Решение по дело №493/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260005
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20204230200493
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         № 260005     

                                        гр. Севлиево, 15.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на  четиринадесети януари

през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

              

при секретаря  Силвия Георгиева 

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова                А.Н.   дело № 493                              по описа

за 2020  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят Т.В.Я. *** е обжалвал Наказателно постановление № 20-0341-000295 от 14.07.2020 година на Началника на РУ на МВР - Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево.  В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 15.12.2020 година. Жалбата е подадена в същия ден, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 23.06.2020 година в 08:10 часа жалбоподателят Я. *** автомобил „Опел Фронтера“ с рег. ****, когато бил спрян за проверка на улица „Стефан Пешев“ № 13 от служители на РУ на МВР – Севлиево. По време на проверката свидетелите констатирали, че автомобилът е собственост на Г.Н.Н. от гр. Севлиево и е със служебно прекратена регистрация, поради това, че не е прехвърлен в законоустановения срок. За констатираното от служителите на реда деяние свидетелят Ц.Г. съставил в присъствието на свид. И.М. акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя за това, че на 23.06.2020 година в 08:10 часа в гр. Севлиево, на ул. „Стефан Пешев“ № 113 в посока ж.к. „Д-р Атанас Москов“ управлявал товарен автомобил „Опел Фронтера“ с рег. ****, собственост на Г.Н.Н., като при извършената проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради това, че не е прехвърлен в законоустановения срок. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят Я. е подписал акта, без да впише възражения срещу отразените в него констатации. Писмени възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. 

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в  обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление е отразено, че НП се издава на основание Постановление на РП – Севлиево за отказ да се образува досъдебно производство от 09.07.2020 година. По делото е приложен заверен препис от това постановление. От него е видно, че съгласно Договор за покупко – продажба собственикът на автомобила Г.Н.Н. е продал същия на П.Б.Х., която след придобиване на собствеността върху автомобила не извършила нужното действие по отразяване на акта за придобиване на собственост върху МПС – то в законоустановения двумесечен срок от придобиването, и поради това регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 20.02.2020 година. Това служебно прекратяване на регистрацията не било доведено до знанието на новия собственик, тъй като МВР няма задължение да уведомява собствениците на МПС с прекратена регистрация.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. и М. потвърдиха пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.

В съдебно заседание по искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит собственика на автомобила – свид. П.Б.Х., която обясни, че е предоставила автомобила на Я. сутринта, за да може да отиде до болницата с него, тъй като неговият автомобил бил на ремонт. Освен това Х. обясни, че след придобиване на собствеността върху процесния автомобил, не е отразила това обстоятелство в КАТ, тъй като не знаела, че имала такова задължение в двумесечен срок от придобиване на собствеността. Освен това тя заяви, че не е знаела, че автомобилът е бил с прекратена регистрация.

Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от приложената по делото Заповед  Рег. № 81218-515 от 14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Т.В.Я. е ангажирана на основание  чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на  чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 23.06.2020 година жалбоподателят е управлявал  автомобил "Опел Фронтера“ с рег. ****, собственост на друго лице, и че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно поради непререгистриране на автомобила при смяна на собствеността му. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост, и че той не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата несъставомерност поради тази причина, съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 300,00 лева.

 

 

 

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0341-000295 от 14.07.2020 година на Началника на РУ на МВР - Севлиево, с което на Т.В.Я., ЕГН: **********,***, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД НА МВР – Габрово да заплати на Т.В.Я., ЕГН: **********,***, направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 300,00лв. /триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                                  

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: