Р Е Ш Е Н И Е
… / 11.2.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 14 - ти състав в открито съдебно
заседание, проведено на осми януари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3568 по опис на ВРС за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени кумулативно съединени искове
1/
ревандикационен иск за собственост с пр.осн.чл.108 ЗС от М.Н.Б.
с ЕГН **********, И.П.Б. с ЕГН **********, С.П.И. с ЕГН **********, Я.Н.Г. с
ЕГН ********** и В.К.Н. с ЕГН **********,*** срещу И.К.И. с ЕГН ********** ***
за предаване владението на недвижим имот, представляващ реална част с площ 275 кв.м. от имот с идентификатор 37099.501.707
по кадастралната карта на СО „Лозите“, землище с. Кичево, общ. Аксаково, при
граници на реалната част: имоти с идентификатори 37099.501.175 и от три страни останалата част
от имот 37099.501.707. Твърденията в молбата са, че ищците са собственици на
имот 37099.501.707, целия с площ 4040 кв.м. по наследство от Вълко П. Стоянов и
земеделска реституция. Същият е трасиран и е извършена оценка на подобренията и
трайните насаждения на стойност 1171 лева, която е заплатена по сметка на
Община Аксаково. От общината са
предприети действия за въвод във владение на ищците,
но един от бившите ползватели – ответникът И.И. е
оградил с ограда част от имота на ищците
с площ 275 кв.м. от имот с идентификатор 37099.501.707 по кадастралната карта
на СО „Лозите“, землище с. Кичево, общ. Аксаково, при граници на реалната част:
имоти с идентификатори 37099.501.175 и
от три страни останалата част от имот 37099.501.707, като е поставил врата с катинар.
Ищците са собственици на описаната реална част, но нямат достъп нея и същата се
владее без основание от ответника по иска;
2/
осъдителен с пр.осн.чл.59 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за ползите от които ищецът е лишен
вследствие на ползването на същия имот
без основание от ответника за периода от 22.01.2014 г. до 09.03.2018 г.
– преди подаване на молбата, изразяващи
се в неполучен наем в размер на 1689 лева, съгласно молба от 23.10.2010
г. като за горницата до първоначалано заявената сума
от 7000 лева е направен отказ от иск;
Ищците
молят за осъждане на ответника да им заплати
разноски за производството.
Ищците
черпят права от твърденията, че са собственици на описания недвижим имот и че
ответникът ползва еднолично същия имот без основание съгласно направени
уточнения и допълнение на исковата молба в съдебно заседание.
В
срока за отговор е постъпил такъв от
ответника по иска с който заявява, че
предявеният иск за собственост е допустим и вероятно основателен. Оспорва
предявеният иск за обезщетение. Счита, че не са налице безспорни писмени
доказателства за правото на собственост на ищците за процесния
имот. Ответникът е ползвател на осн.пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ на недвижим имот с площ 600 кв.м. ид.части от ПИ с площ 750 кв.м. в м-ст
„Лозите“, землище с.Кичево, общ.Аксаково, обл.Варна,
съставляващо имот пл.№ 6-VIII по парцеларния план,
попадащо в зона за земеделско ползване, при граници: парцел VII, IX, път и
гора. В името на ищеца е съставен нот.акт № 136, том XL, дело № 18672/08.12.1994 г. на
нотариус при ВРС. Същият имот е идентичен с ПИ с идентификатор 37099.501.175 по
кад.карта. От момента на предоставяне правото на
ползване и след трансформирането му в право на собственост И. владее имота в
тези граници, макар че в документите за собственост е посочена площ 600 кв.м.,
като последователно е облагородявал имота. Границите са били материализирани с
огради, които са налице и в момента. До подаване на молбата ответникът не е
знаел и не е уведомяван за правата на ищците и за проведено административно
производство. Не му е известно, че собственик има претенции за процесната реална част.
Направил е
възражение за заплащане на подобренията в имота, направени от него, на осн.чл.72 ЗС, евентуално чл.74 ЗС по вид и в размер на
определените от Община Аксаково и възражение за
право на задържане на имота до изплащане на определеното обезщетение от
Община Аксаково, като заявява, че ще премахне за своя сметка оградата при
изплащане на определената от общината сума за подобренията в имота на
ищците.
При
уважаване на иска на ищците за обезщетение прави възражение за прихващане със
сумата, която те му дължат за разноските за подобренията в имота и неговата
увеличена стойност вследствие на същите в размер на оценката на Община
Аксаково.
В
първото съдебно заседание страните са направили допълнения на молбата и на
отговора, които са приети от съда като допустими с оглед разпоредбата на чл.143 ГПК.
Ищците заявяват категорично, че не предявяват
иск срещу съпругата на ответника, тъй като същата не владее процесната
реална част, а единствено ответникът осъществява владение по отношение на нея.
Искането за обезщетение е ответникът да заплати поравно на ищците обезщетение за ползване на собствения му имот
за периода от 22.01.2014 год. до
09.03.2018 год. в общ размер на 1689 лева.
Възраженията на ответника са, че към датата
на съдебното заседание, след като се е снабдил и се е запознал с преписката,
оспорва правото на собственост на ищците за процесния
имот, като твърди, че към момента не е приключила реституционната процедура,
както и прави възражения за липса на
идентичност на ищцата М.Б. с посоченото в заповедта лице, като наследник лице със същите имена, което е посочено в
удостоверението за наследници и в исковата молба.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния
си представител поддържат предявените
искове с направените допълнения на молбата.
Ответниците чрез процесуалния си представител оспорва иска и поддържа отговора с направените
допълнения.
Съдът след преценка по реда на чл. 235 от ГПК
на събраните по делото доказателства, становищата на страните и въз основа на
закона приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът с правно основание чл. 108 от ЗС е
осъдителен, петиторен и ищците носят тежестта на
доказване относно твърдяното от тях право на собственост за процесния
имот на заявеното основание, както и относно твърдението, че ответниците осъществяват фактическа власт върху същия без основание.
Не
е спорно между страните и е прието за безспорно установено че процесният имот се владее от ответника, който признава този
факт в съдебно заседание на 30.10.2018 г.
поради което страните не са
поддържали исканията си за събиране на гласни доказателства за установяване
владението и съдът е отменил определението си на осн.чл.253 ГПК.
Решението
на ПК Аксаково в полза на наследниците
на Вълко П. Стоянов № 5258 от 23.02.1993
г. е издадено на осн.чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ в редакцията на чл.14, ал. 1 ЗСПЗЗ преди
изм.доп.ДВ бр.68 от 30.07.1999 г.,
поради което съдът намира, че реституцията за описания в решението имот е завършила и искът с пр.осн.чл.108 ЗС не
преждевременно предявен и е допустим.
По основателността на иска:
От постъпилите от Община Варна преписки
се установява, че със заповед № 56/19.04.2013 г. на кмета на Община Аксаково е
одобрена оценката на трайните насаждения и други подобрения, попадащи в ПИ №
175 по ПКП, записан на И.К.И. в списъка на имотите за ползване, но с права за
ползвател само за 600 кв.м., съгласно удостоверение за ползване №
1158/03.10.1989 г., попадащи в НИ № 501.707 по ПНИ на СО местност „Лозите“,
землище с.Кичево, общ.Аксаково. В същата
е посочено, че сумата следва да се внесе в тримесечен срок по сметка на Община Аксаково. Посочено е, че
заповедта следва да се съобщи на заинтересованите лица, които могат да я
обжалват по реда на АПК в 14-дневен срок пред РС Варна. В преписката към
заповедта е приложена експертна оценка, изготвена от правоспособно лице с възложител Община Аксаково. Заинтересованите лица –
ищците и ответникът И. са уведомени за датата и часа на огледа във връзка с
изготвяне на оценката, което се установява от приложени разписки – л.154-л.156.
