№ 1416
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503299 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 463, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.
Предмет на инстанционен контрол е Решение № 163/31.01.2022 г. по ч.гр.д. №
8231/2021 г. на СГС, с което потвърдено като законосъобразно разпределение на постъпили
парични суми от 28.05.2021 г. по ИД № 206/2020 г. на ЧСИ Г. Н. № *** на КЧСИ, с р-н на
действие СГС.
Решението на градския съд се обжалва от Столична община /СО/ и от „Софпроп“
ЕООД с ЕИК: ********* с доводи за неправилността и искане за отмяната му.
Не са постъпили отговори на двете жалби от останалите страни в производството –
„Топлофикация София“ ЕАД, „Инженерконсулт“ ООД и НАП – ТД София град, а
единствено „Стал 2007“ ЕООД е подал писмен отговор на жалбата на СО, с която същата се
оспорва, а решението на СГС се счита за правилно.
Жалбите са процесуално допустими – подадени са в срок, срещу акт, подлежащ на
обжалване пред апелативния съд /чл. 463, ал. 2 ГПК/, както и от лица, имащи право и
интерес да обжалват.
Разгледана по същество, жалбите са неоснователни поради следните съображения:
Относно жалбата на СО:
Нейната същина се състои в това, че се иска да се отмени атакуваното решение на
СГС и разпределието на ЧСИ Н., като се разпредели сума в полза на Столична община в
1
съответствие с разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за вземанията за такса „смет“, така,
както това е сторено с дължимия данък за недвижимия имот.
По въпроса, в коя поредност от вземанията, посочени в чл. 136 ЗЗД следва да се
удовлетворяват тези на общината за такса „битови отпадъци“ имаше противоречива съдебна
практика, която беше отстранена в ТР № 2/22.11.2022 г. по ТД № 2/2021 г. на ОСГТК на
ВКС, т. 4, с която се прие, че това вземане на общината не се ползва с привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. С такава привилегия се ползва единствено публичното общинско
вземане за данъка върху недвижимите имоти, но не и за такса „битови отпадъци“. Ето защо,
виждането в обратен смисъл на СО в жалбата, не може да се сподели, тъй като ОСГТК на
ВКС е преценил друго и САС следва да приложи тълкувателното решение.
Относно жалбата на „Софпроп“ ЕООД:
Оплакванията в нея са свързани с това, че неправилно СГС бил приел, че не
можело да бъдат разглеждани направените с жалбата на същото дружество възражения
срещу изпълнителните действия. Специфичното в жалбата на „Софпроп“ ЕООД и пред
градски съд, и пред апелативен съд, се състои в това, че не се оспорва самото разпределение
на ЧСИ по същество, а се правят оплаквания относно извършени изпълнителни действия от
съдебния изпълнител, свързани с процедурата по публична продан на недвижим имот,
средствата от която продан са разпределени от ЧСИ с атакуваното разпределение. Отделно
от това, е направено искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК, като се
сочи, че незаконосъобразно, СГС не бил изобщо разгледал това искане и не се бил
произнесъл изрично по него.
Жалбата е неоснователна. В мотивите на вече цитираното ТР № 2/22.11.2022 г.
по ТД № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, върховните съдии разясняват разликите между
производството за обжалване на разпределението – по чл. 463 ГПК, и това за обжалване на
действията на съдебния изпълнител – по чл. 435 ГПК. Те посочват, че когато се обжалват
действия на ЧСИ/ДСИ, съдът действа като контролно-отменителна инстанция, защото не
може сам да ги извърши след това, но при разпределението не е така. Недопустимо е в
производство по оспорване на разпределението по реда на чл. 463 ГПК, съдът да обсъжда
законосъобразността или незаконосъобразността на вече проведени изпълнителни действия
от съдебния изпълнител, защитата от които, е по съвсем друг ред и с очевидно отдавна
изтекли срокове по процесуалния закон. Що се отнася до искането за спиране на
изпълнението по реда на чл. 438 ГПК, функционалното място на тази разпоредба е в
производството по обжалване действията на ЧСИ/ДСИ, уредена в чл. 435 и сл. от ГПК и
това искане също не може да се разглежда от съда в съвсем друга процедура – тази, по
обжалване на разпределението по чл. 463 ГПК.
Поради изложеното по-горе, частните жалби са неоснователни, а решението на
СГС като правилно ще следва да се потвърди. Претенциите за присъждане на разноски,
отправена от „Стал 2007“ ЕООД с писмения отговор на жалбата на СО касаят единствено
разноски и доказателства за това пред първата инстанция, но не и пред САС, където липсват
доказателства за такива разноски. Ако СГС е пропуснал да се произнесе по исканията за
2
разноските, направени от „Стал 2007“ ЕООД в предходната инстанция, то редът за защита е
друг, а не с подаването на отговор на една от жалбите, по които е образувано
производството пред САС.
Ето защо, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163/31.01.2022 г. по ч.гр.д. № 8231/2021 г. на СГС.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно /чл. 463, ал. 2 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3