Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………15.05.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………шестнадесети
април….………….…..……….……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………..
като
разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 6262…по описа за………….….…………2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба и е в своята
първа фаза. Правното основание на предявения иск за делба е чл. 34 от Закона за
собствеността /ЗС/.
Ищецът твърди, че през 2016 г. е
придобил посредством публична продан следните
недвижими имоти: 160,23/410 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68850.516.130 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1/07.01.2008 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Стара Загора, ул. “Гладстон“ № 47, с площ
от 405 кв., заедно с построените в имота: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор № 68850.516.130.1.1 с площ от 51.90 кв.м. представляващ жилище,
апартамент, и 2. СГРАДА с идентификатор № 68850.516.130.2 с площ от 41 кв.м.,
представляваща стопанска пристройка.
По силата на посочената публична продан -
постановление за възлагане вх.рег.№ 2025 том V № 71/25.02. 2016 година, ищецът
сочи, че притежава идеални части от дворното място в съсобственост с
ответниците, като притежава в индивидуална собственост гореописаните две
сгради: 1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, като
имотът е с идентификатор № 68850.516.130.1.1, представляващ апартамент, и 2/
СГРАДА с идентификатор № 68850.516.130.2, представляваща стопанска пристройка.
Изяснява, че по силата на влязлото в сила съдебно
решение по гр.дело № 104/2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора /с което бил
обявен за окончателен предварителен договор по реда на чл.19 ал.З ЗЗД/, е
съсобственик на още 7/36 идеални части от гореописания поземлен имот /дворното
място/, както и 7/36 идеални части от всички останали постройки и подобрения в
мястото, с изключение на вече посочените индивидуална собственост.
Затова между ищеца и първия ответник била налице
съсобственост по отношение на дворното място съгласно следните сделки и
правоприемства:
Първи собственик на дворното място бил В.К. В., б.ж.
на гр.Стара Загора, починал на 17.05.1953 г., който придобил дворното място по
силата на два нотариални акта: Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
1237/14.10.1922 г. и Нотариален акт № 322/27.02.1925 г. След неговата смърт
имотът останал в наследство на трите му деца - С.в.К., А.в.дж.и Н.в.К., като А.в.дж.и
Н.в.К. се отказали от наследството на баща си В.К. В.. Останалият наследник С.в.К.
през 1970 г., с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 15 том втори дело
№ 492/1970 година, дарил на сина си В.С.К. /първия ответник/, 2/9 идеални части
от дворното място и 2/9 идеални части от постройките в него – или 4/18 идеални
части от дворното място. Друга част от дворното място С.в.К. продал на Г.с.м.-
7/18 ид. ч., с Нотариален акт № 170 том 5 дело № 2136/86 г. на Старозагорския
нотариат. За посочената ид.ч. синът на Г.с.м.- Стоил Господинов Стоилов, се
снабдил с нотариален акт за собственост № 63 том първи, рег.№ 1781 нот.дело №
52/2003 г. на Нотариус Руси Патронов, като впоследствие ищецът придобил
посочената идеална част по силата на публичната продан на имота на С.г.с.– така
постановление за възлагане вх.рег.№ 2025 том V № 71/25.02. 2016 г. В резултат
на така извършените разпореждания на С.в.К. останали 7/18 ид.ч. от дворното
място. След смъртта на С.в.К. през 1991 г., тези 7/18 идеални части били
наследени от децата му В.С.К. /първия ответник/ и М.с.б. при равни квоти - по
7/36 ид. ч. от това дворно място. За наследените от Мери - Детелина С.ова
Бъчварова 7/36 ид. ч. от дворното място, ищецът сключил предварителен договор с
нея, който впоследствие бил обявен за окончателен с влязлото в сила решение по
гр.дело № 104/2017 г. на Старозагорски окръжен съд.
По отношение на постройките /третата постройка/, с
изключение на собствените на ищеца с идентификатори 68850.516.130.1.1 и
68850.516.130.2, се сочи също наличие на съсобственост, по силата на следните
сделки и правоприемства:
Първоначален собственик на постройките отново бил В.К.
В. починал на 17.05.1953 г. /придобил дворното място с гореописаните нотариални
актове от 1922 и 1925 г./. След смъртта на В.К. В. постройките останали в
наследство на трите му деца - С.в.К., А.в.дж.и Н.в.К., като А.в.дж.и Н.в.К. се
отказали от наследството на баща си. С.в.К., през 1970 г., с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 15 том втори дело № 492/1970 година, дарил на сина
си В.С.К. /първия ответник/, 2/9 идеални части от дворното място и 2/9 идеални
части от постройките в него. Същият продал на Г.с.м.7/18 ид. ч. от всички
постройки, - Нотариален акт № 170, том 5, дело № 2136/86 год. на Старозагорския
нотариат. Извършена била доброволна делба на постройките в дворното място между
съсобствениците с Протокол за делба на постройките по гр.д.№ 2866/1988 г. на
Старозагорски районен съд, с участието на съсобствениците, като в дял на Г.с.м.била
предоставена реално жилищната сграда, построена в северозападната част на
дворното място и стопанска постройка, а в общ дял на С.в.К. и В.С.К. /без
упоменаване на квоти/, била поставена реално жилищната сграда, построена в
североизточната част на дворното място. Сградата в северозападната част на
дворното място и стопанската постройка, които са били собственост по силата на
делбата първо на Г.с.м., а впоследствие на сина му С.г.с.- сгради с
идентификатори 68850.516.130.1.1 и 68850.516.130.2, били придобити от ищеца по
силата на публичната продан с Постановление за възлагане вх.рег.№ 2025 том V №
71/25.02.2016 г. Сградата, останала в общ дял на С.в.К. и В.С.К. била сграда с
идентификатор № 68850.516.130.1.2, от която
В.С.К. е притежавал 2/9 идеални части от тази постройка по силата на извършено
в негова полза дарение. Останалите 7/9 ид.части от сградата, след смъртта на С.в.К.
през 1991 г., били наследени от децата му В.С.К. /първия ответник/ и М.с.б.,
като всеки от тях е наследил по 7/18 ид. ч. от тази сграда. За половината от
притежаваната от нея наследствена идеална част, или за 7/36 ид. ч. от всички
сгради, ищецът сключил с М.с.б.предварителен договор за замяна на недвижими
имоти, който впоследствие бил обявен за окончателен с влязлото в сила Решение
по гр.дело № 104/2017 год. на Окръжен съд-Стара Загора. Съответно, наследницата
на М.с.б., а именно втората ответница Д.Л.М. притежавала също 7/36 идеални
части от сграда с идентификатор № 68850.516.130.1.2.
В първото открито съдебно заседание по реда на чл. 143
и чл. 145 ГПК ищецът уточнява, че иска делба на сградата с идентификатор №
68850.516.130.1.2, ведно със съответните/припадащи се ид. части от дворното
място.
Поради това моли съда да допусне делба на следните
недвижими имоти: СГРАДА с идентификатор № 68850.516.130.1.2, находяща се в гр. Стара
Загора, община Стара Загора обл. Старозагорска по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 1/07.01.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота :гр.Стара Загора, ул.
”Гладстон“ № 47 ет.1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.516.130 с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от
96.10 кв.метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.516.130.1.1, под обекта - няма, над обекта - няма, при квоти 7/36
ид.части за дружеството ни-ищец, 22/36 ид.части за първия ответник и 7/36
ид.части за втората ответница, със съответните припадащи се части от дворното
място - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.516.130 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1/07.01.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Стара Загора,
ул. „Гладстон“ № 47, с площ от 405 кв.метра, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване /до
10 м/, с номер по предходен план: 1810 кв.17, парцел V, при съседи:
68850.516.116, 68850.516.117, 68850.516.129, 68850.516.132, 68850.516.131, при
квоти 7/12 идеални части за дружеството ищец и 5/12 идеални части за ответника В.С.К..
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д.Л.М., която моли да бъде
допусната делба при посочените от ищеца квоти в съсобствеността.
Постъпил е и отговор на исковата молба от втория
ответник В.С.К., с който се заема позиция за допустимост на иска за делба.
Конкретно се възразява по посочените квоти на съсобственост поради непосочване
на квотите в поставения на него и баща му общ дял при делба извършена през 1988
г. В становище докладвано в първото по делото заседание предявява възражение по
чл. 76 ЗН по отношение на разпорежданията на М.с.б.в полза на ищеца, изразява и
становище за недопустимост на иска за делба на дворното място.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Старозагорски районен съд, VII състав, е бил сезиран с
конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик
може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е
несъвместимо с естеството или предназначението на вещта, т.е. правото на делба
е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 ЗС може винаги да се
упражни, освен ако законът разпорежда друго. Предявявайки конститутивен иск за
делба ищецът реализира потестативното си право за ликвидиране на
съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост.
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и
процесуални предпоставки /юридически факти/: 1/ основанието за възникване на
съсобствеността, респ. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото
на собственост върху включените в делбената маса имоти; 2/ предметът на делбата
да бъде годен обект на правото на собственост и 3/ в производството по делба да
участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването
на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно –
арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК с решението по допускане
на делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. С оглед разпоредбата на
този текст съдът намира, че на първо място следва да се определи предмета на
делбата, тъй като от това зависи правото на всеки един от съделителите.
От обективираните изявления на страните в исковата
молба, отговорите на исковата молба и писменото становище на ответника В.К. /л.
81 от делото/ съдът прави извод, че между страните по делото няма спор по
фактите – поредицата правоприемства, като спорът е само по отношение на квотите
в съсобствеността, които са следните
– В.К. В. е първият собственик на процесното дворно място и постройките
находящи се в него съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1237/14.10.1922
г. и нотариален акт № 322/27.02.1925 г./л. 10 и л. 11 от делото/.
След неговата смърт недвижимият имот и постройките в
него преминава по силата на наследствено правоприемство и съгласно чл. 53 ЗН в
собственост единствено на С.в.К., поради направен отказ от наследство от
другите две деца на починалия В.К. В. – А.в.дж.и Н.в.К. /така удостоверение №
169/28.01.1976 г. – л. 27 от делото/.
Първият ответник е придобил по силата на договор за
дарение от баща си С.в.К. 2/9 ид. части от посоченото дворно място и
постройките намиращи се в него /така нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 15, том 2, дело № 492/1970 г. – л.12 от делото/. Освен това С.в.К. е сключил
с Г.с.м.договор за замяна на 7/18 ид. части от дворното място и постройките в
него /така нотариален акт № 170, том 5, дело № 2136/1986 г. – л. 13 от делото.
По този начин възникнала съсобственост върху недвижимия имот и постройките намиращи се в него
между С.в.К., първия ответник и Г.с.м.при квоти 4/18 ид. ч. за първия ответник
и по 7/18 ид.ч. за С.в.К. и Г.с.м.. През 1988 г. била извършена доброволна
делба на постройките намиращи се в поземления имот като в резултат на тази
делба първият ответник и С.в.К. получили в общ дял реално жилищната сграда
построена в североизточната част на дворното място /понастоящем самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.516.130.1.2, предмет на настоящото дело/, а другият съделител Г.с.м.получил
в индивидуален дял реално жилищната сграда построена в северозападната част на
дворното място и стопанската постройка – 12 /понастоящем самостоятелни обекти в
сграда съответно с идентификатор 68850.516.130.1.1
и идентификатор 68850.516.130.2, които не
са предмет на настоящото дело/. Дворното място не било предмет на делбата.
По отношение на съделителите С.в.К. и В.С.К., които получили
в общ дял при доброволната делба жилищната сграда построена в североизточната
част на дворното място /понастоящем
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.130.1.2/ съдът
намира, че съотношението на правата им е 2/9 ид. части за В.С.К. и 7/9 ид. части
за С.в.К..
Не може да като
бъде споделена тезата поддържана в писменото становище на ответника В.С.К. за
приложение на чл. 30, ал. 2 ЗС относно правата на ответника и баща му в
съсобствеността, тъй като не били упоменати квотите на посочените двама
съделители в поставената им общ дял постройка след делбата през 1988 г.,
предмет на настоящата делба. Нормата на
чл. 30, ал. 2 ЗС установява оборима презумпция, че частите на
съсобствениците се считат равни до доказване на противното и с оглед събраните
по делото доказателства тази презумпция е оборена. Оборването става с доказване
на конкретни факти, относими към вътрешните отношения между съсобствениците към
момента на възникване на съсобствеността. В случая съсобствеността между
ответника и неговия баща С.в.Господинов не възниква с делбата от 1988 г.,
защото преди нея процесният имот е бил съсобствен между тях на основание
договор за дарение на 2/9 ид. части от дворното място и постройките в него на
ответника по делото. Презумпцията
на чл. 30, ал. 2 ЗС намира приложение само ако в договора, обективиращ
осъществяването на основанието, на което вещта е придобита в съсобственост,
частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от
този договор с оглед неговото естество. При липса на други данни за вътрешните
отношения между съсобствениците, дяловете от съсобствената вещ следва да бъдат
определени с оглед естеството на основанието, на което е придобита вещта. В
случай че самото естество на основанието, на което вещта е придобита в
съсобственост, сочи какъв обем от права е придобил всеки един от
съсобствениците, на доказване подлежат не техните вътрешни отношения /доколкото
същите следват от самото естество на придобивното основание/, а промяната в
тези вътрешни отношения /така решение № 512/22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1115/2009 г., II г.о./. В случая в договора за дарение от 1970 г. ясно е
посочено, че ответникът по делото е придобил 2/9 ид. части от дворното място и
постройките в него, като в резултат на това между него и неговия баща С. К. е възникнала съсобственост при права в
съсобствеността следващи посоченото в договора за дарение. При извършването на
доброволната делба през 1988 г. промяна в квотите на съсобственост на поставеното
в общ дял имущество на бащата и сина не е била налице – по делото няма нито
едно доказателство, което да обоснове извод за промяна във вътрешните отношения
между лицата, които са получили общ дял. По
правната си същност делбата е способ за придобиване на собственост над квотата,
но само при изрично волеизявление и съответното парично уравнение - чл. 69, ал.
2 ЗН, приложим по силата на препращащата норма на чл. 34, ал.2 ЗС. Правата на ответника и неговия баща в съсобствеността
към момента на извършване на доброволната делба през 1988 г. са били ясно
определени /2/9 ид. части за ответника и 7/9 ид. части за баща му С. К./ и за
определяне на техните дялове в поставения им общ дял следва да се изходи от
обема на правата им преди доброволната делба и от целта на доброволната делба -
да се прекрати съсобствеността само с единия от съделителите /Г.с.м./, без
уравнение на дяловете, което означава без промяна във вътрешните отношения,
включително и между съсобствениците на общия дял /така и определение №
287/04.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 247/2012 г., II г.о., което е даден
положителен отговор на въпроса при първоначална съсобственост с трети лица и
извършване на делба с тях, при която на съсобственици се възлага имот в общ дял,
запазва ли се обемът на дяловете на тези съсобственици, какъвто е бил преди
делбата./. В случая целта на доброволната делба е била да се прекрати
съсобствеността само с единия от съделителите – Г.с.м.без уравнение на
дяловете, което означава без промяна във вътрешните отношения, включително и
между съсобствениците на общия дял. Затова на
въпроса коя имуществена общност има значение за оборване презумпцията на чл.
30, ал. 2 ЗС - първоначалната съсобственост преди делбата или съсобствеността,
възникваща в общия дял следва да се предпочете първия отговор /така определение
№ 287/04.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 247/2012 г., II г.о./, при липса на данни
за изявена воля от съделителите за промяна в квотите на съсобственост преди
делбата, както е по настоящото дело. От
протокола от 15.12.1988 г. по гр.д. № 2866/1988 г. на Старозаголски районен съд
се установява, че страните по тази делба са се съгласили, че уравнение на
дяловете между съделителите не се дължи /няма изявление в противен смисъл/,
респ. такова уравнение не е било предмет на съгласие между тях. Това изявление
на страните изключва обща воля за съсобственост при равни права, защото
страните се позовават на извършените от тях преди това дарение и
покупко-продажба на различни ид.ч. Към този извод ясно навежда и посочените в
исковата молба на Г.с.м.квоти на съсобствеността, при които се иска допускането
и извършването на делбата отговарящи на придобивните основания на съделителите.
След смъртта на С.в.К. през 1991 г. притежаваните от
него 7/9 ид. части от процесната сграда /съобразно приетото по-горе/ е били наследени
поравно от децата му В.С.К. и М.с.б. или по 7/18 ид. части за всяко дете
/удостоверение за наследници – л. 28 от делото/.
М.с.б. сключила с ищеца по делото предварителен договор
за замяна на 7/36 ид. части /половината от притежаваните от нея по силата на
наследствено правоприемство 7/18 ид. части от процесната постройка/, който бил
обявен за окончателен с решение
№ 212/25.06.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 104/2017 г., влязло
в сила на 18.09.2018 г. на основание чл. 296, т. 2 ГПК/. Останалите 7/36 ид.
части от постройката били придобити от втората ответница Д.М. на основание
наследствено правоприемство от майка й М.с.б. /удостоверение за наследници – л.
29 от делото/.
Възражението на ответника В.К., с правно основание чл.
76, ал. 1 ЗН за относителна недействителност по отношение на него на
извършеното от М.с.б. разпореждане със 7/36 ид. части от процесната постройка с
договора за замяна обявен за окончателен с решение № 212/25.06.2018 г. на
Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 104/2017 г. е неоснователно. На първо
място следва да се посочи, че при наличие на възражение по чл. 76, ал. 1 ЗН
като главни страни в процеса за делба следва да участват двете страни по
сделката, чиято относителна недействителност се иска, т.е. ищецът и М.с.б., но
тъй като сънаследницата прехвърлителка междувременно е починала, като страна по
делото следва да вземе участие нейната единствена наследница по закон –
ответницата Д.М. /удостоверение за наследници, л. 66 от делото/, което нейно
участие по делото е налице /така определение № 150/10.03.2016 г. на ВКС по
гр.д. № 6131/2015 г., I г.о./. На второ място следва да се посочи, че сънаследник, който
не се е разпоредил с дела си от общото сънаследствено имущество, може,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 76 ЗН, да оспори правото на приобретателите да участват в производството по
извършване на делбата, но само ако същевременно изрази воля делбата да бъде
допусната и извършена между всички сънаследници. Противното тълкуване би
противоречало на императивната разпоредба на чл. 34 ЗС /така решение № 44/06.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3117/2016 г., I г. о./. На трето място с Тълкувателно
решение № 1/19.05.2004 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2004 г., ОСГК се прие, че
разпоредбата на чл. 76 ЗН визира
хипотеза на относителна недействителност, тъй като регулира наследствените
правоотношения, последиците на нормата имат ограничен обхват и намират
приложение само за сделките на разпореждане със сънаследствено имущество. Тази
недействителност, като санкция за несъобразено с нормата на закона поведение
при сключване на разпоредителната сделка, брани правата и на ограничен кръг
лица- сънаследниците - по арг. на чл. 69, ал. 2 ЗН, и в този смисъл е особен
вид недействителност, т.е. не е нищожност както се сочи в писмената защита на
ответника В.К..
По съществото на възражението, е необходимо да се
посочи, че разпоредбата на чл. 76 ЗН е ограничителна, тъй като препятства
свободното разпореждане с идеални части от наследствени имоти в полза на лица,
които са извън кръга на наследниците. Затова тази разпоредба не може да се
прилага разширително за хипотези, които не са уредени в закона. Иск или
възражение по чл. 76 ЗН може да се предяви по отношение на имот,
съсобствеността върху който произтича единствено от наследяване. Целта на
тази разпоредба е да защити интересите на наследниците, като обезпечи
възможността да получат реален дял от наследството според състоянието му в
момента на неговото откриване – в този смисъл са разясненията на т.2 на
Тълкувателно решение № 72/09.04.1986 г. на ВС по гр.д. № 36/1985 г., ОСГК, т.е.
чл. 76 ЗН няма приложение при съсобственост, която не е възникнала единствено от
наследяване /така и решение № 208/22.12.2017 г. на ВКС по гр.д. № 396/2017 г., I г.о., определение № 509/12.10.2018 г. на ВКС по гр.д.
№ 1546/2018 г., II г.о./. Също в Тълкувателно
решение № 1/19.05.2004 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2004 г., ОСГК е посочено, че
разпоредбата на чл. 76 ЗН е приложима само за актове на разпореждане с
наследствена вещ или сънаследствен дял от вещ, но не и по отношение на
съсобственост, възникнала на други основания или в резултат на повече от един
юридически факт. Затова в настоящия случай чл. 76 ЗН не намира приложение, тъй
като съсобствеността върху процесната постройка между разпоредилата се М.б.и
ответника по делото В.К. не произтича единствено от наследяване, а от няколко
юридически факта – наследени са единствено собствените на С. К. 7/9 ид. части
от нея, а по отношение на 2/9 ид. части ответникът ги е притежавал по силата на
сключен договор за дарение с наследодателя С. К. още преди откриване на
неговото /С. К. – бел. моя/ наследство, т.е. няма разпореждане с идеални части
от наследник в рамките на вече открито наследство. Извършена е и доброволна
делба, при която съсобствените между В.К. и С. К. ид. части от постройките са
им възложен в общ дял. Това означава, че прехвърлените на ответника В.К. 2/9
ид. части не са били част от наследство, към момента на разпореждането с тях от
страна на техния собственик. Съсобствеността между В.К. и С. К. възниква
първоначално съгласно договор за дарение и доброволна делба - двамата получават
в общ дял процесната постройка, а не поради наследяване. Както се посочи
наследени са само 7/9 ид. части от процесната постройка едва след смъртта на С.
К..
Такъв всъщност е настоящият случай, тъй като от
предмета делото и от конституираните в производството страни, се установи че,
съсобствеността върху делбения имот /процесната постройка/ на ответника В.К. се
претендира от самия него да е отчасти в резултат от договор за дарение /което
му дава основание да претендира по-голяма квота/ в негова полза, доброволна
делба от 1988 г. и отчасти – по наследяване заедно с неговата сестра М.б..
Следователно, налице е смесена съсобственост, която изключва приложението на
разпоредбата на чл. 76 ЗН.
Отделно от това сегашната делба е и резултат от
съсобственост възникнала след получаването на общ дял върху един от имотите в
предходната делба /процесната постройка/ и тази нова делба не може да се
окачестви като делба на наследство, тъй като не произтича пряко от наследяване,
а от изразено волеизявление за получаване на общ дял между двама от
съделителите – С. К. и В.К. /така и определение № 290/30.05.2018 г. на ВКС по
гр.д. № 4895/2017 г., I г.о./. В
случая сделката за дарение или доброволната делба от 1988 г. не е осъществена
между сънаследници, за да се приеме, че е налице изключението водещо до
невъзникване на смесена съсобственост.
Поради изложеното възражението по чл. 76 ЗН е
неоснователно, като по въпроса следва ли това да бъде отразено в диспозитива на
съдебното решение е налице противоречива практика на ВКС /напр. решение № 21/15.05.2013
г. на ВКС по гр. д. № 741/2012 г., II г.о. – против отразяване в
диспозитива, решение № 160/30.03.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 333/2010 г., I г. о. – за отразяване в диспозитива/, като
настоящият съд споделя първото посочено решение на ВКС и няма да посочва
изрично в диспозитива на съдебното решение, че възражението по чл. 76 ЗН е
неоснователно.
Следователно правата на страните по делото върху
процесната постройка - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.516.130.1.2 са следните: 7/36 ид. части за ищеца, 7/36 ид. части за ответницата
Д.М. и 2/9 ид. части /договор за дарение/ плюс 7/18 ид. части /наследствено
правоприемство/, т.е. 22/36 ид. части за ответника В.К..
Съдът намира за необходимо да посочи, че по отношение
на постройките получени в дял при доброволната делба от 1988 г. от Г.м.първоначално
неговата дъщеря е придобила 1/3 ид. части от тях /договор за дарение от 1996
г., л. 14 от делото/, а сина му С.с.2/3 ид. части от тях /договор за дарение от
1996 г., л. 15 от делото/, като впоследствие С.г.с.става техен собственик
/договор за покупко-продажба от 2003 г., л. 21 от делото/. По силата на
постановление за възлагане на недвижим имот от 25.02.2016 г. ищецът придобива в
индивидуална собственост самостоятелните обекти в сграда съответно с
идентификатор 68850.516.130.1.1 и идентификатор 68850.516.130.2 /делът на Г.м.получен
от него при делбата на постройките през 1988 г./.
По отношение на допустимостта на делбата на дворното
място, съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС, при сгради в режим на етажна собственост
общи на всички собственици са дворът, както и основите, външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени,
колоните, трегерите, плочите и др., които по естеството си или по
предназначение служат за общо ползване, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС, общите
части не могат да се делят, т.е. както бе поискал първоначално ищецът в
исковата молба да се допусне до делба цялото дворно място, като не се отчита
факта на наличие на три сгради в него, делба на дворното място допусната и
извършена по този начин би била недопустима. След уточнението от страна на
ищеца в първото съдебно заседание /намерило отражение в доклада по делото/, че
ищецът иска делба на процесната постройка, заедно със съответните/припадащите
се към нея ид. части от дворното място вече не е налице пречка в този смисъл
/още повече, че при допускане на делба на обект в сграда в режим на етажна
собственост съдът следва да допусне служебно и делба на припадащите се към
обекта ид. части от общите части, дори когато в исковата молба не се иска
изрично делбата им – така решение № 54/20.06.2016 г. на ВКС по гр.д. №
4977/2015 г., I г.о./. Това е така и защото законът има предвид единствено
забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в
етажната собственост. Когато обаче предмет на делба е отделен обект в етажната
собственост /както е в случая – предмет на делбата е жилището с идентификатор №
68850.516.130.1.2., намиращо се в сградата с идентификатор № 68850.516.130.1/,
до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята и от другите
общи части на сградата /така решение № 54/20.06.2016 г. на ВКС по гр.д. №
4977/2015 г., I г.о., решение № 279/20.06.2011
г. на ВКС по гр.д. № 915/2010 г., I г.о., решение № 309/18.11.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 215/2011 г., II г.о./. В решение № 89/19.07.2013 г. на ВКС по гр.д. №
588/2012 г., I г.о. е прието, че е възможно допускането на делба на дворното
място между наследниците на един от съсобствениците в обема на притежаваните от
него права, а това е така защото общите части не са самостоятелен обект на
правото на собственост и следват режима на собствеността върху главния обект.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС, съгласно която общите части не могат да се
делят, не допуска делба на общите части между собствениците на отделните обекти
в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази
етажна собственост /както е в случая, тъй като в процесната сграда има два
апартамента, а се иска допускане до делба на единия от тях/, до делба се
допуска и припадащата му се част от земята. По същия начин се постъпва и при
прехвърляне на собствеността върху отделен обект в етажна собственост - заедно
с обекта се прехвърлят и съответните идеални части от общите части, които го
следват. С оглед на тези съображения съдът намира, че предмет на делбата не може
да бъде само самостоятелния обект в сграда с идентификатор № 68850.516.130.1.2.
Това е така, защото в настоящия случай предмет на делбата е отделен обект в
сградата намираща се в дворното място, като всъщност сградата с идентификатор №
68850.516.130.1 представлява многофамилна жилищна сграда и се състои от две
жилища/апартаменти първият с идентификатор № 68850.516.130.1, а вторият с
идентификатор № 68850.516.130.2, като предмет на
настоящата делба е апартаментът/жилището с идентификатор
68850.516.130.1.2. Този имот е съсобствен между страните по делото, а не
дворното място, в което е построена сградата. Поради това при делбата на този
имот, представляващ съвкупност от земя и отделна постройка, делбата следва да
се допусне и за дворното място, което е принадлежност към този отделно обособен
обект, т.е. до делба следва да се допусне и припадащата се към делбения обект
идеална част от дворното място. Соченото от ответника В.К.
Постановление № 2/04.05.1982 г. на Пленума на ВС е неотносимо, тъй като от една
страна не се иска делба на цялото дворно място /ищецът уточни, че желае делба
на съсобствения обект с идентификатор № 68850.516.130.2, ведно с припадащите се
към него ид. части от дворното място/ и от друга страна този самостоятелен
обект в етажната собственост не е индивидуална собственост на страна по делото,
а съсобствен между ищеца и ответниците, т.е. в дворното място не се намират само
сгради, които са индивидуална собственост на различни лица.
По отношение на ответницата Д.М. след проследяване на
извършените разпореждания подробно изложени по-горе съдът прави извод, че тя не
притежава ид. част от дворното място, а нейното положение е сходно на това на
суперфициарен собственик. Това не прави делбата на процесното жилище/апартамент
ведно с припадащите се ид. части от дворното място недопустима, но на
ответницата М. не се следва припадаща се част от дворното място. Този извод на
съда е основан на следните съображения: както се посочи по-горе С.в.К. е
придобил по силата на наследствено правоприемство, вкл. и на основание чл. 53 ЗН собствеността върху цялото дворно място, като с договор за дарение прехвърля
2/9 ид. части от него на сина си В.С.К.. Други 7/18 ид. части от дворното място
с договор за покупко-продажба прехвърля на Г.с.м.. Останалите 7/18 ид.части са
били придобити по силата на наследствено правоприемство от неговите деца -
ответника В.К. и М.б./наследодателка на втората ответница Д.М./ или по 7/36 ид.
части от дворното място, като за придобитите от нея 7/36 ид. части М.б.е
сключила договор за замяна с ищеца по делото /вж. решение № 212/ 25.06.2018 г.
на Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 104/2017 г./ и поради това разпореждане
нейната наследница Д.М. не притежава ид. части от дворното място.
Поради всичко изложено съдът, че искът е основателен и
делбата следва да се допусне по отношение на самостоятелния обект в сграда с
идентификатор № 68850.516.130.1.2 за тримата съделители при посочените по-горе
квоти, като само на ищеца и първия ответник В.К. се следват припадащи се части
от дворното място.
По въпроса дали процесният недвижим
имот се ползва от ответника В.К. съдът не дължи произнасяне в тази фаза на
процеса, тъй като подобно твърдение е свързано с евентуална претенция по сметки
/чл. 31, ал. 2 ЗС/, а такова искане може да се предяви във втората фаза по реда
на чл. 346 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 34 ЗС съдебна делба между „Стара Загора Проект“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Калояновско шосе“ №
1, В.С.К., ЕГН: **********, с адрес: *** и Д.Л.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на следния съсобствен между тях недвижим имот: СГРАДА с идентификатор № 68850.516.130.1.2, находяща се в
гр. Стара Загора, община Стара Загора обл. Старозагорска по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 1/07.01.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Стара Загора, ул.
”Гладстон“ № 47, ет.1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.516.130 с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от
96.10 кв.метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.516.130.1.1, под обекта - няма, над обекта – няма, заедно със
съответните припадащи се ид. части от дворното място - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.516.130 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
1/07.01.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. Стара Загора, ул. „Гладстон“ № 47, с площ от 405 кв.метра, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план: 1810 кв.17, парцел V, при
съседи: 68850.516.116, 68850.516.117, 68850.516.129, 68850.516.132,
68850.516.131 за съделителите „Стара
Загора Проект“ ЕООД и В.С.К., при квоти от жилището/апартамент: 7/36 ид. части за ищеца „Стара Загора Проект“ ЕООД, 22/36 ид. части за ответника В.С.К. и 7/36 ид. части за ответницата Д.Л.М..
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: