ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 256
Гр. Пловдив, 06.02.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание на шести
февруари две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ПОЛЯ САКУТОВА
Като разгледа
докладваното от съдията н.ч.д.№ 58 по описа на Районен съд-Пловдив за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от С.А.Б. *** чрез адв. Г.С.против
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.11.2019 г. по досъдебно производство №237/2019 г. по
описа на 03 РУ към ОД на МВР-Пловдив, пр.пр.№11527/2018 г. по описа на
РП-Пловдив. С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното постановление и се моли за неговата отмяна.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване и в срока по чл.243, ал.4 от НПК, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност , прие за установено следното :
Наказателното производство е било образувано на 23.04.2019 г. за
това, че на 07.09.2018 г. в гр.Пловдив поради незнание или немарливо изпълнение
на правнорегламентирана дейност , представляваща източник на повишена опасност
е била причинена на С.А.Б. *** средна телесна повреда, изразяваща в счупване на
пета ходилна кост на левия долен крайник, довело до трайно затрудняване
движението на левия долен крайник – престъпление по чл.134, ал.1 , т.2 от НК.
В хода на разследването няма привлечено към наказателна отговорност
лице.
Установява се от приложената по досъдебното производство справка от
Търговския регистър, че „ФКД“ ЕООД било регистрирано като търговско дружество,
осъществяващо спортна дейност и че негов ...била Д.Е.Ц.. От представеното по
досъдебното производство нотариално заверено
пълномощно се установява, че
управителката на дружеството овластила С.Т.Т.да изпълнява дейността по
ръководство на управляваното от него дружество.
По силата на подписаното пълномощно св. Тодоров сключвал трудови договори от името на дружеството с
трети лица.
Установява се от представените в хода на досъдебното производство
трудови договори, че дружеството имало сключени трудови договори със св. Д.Е.Ц. и
св. Е.М., последните работели в дружеството и изпълнявали функции на фитнес инструктори
Съгласно постъпилото по делото писмо от Министерство на младежта и
спорта към РБългария „ФКД“ ЕООД не било
вписано в Регистъра на треньорските кадри, воден от Министъра на младежта и
спорта на осн. чл.9, ал.1, т.4 от Закона за физическото възпитание и спорта /
ЗФВС/ , както и в публичните регистри по чл. 9 , ал. т.4 от ЗФВС, поради което
и не следвало да спазва изискванията по ЗФВС. Според писмото фитнес-залата,
която представлявала търговски обект, където дружеството упражнявало дейността
си следвало да се регистрира пред
Регионалната здравна инспекция , както и в съответната община, а в случаите в
които разполагала и с протеинов бар и пред Българрска агенция по безопасност на
храните.
Установява се от приложените по досъдебното производство
доказателства- писмо от Община Пловдив, че на 17.10.2012 г. било подадено
уведомление за вписване на обект с обществено предназначение №
**********/17.10.2012 г., представляващ фитнес-зала, находяща се на адрес :
гр.Пловдив, бул. Христо Ботев № 112 .
Установява се от постъпилото по делото писмо от РЗИ-Пловдив, че
нормативните изисквания , на които трябва да отговарят обекти от такъв тип,
каквато е и фитнес-залата е Инструкция № 34 за хигиената на спортните обекти и
екипировка, издадена от МНЗ.
По досъдебното производство е постъпило и писмо от Община Пловдив,
съгласно което обект с наименование „Ladyfit“
e съобразен със санитарно-хигиенните , противопожарните и другите
технически изисквания .
Установява се от представения по делото договор от 21.08.2018 г., че св. Б. сключила договор с „ФКД 1“ ЕООД. Същата започнала да посещава
тренировките във фитнес-куба , находящ се в гр.Пловдив, бул. „Христо Ботев“
№112. Първата тренировка на Б. била проведена с помощта на … В.С.. Третата
тренировка се ръководела от
фитнес-инструктурката Е.М.. Тогава в залата присъствала и св. Д. Ц..
Установява се от показанията на разпитаните свидетели - Е.М., В.С.,
Д. Ц., С.Т.Т., че тренировктие във
фитнес –клуба представлявали три пълни кръга по посока на часовниковата
стрелка, в които се редували упражнения на уреди с кардио –упражнения на т.нар.
„почивна станция“ При осъществяване на упражненията треньорът заставал пред
трениращите, показвал упражненията, а
трениращите жени следвали инструкциите му и го изпълнявали. Фитнес-артикулът
„почивна станция“ представлявал дъска , висока 5 см., с квадратна форма, с
размери 75 см. на всяка страна на квадрата. Вътре в дървената част имало
по-малък квадрат, изработен от подобен на каучук материал. Посоченият артикул се използвал да омекотява вибрациите
при изпълнение на различни упражнения върху него.
Установява се от показанията на разпитаните свидетели Е.М., В.С., Д.
Ц., С.Т.Т., че св. Е.Д.бил обучен по системата Сurves, след което той на свой
ред обучил останалите служители, сред които и св. Ц. и М., С..
По време на третата тренировка Б. получила контузия на левия крак. В тази връзка е приложената медицинска
документация, представена от Б. и изготвената в хода на досъдбеното
производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, според която е
причинено счупване на петата ходилна кост на лявото стъпало в основата й.
Според показанията, дадени от св. Б. контузията настъпила при изпълнение
на упражненията на т.нар. фитнес-артикул „почивна станция“. Според показанията
на св. Ц. и М. това се е случило при слизане от т.нар фитнес-артикул и при
преминаване от този артикул към друг фитнес уред.
За изясняване на момента на настъпване на посоченото травматично
увреждане в хода на досъдебното производство е извършен следствен експеримент,
при който участвал както пострадалата С. Б., така и св. Ц.. Назначена била
комплексна съдебно-медицинска и физична експертиза, с участие на вещите лица, присъствали
на следствения експеримент. Според изготвената по досъдебното производство
комплексна съдебно-медицинска експертиза и двата механизма, описани както от
св. Б., така и от св. М. били правдоподобни. Дали травматичното увреждане било
настъпило при изпълнение на упражнението, както твърди св. Б. или след приключването му, както твърди св.
М., зависело от това кога е стъпила Б. на т.нар. препятствие – при слизане или
по време на упражнението. Отново според вещите лица причината за падането на Б.
и настъпването на увреждането е стъпването на ръба на уреда, при което
пострадалата е загубила равновесие и нямало как едната да се определи като
по-вероятна от другата въз основа на наличните доказателства. Според вещите
лица и двете версии, изложени от св. Б. и св. М. били напълно правдоподобни,
т.е. вещите лица приемат, че причиненото увреждане по време може да е настъпило
както по време на изпълнение на упражненията, така и след приключването им, при
преминаване от един уред към друг.
С оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства
прокурорът е приел, че разследването не следва да продължи за престъпление по
чл.134 от НК, доколкото цитираната разпоредба предвижда наказателна отговорност
при т.нар. професионална непредпазливост. Според прокурора в случая дейността,
осъществявана от фитнес инструкторите не можело да се квалифицира като
правно-регламентирана и представляваща източник на повишена опасност, същата
представлявала дейност по организиране на любителски фитнес-тренировки на жени,
която не попадала под предметния обхват на нормата, същата не подлежала на
разрешителен режим. Тези правни изводи прокурорът е направил въз основа на
събраните документи за фитнес клуба, като и въз основа на постъпилата
информация от Министерство на младежта и спорта , според която фитнес клуба не
попада сред тези категории субекти, които подлежат на задължителна регистрация.
Предвид направените правни констатации за неприложимост на
разпоредбата на чл. 134 от НК, наличието на увреждане , което отговаря на медико-биологичните
белези на чл.129 от НК, заявеното от Барбанова желание наказателното
производство да продължи при
постановяване на обжалваното постановление прокурорът е обсъдил и въпроса за
съставомерността на деянието съгласно чл. 133 от НК, вр. чл. 129 от НК.
Предвидената разпоредба, както правилно е отбелязъл прокурорът, регламентира т.
нар. дела от публично-частен характер.
Съгласно чл.133, ал.2 от НК дела за престъпления по чл.133 от НК се
възбуждат по тъжба на пострадалия и не могат да се прекратят по негово искане.
С оглед събраните по досъдебното производство доказателства прокурорът е приел,
че няма достатъчно доказателства, които да обусловят виновността, в частност небрежността на конкретно
лице - фитнес инструктура Е.М., както и
на останалите инструктори или на ръководителя на клуба, поради което и е
прекратил наказателното производство.
Съдът намира, че досъдебното производство е водено обективно,
всестранно и пълно, събрани са всички възможни доказателства. Правилно при
обсъждане на събраните доказателства са отграничени двете групи свидетелски
показания – както тези на Б., Е.Д., така
и тези на св. Е.М., Д. Ц. и С.Т. и В.С.. Следва да се отбележи, че
показанията на св. Е.Д.възпроизвеждат чутото от св. Б. , самият свидетел не е
присъствал по време на инцидента с Б., поради което същият не може да допринесе
за изясняване на случилото се. От друга страна показанията на другите лица,
които също са присъствали по време на тренировката -М. и Ц., не могат да допринесат за
изясняване на обстоятелството кога се е
случило падането – по време на тренировката или непосредствено след
приключването й, при преминаване от един уред към друг, доколкото св. М.
е била заета с демонстриране на упражнението, а св. Ц. е присъствала във фитнеса, но се е намирала
зад рецепцията, т.е. не е наблюдавала пряко и през цялото време. В хода на
тренировката не е присъствал и св. С.Т.. Правилно е била назначена комплексна
експертиза и следствен експеримент, но
нито с назначаването на тази експертиза, нито със следствения експеримент е
възможно да се установи моментът на
настъпване на контузията. Въз основа на направения доказателствен анализ са
направени правилни правни изводи.
