Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Асеновград, 17.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 668 по описа на Асеновградския
районен съд, ІІ н.с. за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
16-002239 от 30.10.2018г., издадено от Директора на Д-я “ИТ”- гр. Пловдив - инж.
Атанас Чернаев, с което на „***“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Академик Николай Хайтов“ №
3, представлявано от Н.Н.Х. – управител, в качеството му на работодател,
на основание чл. 416 ал.5, във вр. с чл. 414 ал.3 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2 500 лева, за нарушение по
чл.62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят „***“ ЕООД, чрез пълномощника
си адв. Г. в жалбата и
в съдебно заседание оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност
и обоснованост, като без да оспорва факта на нарушението, навежда твърдения за прекомерност
на наложената имуществена санкция. Искането към съда е за нейната редукция в
рамките на законовия минимум от 1500 лв.
Въззиваемата
страна Дирекция “ИТ”-гр. Пловдив се представлява от юрист Каймакамова,
която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество
същата е ЧАСТИЧНО НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за
установяване на административно нарушение от 26.09.2018 г. е констатирано, че
при извършена проверка на 19.09.2018 г. по документи, стартирана по повод
получен сигнал от НАП, от жалбоподателя в качеството му на работодател е приет
на работа към 09.06.2018 г. като спасител на плувен комплекс „Сънсет бийч“, находящ
се в гр. Асеновград ул. „Горноводенско шосе“ № 18А Н.Х.К. ЕГН: **********, с
установено работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без
да е сключен с него трудов договор в
писмена форма. Горното нарушение било установено на базата на представените от
НАП документи, сред които Декларация на лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение попълнена от Н.К., график за работа за месец юни 2018 г. Контролните органи на базата на констатациите
от проверката приели, че е било налице трудово правоотношение, което е
съществувало към 09.06.2018 г., тъй като всичките му елементи са били налични
още към този момент. За констатираното нарушение, касаещо
допускането и приемането на работа на Н.Х.К. без да има сключен за това писмен
трудов договор на работодателят „***“ ЕООД бил съставен АУАН. Актът бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството. При предявяването на АУАН
и в срока по 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Съдът намира, че
административното нарушение е надлежно установено. Безспорно се установява от
доказателствата, че към посочената дата Н.К.
е престирал работна сила и са налице всички елементи
на трудово правоотношение, за което обаче е нямало сключен писмен трудов
договор. АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа,
посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните доказателства по
делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е
квалифицирано по чл. 62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2
от КТ. Въз основа на АУАН е издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от
АУАН и на основание чл. 414 ал.3 от КТ е
наложена имуществена санкция в
размер на 2500лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е
от компетентен орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. В
него правилно описаното нарушение е съотнесено към
санкционната разпоредба на чл. 414 ал.3
от КТ въз основа на която е наложена санкцията.
При служебната проверка за
маловажност на нарушението и съответно за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, съдът
намира, че такава не е налице. Видно от административно–наказателната
отговорност, уредена в КТ законодателят
е предвидил изключително високи санкции за нарушаване на правилата по глава V
от КТ, свързани с правата и задълженията на работодателите по отношение на
възникването на трудовото правоотношение
и по начало този вид неизпълнения се третират като тежки нарушения видно
от предвидените в санкционната част високи специални минимуми на глобите и
имуществените санкции. Още повече, че съгласно
разпоредбата на чл. 415в ал.2 от КТ, директно е предвидено,че не са маловажни
нарушенията на чл. 61 ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, т.е.
по силата на закона тези нарушения са изключени от преценката за маловажност.
По отношение на
наложената имуществена санкция от 2500 лева, същата като вид е законосъобразно
определена, но като размер е леко
завишена съобразено критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН и конкретно с тежестта на нарушението, поради което и
възражението на жалбоподателя в тази насока е частично основателно. Административнонаказващият орган е следвало да прецени
факта, че няма данни дружеството друг път да е санкционирано за нарушения на
трудовото законодателство, както и че в рамките на административната проверка е
оказало съдействие за установяване на нарушението и не е оспорвало факта на
извършването му. В същото време с оглед
тежестта на нарушението не е оправдано и налагането на санкцията в рамките на
законовия минимум, тъй като престирането на работна
сила от работника без наличен изискуем трудов договор в писмена форма е
продължило сравнително дълъг период от време от около месец и половина,който
период съответно не му се зачита за трудов стаж и не са внасяни осигуровки за
трудова злополука, както и същият не се е ползвал от всички права на работника
при произтичащи от надлежно сключен трудов договор. Ето защо размера на
наложената имуществена санкция следва да бъде редуциран с по-голяма насоченост
към минимума, а и именно в размер на 1800 лева. В останалата част НП като постановено при
спазване на административно-производствените правила и като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 16-002239 от 30.10.2018г.,
издадено от Директора на Д-я “ИТ”- гр. Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което на „***“ ЕООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Академик Николай Хайтов“ № 3,
представлявано от Н.Н.Х. – управител, в качеството му на работодател,
на основание чл. 416 ал.5, във вр. с чл. 414 ал.3 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2500 лева, за нарушение
по чл.62 ал.1 ,във вр.
с чл. 1 ал.2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция на 1800 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: