№ 366
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503009 по описа за 2020 година
С Решение № 2718 от 30.04.2020г., постановено по гр.д. № 10404/
2018г., 1-11 състав на Софийски градски съд, ГО, ответното дружество ЗД
„Лев Инс“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, на Н. Р. С.
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за при чинени
неимуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 05.02. 2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 18.04.2018г. до окон чателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния
предявен размер от 30 000 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. Р.М. сумата от 572 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
в полза на СГС сумата от 400 лв., представляваща дължи ма държавна такса и
сумата от 116,66 лв. – разноски за вещи лица. С реше нието ищцата е осъдена
да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от
466,66 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна в частта, с която ответ
никът е осъден да заплати на ищцата сумата над 3 000 лв. до присъдените
10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, като счита така постано
веното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, с по
дробно изложени твърдения в обстоятелствената част на жалбата. Претен
дира присъждане на деловодни разноски в двете съдебни инстанции, вклю
чително юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата, в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подала отговор на
1
въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност и нео
боснованост на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.
Претендира присъждане на съдебни разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
Жалбата, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоуста
новения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява
допустима.
Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобраз но
изложените оплаквания, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 05.02.2018г. ПТП, при
което ищцата е получила травматични увреждания от виновния за ка
тастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задъл жителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Лев Инс“
АД, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
За да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000 лв., първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото
доказателства е приел за установени предпоставките за ангажиране отговор
ността на застрахователя – противоправно поведение на деликвента, както и
че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от
ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. При определяне
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът е
съобразил характера на увреждането и продължителността на оздравител ния
процес от 30 дни, възрастта на пострадалата към момента на инциден та,
неудобствата и притесненията, които е изпитвала по време на оздра вителния
процес, причинения й от произшествието стрес, както и нивата на
застрахователните покрития и конкретните икономически условия към мо
мента на настъпване на произшествитео.
Решението, в частта, в която ответното дружество е осъдено да запла ти
на ищеца сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
18.04.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която е от
хвърлен прекият иск за сумата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от
30 000 лв., като необжалвано, е влязло в законна сила. С оглед на гореиз
ложеното основанието на предявения иск е надлежно установено, а именно,
че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това
деяние е причинило вреди на ищцата, както и че е налице причинна връзка
между вредите и противоправното деяние.
В рамките на правомощията си, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
намира следното:
2
По оплакванията на ответника относно размера на присъденото обез
щетение намира следното:
От приетото и неоспорено заключение на СМЕ се установява, че по
представената медицинска документация, вследствие на процесното ПТП,
ищцата е получила травма на нервните коренчета на поясно-кръстния (лум
бо-сакрален) отдел на гръбначния стълб. Проведено е 3-дневно болнично
лечение в „МБАЛ – Хасково“, Неврохирургия по КП № 208. Извършени са
необходимите изследвания и консултации. Проведено е комплексно меди
каментозно и инфузионно лечение при постелен режим и динамично наблю
дение на общото състояние и неврологичния статус. В хода на лечението
състоянието на пострадалата се е подобрило, болките са намалели, парези не
са открити. Изписана е с подобрение, с указания за продължаване на ме
дикаментозно лечение. Болките при ищцата са били интензивни за срок от 15
дни и умерени до 30 дни.
Вещото лице е посочило, че по делото не е представена медицинска
документация за увредено здравословно състояние на ищцата след процес
ното ПТП. Експертът не е потвърдил оплакванията на ищцата при извърше
ния личен преглед, като е посочил, че последните имат чисто субективен ха
рактер.
При постъпването си в болничното заведение след инцидента, ищца та е
била контактна и адекватна, оплаквала се в болки в кръста, засилващи се при
движение. Обективно е установен нормален телесен статус, напрег ната
паравертебрална мускулатура в поясната област, с болка при натиск, както и
нормален неврологичен статус. Представено е заключението на специалиста
по образна диагностика – „рентгенография на лумбо-сакрални прешлени –
фас и профил, дава данни за фарктура Л5 (фрактура на 5-ти поясен
прешлен)“. Компютърната томография на гръдно-поясния отдел на гръбначен
стълб не е показала видими травматични промени.
Експертът е заключил, че не са налице данни за невъзстановени телес
ни увреждания на ищцата. Вещото лице посочва, че травмата на нервните
коренчета на поясно-кръстния отдел на гръбначния стълб не се потвържда ва
от високоинформативни образни изследвания (КТ, МРТ), електрофи
зиологични изследвания и контролни медицински прегледи. Експертът е
заключил, че от представената медицинска документация и данните по
делото може да се приеме, че ищцата е получила контузия в поясния отдел на
гръбначния стълб и дясната гръдна половина. Травматични увреждания с
такъв характер се възстановяват в срок до 30 дни, при липса на настъпили
усложнения. За такива усложнения не са предоставени данни.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице е изложило, че конту зията
при ищцата на поясния отдел на гръбначния стълб няма категорични и
сигурни увреждания на костни структури. Експертът пояснява, че все още
3
има неясноти относно травмата на пострадалата. Посочва, че е разгледал
подробно всички представени материали относно травматичната увреда, като
действително 5-ти поясен прешлен на ищцата е бил деформиран в горната си
част. Освен тази деформция, описана като манифест на сколио за, е налице и
нарушена форма на горната повърхност на 5-ти поясен прешлен. Експертът
пояснява, че от направената рентгенова снимка не мо же да се определи с
категоричност на какво се дължи този образ, като рент генологът го е разчел
като фрактура и поради това е влязло в първона чалната диагноза и съответно
протокола на КАТ. След два дни бил напра вен скенер и там не личали
убедително травматични промени. От описа ното и това, което вижда от
материалите, експертът не вижда категорични данни за фрактура. Вещото
лице е коментирало травмата на нервните корен чета, но категоричната
диагноза е контузия на поясната област, фрактурата не се потвърждава от
приетата документация. Посочва, че такава контузия, на теория винаги може
да предизвиква болки при промяна на време и преу мора, но не в степен,
каквито биха били оплакванията при по-тежки трав ми. Експертът посочва, че
ищцата продължавала да се оплаква от болки, но за тях не била търсила
медицинска помощ, а и такива не се установявали от извършени контролни
прегледи. Посочва също, че от локалния статус се ус тановява, че с едно
навеждане ищцата почти достигала пода.
Вещото лице е пояснило, че целият ломбален отдел на ищцата е из
кривен. Сколиозата може да я е имала и преди, но не може да се каже с
категоричност. Експертът отново пояснява, че са налице недоизяснени об
стоятелства относно травмата на ищцата. Категоричен е, че тежки увреж
дания като контузия, прекъсване, разкъсване на нервните коренчета в об
ластта на поясните прешлени няма. Посочва, че коренчева симптоматика
въобще не е описана в медицинската документация. Увреда на нервни ко
ренчета е била поставена като статистическа диагноза, но тя не представля ва
клинична диагноза. Експертът е разяснил, че не могат да бъдат контузе ни
всички коренчета. Диагнозата на ищцата е контузия в поясната област.
Настоящият състав напълно кредитира изготвената СМЕ, като вещо то
лице е отговорило изчерпателно на поставените му въпроси и е изслед вало
задълбочено предоставената му медицинска документация.
Пред първата съдебна инстанция са събрани показанията на свидетел
ката С. (сестра на ищцата), която твърди, че научила от брат си за инци дента
с пострадалата. Заедно с него отишли в болницата, където видели се стра си в
инвалидна количка. Пострадалата се оплаквала от болки в коля но, кръста и
гърдите, също, че не можела да диша. Направили и снимки на рентген, след
което я приели при неврохирург в болницата. Там останала за лечение за
няколко дни. Свидетелката се грижела за нея и я обслужвала докато била там.
Пострадалата се оплаквала от силни болки в кръста, дяс ното рамо, плешката,
коляното и главата. След като я изпиС., прибрали ищцата в къщата на майка
4
й, където близките й се грижили за нея и я обслужвали. Ищцата не можела да
ходи около 3 – 4 месеца. Не можела да става сама. Била на
болкоуспокояващи. Преди произшествието работила като болногледачка в
чужбина, но вече не можела да работи, тъй като й се подувал кракът –
събирала й се вода в него. Притеснявала се от проце дурите по издърпване на
течност от крака и се й се надувал повече. Прави ла нагревки на коляното в
болницата в гр. Хасково. Докато си била вкъщи не можела да ходи и се
придвижвала с инвалидна количка, изпитвала силни болки в кръста, в
гърдите, в рамото от дясната страна, в ребрата и в главата. Изпитвала
неудобство, че я обслужвали близките й. След катастрофата се променила.
