Решение по дело №21022/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10872
Дата: 23 юни 2023 г. (в сила от 23 юни 2023 г.)
Съдия: Мирослава Ангелова Йорданова Великова
Дело: 20221110121022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10872
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.

ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110121022 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Н. Г. Г., ЕГН .... против Сдружение
„Б...., ЕИК ...., с искане за осъждане на ответника да заплати сумите от 3000 лева - главница
и 85,28 лева мораторна лихва за периода 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.01.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищеца е имал сключен договор с ответника, като
възложител, който имал за предмет подробна и детайлна селекция на състезатели по
волейбол във всички възрасти на подрастващи и във възраст 18 - 21 години, по който
ищецът имал качество на изпълнител. Навежда твърдения, че за периода 01.10.2021 г. до
31.12.2021 г. ответникът не му заплатил уговореното в договора месечно възнаграждение в
размер на 1000 лева. Твърди, че с оглед незаплащане на следващото му се възнаграждение в
срок, ответникът дължи лихва за забава за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. за сумата
от 85,28 лева. Претендира се присъждане и на законната лихва върху главницата, считано от
10.01.2022 г. до окончателното плащане, както и на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Сдружение „Българска федерация по волейбол”, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че сключеният между страните договор е граждански
договор и заплащането на възнаграждение по него е обвързано от постигането на определен
резултат, като за процесния период ищецът не е постигнал резултата, за който е уговорено
заплащане на възнаграждение в размер на 1000 лева месечно, поради което за ответника не е
възникнало задължението за плащане. Сочи, че съдържанието на представения с исковата
1
молба тримесечен отчет не отговаря на изискванията съгласно договореното по чл. 1 във вр.
с чл. 5.1., чл. 5.2. и чл. 4.4. от договора, тъй като в представения тримесечен отчет липсвала
информация за място на извършване на дейността и описание на извършената дейност,
поименен анализ относно физическото и техническото състояние на всеки един от
наблюдаваните състезатели и препоръки, относно това кои състезатели следва да бъдат
включени в съответните национални отбори, както и не било извършвано наблюдение и не
била предложена селекция на състезатели. Твърди, че договорът бил прекратен с
едностранно писмено уведомление с изх. № 84/08.04.2020 г., считано от 06.04.2020 г., което
било получено от ищеца на 08.04.2020 г. с електронно съобщение и на 22.04.2020 г. чрез
куриерска фирма, поради което за процесния период между страните не съществувало
облигационно отношение и на това основание не дължи плащане на претендираното
вземане. С оглед обстоятелството, че ищецът продължил да изпраща отчети, ответникът с
писмо с изх. № 476/12.10.2021 г., получено от ищеца на 13.10.2021 г., изпратил трето
уведомление за прекратяване на договора. По изложените съображения счита предявените
искове за неоснователни. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, че между ответника Сдружение „Б.... в качеството на възложител и ищеца Н. Г.
Г. в качеството на изпълнител е сключен Договор от 04.11.2019 г. за селекция на
състезатели по волейбол. По същество той представлява договор за поръчка, поради което
от съществено значение е постигането на резултат. Съгласно чл. 2 от Договора, същият е със
срок на действие от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., а в чл. 3.1. е уговорено дължимо месечно
възнаграждение от възложителя на изпълнителя в размер на 1000 лева. Спорен по делото е
въпросът за дължимостта на уговореното възнаграждение в общ размер на сумата 3000,00
лева за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г.
Съдът счита, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява, че ищецът
Н. Г. Г. е изпълнявал задълженията си по сключения граждански договор. При гражданските
правоотношения се дължи престиране на определен резултат, като изпълнителят сам
определя и организира трудовата си дейност с оглед постигането му. Във всички случаи
няма спор, че характерът на договора се определя не от наименованието му, а от неговото
съдържание и правата и задълженията на страните по него. Съдът, като взе предвид
отразената в процесния договор воля на страните, тълкувайки същата по реда на чл. 20 ЗЗД,
намира, че страните са обвързани от граждански по своя характер договор. В него липсва
определено работно време, което е един от основните елементи от задължителното
съдържание на трудовия договор - чл. 66 КТ. Липсват предвидени в договора място на
работа, отпуски, както и основни проявления на работодателската власт като изпълнението
на нарежданията на работодателя и налагането на дисциплинарни наказания, като с
процесния договор на ищеца е възложено не престирането на труд и работна сила, а
постигането на определени резултати.
2
Видно от представените от ищеца писмени доказателства - същият през процесния период е
предоставял на възложителя Сдружение „Б.... дължимия тримесечен отчет по чл. 5.3. от
Договора. В същия не е посочен от страна на изпълнителя период и място на извършване на
дейността, единствено е посочена медията, по която е наблюдавал мачовете, липсва
подробен поименен анализ на наблюдаваните състезатели, като единствено са посочени 6
имена на израстващи състезатели. От заключението на вещото лице по изслушаната и
приета съдебно - счетоводна експертиза, извършило проверка в счетоводството на ищеца,
което настоящият състав приема за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие,
се установява, че счетоводството на ответното дружество е водено редовно, като съгласно
заключението на вещото лице липсват данни за извършено от страна на ответника плащане.
Направено е от ответника в отговора на исковата молба твърдение за едностранно
прекратяване на договора с писмено уведомление изх. № 84/08.04.2020 г. без да е посочено
конкретно основание за прекратяване. В чл. 4.2. от Договора е предвидена възможност
договорът да бъде прекратен едностранно от възложителя при неизпълнение някое от
задълженията от страна на изпълнителя, но както беше обсъдено по-горе, такова
неизпълнение бе установено по делото, въпреки, че в самото уведомление за прекратяване
не е посочено, че е налице каквото и да е виновно неизпълнение от страна на задълженията
на ищеца, а единствено е посочено обстоятелството непреодолима сила – епидемичната
обстановка вследствие на разпространението на ковид-19.
В конкретния случай се касае именно за облигационни отношения, по силата на които е
договорен определен трудов резултат, след изпълнението на който ще бъде изплатена
договорената за същия предварително сума, като ясно се определя липсата на резултат в
представения по делото отчет за свършена работа. В същия са описани действия и
обстоятелства относно наблюдаваните от ищеца мачове, без каквато и да е конкретика
относно определена цел или задача.
Поради това предявеният иск по чл. 79 ЗЗД е неоснователен и доказан в пълния предявен
размер 3000,00 лева и за периода 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г., поради което следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователността на главния иск има за последица неоснователност и на акцесорния иск за
лихва за забава, който също следва да бъде отхвърлен.
Предвид горното, изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, но доколкото не е доказано
да е сторил такива, не се следват разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският Районен съд, 171 състав,



РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Н. Г. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, бул. „С...
3
срещу Сдружение „Б.... , ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „В...ск
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 от ТЗ за общата сума от
3000 лева – представляваща неизплатени възнаграждения за периода от 01.10.2021 г. до
31.12.2021 г. по Договор от 04.11.2019 г. за селекция на състезатели по волейбол, ведно със
законна лихва от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1, изречение 1 ЗЗД за общата сума от 85,28 лева мораторна лихва за периода 01.10.2021 г.
до 31.12.2021 г. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху съответните
неплатени в срок задължения за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. включително, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4