Видно от протокол
от 05.07.2013 г., съставен от комисия от Община Варна заповедта е обявена на
заинтересованото лице И.И. по реда на пар.30,
ал.2 от ПЗР към ПМС № 121/1997 г. Същата заповед е връчена на заинтересованите
лица Тодорка Тодорова, В.Н., М. Бошкова и Я.Г.,
всички наследници на Вълко П. Стоянов в деловодството на общината на 23.04.2013
г., като връчването е удостоверено с име и подпис на лице и дата на връчване. Уведомлението
за датата и часа на огледа е връчено на
ответника И. на 03.11.2012 г. на постоянния адрес по справка НБД „Население“,
който е гр.Варна, ул.Студентска, бл.12, ет.3, ап.16.
Със Заповед № 71 от 17.04.2012 г. на кмета
на Община Аксаково на наследниците на Вълко П. Стоянов, б.ж. на с.Кичево,
съгласно удостоверение за наследници от
25.01.2012 г. и решение № 5258 от
23.02.1993 г. на ПК Аксаково се възстановява правото на собственост върху имот
пл.№ 501.707, целия с площ 4040 кв.м. в местност „Лозите“, землище с.Кичево,
община Варна по ПНИ на част от СО „Лозите“, при граници: имоти с №№ 501.707,
501.172, 501.173, 501.708, 501.174, 501.175, 501.709, 500.710 и 501.693. Няма спор, че същата заповед е връчена на
заинтересованите лица, а именно наследниците на реституирания собственик, което
се установява с подписи и дата на връчване на същите лица на гърба на
заповедта. Към заповедта е приложена
скица на новообразуван имот № 501.707. Административното производство по
издаване на заповедта е започнало по заявление на наследниците съгласно
представено удостоверение за наследници – листи 124- 126 от делото, които са
приложени към преписката на община Аксаково. Определената оценка в размер на
1172.87 лева е преведена по сметката на Община Аксаково в ЦКБ АД в тримесечния срок от влизане в сила на
заповед № 56/19.04.2013 г.– лист 73 от делото.
С протокол за въвод
във владение от 22.01.2014 г. на основание чл.33, ал.4 ППЗСПЗЗ и влязлата в
сила заповед № 71/12.04.2012 г. на кмета длъжностно лице от Община Аксаково е въвело във владение
наследниците на Вълко П. Стоянов като собственици на имот пл.№ 501.707 по
влезлия в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед №
РД-11-7706-222/20.07.2011 г. на Областен управител на област Варна. В протокола
за въвод е посочено, че имотът е трасиран и за него
има издадена скица № 1111-1747/18.11.2013 г.
От заключението на проведената СТОЕ, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява,
че пазарният наем за
част от НИ № 501.707 с площ 275 кв.м., находящ се в
м-т „Лозите, з-ще с.Кичево, общ.Аксаково, обл.Варна
за периода 22.01.2014г. до 09.03.2018г. е определен в размер на 1663 лева.
Вещите лица за отразили на комбинираната скица оградената от ответника
площ от 275 кв.м. При огледа на място са
установили, че има поставена ограда и врата, която е заключена. Целият имот на
ответника включително и тази част са оградени с една ограда. Ограденият имот е
предоставения за ползване имот по плана
на ползвателите. От извършени
справки в Община Аксаково е установено, че
ответникът няма започнала
процедура по прилагане на ПНИ за
снабдяване със заповед на кмета и
протокол за въвод по параграф № 4. От доказателствата
и от извършените справки е установено, че същият има
удостоверение за предоставяне на ползване за 600 кв.м.,
по ПНИ имотът е с площ 758 кв.м., а ограденият имот, който се
владее е с площ 1033 кв.м.
Основателността на предявения иск е
обусловена от установяване на кумулативното наличие на активна и пасивна
материално правна легитимиция на страните.
Собствеността
на ищците върху процесния недвижим имот,
представляващ новообразуван такъв по влязъл в сила ПНИ и упражняването на фактическа власт от
ответника върху същия имот без правно
основание са обстоятелствата, които определят изхода от спорното правоотношение
и следва да бъдат установени от ищеца по пътя на главното и пълно доказване. В
настоящия случай, ищците се легитимират като собственици на процесния
имот по силата на позитивно
реституционно решение и заповед на кмета на общината, издадена по пар.4к, ал.7
ППЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ въз
основа на влязъл в сила ПНИ за част от СО „Лозите“, землище с.Кичево, общ.
Аксаково.
От изготвеното
заключение на СТОЕ, които съдът цени като обосновано и компетентно дадено
се установи идентичност между имота по
решение на ПК, по заповед № 71/17.04.2012 г., издадена на осн.пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ, издадена в полза на наследниците на
Вълко П. Стоянов на основание влезлия в сила план на новообразуваните имоти
по чл.28, ал.1 ППЗСПЗЗ и процесния имот № 501.707, целия с площ 4040 кв.м. Планът на новообразуваните имоти за имот № 501.707 част от СО „Лозите, землище
с.Кичево, общ.Аксаково е влязъл в сила и по делото няма данни за висящи или
приключили административни производства по опорвания.
Установи се по категоричен начин, че процесната реална
част от същия имот се владее от ответника, като този факт се признава от него.
Предвид
направеното от ответника оспорване на
издаден в полза на ищците
административен акт – заповед № 71/17.04.2012
г. и възраженията в отговора на
ответника, съдът намира, че същите са
неоснователни, тъй като правото на собственост на ищците е установено с
решение на ПК и заповед въз основа на влезлия в сила ПНИ. Ползвателят не
притежава права, които са противопоставими на правата на реституираните собственици,
тъй като той не е трансформирал право на ползване в право на собственост за процесния имот. Не може да се позове и на друг придобивен способ,
тъй като преди влизане в сила на ПНИ и отреждане на имот по този план за
реституираните собственици не тече давност по отношение на тях, а давността по чл.5 ЗВСВОНИ започва да тече
от 21.11.1997 г.
Възраженията и оспорванията
в отговора на исковата молба се явяват и недопустими поради липса на правен
интерес доколкото ответникът – бивш ползвател
няма качеството на заинтересовано лице тъй като със същата заповед №
71/17.04.2012 г. не се засягат негови
права, а се признава право на собственост за новообразуван имот пл.№ 501.707 по
ПНИ на наследнците на Вълко П. Стоянов. В този смисъл е ирелевантно
за настоящият спор наличието на техническа
грешка в името или ЕГН на един от наследниците, тъй като наследствените права
са установени с приложените в административните преписки удостоверения за
наследници.
Видно от КНА за собственост върху недвижим
имот, придобит по реда на пар.4а, ал.1 и 3 ПЗР на
ЗСПЗЗ № 136, том XL, дело № 18672/94 г. И.К.И. е признат за собственик на място
с пространство 600/750 ид.части от цялото място,
което е с площ 750 кв.м., находящо се в местност
„Лозите“, землището на с.Кичево, , община Аксаково, представляващо имот пл.№
6-VIII по парцеларния план, попадащо в зона за
земеделско ползване, при граници: имоти пл.№№
VII, IХ, път и гора.
Съгласно
ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на
чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. Поради това и с оглед оспорванията
от страна на ответниците и доказателствената
тежест, която носи ищецът в производството, същият следва да установи правото си на собственост
за процесния имот.
Предвид горното, съдът намира, че в
производството са установени по безспорен начин правата на
ищците на заявеното придобивно
основание, а именно наследяване от Вълко П. Стоянов и земеделска реституция по ЗСПЗЗ. При
установена активната материалноправна
легитимация на ищците, поради което предявения от тях ревандикационен
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По предявения осъдителен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползите от които ищците са били лишени вследствие на ползването на собствения им имот без основание от ответника за периода от
22.01.2014 г. до 09.03.2018 г., изразяващи
се в неполучен наем в размер на общо
1689 лева, след като за горницата до 7000 лева е заявен отказ от
иск по който няма произнасяне по реда на чл.233 ГПК, съдът намира от фактическа
и правна страна следното:
За уважаване на иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД следва
да са налице следните предпоставки: наличност на обедняване на едно лице,
когато неговото имущество се намалява в резултат на неоснователно обогатяване, обогатяване на друго лице, тоест неговото имущество да се е увеличило без
основание, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването. Съгласно константната
съдебна практика, обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по
чл.59, ал.1 ЗЗД, включва не само придобиването на определена имуществена облага
или имуществени права, но и спестяване на изразходването на блага. Формите,
чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, може да са
свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице, чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване, чрез
намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да
бъдат направени.
В хода на производството се установи по
категоричен начин, че през процесния период ответникът е ползвал площ от притежавания
от ищците новообразуван имот по ПНИ в
размер на 275 кв. м. без правно основание и в този смисъл последните следва да
бъдат обезщетени за това, че са били лишени от възможността да ползват и
свободно да се разпореждат с притежаваната от тях реална част от собствения им имот. Същата реална част за
периода от въвода във владение 22.01.2014 г. до
подаването на исковата молба 09.03.2018 г. се е ползвала от ответника, за което
същият е направил признание в първото съдебно заседание. Съгласно заключението
на СТОЕ за периода пазарният наем е в размер на 1663 лева и е основателен до този размер, а за горницата до 1689 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Възраженията на ответника за заплащане на
подобренията, за задържане на имота и за
прихващане са недопустими доколкото е налице административно производство пред
Община Аксаково, поради което съдът не ги обсъжда. В допълнение следва да се
отбележи, че същите са останали и недоказани в настоящото исково
производство.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора ответникът дължи на
ищците разноски за производството в размер на 630 лева за заплатена държавна
такса и депозит за СТОЕ и 400 лева по договор за правна помощ на М.Б., съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено на осн.чл.108 ЗС по отношение на И.К.И.
с ЕГН ***********, че М.Н.Б. с ЕГН **********,
И.П.Б. с ЕГН **********, С.П.И. с ЕГН **********, Я.Н.Г. с ЕГН ********** и В.К.Н.
с ЕГН ********** са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с
площ 275 кв.м. от имот с идентификатор 37099.501.707 по кадастралната карта на
СО „Лозите“, землище с. Кичево, общ. Аксаково, при граници на реалната част:
имоти с идентификатори 37099.501.175 и
от три страни останалата част от имот 37099.501.707.
ОСЪЖДА
И.К.И. с ЕГН *********** да предаде на М.Н.Б. с ЕГН **********, И.П.Б. с ЕГН **********,
С.П.И. с ЕГН **********, Я.Н.Г. с ЕГН ********** и В.К.Н. с ЕГН ********** владението на същия недвижим имот,
представляващ реална част с площ 275 кв.м. от имот с идентификатор
37099.501.707 по кадастралната карта на СО „Лозите“, землище с. Кичево, общ.
Аксаково, при граници на реалната част: имоти с идентификатори 37099.501.175 и от три страни останалата част
от имот 37099.501.707.
ОСЪЖДА
И.К.И. с ЕГН *********** да заплати на М.Н.Б.
с ЕГН **********, И.П.Б. с ЕГН **********, С.П.И. с ЕГН **********, Я.Н.Г. с
ЕГН ********** и В.К.Н. с ЕГН **********
обезщетение за ползите от които са били лишени собствениците на недвижим
имот, представляващ реална част с площ 275 кв.м. от имот с идентификатор
37099.501.707 по кадастралната карта на СО „Лозите“, землище с. Кичево, общ.
Аксаково, при граници на реалната част: имоти с идентификатори 37099.501.175 и от три страни останалата част
от имот 37099.501.707, вследствие на ползването от ответника без основание за периода от 22.01.2014 г. до
09.03.2018 г. в размер на 1663 /хиляда
шестстотин шестдесет и три/ лева, на осн.чл.59 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до 1689 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск с
пр.осн.чл.59 ЗЗД за горницата над 1689 лева до 7000 лева, на осн.чл.233 ГПК.
ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН *********** да заплати на М.Н.Б.
с ЕГН **********, И.П.Б. с ЕГН **********, С.П.И. с ЕГН **********, Я.Н.Г. с
ЕГН ********** и В.К.Н. с ЕГН **********
разноски за производството в размер на 630 лева за заплатена държавна
такса и депозит за СТОЕ, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН *********** да заплати на М.Н.Б.
с ЕГН ********** разноски в размер на
400 лева по договор за правна помощ,
на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Определението за прекратяване на
производството може да се обжалва
с частна жалба пред ВОС в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.
Районен съдия: