Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № от 10.05.2012 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд, са отхвърленипредявените от И. К. против П. С., С. Н., И. К. и С. С. искови претенцииза установяване на недействителността на нотариалното разпореждане на Димитър Стоянов Минчев, извършено с нотариален акт за завещание, както и за приемане за установено, че ищцата И. К. е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. Д., ул. „Ц.” № 13, като неоснователни и недоказани. Със същото решение е отхвърлен предявеният на основание чл. 108 ЗС иск от И. К. против И. К. и С. С. за отстъпване на собствеността и предаване на владението на описания в диспозитива на решението недвижим имот, като неоснователен. Присъдени са разноски в полза на ответниците. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от И. К., чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Б. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои порочността на решението, доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, като се уважат исковите претенции. Връчени са преписи от въззивната жалба на всички насрещни страни. Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от С. П. Н., чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В. Д. Заето е становище, че обжалваното решението е правилно, а изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло голословни и незаконосъобразни. Изложени са доводи във връзка със заетото становище. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски. Не са постъпили отговори на въззивната жалба от другите насрещни страни. Не са постъпили и насрещни въззивни жалби. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема решението за правилно. Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и първоинстанционният съд - за неоснователност на исковите претенция. Съображенията за този краен извод на въззивния съд са следните: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са обективно кумулативно съединени искови претенции: обуславящите - предявени по реда на чл.124, ал.1 от ГПК две установителни искови претенции, едната с правно основание чл.19, ал.1 от ЗН, а другата с правно основание чл.77, ал.1, предложение първо от ЗС; и обусловена с право основание чл.108 от ЗС. В.ГР.Д.№/2012 г. ВТОС По доказателствата. Районният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство писмени доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявените установителни искови претенции са процесуално допустими. Налице е правен интерес от предявяването им. Правният интерес при установителния иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящ исков процес. От една страна правният интерес се определя от твърденията на ищцовата страна. Ако се докаже в процеса, че твърденията не отговарят на действителното фактическо и правно положение, исковата претенция ще е неоснователна, а не процесуално недопустима. От друга страна факта, че ответниците оспорват твърдяното от ищцата право, също обосновава правния интерес. Освен това двамата от ответниците притежават „титул за собственост”. Този факт също обосновава правния интерес от предявяване на установителните претенции. По отношение на установителния иск с правно основание чл.19, ал.1 от ЗН. Искът е неоснователен.Процесното завещателното разпореждане е действително. За този извод съдът е мотивиран от следното: Завещателно разпореждане, направено по реда на чл.24 от ЗН е едностранно волеизявление по смисъла на чл.44 от ЗЗД. По силата на посочената правна норма по отношение на него са приложими правилата за договорите, включително разпоредбите за недействителност на договорите. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД са нищожни договорите, при които „липсва предписаната от закона форма”. С разпоредбите на чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗН са регламентирани: процедура за съставяне на нотариално завещание; форма, в която трябва да бъде материализирано едностранното волеизявление-завещателното разпореждане, и съдържание, задължителни реквизити, които трябва да съдържа нотариалното завещание. Процесното нотариално завещание е съставено при спазване на изискуемата се процедура, отговаря на изискуемата се форма и съдържа всички изискуеми се реквизити, регламентирани с разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗН. Обстоятелства, установени чрез съдържанието му. Изложеното обосновава извод за действителност на процесното завещателното разпореждане. По отношение на процесното завещателно разпореждане е неприложима разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗД. Съображенията за този извод са следните: Посочената разпоредба е приложима единствено и само по отношение на „завета” /частното завещателно разпореждане/. Критерий дали едно завещателно разпореждане е „универсално” /общо/ или е „завет” /частно/ е материализираната воля на завещателя. При „универсалното завещание” завещателят завещава цялото си имущество или дробна част от него, а при „завета” завещателят завещава „определено имущество”. Аргумент разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗН. На основание посочените разпоредби факта - какво имущество притежава завещателя към момента на материализиране на завещателното разпореждане, е ирелевантен по отношение вида на завещателното разпореждане /общо или частно/. Изложеното обосновава извод, че процесното завещателно разпореждане е универсално по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН и придава качеството на наследници на лицата, в чиято полза е направено. Фактът, че процесното завещателно разпореждане е универсално по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН и не е завет по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗН, е достатъчен за да се направи извод за неприложимост на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗН. С оглед на горното изложеното във въззивната жалба оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на извода на районния съд, че не е налице недействителност по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗН, настоящият състав счита за неоснователно. По изложените съображения установителният иск с правно основание чл.19, ал.1 от ЗН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В.