№ 4019
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110160830 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е иск от „Т.С.“ ЕАД срещу К. М. Я. за осъждане ответника да заплати на
ищеца следните суми: 3819.72 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
неплатена топлинна енергия за имот в гр.София, ул. „****№ ****, за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г., както и 600.68лв. лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 13.10.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 25.10.2021г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 34.17лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от 25.10.2021г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 7.00лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018г. до 13.10.2021г.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответника – Б. М. Я., както и ответникът, са
били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за имот в гр.София, ул. „****№ ****,
като за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. била доставена топлинна енергия
остойностена на сумата от 3819.72лв., като се дължала лихва за забава за периода от
15.09.2019г. до 13.10.2021г. в размер на 600.68лв., както била неплатена и дължимата цена
на за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. в размер на
34.17лв., като се дължала лихва за забава за периода от 31.10.2018г. до 13.10.2021г. в размер
на 7.00лв.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника К. М. Я., който в
изискуемия от закона срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва да е в облигационни отношения с ищеца и да е потребител на
топлинна енергия. Навежда довод, че ищецът не е ангажирал доказателства за датата на
1
публикуването на издаваните фактури на сайта на дружеството, поради което счита, че не е
изпаднал в забава и не дължи и законна лихва за забава върху главните вземания. Оспорва
да е налице основание за заплащане в полза на ищеца и на претендираните суми за дялово
разпределение, тъй като не е надлежно уведомен относно реда и начина за заплащане на
тази услуга. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приетия по делото списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда
в гр.София, ул. Константин Иречек № 25, за ет.1, ап.1 е посочена Д.И. Р Съгласно
удостоверение за наследници от 13.12.2021г. се установява, че Д.И. Ре майка на ответника К.
М. Я., починала на 20.07.2000г., като съгласно удостоверение за наследници от 18.01.2022г.
се установява, че Б. М. Я. е починала на 12.01.2002г. и оставила за наследник брат си -
ответника К. М. Я.. От приетата разпечатка от информационен масив за декларация по чл.14
ЗМДТ с вх.№ 38807/27.04.1998г. за имота в гр.София, ул. **** се установява, че имотът е
деклариран от Д.И. Р Б. М. Я. и К. М. Я., с посочен начин на придобиване – покупка нот.акт
№ 72 от 03.07.1964г.
Приет по делото е договор от 03.06.2020г. между ТЛП и ищеца при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ за
извършване на услугата дялово разпределение така и Протокол от 14.06.2002г. от проведено
ОС на ЕС, съгласно което е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата
дялово разпределение. Приети са документи от ТЛП – дялово разпределение за процесния
имот, документи за главен отчет и свидетелство за годност на разпределителите, като
документите за главен отчет на уредите в имот в гр.София, ул. Константин Иречек № 25,
вх.1, ап.1, аб.№ **** за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г. и от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.
са на база реален отчет, освен за БГВ, като е посочено, че е на служебен отчет.
С доклада по делото съдът е обявил служебно известни Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали
от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в процесното
жилище за процесния период в имота имало инсталирани 3бр. ИРРО, като начисленият
разход за ТЕ за отопление на имота бил съобразно показанията за брой топлинни единици и
регистрацията им в главните отчети, липсвал индивидуален водомер, като служебно бил
начислен разход за ТЕ за БГВ, а ТЕ за сградна инсталация била разпределена
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Вещото лице дава заключение, че
за процесния период (м.05.2018г. до м.04.2020г.) е доставено количество топлинна енергия,
остойностено на сумата от 3643,13лв. (след приспадане със сумата от 102лв.). Дължимите
2
суми за ТЕ за периода от м.05 до м.06.2018г. били в размер на 126,12лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че няма отразени
плащания за топлинна енергия по аб.№ **** за процесния период, общата стойност на
дължимите суми по фактури за ТЕ за процесния период са 1448.73лв. сума за ТЕ за
отопление и 181.04лв. сума за ТЕ за БГВ, общо 3918.82лв. с ДДС, от които били
приспаднати 106.28лв., с което общата сума на задължението възлиза на 3812.64лв., сумата
на дялово разпределение е 34.17лв., като дължимите лихви за забава били в размер на
634.22лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Исковете са предявени по реда на чл.124 ГПК осъдителни искове с правно основание
чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск за топлинна енергия, следва да са налице следните
материални предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно
сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги
е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да докаже, че ответникът имат
качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект, че е доставено твърдяното
количество топлинна енергия за процесния обект в процесния период. По иска за заплащане
цена на услугата за дялово разпределение - във връзка с твърденията, че за процесния имот
била начислена сума за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски за дялово
разпределение, ищецът следва да установи наличието на договор между ищеца и
дружеството извършващо дялово разпределение, както и между последното и потребителите
в сградата, размерът на дължимата цена, както и извършване на услугите от дружеството,
съответно основание за събиране на сумите.
Съдът приема за установено по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съдът приема за установено също въз основа на съвкупната
преценка на писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение между
ответника и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия, а именно: от
приетите удостоверения за наследници се установява, че ответникът К. М. Я. е единствен
наследник на Д.И. Ри Б. М. Я., тримата са декларирали собствеността върху процесното
жилище, вкл. в списъка на живущите лица е отбелязана Д.И. Р така и регистрирания адрес
на ответника е процесния имот, вкл. същият е посочен и от самия ответник в приложените
3
по делото пълномощни. Оттук съдът приема за доказано, че ответникът има качеството
потребител за процесния период.
Съгласно приетите по делото ОУ на ищеца – в чл.33 от последните е уредено, е
клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми в
45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като след изтичане на
срока, се дължи законна лихва от деня на забава до плащането (чл.33, ал.5). В чл.22 от
същите е уредено, че дялово разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача (ищец) чрез възлагане на търговец (ТЛП), избран от клиентите,
като клиентът на топлинна енергия заплащане на продавача стойността на услугата
дялово разпределение.
От заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
процесния период е в общ размер на 3643,13лв. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая дължимата сумата трябва да бъде определена съобразно СТЕ, доколкото, като е
необходимо да се изясни, че при граматическото, систематично и телеологическо тълкуване
на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е
единствено размерът на реално потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че
законодателят е предвидил няколко различни способа за отчитане на топлинната енергия
(един от който е и по реална месечна консумация), не придават някакво значение на
прогнозните сметки, доколкото самия закон предвижда винаги поне една изравнителна
сметка, която има за цел да ликвидира отношенията между страните в облигационното
отношение, като отчете реално потребеното количество топлинна енергия.
От приетите по делото документи от ТЛП, съвкупно със заключенията на вещите
лица по ССчЕ и СТЕ, така и от приетите писмени доказателства за сключени договор за
извършване на услугата дялово разпределение и Протокол от 14.06.2002г. от проведено ОС
на ЕС, съгласно което е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата
дялово разпределение, съдът приема за доказано извършване на услугата дялово
разпределение за процесния период, остойностено на претендираната сума от 34.17лв., вкл.
с оглед заключението по ССчЕ. По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение – в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово
разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД),
поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана за плащане на главницата
за дялово разпределение преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение е неоснователен (така и решение №
3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на СГС).
По възражението за погасителна давност:
Процесният период за главницата за топлинна енергия е от м.05.2018г. до м.04.2020г,
като исковата молба е подадена на 25.10.2021г., приложимата давност по отношение на
вземанията за топлина енергия е по чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което възражението се явява
4
частично основателно за периода до м.06.2018г. вкл. (с оглед чл.33 от ОУ уреждащ
изискуемостта на дължимите суми за доставена топлинна енергия, така и с оглед чл.3, т.2
ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020 г), поради което
погасени по давност се явяват вземанията за доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2018г. до м.06.2018г. вкл. (които според заключението на вещото лице по СТЕ са в
размер на 126,12лв.), то искът се явява основателен за сумата от 3517,01лв., съответно
претендираната лихва за забава върху частично погасената главница за топлинна енергия,
определена по чл.162 ГПК е в размер на 553,08лв.
По разноските:
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 178,46лв. за д.т., 400лв. за депозити
за САТЕ и ССчЕ, вкл. е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи
в размер на 100лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. С оглед изхода
на делото, ищецът има право на разноски в общ размер на 716,12лв.
Ответникът е бил представлявана от адв. Д. ЙО Ч., ЕГН: **********, л.№
**********, гр.София, ул. Владайска № 19, партер, по реда на чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 ЗАдв.,
поради което следва да в полза на адв. Ч. с оглед частичната неоснователност на исковете да
се присъди адв.възнаграждение в размер на 43,43лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД К. М. Я., ЕГН: **********, гр.София. ул. ****, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК
**** и със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ 23Б, сумите от:
3517,01лв., представляваща стойност за потребена топлинна енергия за периода от
м.07.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр.София. ул. ****, ведно със законната
лихва, считано от 25.10.2021г. до изплащане на вземането, 553,08лв. , представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 13.10.2021г., както и сума в размер на
34.17лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от м.09.2018г.
до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 25.10.2021г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 3819.72лв. за периода от м.05.2018г. до м.06.2018г. като погасен по
давност, ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 600.38лв., ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,00лв. за
периода от 31.10.2018г. до 13.10.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК К. М. Я., ЕГН: **********, гр.София.
ул. ****, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „****“ 23Б, разноски по делото в размер на 716,12лв.
5
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „****“ 23Б, да заплати на адв. Д. ЙО Ч., ЕГН:
**********, л.№ **********, гр.София, ул. Владайска № 19, партер, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 43,43лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД -
трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6