Разпореждане по дело №2801/2016 на Софийски градски съд

 

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

                    гр.София, 06.12.2017г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  І г.о., 5 състав, в закрито заседание  през   две хиляди и  седемнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА                                                                                                                

като разгледа гр.дело № 2801 по  описа за  2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 23, ал.1 от СК, с който С.С.Н. иска да бъде прието за установено по отношение на В.В.Н., че е  собственик на недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.София, ж.к. “*******. Ищцата твърди, че процесният имот бил придобит по време на брака между страните, но с дарени от родителите й на нея самата  парични средства, поради което целият имот бил индивидуална нейна собственост.    

Ответникът поддържа становището, че искът е недопустим, като се позовава на влязло в сила решение от 25.10.2010г. по гр.д. № 4847/2010г. на СГС, I брачен състав, с което било утвърдено споразумение между страните по чл.51 от СК, чрез което  уредили отношенията си относно процесния недвижим имот, придобит по време на брака.

Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на иска за основателно, поради следните съображения:

 С решение  от 25.10.2010г. по гр.д. № 4847/2010г. на СГС, I брачен състав, бракът между страните е прекратен и е одобрено постигнато от тях споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, съгласно което семейното жилище, придобито през време на брака, находящо се на адрес: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „*******остава в обикновена съсобственост./л.13-16 от делото/.  

Решението е влязло в сила на 25.10.2010г. и има силата на съдебна спогодба, чрез която страните сами са избрали начина, по който да уредят имуществените си отношения относно процесния имот.

С одобреното от съда споразумение е формирана сила не пресъдено нещо по въпроса за наличието на обикновена съсобственост между страните по отношение на придобития през време на брака недвижим имот, което не позволява в последващо исково производство, вкл. и чрез иск по чл. 23, ал.1 от СК, да бъде пререшаван този въпрос и да се установява, че придобитите по време на брака вещи са индивидуална собственост на единия съпруг. Допустимо е установяване на частична трансформация, тъй като  страните не са посочили дяловете си в споразумението по чл. 51 от СК, но не и да бъде установявано, че придобитото право на собственост е само на единия съпруг. В конкретния случай ищцата твърди, че по време на брака е придобила целия недвижим имот, като иска да бъде прието за установено, че апартаментът е изцяло нейна собственост, какъвто иск е недопустим. В противен случай би се стигнало до дерогиране правните последици на одобреното от съда споразумение по брачното дело.

Поради изложените доводи, съдът намира предявения от ищцата иск по чл. 23, ал. 1 от СК за недопустим, ИМ следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

 Мотивиран така, на основание чл. 130 от ГПК, съдът 

  

                                             Р А З П О Р Е Д И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 30465/07.03.2016г. по описа на СГС, инкорпорирана отговор на ИМ от 16.12.2015г., подаден от С.С.Н.,  по гр.д. № 10638/2014г. на СРС, II ГО, 73 състав и прекратява производството по делото.  

Разпореждането подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                       СЪДИЯ :