№ 1294
гр. Русе, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20234520100419 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, с която са предявени установителни искове срещу
Р. К. А., ЕГН **********, от гр. Русе.
I. Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД: 1/ за съществуването на вземане в общ размер от
70,67 лв. – главница, представляваща възнаграждение за абонаментни такси и
използвани услуги за периода от 20.01.2020 г. – 19.03.2020 г. по Договор за мобилни
услуги от 11.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от 15.08.2019 г. за
мобилен номер **********;
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключени два договора в
полза на ищеца е възникнало твърдяното вземане, представляващо цена за
предоставени телекомуникационни услуги.
II. Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл .79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ: 2/ за съществуването на вземане в общ размер от 404,97 лв. -
неизплатени лизингови вноски за период от 20.01.2020 г. – 19.05.2020 г., дължими по
Договор за лизинг от 15.08.2019 г., с който ищецът-лизингодател предоставя за
временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател лизингово устройство
Huawei P30 Lite Dual Pearl White.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен
1
договор за лизинг ищецът е предоставил ползването на лизинговото имущество в
полза на ответника, по който договор последният се е задължил за плащането на
месечна лизингова цена.
III. Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД,
поради виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на
абонаментни такси и използвани мобилни услуги в срока на договорите, уговорени
между страните, в резултат на което мобилния оператор ги прекратява и начислява
предвидените неустойки като сбор от 3 стандартни месечни абонаментни такси и
отстъпки подлежащи на връщане, както следва: 3/ за съществуването на неустоечно
вземане в общ размер от 102,49 лв., за неизпълнение на Договор за мобилни услуги от
11.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от 15.08.2019 г. за мобилен номер
**********: 4/ за съществуването на неустоечно вземане в общ размер от 173,19 лв., за
неизпълнение на Договор за мобилни услуги от 11.03.2017 г. и допълнително
споразумение към него от 15.08.2019 г. за мобилен номер **********, представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договора за лизинг.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен
договор страните предварително са постигнали неустоечно съглашение за обезщетение
на вредите от неизпълнение на договорно задължение.
Не се оспорва по делото възникване на главното вземане, предмет на доказване
по исковете по т. 1 и по т. 2, изпадане на длъжника в забава с оглед уговореното между
страните, постигането на неустоечно съглашение за обезщетение, дължимо при
разваляне на договора поради неизпълнение на главното вземане; разваляне на
договорите по реда на чл. 87 от ЗЗД, както и размера на неустойката за забава.
В законоустановеният едномесечен срок ответницата не е подала отговор на
исковата молба по чл. 131 от ГПК, не се явява в първото заседание по делото и не е
направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
В първото по делото съдебно заседание ищецът не се представлява, депозирал е
писмена молба чрез процесуалният си представител адв. В. Н. от САК и моли, с оглед
липсата на отговор, да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважат
предявените искове съобразно представените писмени доказателства, като се присъдят
и разноските по делото.
Съдът като взе предвид, че ответницата не е представила в срок отговор на
исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.
238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, като
предявените искове следва да се уважат изцяло, каквото е и желанието на ищеца. От
представените писмени доказателства: копия на фактури № **********/ 20.02.2020 г.,
2
№ **********/ 20.03.2020 г., № **********/ 20.04.2020 г. и № **********/ 20.05.2020
г., както и от доказателствата по приложеното ч.гр.д. 4193/2022 г. по описа на РРС,
които са приобщени към настоящото дело: договор за мобилни услуги и допълнително
споразумение към него, договор за лизинг, общи условия на „Теленор България“,
справка от АВп. Търговски регистър за актуално състояние на „Йеттел България“, се
установява, че ответницата дължи на ищцовото дружество Йеттел България” ЕАД, /с
предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК *********, следните суми: 1. На
основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД
сумата 70,67 лв. – главница, представляваща възнаграждение за абонаментни такси и
използвани услуги за периода от 20.01.2020 г. – 19.03.2020 г. по Договор за мобилни
услуги от 11.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от 15.08.2019 г. за
мобилен номер **********; 2. На основание чл.422 ГПК във вр. с чл .79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 345 ТЗ: сумата 404,97 лв. - неизплатени лизингови вноски за период от
20.01.2020 г. – 19.05.2020 г., дължими по Договор за лизинг от 15.08.2019 г., с който
ищецът-лизингодател предоставя за временно и възмездно ползване на ответника-
лизингополучател лизингово устройство Huawei P30 Lite Dual Pearl White; 3. На
основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД сумата от 102,49 лв.- неустойка за
неизпълнение на Договор за мобилни услуги от 11.03.2017 г. и допълнително
споразумение към него от 15.08.2019 г. за мобилен номер **********, както и 4/
сумата 173,19 лв. -неустойка за неизпълнение на Договор за мобилни услуги от
11.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от 15.08.2019 г. за мобилен номер
**********, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.
Съдът намира, че исковете са основателни и доказани, с оглед на посочените
доказателства и следва да се уважат.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати направените по
настоящото дело разноски на ищеца в размер на 75 лв. държавна такса и 400 лв.
адвокатски хонорар, както и по заповедното производство разноски от 25 лв. държавна
такса и 360 лв. адвокатски хонорар, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така и на основание чл.238, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. К. А., ЕГН
**********, от гр. Русе, *************, ЧЕ ДЪЛЖИ на ищцовото дружество
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК
*********, със седалище гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата
общо 751,32 лв., както следва:
3
1. На основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл.
258 ЗЗД сумата 70,67 лв. – главница, представляваща възнаграждение за абонаментни
такси и използвани услуги за периода от 20.01.2020 г. – 19.03.2020 г. по Договор за
мобилни услуги от 11.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от 15.08.2019
г. за мобилен номер **********;
2. На основание чл.422 ГПК във вр. с чл .79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ: сумата
404,97 лв. - неизплатени лизингови вноски за период от 20.01.2020 г. – 19.05.2020 г.,
дължими по Договор за лизинг от 15.08.2019 г., с който ищецът-лизингодател
предоставя за временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател
лизингово устройство Huawei P30 Lite Dual Pearl White;
3. На основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД сумата от 102,49 лв.-
неустойка за неизпълнение на Договор за мобилни услуги от 11.03.2017 г. и
допълнително споразумение към него от 15.08.2019 г. за мобилен номер **********,
както и
4/ сумата 173,19 лв. -неустойка за неизпълнение на Договор за мобилни услуги
от 11.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от 15.08.2019 г. за мобилен
номер **********, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.
3/ ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
ч.гр.д. 4193/2022 г. по описа на РРС, до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Р. К. А., ЕГН **********, от гр. Русе, *************, на осн. чл. 78
ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /с предишно
наименование „Теленор България“/ ЕИК ********* със седалище гр. София,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, направените по делото
разноски на ищеца по настоящото дело в размер на 75 лв. държавна такса и 400 лв.
адвокатски хонорар, както и по заповедното производство разноски от 25 лв. държавна
такса и 360 лв. адвокатски хонорар, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4