Р Е Ш
Е Н И Е
№ 266
гр.
Велико Търново, 18.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10313/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от *** В.Д. от ВТАК, като пълномощник
на М.А.Х. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 457/ 25.08.2023 г. по
АНД № 1568/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в частта му, с
която е потвърдено Наказателно постановление № 22-1739-000424/ 25.10.2022 г.,
издадено от началника на Райнно управление – Велико Търново към ОД на МВР –
Велико Търново, в частта му, с която на М.А.Х., за извършено нарушение по чл. 140,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, и на основание чл. 175, ал.
3, предл. първо от ЗДвП, му е наложено административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение, като издадено в нарушение на закона -
отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Изтъква, че информацията за прекратената регистрация, не е била сведена до
знанието на касаторът преди извършването на проверката и същия не е бил
своевременно уведомен за прекратената регистрация. Дори да се
приеме, че Х. е имал качеството на собственик на посочения автомобил, то същия
е бил длъжен да управлява МПС регистрирано по съответния ред, но с оглед
фактите е действал в грешка и незнание за прекратената регистрация, която
изключва и непредпазливостта, тъй като не е могъл да узнае релевантните за
деянието факти. Поради това счита, че съдът е следвало да приеме и приложението
на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение и в настоящия процес. От
настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение и да реши въпроса по
същество, като отмени потвърденото от ВТРС наказателно постановление.
Ответникът по касационна жалба – началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище по
спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново, заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира, че ВТРС е направил задълбочен анализ на
доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е
приложил материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство
доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно
изяснена от районния съд. На 15.08.2022 г., около 08:40 часа, в гр. Велико
Търново, по ул. „Краков“ № 10, в посока ул. „България“, управлявал лек
автомобил „Опел Корса“, peг. № ***, което МПС не е регистрирано по
надлежния ред /МПС е дерегистрирано на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/ -
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер
на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Въз основа на
доказателствата, съдържащи се в преписката, от началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във
връзка с Постановление от 10.10.2022 г. на ВТРП по преписка № 6450/2022 г. за
отказ да се образува досъдебно производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от НПК. е издадено Наказателно постановление № 22-1739-000424 от
25.10.2022 г., с което за извършено от М.А.Х.
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 /шест/ месеца. Наказателното постановление е връчено на
санкционираното лице на дата 14.11.2022 г. и е обжалвано пред РС – Велико
Търново в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на събраните в производството пред него
писмени доказателства от административната преписка. При така установеното от
фактическа страна, на осн. чл. 63г от ЗАНН, въззивния съд е прекратил
производството в частта досежно наложената глоба в размер на 200 лв., тъй като
в разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е регламентирано, че в случай, че
нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1
/14-дневен от връчване на НП/ е заплатил глобата, производството
по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява. В останалата част, районният съд е намерил подадената пред него
жалба за неоснователна, като е формирал извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на АУАН и на НП и съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания. Съдът е преценил като доказано извършването
на санкционираното административно нарушение, при правилна квалификация от АНО на деянието и законосъобразно
проведена дейност по индивидуализиране на наказанието изложил e и мотиви за
неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното от
Районен съд – Велико Търново решение е правилно.
При постановяване
на същото не са допуснати нарушения на процесуални
правила. Съдът е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите
обстоятелства по делото, както и всички наведени от страните доводи и
възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. Той е
изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването
на допустими и относими доказателства и при съобразяване заявеното от
жалбоподателя признаване нафактите, посочени в обстоятелствената част на НП.
Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност. Не
се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд е постановено в съответствие с разпоредбите на материалния
закон.
Касацинната
инстанция възприема изводите на районния съд за безспорна доказаност на
нарушението и нарушителя, липса на съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването на АУАН и НП, и правилна правна квалификация на
нарушението. Изложените в тази насока мотиви в решението на РС – Велико
Търново, се споделят в пълнота от настоящия съдебен състав, не се оспорват от
касатора и е ненужно да бъдат преповтаряни. Безспорно е, че на посочените в НП
дата и час М.Х. е управлявал лек автомобил „Опел Корса“, per. № ***, което МПС не е регистрирано по
надлежния ред /МПС е дерегистрирано на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/. По този начин от същият е извършил деяние, което
осъществява от обективна и субективна страна признаците
на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и
представлява основание за прилагане на тази санкционна норма. Съгласно
посочената норма, за такова деяние нарушителят се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лева.
В случая е без
правно значение за субективната страна на нарушението обстоятелството дали
водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила,
т.е. дали му е бил известен фактът, че моторното превозно средство е с
прекратена регистрация. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДВП законът
приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил, на липсата на
регистрация на същия. Именно това нарушение е осъществил от обективна и
субективна страна касаторът. Настоящият касационен състав, споделя извода на
въззивния съд, че не е налице умисъл за извършване на деянието, но е налице
непредпазливост, а именно - деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Това е
така, защото Х. е собственик на управлявания автомобил и за него, по силата на
ЗДвП, е съществувало задължение за регистрацията му, което той не е изпълнил,
при това в течение на значителен като продължителност времеви период.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че съдебното решение в обжалваната част,
не страда от пороците, визирани в жалбата на М.А.Х., представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Разноски
за настоящото производство не следва да се присъждат и на ответника по
касационната жалба, доколкото такива не са претендирани, а няма доказателства и
да са сторени.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение
№ 457 от 25.08.2023 г., постановено по НАХД № 1568 от 2022 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.