Решение по дело №1027/2018 на Районен съд - Велико Търново

 

Р Е Ш Е Н И Е  №

      гр. Велико Търново, 29.06.2018 г.

 

Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,  в публично заседание на  22.06.2018 година в състав: 

   

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Диана Радева

 

при секретаря В. Иванова , като разгледа докладваното от съдията гр.д.  № 1027 по описа на съда за 2018  година, за да се произнесе, взема предвид:

 

     Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 86 от ЗЗД, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.

     Ищецът Н.Г.Г. ***, представляван от адв. П.П. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор е работил в ответното дружество „М. З. Белица“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Килифарево, ул. „Крайбрежна“ № 12, на длъжност „пазач“. Със Заповед № РД-13-04 от 02.04.2018 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради неизплатени трудови възнаграждения. Твърди, че е издадена подробна справка от ответното дружество на 02.04.2018 г., от която е видно, че му се дължи сумата от 20 342. 94 лв. / двадесет хиляди триста четиридесет и два лева и 94 ст. /, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. януари 2015г. до м. март 2018 г.  Заявява, че му се дължи и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 795. 60 лв. / седемстотин деветдесет и пет лева и 60 ст. /, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 180. 82 лв. / сто и осемдесет лева и 82 ст. /. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимите суми в общ размер от 21 319. 36 лв. / двадесет и една хиляди триста и деветнадесет лева и 36 ст./. Претендира законна лихва от деня на образуване на делото до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените разноски в исковото производство. В съдебно заседание се представлява от адв. П.П. от ВТАК, която прави искане за изменение на иска чрез намаляване на претенцията, като същият да се счита предявен за сумата от 20 342. 94 лв. . / двадесет хиляди триста четиридесет и два лева и 94 ст. /. Моли съда да постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК след направено признание на иска от страна на ответника в съдебно заседание.

         Ответното дружество „М. З. Белица“ ООД,  е депозирало в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който не оспорва документите, с които е удостоверена дължимостта на трудовите възнаграждения към ищеца. Признава, че дължи сумата от 20 342. 94 лв. / двадесет хиляди триста четиридесет и два лева и 94 ст. /. Оспорва иска за разликата до пълния претендиран размер относно обезщетенията, като твърди, че те са включени в общата сума от 1 496. 15 лв. / хиляда четиристотин деветдесет и шест лева и 15 ст. /, съгласно ред 39 от представената от ищеца справка за неизплатените трудови възнаграждения. В съдебно заседание се представлява от адв. Габриела Николова от ВТАК. Заявява, че с оглед направеното  изменение на иска чрез намаляване на претенцията,  признава предявения иск и моли съда за решение съобразно признанието.  Моли също така при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение да  се съобрази  намалението на иска, и от своя страна на това основание претендира разноски.  

         Съдът, след като изслуша становището на страните намира за  установено следното :

          В чл. 237 от ГПК е предвидена възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. В  конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В  съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител  направи изрично изявление за признание на иска. С оглед представените по делото писмени доказателства – справка – извлечение от разплащателните ведомости на ответното дружество изх.№ ФС37-11/2.04.2018 г. и заповед № РД-13-04/2.04.2018 г. ,  искът се явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е право, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, следва да се постанови  решение, с което искът да се уважи, без да е  необходимо да се излагат мотиви  на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден  да заплати в полза на ищеца претендираните в исковата молба суми в размер на 20342,94 лева , в която се включват сумите за неизплатени работни заплати, обезщетение по чл. 221,ал.1 от КТ в размер на 795,60 лева и обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ в размер на 180,82 лева, съгласно издадената справка, ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2018 г. - депозиране на иска в съда, до окончателното изплащане.  При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и  направените по делото разноски съобразно уважената част от претенцията, които възлизат на  524,80 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът също е поискал да му се присъдят разноски съобразно уважената част от иска след неговото изменение , които възлизат на 13,75 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и ДТ в размер на 813,70 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с 5 лева такса в случай на служебно издаване на изп.лист.    

Воден от горното и на основание  чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

                                           Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „М. З. БЕЛИЦА“ ООД, с ЕИК *********,  седалище и адрес на управление гр. Килифарево, ул. „Крайбрежна“ № 12 да заплати на Н.Г.Г.  с ЕГН ********** *** сумата от    20 342. 94 лева/ двадесет хиляди триста четиридесет и два лева и 94 ст./ главница, представляваща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл.221,ал.1 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ  за периода от месец януари 2015 г. до месец март 2018 г. вкл. , ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2018 г. -подаване на иска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „М. З. БЕЛИЦА“ ООД, с ЕИК *********,  седалище и адрес на управление гр. Килифарево, ул. „Крайбрежна“ № 12 да заплати на Н.Г.Г.  с ЕГН ********** *** сумата от 524.80 /петстотин двадесет и четири лева и 80 ст./ , представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.Г.Г.  с ЕГН **********,*** да заплати на „М. З. БЕЛИЦА“ ООД, с ЕИК *********,  седалище и адрес на управление гр. Килифарево, ул. „Крайбрежна“ № 12 сумата от 13.75 /тринадесет лева и 75 ст./ направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „М. З. БЕЛИЦА“ ООД, с ЕИК *********,  седалище и адрес на управление гр. Килифарево, ул. „Крайбрежна“ № 12 да заплати сумата от 813.70 /осемстотин и тринадесет лева и 70 ст./ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: