложението на член 201, алинея 2 от КТ , а само подчертано субективното
отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност от негова
страна като елемент от неговото виновно действие, тоест пострадалият работник да е знаел,
че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да
го предотврати. В случая съдът счита, че е налице именно такова проявление на виновно
поведение от пострадалата. С оглед на изложеното се установява проявена от Т. груба
небрежност – трудовата злополука е настъпила в резултат на изкачване по стълба, качване
върху производствената машина и подхлъзване. А причината е била, че е забравила да
извади десикаторната торбичка преди стартиране на работния процес.
С оглед на това съдът преценява, че определеното обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде намалено поради съпричиняване от страна на пострадалата, като
определя съпричиняването в размер на 70 %, при което дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди се редуцира до сумата от 10 500 лева и до този размер
искът следва да бъде уважен.
Направеното от работодателя възражение за намаляване на присъденото от съда
обезщетение на ищцата с изплатената й от „Балканфарма – Дупница“ АД финансова помощ
в размер на 1600 лева, е неоснователно, тъй като същото произтича от акт на добра воля от
страна на работодателя и не е последица от приложението на разпоредбата на чл.200 КТ.
Въз основа на направените изводи на въззивната инстанция, решението следва да
бъде отменено в частта, в която е отхвърлена исковата претенция по чл.200 КТ за разликата
над присъдения размер от 2 000 лева до размер от 10 500 лева, като вместо това искът бъде
уважен за сумата от още 8 500 лева, а в останалата част, в която съдът се е отхвърлил иска с
правно основание чл.200 КТ за разликата над 10 500 до предяавения размер от 43 500 лева,
9
решението като правилно следва да бъде потвърдено.
В частта, в която съдът се е произнесъл по непредявен иск за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди, решението ще бъда обезсилено. Делото следва да се
върне на първоинстанционния съд, за произнасяне по иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
за сумата от 2 791 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на изтеклата лихва
за периода от 09.07.2019 г. до 24.02.2020 г.
Доколкото в производството пред първата инстанция е привлечено трето лице
помагач - ЗД „Алианц България“ АД на страната на ответното дружество, то решението ще
бъда постановено с негово участие.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78 от ГПК всяка от
страните има право да й бъдат репарирани направените пред двете инстанции разноски.
Ищцата е сторила разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице по
назначената съдебно – психиатрична експертиза в размер на 300 лева. Доколкото обаче
процесуалният й представител в хода по същество на спора е направил изрично изявление,
че не претендират разноски, такива не следва да се присъждат.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
на ищцата е оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. За всяка от
страните в процеса възниква отговорност за заплащане на направените от противната страна
деловодни разходи, съобразно изхода на делото в съответната инстанция. Същият принцип е
спазен и в хипотезата на чл. 38 ЗА, която правна норма урежда специална адвокатска помощ
- безплатно процесуално представителство и според която, само ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно
правно съдействие, има право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда по
правилото на чл. 36, ал. 2 ЗА. С оглед присъденото обезщетение и при усл. на чл.7, ал.2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство пред първата инстанция (във втората не се претендират
разноски) ответното дружество дължи възнаграждение в размер на 845 лева в полза на адв.
Е.П. за осъществено процесуално представителство на ищцата в първоинстанционното
производство.
Ответното дружество е представило доказателства за сторени разноски в размер на 50
лева за заплатена държавна такса във въззивното производство. На същото следва да бъде
присъден този разход, изчислен съобразно уважения размер на исковата претенция и
възлизащ на сумата от 37.93 лева.
Ответното дружество ще бъде осъдено да заплати по сметка на съда дължимата в
производството държавна такса, с оглед уважения размер на исковата претенция, възлизаща
на сумата от 420 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.270, ал.3 и чл.271 от ГПК, Окръжен съд
Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260046 от 01.02.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. №
427/2020 г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание
чл.200 КТ, предявен от В. Г. Т., ЕГН **********, от гр. Дупница, ул. *** №40 против
„Балканфарма – Дупница“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница,
ул. „***“ №3 за разликата над 2 000 лева до 10 500 лева, представляващ дължимо
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
10
причинени на ищцата в следствие увреждане на здравето й при настъпила на 03.05.2019 г.
трудова злополука., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Балканфарма – Дупница“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Дупница, ул. „***“ №3 да заплати на В. Г. Т., ЕГН **********, от гр.
Дупница, ул. *** №40 на основание чл.200 КТ сумата от още 8 500 лева, представляваща
дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания на ищцата, причинени й в следствие увреждане на здравето й при настъпила на
03.05.2019 трудова злополука.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, в която искът е
отхвърлен за разликата над 10 500 лева до предявения размер от 43 500 лева.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260046 от 01.02.2021 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 427/2020 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил като
недоказан иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 791 лева
и ВРЪЩА делото на ДнРС за произнасяне по предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2
791 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на изтеклата лихва за периода от
09.07.2019 г. до 24.02.2020 г.
ОСЪЖДА „Балканфарма – Дупница“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Дупница, ул. „***“ №3 да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 420 лева.
ОСЪЖДА „Балканфарма – Дупница“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Дупница, ул. „***“ №3 да заплати на адв. Е.П. от САК на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв. сумата от 845 лева дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН **********, от гр. Дупница, ул. *** №40 да заплати на
„Балканфарма – Дупница“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница,
ул. „***“ №3 деловодни разноски, изчислени по съразмерност, възлизащи на сумата от 37.93
лева.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на ответника – ЗД
„Алианц България“ АД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните при обосноваване на предпоставките по
чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11