ГР.Д.№/2012 г. ВТОС По отношение на установителния иск с правно основание чл.77, ал.1, предложение първо от ЗС. И този иск е неоснователен. За този извод съдът е мотивиран от следното: При предявен положителен установителен иск за собственост тежестта на доказване лежи върху ищцовата страна. Тя е тази, която трябва да докаже, че притежава правото на собственост върху процесния имот. Ако ищцовата страна не проведе главно и пълно доказване, предявеният установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен. Ответната страна не е задължена да доказва, че тя притежава правото, по отношение на което ищцовата страна твърди, че е „носител”. Но, ако успее ответната страна да докаже, че тя притежава твърдяното от ищцовата страна право, предявеният установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен и на това основание. В настоящия казус са налице и двете хипотези. От събраните по делото доказателства се налага единственият извод, че ищцата е притежавала спорното право преди да влезе в сила решението, с което сключеният между нея и завещателя алеаторен договор е развален. С влизане в сила на посоченото решение по силата на разпоредбата на чл.88, ал.1, изречение първо от ЗЗД имотът се връща в „наследството”, останало след смъртта на завещателя, спорното право се придобива от неговите наследници, а ищцата „ е загубила” спорното право. По делото не са представени доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи извод, че след влизане в сила на посоченото решение, ищцата е придобила спорното право чрез един от визираните в чл.77, ал.1 от ЗС способи. Изложеното обосновава извод за наличие на първата хипотеза, посочена по-горе - ищцоватастрана не е доказала, че е придобила и притежава спорното право. Налице е и втората хипотеза. За този извод съдът е мотивиран от следното: Първите двама ответници се легитимират като собственици на процесния недвижим имот преди сключване на сделката с другите двама ответници чрез влязлото в сила решение, с което е развален договорът, сключен между ищцата и завещателя, и чрез процесното нотариално завещание. Както се посочи по-горе след влизане в сила на посоченото решение, спорното право се е върнало в „наследството”, останало след смъртта на завещателя. Чрез процесното нотариално завещание, което е действително и е породило визираното с разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗН действие, първите ответници са придобили качеството на наследници и са придобили спорното право. Другите двамата ответници се легитимират като собственици на процесния недвижим имот чрез процесния нотариален акт за покупко-продажба – л.20 от първоинстанционното производство, който е „титул за собственост”. Посоченият „титул за собственост” удостоверява прехвърляне правото на собственост и придобиването му. Притежава обвързващата доказателствена сила за придобиване правото на собственост. Тази обвързваща доказателствена сила може да бъде оборвана, като тежестта на доказване лежи върху този, който я оспорва. В настоящия казус не е оборена обвързваща доказателствена сила на посочения „титул за собственост” по изложените по-горе съображения. С оглед на горното установителният иск за собственост е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. По отношение на предявения ревандикационен иск. За да бъде уважен предявен ревандикационен иск по делото трябва да са установени /доказани/ трите кумулативно изискуеми се предпоставки: ищцата да притежава право на собственост върху вещта, предмет на иска; ответниците да владеят /държат/ вещта, предмет на иска; ответниците да владеят вещта, предмет на иска, без правно основание. Достатъчно е да не се установи наличието на една от трите предпоставки, посочени по-горе, за да се отхвърли предявеният ревандикационен иск. В настоящия казус не е налице първата кумулативно изискуема се предпоставка – ищцата да притежава право на собственост върху процесния имот. Съображения защо съдът приема, че ищцата не притежава право на собственост върху процесния имот се изложиха при обсъждане основателността на предявения от ищцата установителен иск за собственост. Настоящият състав счита, че не е необходимо да обсъжда дали са налице другите две кумулативно изискуеми се предпоставки. Фактът, че ищцата не притежава право на собственост върху процесния имот, е достатъчен за да се направи извод за неоснователност на исковата претенция. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Освен изложените по-горе изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за свои. Установените по делото факти, които районният съд е обсъдил в мотивите си, обосновават извода му за недоказаност на исковите претенции. В.ГР.Д.№/2012 г. ВТОС Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод. Твърдението, изложено във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав счита за неоснователно. Това е така защото не е налице хипотезата на чл.22, ал.1 т.6 от ГПК. Освен това при тази хипотеза с оглед разпоредбата на чл.22, ал.2 от ГПК съдът не е длъжен да се отведе. Такова задължение е вменено на съда само при наличие на другите хипотези, визирани с разпоредбата на чл.22, ал.1 от ГПК. По отношение на другите обстоятелства, изложени в писмената защита, изготвена от процесуалния представител на ищцата, на основание чл.269 от ГПК съдът не дължи произнасяне - не са изложени /обсъждани/ във въззивната жалба. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото ищцата-жалбоподател дължи на ответниците направените във въззивната инстанция разноски, но тъй като не са представени доказателства, че такива са направени, не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № от 10.05.2012 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |