РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. В**, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АН**М. П**
Членове:В** Й. М**
Г** П. Й**
при участието на секретаря А** АНГ. Т**
като разгледа докладваното от В** Й. М** Въззивно гражданско дело №
20211300500309 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по възивна жалба от “И* Ф**" ЕООД с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр. С**, ул. “Б**“ **партер, представлявано
от управителя Б**Н**в чрез юрк. А** Г** против Решение № 203 от
21.05.2021г. по гр.д. 3391/2019г. по описа на РС В** , с което е отхвърлен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК по повод подадено заявление за
издаване Заповед за изпълнение за задължение по договор за кредит №
198788 от 07.02.2018г., като договора е обявен за недействителен поради
обстоятелството, че е с шрифт под размер на 12, но не е приложена
императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК
Оспорват прогласяването на договора за недействителен, поради
обстоятелството, че шрифта е под 12, като считат решението за неправилно.
Считат, че шрифта отговаря на чл. 10 от ЗПК. Посочват, че ищецът е могъл
да използва мащабирането на електронния документ.
Поддържат , че ако договора е на хартия то е от значение какъв е шрифта.
1
След като договора е във вид на електронен документ, то той може да се
увеличава по желание на потребителя до размера на всеки шрифт. Посочва,
че РС-В** неправилно не е отчел, разликите между договорите изготвени на
хартия и тези във вид на електронен документ. Поради това решението е
неправилно в тази му част.
Поддържат, че неприлагането на чл. 23 от ЗПК, води до неправилно
приложение на материалния закон.
Въпросната разпоредба предвижда при прогласяване на
недействителност на договора за кредит, то съдът следва да присъди
главницата по договора. В нея е заложено, че основанието за присъждане на
главницата е прогласяване на нищожност. Самото прогласяване може да
стане след иницииране на съда чрез отрицателен установителей иск или чрез
възражение в хода на висящо друго производство с предмет договора (както е
в настоящия случай). Посочват, че и двата начина за прогласяване на
нищожност предполагат активно процесуално поведение от страна на
кредитодателя. Винаги приложението на чл. 23 от ЗПК предполага, че ще има
разминаване между заповедното производство или петитума на иска и
решението на съда. Самата разпоредба предполага такова разминаване. Тя
представлява специален вид неоснователно обогатяване. Нейната цел е да се
избегне повторно дело с предмет неоснователно обогатяване по чл. 55 от ЗЗД.
По тези съображения първоинстанционния съд неправилно е приложил
материалния закон, считайки, че при приложение на чл. 23 от ЗПК ще е
налице разминаване между заповедно производство и диспозитив на решение,
тъй като неправилно не е отчел , че това е заложено в основата на
разпоредбата.
Молят, в случай на уважаване на исковата молба, на основание чл. 104
от ЗЗД да Съда да извърши съдебно прихващане между присъдените с
настоящето производство суми в полза на „И** ф**“ ЕООД и присъдените в
полза на ответника Б. - ищец по насрещния иск, които не се оспорват.
Подържат, че не оспорват решението в частта, с която
първоинстанционния съд се произнася по насрещния иск., поради което са
налице условията, при които може да се уважи искане за съдебно
прихващане.
Молят, да се присъдят разноските в настоящето производство, както и
2
разноските в заповедното, първоинстанционното производство, въззивното
производство, включително тези за държавни такси.
Постъпил е писмен отговор на въззивна жалба от: Б** В**Б., ЕГН
**********, с адрес за съобщения и призовки: гр. В**, ж.к. „К** Б**“, бл.22,
вх. „В“, ет.5, ап.5, в който посочва, че първоинстанционното решение е
правилно и моли съда да го потвърди.
Посочва, че е неоснователно твърдението на въззивника, че шрифта на
процесния договор отговаря на изискването на чл.10 от ЗПК.
В първоинстанционното производство е извършена съдебно-техническа
експертиза, която установила по безспорен начин, че шрифта е в размер на 10
пункта и не отговаря на законоустановения императивно шрифт от поне 12
пункта /съобразно изискването на чл. 10 от ЗПК/.
Посочва, че е несъстоятелно и изразеното становище на процесуалния
представител на въззивника, че шрифтът би могъл да се мащабира, тъй като е
в електронна форма и правилото на чл.10 от ЗПК е неприложимо. Чл.10 от
ЗПК предвижда императивна правна норма, а целта на закона е да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредит /чл.2 от ЗПК
Подържа, че правилно първоинстанционният съд не е приложил разпоредбата
на чл.23 от ЗПК по отношение на вземането предявено с иск с правно
основание чл.422 от ГПК от търговеца.
Намира, че при обявяване на договор за кредит за недействителен, не може да
се присъди чистата стойност на кредита в производството по иск по чл.422 от
ГПК, доколкото противното е в противоречие с принципа на диспозитивно
начало в гражданския процес (чл.6, ал.2 от ГПК) . Прилагането на
последиците по чл.23 от ЗПК по почин на съда, без заявителят да е поискал
връщане на чистата стойност, основано на недействителността на договора, е
недопустимо.
С оглед на характера на иска по чл.422 от ГПК, не би могло да се
приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен и да се присъди в полза на банката чистата
стойност на кредита, тъй като няма да е налице идентичност в предмета на
3
заповедното производство и на иска по реда на чл.422 от ГПК. /В този смисъл
и РЕШЕНИЕ № 428 ОТ 19.10.2012 Г. ПО ГР. Д. № 358/2011 Г., Г. К., IV Г. О.
НА ВКС; Определение № 84 от 08.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 1691/2017 г., I
т.о., ТК./
Посочва, че възражението за прихващане, в случай на уважаване на
въззивната жалба на въззивника е недопустимо, тъй като е преклудирано с
отговора на исковата молба в първоинстанционното производство.Според
задължителните разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК, възражението за прихващане може да
се заяви за първи път пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно
изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания,
при което те са погасяват до размера на по-малкото от тях от деня, в който са
били налице условията за компенсирането им. Когато обаче насрещното
вземане, с което се прихваща, е спорно /неликвидно/, т.е. негов предмет е
едно спорно право, за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо
/чл. 298, ал. 4 ГПК/, при което ефектът на прихващането ще се прояви след
влизане в сила на съдебното решение - каквото именно е насрещното вземане
на въззивника, същото може да бъде направено най-късно с отговора на
исковата молба и заявяването му по-късно, включително пред въззивния съд,
е недопустимо.
С оглед на гореизложеното, молят Съда да потвърди изцяло Решение
№203 от 21.05.2021 г. постановено по гр.д. №3391/2019 г. по описа на
Районен съд - В**, Гражданско отделение и бъдат присъдени и всички
направени разноски в настоящото производство.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Искът е с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД.
С решение № Решение № 203 от 21.05.2021г. по гр.д. 3391/2019г. РС
В** отхвърля предявения ,от „ИЗИ Ф**” ЕООД, гр. С**, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С**, район Т**,ж.к.“И** В**“, ул. Б* №
17 ап. 1, установителен иск по чл.422 ГПК вр.чл.79 ЗЗД против Б. В. Б. ЕГН
**********, с адрес гр. В**, ж.к. „К* Б**“, бл.**, вх. „*“, ет*, ап.*,а
именно да се признае по отношение на него,че дължи на „И* Ф**” ЕООД ,по
4
договор за предоставяне на кредит от разстояние №198788/07.02.2018
г., сумата в общ размер от 1 152.46 лв., от която: 900.00 лв. главница и
252.46 лв.-договорна/възнаградителна лихва за периода 07.02.2018г. -
02.06.,2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.10.2019 г./датата на подаване на заявлението в съда ,по което е
образувано ч.гр.д.№ 2928/2019 г./. до пълното издължаване,като
неоснователен.
ВРС е уважил предявеният насрещен иск като осъжда „И** Ф**” ЕООД,
гр. С**, ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр. С**, район
Т**а,ж.к.“И** В**“, ул. Б** № 17 ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б** В** Б., ЕГН
**********, с адрес за съобщения и призовки: гр. В**, ж.к. „К** Б*“, бл.22,
вх. „В“, ет.5 ,сумата в общ размер от 624.42 лв..,представляваща платени и
получени без основание суми по договори за предоставяне на кредит от
разстояние с номера: № 178473/31.07.2017 г., № 179698 от 11.08.2017 г. и №
182577 от 11.09.2017 г.,от която :
1.сумата от 3.96 лв.,представляваща платена и получена без основание лихва
по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 178473/31.07.2017
г./недействителен на осн.23 вр.чл.22 вр.чл.10 ал.1 ЗПК/,
2.сумата от 54.22 лв, представляваща платена и получена без основание
лихва и такса по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 179698
от 11.08.2017 г./недействителен на осн.23 вр.чл.22 вр.чл.10 ал.1 ЗПК/,
3.сумата от 566.24 лв, представляваща платена и получена без основание
лихва и такса по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 182577
от 11.09.2017 г./недействителен на осн.23 вр.чл.22 вр.чл.10 ал.1 ЗПК/,
ведно със законната лихва върху сумата от 624.42 лв. ,считано от 13.02.2020
г./ датата на предявяване на иска /до окончателното изплащане, както и
сумата 320 лв.,представляваща направени разноски в производството по
насрещните искове .
Решението в осъдителната му част, по отношение на предявените
насрещни искове е влязло в законна сила и не е предмет на настоящето
обжалване.
Предмет на въззивната жалба е Решение № 203 от 21.05.2021г. по гр.д.
3391/2019г. по описа на РС Видин , в частта, в която е отхвърлен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК предявен от „И* Ф**” ЕООД, гр.
5
С**, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С**, район
Т**,ж.к.“И** В**“, ул. Б** № ** ап. 1, против Б. В. Б. ЕГН ********** по
повод подадено заявление за издаване Заповед за изпълнение за задължение
по договор за кредит № 198788 от 07.02.2018г.
Договорът е обявен за недействителен поради обстоятелството, че е с
шрифт под размер на 12. Същевременно съда не приложил чл. 23 от ЗПК, за
което жалбоподателят счита решението за неправилно.
Видинският окръжен съд, намира за допустима въззивната жалба, а
по същество основателна по следните съображения :
„И** Ф**” ЕООД, гр. С***, ЕИК ** със седалище и адрес на
управление гр. С**, район Т**,ж.к.“И* В**“, ул. Б** № 17 ап. 1 и Б. В. Б.
ЕГН ********** са сключили следните договори за предоставяне на кредит
от разстояние: №198788 от 07.02.2018 г.,предмет на исковата молба на „И**
Ф**” ЕООД и три други такива,предмет на насрещната искова молба-№
178473 от 31.07.2017 г.,№ 179698 от 11.08.2017 г. и № 182577 от 11.09.2017
г.,по които отпуснатите суми са усвоени .
В резултат на подадено от страна на „И** Ф**” ЕООД на 10.10.2019 г.
заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2928/19 г. по описа на ВдРС,
по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника № 1995/14.10.2019 г. за следните суми:
1.сумата в общ размер от 1152.46 лв.,от която:
- 900.00 лв.- главница, ведно със законната лихва,считано от 10.10.2019 г. до
окончателното изплащане,
- 252.46 лв.-лихва/договорна/за периода от 07.02.2018г. - 02.06. 2019г.
- 25.00 лв., разноски по делото за държавна такса и 100 лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу цитираната заповед от ответника е подадено възражение.
В срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила иска си по 422 ГПК,
като в резултат на това на 12.12.2019 г. е образувано и настоящето дело.
Назначени и извършени са:съдебно компютърна-техническа
експертиза,съдебно-икономическа експертиза и друга такава с допълнителна
задача.
В заключението си, по назначената компютърна-техническа
6
експертиза,вещото лице е посочило,че при съставянето на договор №198788
от 07.02.2018 г. е използван шрифт „ Calibri“,размер 10 pt.,
От заключенията по съдебно-икономическата експертиза се установява,че
във връзка със сключения между страните договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 198788 на ответника Б. е отпуснат кредит в размер на 900
лв.,която е преведена на 07.02.2018 г.,чрез интернет банкиране ,на сметка на
титуляра Б..Посочено е ,че срокът за издължаване е на 02.06.2019 г.,като към
31.08.2020 г. просрочената главница е в размер на 900 лв..
При тази фактическа обстановка, ВдОС приема предявеният
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД за
основателен и доказан. Налице е сключен договор за кредит № 198788 от
07.02.2018 г. сключен , чрез средствата за комуникация от разстояние,
съобразно законовите изисквания на ЗПФУР , предаването на уговорената
сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане
на възнаградителна лихва и такса за разходи за събиране на просрочени
задължения, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да
установи вземанията си по размер.
Ответникът е подържал възражения пред ВРС за нищожност на
договора на основание чл.22 ЗПК вр.чл.10 ал.1 ЗПК и чл.11 ал.1 т.9 и т.10
ЗПК,както и на осн.чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД.
По делото е установено,че по силата на сключения между страните
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 198788 на Б. е отпуснат
кредит в размер на 900 лв.,която е преведена на 07.02.2018 г.,както и че макар
срокът за издължаване да е на 02.06.2019 г., към 31.08.2020 г. просрочената
главница е в размер на 900 лв.. Ответникът не е заплатил и договорена лихва
за периода от 07.02.2018 г. до 02.06.2019 г. в размер от 252.46 лв..
Няма извършени насрещни плащания от страна на ответника,поради което
същия е неизправна страна в отношенията между страните .
От техническата експертиза се установява, че процесния договор№ 198788
от 07.02.2018 е изготвен при неспазване на чл.10 ал.1 ЗПК ,в частта на
изискването за формат и шрифт на договора не по-малко от 12,с оглед
изложеното от вещото лице в заключението по компютърно-техническата
експертиза,съгласно което при съставянето на договор №198788 от
07.02.2018 г. е използван шрифт „ Calibri“,размер 10 pt..
7
По отношение на сключения договор за потребителски кредит по чл.9 и
сл. ЗПК са субсидиарно приложими и правилата за заема, уредени в чл.240 и
сл.ЗЗД. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК (в редакция ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014г.) договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. Разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Тези две разпоредби са материално правни и са в сила от
23.07.2014 г., обнародвани в ДВ, бр. 35/2014 г. Материално правните норми
действат занапред, освен ако с изрична законодателна норма не им е
придадено обратно действие. С оглед гореизложеното към датата на
подписване на договора за заем , нормите на чл.10, ал.1 и чл.22 ЗПК са в сила
и същите е следвало да бъдат съобразени от кредитодателят при сключването
на сделката.
Поради изложеното на основание чл.22 от ЗПК, съдът приема
процесния договор за заем за недействителен, поради което на основание
чл.23 от ЗПК ответникът - кредитополучател дължи връщане само чистата
стойност на кредита, но не и на начислените лихви и такси по кредита,а
именно сумата от 900 лв.
Неоснователно е становището изразено в първоинстанционното решение,
относно приложението на чл.23 ЗПК,че при обявяване на договор за кредит за
недействителен, не може да се присъди чистата стойност на кредита в
производството по иск по чл.422 от ГПК, доколкото противното е в
противоречие с принципа на диспозитивно начало в гражданския процес ,
като съдът се произнася извън предмета на иска, който е очертан с исковата
молба по чл.422 от ГПК и следва да е идентичен със заявеното в заповедното
производство по чл.417 от ГПК, което води до нарушаване на диспозитивно
8
начало, а оттук и до недопустимост на решението. Неприлагането на чл. 23
от ЗПК, води до неправилно приложение на материалния закон.Въпросната
разпоредба предвижда при прогласяване на недействителност на договора за
кредит, то съдът следва да присъди главницата по договора. В нея е заложено,
че основанието за присъждане на главницата е прогласяване на нищожност.
Самото прогласяване може да стане след иницииране на съда чрез
отрицателен установителей иск или чрез възражение в хода на висящо друго
производство с предмет договора (както е в настоящия случай). Винаги
приложението на чл. 23 от ЗПК предполага, че ще има разминаване между
заповедното производство или петитума на иска и решението на съда. Самата
разпоредба предполага такова разминаване. Тя представлява специален вид
неоснователно обогатяване. Нейната цел е да се избегне повторно дело с
предмет неоснователно обогатяване по чл. 55 от ЗЗД.
По тези съображения първоинстанционния съд неправилно е
приложил материалния закон, считайки, че при приложение на чл. 23 от
ЗПК ще е налице разминаване между заповедно производство и
диспозитива на решението, тъй като неправилно не е отчел че това е
заложено в основата на разпоредбата.
Поради това, решението на ВРс в тази част е неправилно и следва да
бъде отменено, като се присъди само чистата стойност по кредита,а именно
сумата от 900 лв.
По отношение искането за прихващане на насрещните задължения :
Според задължителните разясненията, дадени с Тълкувателно решение
№ 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК,възражението за
прихващане с ликвидно изискуемо вземане е правопогасяващо възражение,
което се основава на новонастъпил факт - направеното изявление за
прихващане. В българското право прихващането на насрещните вземания е
уредено като потестативно право, което се упражнява с едностранно
волеизявление, пораждащо действие с достигането му до адресата, от който
момент настъпва правната промяна. Възражението за прихващане с ликвидно
вземане по същността си е позоваване на правната промяна, каквото е и
възражението за опрощаване и възражението за плащане след подаване на
въззивната жалба. С това възражение не се променя спорният предмет, тъй
като предявеното с него вземане вече е установено с влязло в сила съдебно
9
решение или заповед за изпълнение, и съответно за доказване на
възражението не е необходимо събиране на доказателства. Формален
аргумент в подкрепа на тази теза е и разпоредбата на чл. 371 ГПК, която
независимо от систематичното й място в Глава 32 /„Производство по
търговски спорове“/ следва да намери приложение изобщо и в обшия исков
процес.
Когато обаче насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно
/неликвидно/, т. е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът се
произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, при което
ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното
решение, на общо основание /чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 ГПК/ същото
може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба и
заявяването му по-късно, включително пред въззивния съд, е
недопустимо.
Възражението за прихващане може за първи път да се заяви пред въззивния
съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две
насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до
размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за
компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за
прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция.
В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г.
по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в
сила от 01.03.2008 г./. Насрещното вземане, с което се претендира съдебно
прихващане , е спорно /неликвидно/, т.е. негов предмет е едно спорно право,
за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/,
при което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на
съдебното решение - каквото именно е насрещното вземане на въззивника,
същото може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба и
заявяването му по-късно, включително пред въззивния съд, е недопустимо.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция Б. В. Б. следва да
заплати на „И** Ф**” ЕООД, гр. С**, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С**, район Т**,ж.к.“И** В**в“, ул. Б** № 17 ап. 1
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 188.50/сто
осемдесет и осем лева и петдесет ст / Лв.
10
Водим от горното, съдът , :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 203 от 21.05.2021г. по гр.д. 3391/2019г. РС В*,
В ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН предявения ,от „И* Ф*” ЕООД, гр.
С*, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. С*, район Т*,ж.к.“И*
В**“, ул. Б* № * ап. *, установителен иск по чл.422 ГПК вр.чл.79 ЗЗД против
Б. В. Б. ЕГН **********, с адрес гр. В*, ж.к. „К* Б*“, бл.22, вх. „В“, ет.5,
ап.5,а именно да се признае по отношение на него,че дължи на „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД ,по договор за предоставяне на кредит от
разстояние №198788/07.02.2018 г., СУМАТА 900.00 лв. главница ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2019 г./датата на
подаване на заявлението в съда ,по което е образувано ч.гр.д.№ 2928/2019
г./. до пълното издължаване,като неоснователен, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. В. Б. ЕГН **********, с адрес
гр. Видин, ж.к. „Крум Бъчваров“, бл.22, вх. „В“, ет.5, ап.5, дължи на „И* Ф*”
ЕООД , СУМАТА 900.00 лв. главница (чистата стойност ), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2019 г./датата на
подаване на заявлението в съда ,по което е образувано ч.гр.д.№ 2928/2019
г./. до пълното издължаване , по договор за предоставяне на кредит от
разстояние №198788/07.02.2018 г., който договор е недействителен на
осн.23 вр.чл.22 вр.чл.10 ал.1 ЗПК.
ОСЪЖДА Б. В. Б. ЕГН **********, с адрес гр. В*, ж.к. „К* Б*“, бл.22,
вх. „В“, ет.5, ап.5, да заплати на „И* Ф*” ЕООД , СУМАТА 176.05 лв.
разноски в заповедното производство и сумата 234 лв.разноски пред ВдРС,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б. В. Б. ЕГН **********, с адрес гр. В*, ж.к. „К* Б*“, бл.22,
вх. „В“, ет.5, ап.5, да заплати на „И* Ф*” ЕООД , СУМАТА 188.50 лв.,
разноски пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12