Сънувала кошмари и не искала да излиза навън, страхувала се някой да не я
блъсне с кола. Седяла си само вкъщи.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че на
свидетелските показания не следва да се дава вяра в частта им, в която си
противоречат с останалия доказателствен материал по делото и по-специал но
с изготвената СМЕ, особено като се има предвид евентуалната заинте
ресованост на свидетелката относно изхода на делото. Ето защо съдът дава
вяра на заключението на медицинското лице, че ищцата се е възстановила
напълно от претърпяната травма за 30 дни и не приема, че не е могла да се
предвижва сама в такъв продължителен период от време, както и че е изпит
вала болки и страдания в описания интензитет.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищцата към момента на
инцидента – 44 години, вида, естеството и тежестта на получените травми:
контузия в поясния отдел на гръбначния стълб и дясната гръдна половина, за
установяването на които доказването е пълно и главно; търпените болки и
страдания; лечебно-възстановителния период, който е продължил общо около
30 дни, вида на предприетото лечение, неминуемия шок и стрес, кой то е
изпитала от удара, за който няма никаква вина, както и конкретните
икономически условия към датата на инцидента – 05.02. 2018г., настоящият
състав намира, че сумата от 6 000 лв. е справедливо обезщетение за неиму
ществените вреди, получени от процесното ПТП. За да уважи частично жал
бата на ответника съдът съобрази, че получените травми не са сериозни, не е
била необходима оперативна интервенция, възстановяването е протекло
благоприятно и без усложнения, като не се установява да има трайни по
следици от получените увреждания. Не се доказа ищцата да е получила
твърдяната травма на нервните коренчета на лумбасакралния отдел на гръб
начния стълб, нито да търпяла болки и страдания в твърдения от нея интен
зитет. Не се доказаха и твърденията й, че не е могла да се предвижва в про
дължителен период от време. За да не уважи изцяло жалбата на ответното
дружество съдът съобрази, че ищцата е претърпяла интензивни болки и
страдания за период от 15 дни, които са били умерени през следващите 15
дни. Ищцата все пак се е нуждаела от чужди грижи докато е била в болни
цата, което безспорно е довело до дискомфорт и притеснения.
5
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете инстанции, първоин
станционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответното
дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 6 000 лв. до присъдените 10 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, вместо което искът следва да бъде от
хвърлен в тази част.
При този изход на спора решението следва да бъде отменено в част та, с
която ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на
ищцата сумата над 343.20 лв., представляваща адвокатско възнаграж дение, с
ДДС, и по сметка на СГС сумата над 240 лв., държавна такса, както и над
сумата от 65 лв., разноски за вещи лица.
Относно разноските пред настоящата инстанция, с оглед изхода на
спора, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество
сумата от 80 лв., заплатена държавна такса в полза на САС, и сумата от 50
лв., юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищцата сумата от 231, 60 лв.,
адвокатско възнаграждение, с ДДС, съобразно потвърдената уважена част от
иска в рамките на обжалваната част от 7 000 лв., на основание чл.38 ЗА.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2718 от 30.04.2020г., постановено по гр.д. №
10404/2018г., 1-11 състав на Софийски градски съд, ГО, в частта, с която
ответното дружество ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, е осъдено да
заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на Н. Р. С., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Х., ул. „***“ № 74, разликата над 6 000 лв. до присъдените 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неи муществени вреди в
следствие на ПТП, настъпило на 05.02.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 18.04.2018г. до окончател ното й изплащане; както и
в частта, с ЗД „Лев Инс“ АД е осъдено да в полза на адвокат Р.М. адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА над сумата от 343.2 лв., с ДДС и по
сметка на СГС над сумата от 240 лв., представляваща държавна такса, и над
сумата от 65 лв., депозити за ве щи лица, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Р. С., иск по чл.432, ал.1 КЗ за
разликата над 6 000 лв. до присъдените 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на ПТП, на
стъпило на 05.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
18.04.2018г. до окончателното й изплащане.
6
ОСЪЖДА Н. Р. С., да заплати на ЗД „Лев Инс“ АД разноски за
въззивното производство – в размер на 80 лв., заплатена дър жавна такса в
полза на САС, и сумата от 50 лв., юрисконсултско възна граждение.
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
на адвокат Р.М. – САК адвокатско възнаграждение за въз зивното
производство в размер на 231, 60 лв., с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7