Решение по дело №668/2019 на Районен съд - Асеновград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Асеновград, 17.12.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесети септември    през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

        с участието на секретаря Ася  Иванова, като разгледа АНД № 668 по описа на Асеновградския районен съд, ІІ н.с. за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

       Обжалвано е наказателно постановление № 16-002239 от 30.10.2018г., издадено от Директора на Д-я “ИТ”- гр. Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което на „***“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Академик Николай Хайтов“ № 3, представлявано от Н.Н.Х.  – управител, в качеството му на работодател, на основание чл. 416 ал.5, във вр. с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 500 лева, за  нарушение по чл.62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от  Кодекса на труда.

       Жалбоподателят „***“ ЕООД, чрез пълномощника си   адв. Г. в жалбата и в съдебно заседание оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и обоснованост, като без да оспорва факта на нарушението, навежда твърдения за прекомерност на наложената имуществена санкция. Искането към съда е за нейната редукция в рамките на законовия минимум от 1500 лв.

       Въззиваемата страна Дирекция “ИТ”-гр. Пловдив се представлява от юрист Каймакамова, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.

       Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО НЕОСНОВАТЕЛНА. 

С акт за установяване на административно нарушение от 26.09.2018 г. е констатирано, че при извършена проверка на 19.09.2018 г. по документи, стартирана по повод получен сигнал от НАП, от жалбоподателя в качеството му на работодател е приет на работа към 09.06.2018 г. като спасител на плувен комплекс „Сънсет бийч“, находящ се в гр. Асеновград ул.  „Горноводенско шосе“ № 18А Н.Х.К. ЕГН: **********, с установено работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него  трудов договор в писмена форма. Горното нарушение било установено на базата на представените от НАП документи, сред които Декларация на лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение попълнена от Н.К., график за работа за месец юни 2018 г.  Контролните органи на базата на констатациите от проверката приели, че е било налице трудово правоотношение, което е съществувало към 09.06.2018 г., тъй като всичките му елементи са били налични още към този момент. За констатираното нарушение, касаещо допускането и приемането на работа на Н.Х.К. без да има сключен за това писмен трудов договор на работодателят „***“ ЕООД бил съставен АУАН. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството. При предявяването на АУАН и в срока по 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.

        Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено. Безспорно се установява от доказателствата, че към  посочената дата Н.К. е престирал работна сила и са налице всички елементи на трудово правоотношение, за което обаче е нямало сключен писмен трудов договор. АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е квалифицирано по чл. 62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от  КТ. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и  на основание чл. 414 ал.3 от КТ  е  наложена имуществена санкция  в размер на 2500лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентен орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. В него правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на  чл. 414 ал.3 от КТ въз основа на която е наложена санкцията.

При служебната проверка за маловажност на нарушението и съответно за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че такава не е налице. Видно от административно–наказателната отговорност,  уредена в КТ законодателят е предвидил изключително високи санкции за нарушаване на правилата по глава V от КТ, свързани с правата и задълженията на работодателите по отношение на възникването на трудовото правоотношение  и по начало този вид неизпълнения се третират като тежки нарушения видно от предвидените в санкционната част високи специални минимуми на глобите и имуществените санкции. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 415в ал.2 от КТ, директно е предвидено,че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, т.е. по силата на закона тези нарушения са изключени от преценката за маловажност.

По отношение на наложената имуществена санкция от 2500 лева, същата като вид е законосъобразно определена, но като  размер е леко завишена съобразено критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН и конкретно с  тежестта на нарушението, поради което и възражението на жалбоподателя в тази насока е частично основателно. Административнонаказващият орган е следвало да прецени факта, че няма данни дружеството друг път да е санкционирано за нарушения на трудовото законодателство, както и че в рамките на административната проверка е оказало съдействие за установяване на нарушението и не е оспорвало факта на извършването му.  В същото време с оглед тежестта на нарушението не е оправдано и налагането на санкцията в рамките на законовия минимум, тъй като престирането на работна сила от работника без наличен изискуем трудов договор в писмена форма е продължило сравнително дълъг период от време от около месец и половина,който период съответно не му се зачита за трудов стаж и не са внасяни осигуровки за трудова злополука, както и същият не се е ползвал от всички права на работника при произтичащи от надлежно сключен трудов договор. Ето защо размера на наложената имуществена санкция следва да бъде редуциран с по-голяма насоченост към минимума, а и именно в размер на 1800 лева. В  останалата част НП като постановено при спазване на административно-производствените правила и като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

     С оглед на изложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,Съдът

 

                                            РЕШИ:

 

         ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 16-002239 от 30.10.2018г., издадено от Директора на Д-я “ИТ”- гр. Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което на „***“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Академик Николай Хайтов“ № 3, представлявано от Н.Н.Х.  – управител, в качеството му на работодател, на основание чл. 416 ал.5, във вр. с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лева, за  нарушение по  чл.62 ал.1 ,във вр. с чл. 1 ал.2  от  Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1800 лева. 

 

         Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

         

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: