гр.
Силистра, 29.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на шести ноември през
две
хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1.ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при участието на
съдебния секретар Мирена Стефанова и в
присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното
от ВАСИЛЕВА гр. д. №223/2018 г. по
описа
на
СОС и за
да се произнесе, взе в
предвид следното:
Предявена е въззивна жалба от „Бат секюрити” ЕООД, ЕИК ********* Представлявано от Управителя - Димитър Климентинов, против Решение №37/28.03.2018г. по гр.д. 35/2017г. на Силистренския районен съд, в частта, с която е ОСЪДИЛ жалбоподателя да заплати на И.А.А. сумата от 36 (тридесет и шест) лева, представляваща разликата между договореното трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева и пълния размер на минимално установената за страната работна заплата от 420.00 лева за месец януари 2016г., ведно със законната лихва, както и да му заплати сумата от 1356.72 /хиляда триста петдесет и шест 0.72/ лева - възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28.10.2015г. до 01.11.2016г. ведно със законната лихва, а също и сумата от 900 /деветстотин/ лева - разноски по гр.дело 35/2017г. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли въззивната инстанция да го отмени и реши спора в тази му част по същество, като вероятно очаква благоприятен за себе си изход, въпреки, че не е посочил конкретно искане в жалбата. В с.з. пред тази инстанция не се явява.
Ответникът по жалбата и ищец по предявените пред районния съд искове с правно основание чл.128 от КТ и чл. 128 от КТ във връзка с чл. 143 от КТ. чл.9а от НРВПО, И.А.А. с ЕГН **********,***, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, чрез процесуален представител, в който оспорва жалбата само в частта, с която се обжалват присъдените разноски с оглед възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и липсата на доказателства за заплащането му. В съдебно заседание пред тази инстанция чрез процесуален представител заявява, че оспорва жалбата и в останалите части, моли да бъде потвърдено решението на районния съд в обжалваната част.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото , прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд е предявена искова претенция от настоящият въззиваем против въззивника с правно основание чл.128 от КТ и чл. 128 от КТ във връзка с чл. 143 от КТ. чл.9а от НРВПО, с които ищецът , чрез процесуалния си представител адв. В.М., претендира съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 420.00 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 2. сумата от 353.16 лева, представляваща разликата между договореното трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева и пълния размер на минимално установената за страната работна заплата от 420.00 лева за периода от 01. 01. 2016 г. – 01. 11. 2016 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; 3. сумата от 1 356.72 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28. 10. 2015 г. до 01. 11. 2016 г. от неотчетени 2 часа за всеки работен ден в два часови диапазона – 1 час в периода от 12.00 ч. до 13.00 ч. и 1 час в периода 17.00 ч. – 18.00 ч., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските си по производството.
И в двете инстанции ответникът, настоящ въззивник, оспорва исковете, като заявява, че своевременно е актуализирал размера на трудовите възнаграждение в съответствие с минималната работна заплата за страната и от 01. 01. 2016 г. възнаграждението на ищеца е заплащано в размер на 420.00 лева месечно. Не оспорва, че дължимото за месец октомври възнаграждение не е заплатено, но в тази връзка излага доводи относно търсимостта на този вид задължение, като ищецът е бил канен, но не се е явил да получи възнаграждението си, което съобразно договора между страните се заплаща до края на втория месец, след изработения. В хода на производството пред районния съд е заплатил това възнаграждение, поради което по отношение на тази претенция ищецът претендира единствено разноски, които са му присъдени от първоинстанционния съд. По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд твърди, че в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от КТ е приел „Вътрешни правила за организация на индивидуалните заплати на служителите в „БАТ СЕКЮРИТИ“ ЕООД“ за служителите на длъжност „сътрудник охрана“ е установено сумирано изчисляване на работното време за период от 6 месеца, като редуването на работните смени е определено със заповед № 20 / 30. 12. 2015 г. като такова на петдневна работна седмица, дневна смяна с начало 08.00 часа и край 18.00 часа, почивка за обяд от 12.30 часа до 13.30 часа и четири междинни почивки по 15 минути.
По делото са представени доказателства за наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, по силата на което първият е заемал длъжността „сътрудник охрана” в звено „НАП – Силистра“. и което е прекратено по желание на ищеца на 01. 11- 2016 г. В отговор на твърденият от ищеца факт, че не е получил трудово възнаграждение за месец октомври 2016 г. както и за останалия период в непълен размер, ответникът е представил изплащателните ведомости за месеците от януари до август 2016 г., както и подписан фиш за заплата за месец септември 2016 г., в които срещу името на ищеца е налице подпис, с което последният удостоверил получаването на дължимите му за процесния период трудови възнаграждения. Тъй като в резултат на оспорване в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК – в първото съдебно заседание от 10.07.2017 г. от страна на ищеца автентичността на положения във ведомостите срещу неговото име подпис, е назначена от първоинстанционния съд графическа експертиза, която дава категорично заключение относно авторството на подписите на ищеца, поради което в тази част исковата претенция е отхвърлена и решението на районния съд по отношение на нея не е предмет на жалбата пред настоящата инстанция.
По отношение на вторият предявен иск за присъждане на сумата от 353.16 лева, образувана от разликата между договореното трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева и пълния размер на минимално установената за страната работна заплата от 420.00 лева за процесния период, съгласно заключението на назначената по делото ССЕ от първоинстанционния съд се установява, че работодателят е съобразил изменението в размера на минималната работна заплата за страната и е коригирал трудовото възнаграждение на ищеца, но едва от месец февруари 2016 г., като за месец януари е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева и заплатено след удръжките възнаграждение в размер на 293.24 лева, при дължимо 329.24 лева. По тази причина съдът счита иска за основателен за сумата от 36.00 лева и го отхвърля в останалата му част.
Предмет на жалбата е произнасянето на районния съд по третата искова претенция – за заплащане на сумата от 1 356.72 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28. 10. 2015 г. до 01. 11. 2016 г. от неотчетени 2 часа за всеки работен ден в два часови диапазона – 1 час в периода от 12.00 ч. до 13.00 ч. и 1 час в периода 17.00 ч. – 18.00 ч. или общо 468 часа, която е уважена изцяло от него.
Съгласно нормата на чл.139, ал.1 от КТ и чл.4а от НРВПО, с правилник за вътрешния трудов ред, работодателят установява и разпределението на работното време, което е извършено с приетите вътрешни правила от него, и с който е въведено сумирано изчисляване на работното време съгл. чл.142, ал.2 от КТ за период от шест месеца, със заповед на работодателя. За нормална продължителност на работното време се счита 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира на 8-12- или 24-часови смени. В тези случаи работното време се изчислява в часове, сумирано за шестмесечен период. Спорно между страните е следва ли да се считат за реално отработено време времето за почивки. Вещото лице по назначената от РС експертиза констатира, че в конкретния случай тези почивки не са се считали за отработено време и съответно не са съобразявани при определяне норматива отработени часове, съответно положен извънреден труд. По тази причина постановеното в Заповед № 20 / 30. 12. 2015 г. на управителя на въззивното дружество, че времето за почивки не се включва и не се отчита за работно време противоречи на разпоредбите на КТ,както правилно е посочил първоинстанционния съд, поради което не следва да се прилага, независимо от факта, че самата заповед не е обжалвана по административен ред.
В тази връзка районният съд правилно е съобразил заключението на вещото лице и данните в него, които отговарят на изложеното по-горе, както и категоричността в становището на вещото лице, относно положения извънреден труд от страна на ищеца, който независимо от начина, по който се изчислява работното време е в размер на два часа дневно.
В жалбата са развити доводи, свързани най – вече с опровергаване констатациите на експертизата, които при липсата на искане на нова такава, а и предвид преклузията по чл. 266 ГПК за такова искане, няма как да бъдат проверени от настоящия съд.
Що се касае до развитите от жалбоподателя съображения относно неправилност на обжалваното решение в частта за разонските, следва да се има предвид, че с определение №1714/11.07.2018 г. по гр. дело № 35/2017 г. СсРС се е произнесъл по тях по реда на чл. 248 ГПК по указания на СсОС с протоколно определение от с.з. на 19.06.2018 г., постановено по гр. дело № 145/2018 г. по описа на СсОС.
Предвид гореизложеното решението на районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части. Въззиваемият претендира разноски, които съгласно представения от процесуалния му представител списък възлизат на 900 лв.за тази инстанция и които, предвид изхода от делото – следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №37/28.03.2018г. по гр.д. 35/2017г. на Силистренския районен съд, в частта, с която е ОСЪДИЛ от „Бат секюрити” ЕООД, ЕИК ********* Представлявано от Управителя - Димитър Климентинов да заплати на И.А.А. с ЕГН **********,*** от 36 (тридесет и шест) лева, представляваща разликата между договореното трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева и пълния размер на минимално установената за страната работна заплата от 420.00 лева за месец януари 2016г., ведно със законната лихва, както и да му заплати сумата от 1356.72 /хиляда триста петдесет и шест 0.72/ лева - възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28.10.2015г. до 01.11.2016г. ведно със законната лихва, а също и сумата от 900 /деветстотин/ лева - разноски по гр.дело 35/2017г.
ОСЪЖДА „БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, район
“Надежда”, бул. Стефансон №1А, представлявано от управителя Антон Владимиров
Тошев да заплати на И.А.А. с ЕГН **********,***, сумата от 900.00 / деветстотин
/ лева – разноски по в. гр.д.№ 223/20187г. по описа на СсОС.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.