РЕШЕНИЕ
№ 909
гр. гр. Хасково, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20255640101495 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, след отделяне на предявен насрещен
иск на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к. 1784, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев против М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ********************, за
присъждане на сумата от 63,50 лв., представляваща част от неизплатено задължение за
главница по договор за паричен заем № 982861 от 18.12.2023 г. в общ размер на 441,51 лв.,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 22.05.2025 г., до
окончателното й изплащане, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, а при
условията на евентуалност – в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен – на
основание чл.55 ал.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит
№ 982861, по силата на който „СИТИ КЕШ“ ООД предоставило на М. А. И. заемна сума в
размер на 800 лева. Заемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на
сключване на договора, като последният служел за разписка за изплатените суми – чл. 4, ал.
1 от Договора. Съгласно чл. 3 от договора и Погасителния план към него,
кредитополучателят се задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 35 %
на 16 седмични вноски с дата на първо плащане 25.12.2023 г. и последна вноска на
08.04.2024 г., като в погасителния план били посочени конкретните дати на падежите.
Предоставянето, респективно усвояването на заемната сума се доказвало и от признанието в
исковата молба по гр.д. № 934 по описа за 2025 г. на Районен съд - Хасково. Предвид така
1
изложената фактическа обстановка, правните аргументи за основателност на насрещния иск
били следните: От твърденията на страните и представените доказателства по безспорен
начин се установявали фактите на сключване на процесния договор и предоставяне на
заемната сума в полза на кредитополучателя. Едновременно с това М. А. И. била в
неизпълнение на задължението си да върне предоставената заемна сума при условията и в
сроковете по договора. След подписване на договора и усвояване на кредита,
кредитополучателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно
условията на чл. 5, поради което се активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка.
Кредитополучателят правил следните плащания по договора за кредит: на 02.01.2024 г. – 68
лв., на 08.01.2024 г. – 68 лв., на 15.01.2024 г. – 20 лв., на 22.01.2024 г. – 50 лв., на 05.02.2024
г. – 30 лв., на 07.02.2024 г. – 40 лв., на 20.02.2024 г. – 20 лв., на 26.02.2024 г. – 20 лв., на
28.02.2024 г. – 24 лв., на 09.04.2024 г. – 30 лв., на 10.04.2024 г. – 20 лв., на 11.04.2024 г. – 20
лв., на 12.04.2024 г. – 10 лв., на 24.05.2024 г. - 6.50 лв., на 21.06.2024 г. – 30 лв., на 26.06.2024
г. – 20 лв., на 28.06.2024 г. – 12 лв., на 16.07.2024 г. – 10 лв., на 17.09.2024 г. – 20 лв., на
25.09.2024 г. – 10 лв., на 26.09.2024 г. – 10 лв., на 27.09.2024 г. – 10 лв., на 30.09.2024 г. – 10
лв., на 03.10.2024 г. – 10 лв., на 07.11.2024 г. – 58 лв., на 10.12.2024 г. – 10 лв., на 08.01.2025
г. – 30 лв., на 07.02.2025 г. – 30 лв., на 07.03.2025 г. – 20 лв. и на 08.04.2025 г. – 20 лв. Като
общо платеното било в размер на 736,50 лв., с която сума били погасени първите 9 вноски
по кредита и частично десетата. За доказване на тези твърдения ищецът представя справка
за движенията и актуалния размер на дълга по кредита и Извлечение за бъдещите и
предстоящи плащания.
В случая задължението по кредита било изцяло падежирало с изтичането на срока за
последната вноска на 08.04.2024 г. Общото задължение по договора било в размер 446,31
лева, от които 441,51 лева главница и 4,80 лева такси. Предвид наличието на неизпълнение
от страна на кредитополучателя и изискуемостта на предоставената главница, за кредитора
бил налице безспорен правен интерес от предявяване на настоящата искова молба.
Предявяват се два евентуално съединени иска, и двата за осъждане на ответника да
плати единствено главница по договора, като главният иск бил предявен на договорно
основание и бил частичен – за вземане за част от общо дължимата главница по договора.
Обстоятелството, от което произтичало вземането на ищеца било наличие на неизпълнение
от страна на заемополучателя и евентуален иск, в случай, че договорът за кредит е
недействителен в цялост, който бил предявен на извъндоговорно основание - за осъждане на
кредитополучателя да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното и
специално предписание на чл. 23 ЗПК. При формиране размера на иска от предоставената и
усвоена от кредитополучателя заемна сума били приспаднати всички извършени до този
момент плащания по договора.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъдена
М. А. И., да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата от 63,50 лв., представляваща част от
неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем № 982861 от 18.12.2023 г. в
общ размер на 441,51 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск
2
– 22.05.2025 г., до окончателното й изплащане, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, а при условията
на евентуалност – в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен – на
основание чл.55 ал.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски, за което е
представен списък по чл. 80 ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на искова
молба от ответницата, но е представено с молба вх. рег. № 16258/12.09.2025 г. платежно
нареждане от 10.09.2025 г. за заплащане на сумата в размер на 63,50 лв. в полза на „СИТИ
КЕШ“ ООД. Формулирано е искане в полза на ответницата да не бъдат присъждани такси за
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2 и ал.3, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
(Договор за потребителски кредит № 982861 към искане № 9288274 от 18.12.2023 г. ведно с
Приложение 1 - Погасителен план към договор за кредит № 982861, стандартен европейски
формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити и искане за
сключване на договор за кредит № 9288274 от 18.12.2023 г.) се установява, че между ищцата
М. А. И. /кредитополучател/ и ответника „Сити Кеш” ООД /кредитор/ е сключен описания
договор, тоест че между страните е възникнало облигационно правоотношение.
Съгласно чл.3 от договора за потребителски кредит № 982861, ищцата трябва да
върне сума по кредита от 852,28 лева на 16 седмични вноски, първите две от които в размер
на 5,55 лв. и следващите 14 вноски в размер на 60,10 лв., с падеж на първа погасителна
вноска - 25.12.2023 г. и дата на последно плащане – 08.04.2024 г., при сума за получаване 800
лева, ГПР – 42.39 %, годишен лихвен процент- 35 %. Предвидено е и обезпечение –
поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя.
В чл.5, ал.1 и ал 2 от Договора е предвидено, че страните се споразумяват договорът
за кредит да бъде обезпечен с поне едно от описаните обезпечения – безусловна банкова
гаранция или поръчител в срок до три дни от сключването му. Предвидени са следните
обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период, включващ сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора, включваща освен главницата, също така и лихвата или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени с
кредитора; не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които
3
е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответен документ за размера на получавания от тях доход.
В чл.11, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на чл.5, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 235,72 лева. Съгласно чл.11, ал.2 от договора страните са
постигнали съгласие в тези случаи дължимата неустойка да бъде заплатена разсрочено.
Представен е и погасителен план към договор за потребителски кредит № 982861,
видно от който общият размер на погасителната вноска с включена неустойка възлиза на
68,00 лв., респ. всички плащания по договора с включена неустойка възлизат на 1088,00 лв.
Не е полемично на следващо място обстоятелството, че заетата сума е била усвоена
от ответницата, а от приобщените към доказателствения материал по делото 26 приходни
касови ордера и 2 разписки (л.24- л.29), издадени в офис на ответното дружество и от „Изи
Пей“АД, както и от приложената справка за движенията и актуалния размер на дълга по
кредита и Извлечение за бъдещите и предстоящи плащания по Договор за потребителски
кредит № 982861 към искане № 9288274 от 18.12.2023 г., че по процесния договор от страна
на М. А. И. е погасена сумата в общ размер от 736,50 лв. в периода 02.01.2024 г. - 08.04.2025
г.
Видно от Разписка № 0300026820892422 от 10.09.2025 г. с наредил М. А. И. и
получател „Сити кеш“ ООД, издадена от „Изипей“ АД, в която като основание е посочен
„Договор 982861 18.12.2023 г. остатък М. А. И.“ е, че на посочената дата ответницата е
заплатила на ищеца сумата в размер на 64,60 лева.
С влязло в сила Решение № 692 от 15.08.2025 г., постановено по гр.д. № 934 по описа
за 2025 г. на Районен съд – Хасково, е прогласен за недействителен Договор за
потребителски кредит № 982861 към искане № 9288274 от 18.12.2023 г., сключен между М.
А. И. и „Сити Кеш“ ООД, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ал.1 т.9 и
т.10 ЗПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове – главен с правно основание чл. 79 ал.1, вр. чл.240 ал.1 и ал.2
ЗЗД и евентуален – с правна квалификация чл.55 ал.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, са процесуално
допустими. Разгледани по същество, същите са изцяло неоснователни, като съображенията
за това са следните:
Както бе посочено по-горе, по делото не се спори, че ищецът „СИТИ КЕШ“ ООД и
ответницата М. А. И. е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по
който същата е усвоила заетата сума. Кредитодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, като дружеството има правото
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ответницата пък е физическо лице, което при сключване
4
на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК.
С влязло в сила Решение № 692 от 15.08.2025 г., постановено по гр.д. № 934 по описа
за 2025 г. на Районен съд – Хасково, е прогласен за недействителен Договор за
потребителски кредит № 982861 към искане № 9288274 от 18.12.2023 г., сключен между М.
А. И. и „Сити Кеш“ ООД, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ал.1 т.9 и
т.10 ЗПК.
Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда
/както за постановилия го, така и за всички останали/ и за страните. Обективните предели на
формираната сила на пресъдено нещо, съгл. чл. 298, ал. 1 ГПК обхващат предмета на спора,
който е материалното право, по което съдът се е произнесъл. Съдът по посоченото гр.д. №
934 по описа за 2025 г. на Районен съд – Хасково е приел, че процесният Договор за
потребителски кредит № 982861 към искане № 9288274 от 18.12.2023 г. е недействителен на
посочените основания.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1,
т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, както е в случая, заемателят по аргумент от разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата или
другите разходи по кредита. В този смисъл, ищецът като кредитор принципно може да се
легитимира като носител на материалното право единствено за неизплатената главница по
заемния договор спрямо ответницата от 800 лева.
Ето защо предявеният главен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 и
ал.2 ЗЗД, като неоснователен следва да бъде отхвърлен, тъй е недопустимо присъждането на
претендираната главница от 63,50 лева на недействително договорно основание.
При това положение, съдът следва да разгледа предявеният при условията на
евентуалност иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, тъй като се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за това.
В случая страните не спорят, а и както бе посочено по-горе, от представените от
ответницата приходни касови ордера и разписки се установява, че преди предявявяване на
иска, предмет на настоящото производство, ответницата в периода 02.01.2024 г. до
08.04.2025 г. е заплатила по процесния договор за потребителски кредит сума в общ размер
на 736,50 лева. Плащането на тази сума е осъществено по недействителен договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
5
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на
кредита в случая възлиза на 800 лева за главница. Разликата между двете суми – 800 лв. –
736,50 лева, а именно претендираните с насрещната искова молба 64,50 лева са заплатени на
10.09.2025 г. от М. А. И., съобразно приложената от нея разписка № 0300026820892422.
При това положение и съобразявайки правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита,
че искът за присъждане на сумата от 63,50 лева, представляваща неизплатено задължение за
главница по Договор за потребителски кредит № 982861 към искане № 9288274 от
18.12.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 22.05.2025
г., до окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлен поради извършеното плащане.
По отношение на разноските:
В случая и както бе посочено по-горе, бе категорично установено, че към момента на
депозиране на исковата молба в съда – 22.05.2025 г., падежът на главните задължения е
настъпил, респ. вземането на ищеца е било изискуемо, а ответникът е бил в забава,
следователно същият е станал повод за образуване на производството, погасявайки
задължението си едва след подаването на исковата молба. Въпреки изхода на делото ищецът
има право на своевременно претенцираните разноски по делото на основание чл.79 ал.1
ГПК. Ето защо, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо на 410
лева, от които 50,00 лева за внесена държавна такса и 360,00 лева с включен ДДС за
адвокатско възнаграждение, съобразно ангажираните доказателства за реалното им
извършване и представения списък по чл.80 ГПК.
По отношение на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение във
връзка с осъщественото процесуално представителство от страна на Адвокатско дружество
„Нестори, Углянов, Милчев“, код по Булстат *********, съдът намира следното:
Съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие (л.53),
данъчна фактура ведно с опис към нея (л.53 – л.54) за осъщественото процесуално
представителство по настоящото производство, в полза на адвокатското дружество,
представляващо ищеца е заплатена сума в размер на 480 лв. с включен в нея ДДС.
Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване, отправено
от Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички
случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.
1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
6
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед всички посочени по – горе принципни съображения и като взе предвид
липсата на правна и фактическа сложност на делото, цената на иска, както и наличие на
трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от адв.
Х.М. процесуални действия, изразяващи се в случая единствено в депозиране на писмени
молби по делото, приклюване разглеждане на делото в едно съдебно заседание, настоящият
съдебен състав намира, че следва да се определи възнаграждение за осъщественото от
пълномощника на ищеца процесуално представителство, защита и съдействие по
настоящото дело в размер на 300 лева. Към тази сума следва да се прибави и 60 лв. ДДС по
аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което
да бъде заплатено от ответницата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е,
ет. 5, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, съдебен адрес:
**************, Адвокатско дружество „****************“, адв. Х.М. – САК срещу М. А.
И., ЕГН **********, с адрес: ********************, иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД,
вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, както и предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, за присъждане на сумата от 63,50 лева,
представляваща част от неизплатено задължение за главница в общ размер на 441,51 лева по
Договор за потребителски кредит № 982861 към искане № 9288274 от 18.12.2023 г., сключен
между М. А. И. и „СИТИ КЕШ“ ООД, ведно със законна лихва върху нея от датата на
депозиране на насрещния иск – 22.05.2025 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ********************, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5,
7
представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, съдебен адрес: **************,
Адвокатско дружество „****************“, адв. Х.М. – САК, сумата от общо 410,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/П/ НЕ С ЕЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
8