Правилно прокурорът е приел, че дейността по организиране на
любителски фитнес не попада под предметния обхват на нормата на чл.134 от НК.
Според трайно установената съдебна практика, за да бъде осъществен съставът на
чл.134 от НК, следва телесната повреда да е причинено в резултат на дейност,
която е правнорегламентирана. В случая
видно от постъпилото писмо от ММС дейността по организиране на любителски
фитнес не е правнолегламентирана в Закона за физическото възпитание и спорта/
ЗФВС/, а осъществяващите тази дейност лица са търговци съгласно Търговския
закон. Не може да се приеме , че дейността
по поддържане добро физическо здраве представлява източник на повишена
опасност. За да бъде съставомерно деянието по чл.134 от НК, следва
упражняваната дейност да се осъществява
само при наличието на специално разрешение, както и лицата , които упражняват тази дейност да имат необходимата
професионална квалификация. В случая, както се установява от постъпилата
информация, следвало е клубът да
отговаря на хигиенни изисквания, няма други по-специални изисквания за
вписване в специални регистри на лицата, осъществяващи фитнес тренировка и същият не е подлежал на друг
по-специален разрешителен режим.
По отношение на възраженията относно правните изводи на прокурора за
неприложимост на разпоредбата на чл.134 от НК съдът намира за напълно
неоснователни оплакванията в жалбата, че поради факта, че въпросният инцидент с
т.нар. фитнес артикул „почивна станция“ не представлява изолиран случай , а е имало и друг инцидент
във връзка с ползването му, то следва да се приеме, че дейността по
организиране на любителски фитнес е
източник на повишена опасност. В тази насока
са събраните по делото доказателства от Министерство на младежта и
спорта, според които организирането на тази дейност не подлежи на специален
режим.
По отношение на възраженията за непълнота на доказателствения
материал, същите според настоящия съдебен състав също се явяват неоснователни.
Установява се, че св.Е.Д.въобще не е
присъствал на инцидента, но че
същият е обучил св. Е.М.. Установява се
от показанията на св.В. А., че същата е провела първоначален инструктаж за
работа с фитнес уредите на С. Д., включително и с фитнес артикула „почивна
станция“. Установява се от показанията
на св. Д. Ц., че същата е присъствала на инцидента, но реално е възприела случилото
се след контузията. Налице са противоречия в показанията на св. Б. от една
страна и Ц. и М. от друга относно момента на настъпване на контузията. За тази цел е извършен и
следствен експеримент с участие както на св. Б., така и на св. М.. Прокурорът е
приел, че независимо от проведения следствен експеримент и назначената
комплексна експертиза не може да се установи по безспорен начин кога е
настъпило констатираното увреждане –
дали по време или след приключване на упражнението. В тази връзка са и резултатите
от назначената в хода на досъдебното производство експертиза, която
според съда е компетнетно изготвена и е отговорила на поставените въпроси и
според която са възможни и двата варианта като причина за настъпилото увреждане
- или по време на изпълнение на упражнението или след това - при преминаване от един уред към друг.
Не може да се приеме за основателно възражението, че разпитът на
други свидетели, посетили клуба, за да тренират на същата дата, би допринесъл за изясняване на спорните
обстоятелства, тъй като всеки един от трениращите в клуба при осъществяване на
указанията от инструктора, следва да е ангажиран с движенията на собственото си
тяло, а не с това на останалите участници в тренировката, както и не следва да
е зает с това как останалите
осъществяват упражненията и да наблюдава тяхното движение. Също така следва да
се отбележи, че в случая травмата е настъпила
във връзка с артикул, представляващ дъска, поставена на пода на
тренировъчната зала, с височина не по-голяма от 5 см, като подскоците върху тази дъска не представляват
някаква особеност и всеки човек, който може да извършва елементарни
тренировъчни упражнения и телодвижения, както и който е
способен да се грижи за себе си и
собствената си сигурност и здраве, следва да е наясно как да се пази от
евентуален инцидент и придвижва безопасно - както по време на упражненията,
така и при преминаване от един уред към
друг, да предвижда сам последиците от
стъпване накриво независимо кога ще
настъпят те - дали това ще стане по
време или веднага след приключване на упражнението. Става дума за елементарни
движения на едно място, върху един и същи предмет, разположен на сравнително
ниско отстояние от земята – 5 см, което
изисква минимално внимание при слизането от изпълняващия упражнението или
извършващия самото предвижване от един уред към друг, от едно упражнение към
друго.
Предвид изложеното съдът намира, че постановлението за наказателното
производство като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 28.11.2019 г. по
досъдебно производство №237/2019 г. по описа на 03 РУ към ОД на МВР-Пловдив,
пр.пр.№11527/2018 г. по описа на РП-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране в 7-дневен
срок от получаването му от страните пред ОС-Пловдив.
Районен съдия :…………………………………
Вярно с оригинала! МК