Решение по дело №422/2023 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е образувано по жалба от В. С. Т. [ЕГН] от [населено място], [жк], вх. А, ет. 8, ап. 30 срещу Ревизионен акт № Р-03000822007765-091-001 от 27.03.2023 г., издаден от Н. И. Б. и Б. Т. Б., потвърден с Решение № 94 от 12.06.2023 г. на директора на Д. „Обжалване и Данъчно-осигурителна практика“-Варна, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя за данъчни задължения за Корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 2 755.83 лева; за ДДС за периода от 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. в общ размер на 6.56 лева; за ДДФЛ за периода от 01.06.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 39 093.07 лева; за ДДФЛ, свободни професии за периода от 01.10.2018г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 120, 95 лева; за ДОО за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 72 233.85 лева; за задължения за осигуряване за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 31 001.41 лева; за УПФ за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 16 139.35 лева; посочени по основание и размер в таблица от Ревизионен акт и Решение № Р-03000822007765-091-001 от 27.03.2023 г.

Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваните ревизионен акт, потвърден с решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорват се констатациите на данъчните органи относно укриването на факти и обстоятелства от страна на оспорващия, който по закон има задължение да обяви пред органите по приходите или публичните изпълнители. Добавя се, че при извършваните проверки и ревизия е оказано съдействие, като са предоставени исканите данни и обяснения, доколкото атакуващият е запознат с фактите. Възразява се относно релевираната недобросъвестност на ревизираното лице.

Твърди се, че В. Т. е бил назначен на длъжност технически организатор и като такъв е имал определени по длъжностна характеристика специфични задължения, както и допълнително възложени задачи от управителя. Ревизираното лице е било упълномощено за конкретни действия, в това число за внасяне и теглене на суми от банковите сметки, като винаги се отчитало пред управителя, а в последствие пред съдружниците му. Всяко действие е предприето в резултат на получено нареждане, в това число и за тегленето на суми, които незабавно е предоставял в касата на дружеството или е заплащал закупени материали или извършени разходи. Навежда се, че никога не е вземано самостоятелно решение относно имущество на дружеството, и винаги съобразно дадените му пълномощия. При тегленето на суми от банкова сметка, получените средства са предоставяни на дружеството за заплащане на заплати или други производствени или текущи разходи по усмотрение на лицата, имащи право на вземане на решения за дейността. Излага се, че тегленето на средства в брой не води до промяна в имущественото състояние на дружеството, а единствено до промяна на начина на съхранение, респективно разходване на средствата необходими за дейността. Добавя се, че оспорващият не е взимал решение кои разходи да бъдат заплатени, поради липсата на правомощия за това. Не му е било известно какво е имуществото на дружеството, с какви активи, вземания или задължения е разполагало и какво е състоянието му. Признава се, че единственото, което е следвало да извършва, е да внася или тегли средства по сметките, получени от касата или внесени в нея, както и да разплаща определени разходи, по изрично нареждане на управителя или съдружниците му. Преди прекратяване на трудовия договор на ревизираното лице, той не е кореспондирал с органи на НАП по повод събиране на задължения на „Даймъндс Груп" ЕООД, което изключва възможността за укриване на относими към производството факти и обстоятелства. Посочва се, че в сградата на дружеството е било на разположение производствено оборудване, в двора са били налични и са ползвани за извозване на работниците автобуси и други превозни средства, което налагало извод, че дружеството разполага с множество активи.

Обосновава се, че отсъствието на действия от страна на данъчната администрация по събиране на вземането от дружеството води до извод за липса на причинно-следствена връзка между поведението на лицето и непогасяването на задълженията на дружеството.

Спори се относно качеството на задълженото лице като управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, като се подчертава, че е било налице упълномощаване от управителя на юридическото лице за извършване на конкретни действия, свързани с операции по банковите сметки на „Даймъндс груп"ЕООД, но не и за извършване на търговската му дейност в пълен размер. Предвид пълномощията на В. Т., които са строго ограничени до теглене и внасяне на парични средства от банковата сметка и отчитането им пред лицата, водещи касата на дружеството, както и отсъствието на знание за имущественото състояние на дружеството като цяло и невъзможност за управление на това имущество, се счита, че В. Т. не попада в обхвата на понятието „търговски пълномощник", по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Според оспорващия отсъства и другия елемент от нормата, която обуславя приложение на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК - скрито разпределение на печалбата под формата на дивидент (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ и § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗКПО) в полза на трети лица. Изрично се посочва, че не е възможно да се установи, както осчетоводяването на изтеглените парични средства от банката, така и дали са използвани за търговската дейност на дружеството, което не следва да се приема за намаляване на имуществото на дружеството чрез тегленето на парични средства от банковите му сметки и неотразяването им в касовата наличност, тъй като отразяването на стопански операции в счетоводната отчетност на посоченото дружество е задължение на лицата, водещи счетоводната отчетност, респективно на управителя, а не на трети лица - служители на дружеството. Обсъжда се отговорността по 19 ДОПК като субсидиарна отговорност, предполагаща фактически състав, който следва да бъде безспорно доказан от страна на органите по приходите със съответните доказателства и не може да почива на предположения и на математически изчисления и допускания.

Изложеното налага извода според В. Т. за липса на анализ и изследване какви разходи в брой са извършени от дружеството, а единствено са взети данни от разплащателните ведомости, които представляват част от разходите по каса на дружеството. По този начин са съпоставени пълния размер на изтеглените средства, с част от разходваните такива за периода, поради което е достигнато и до неправилни изводи. В този смисъл извършената съпоставка, по посочения в РА начин е приета за непълна, неправилна и неподкрепена със съответните доказателства, поради липса на анализ на подаваните от дружеството годишни финансови отчети, декларации за облагане с корпоративен данък, декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ с информация за изплащани доходи на физически лица и удържан в тази връзка данък и др. За недоказани са признати намаляването на имуществото на дружеството и твърдението за извършени плащания в пари или натура, представляващи скрито разпределение на печалбата, извършено недобросъвестно от ревизираното лице.

По тези съображения, жалбоподателят настоява Ревизионен акт № Р-03000822007765-091-001 от 27.03.2023 г., издаден от Н. И. Б. и Б. Т. Б., потвърден с Решение № 94 от 12.06.2023 г. на директора на Д. „Обжалване и Данъчно-осигурителна практика“-Варна, да бъдат отменени. В съдебно заседание се поддържа жалбата и се претендират сторените разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Д. ОДОП-Варна, при наличие на правен интерес, при неизгодно за нея решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, според съда, жалбата се явява основателна.

От фактическа страна, от доказателствата, събрани по делото, се установява следното:

Ревизията е извършена на основание Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000822007765-020-001 /15.12.2022 г., от компетентен орган по приходите при ТД на НАП Варна, с обхват: отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.12.2018 г- - 31.08.2019 г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г.; отговорност за ДОО - за осигурители 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г.; отговорност за Корпоративен данък 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г.; отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.06.2018 г.-31.08.2019 г.; отговорност за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. За периода от 01.10.2018 г. -31.12.2018 г.; отговорност за Данък върху добавената стойност за периода от 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-03000822007765-092-001 / 06.03.2023 г.

Задълженията, за които може да се установи отговорност на ревизираното лице към 06.03.2023 г. са посочени в Таблица 1 на РД:

• ДДС в размер на 6.56 лева;
• Корпоративен данък в размер на 1915;25 лева;
• Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 27 506.00 лева;
• Данък върху доходите на ФЛ – в размер на 883.33лева ;
• ДОО за осигурители – в размер на 51 166.34 лева;
• ДЗПО за осигурители – в размер на 11 423.22 лева;
• 3дравно осигуряване за осигурители в размер на 21 961,13 лева.

Посочено е, че правомощията по управление на дейността на дружеството са поети основно от В. С. Т. след смъртта на собственика на капитала на „Даймъндс груп“ ЕООД - С. К. (починал на 03.10.2018 г.). Той е бил и единственото лице със спесимен на подписа и единствено той се е разпореждал с парите от банковите сметки на дружеството.

Добавено е, че по данни от ИМ на НАП за подадени уведомления по чл. 62 от КТ, В. С. Т. е назначен на длъжност „технически организатор“ в „Даймъндс груп“ ЕООД - сключен основен трудов договор от 10.04.2014 г. за периода от 10.04.2014 г. до 03.06.2019 г. За същия период за лицето е регистриран допълнителен трудов договор за същата длъжност с „Даймъндс интернешънъл“ ЕООД - дружество със същия предмет на дейност (шивашки услуги на ишлеме), което извършва на един и същ адрес с „Даймъндс груп“ ЕООД - [населено място], Стара планина №4. Изготвени и заверени нотариално са три пълномощни, както следва:

• Пълномощно с рег.№1909 / 02.09.2014 г., с което се упълномощава В. Т. да представлява управителя в това му качество, да подписва и ангажира дружеството пред държавни, общински, финансови и други органи, банки, ТД на НАП, НОИ, Д. И. по труда, ВЕК, Е. П. М. АД във връзка с подаване, получаване на документи, молби, заявления, удостоверения и декларации, свързани с дейността на „Даймъндс груп“ ЕООД; да подава, подписва и получава от името и за сметка на дружеството всички необходими документи, както и да заплаща направените за това разноски, във връзка с дадените му по-горе права. При необходимост да преупълномощава трети лица с правата или част от тях. Пълномощното е безсрочно.

• Пълномощно с рег.№2218 / 10.10.2014 г.,с което се оправомощава В. Т. да представлява управителя, да подписва и ангажира пред Д. „Бюро по труда" - [населено място], във връзка със сключване на договори по Програма за осигуряване на заетост. Да подава, подписва и получава от името и за сметка на дружеството всички необходими документи, както и да заплаща направените за това разноски, във връзка с дадените му по-горе права. Пълномощното е безсрочно.

• Пълномощно с рег.№2226 / 31.07.2018г,, с което се упълномощава В. Т. да представлява управителя, да подписва и ангажира пред всички търговски банки, в т. ч. ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ във връзка с внасяне, теглене на средства, откриване и закриване на сметки, покупко-продажба на валута, да се разпорежда със съществуващите и новооткритите сметки на дружеството, да подписва договори, споразумения, да се снабдява с потребителско име и парола за активен достъп, чрез интернет банкиране, да получава банкови извлечения. Да подава, подписва и получава от името и за сметка на дружеството всички необходими документи, както и да заплаща направените за това разноски, във връзка с дадените му по-горе права. При необходимост да преупълномощава трети лица с правата по настоящото пълномощно. Пълномощното е безсрочно.

За същият период С. К. в качеството си на управител на „ДАЙМЪНДС ГРУП“ ЕООД упълномощава Б. А. П.

1. Да представлява дружеството пред НАП, НОИ, Инспекция по труда, НСИ, общините и навсякъде, където е необходимо като извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с регистрацията и отчетността по ЗДДС, да получава и представя документи във връзка с възложени ревизии и проверки на НАП. Да подписва ГФО на дружеството в качеството му на съставител и подава същия пред Търговския регистър на АВ.

2. Да организира дейността на дружеството, относно прилагането и спазването на трудовото законодателство и ЗБУТ, да подписва, изменя и прекратява трудови договори, да налага дисциплинарни наказания, да одобрява и разрешава отпуски и командировки, да осъществява правата и задълженията на работодател по смисъла на Кодекса на труда и подзаконовите актове.

З.От името на дружеството да извършва всякакви правни действия пред МВР, КАТ и Агенция МИТНИЦИ.

За периода 2014 г. – 2019 г. Б. П. е водил счетоводната отчетност на дружеството и е подавал всички декларации и Уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ пред НАП, посредством електронни подписи, на които титуляр е той.

Ревизиращият екип приема В. Т. освен за търговски пълномощник на дружеството - длъжник, но и като лице, извършващо функции на управление, без да е формален орган на управление в периода след смъртта на С. К. - за периода от 03.10.2018 г. до 31.12.2019 г. Признава се, че упълномощените лица В. Т. и Б. П. фактически са осъществявали дейността на дружеството след 03.10.2018 г. Укривайки факта на смъртта на С. К., те заедно с Х. К. - брат на С. К., и Д. Й. - съдружник на С. К., са създали условия за продължаване на дейността на „Даймъндс груп“ ЕООД без управител, при което след 01.01.2019 г. са преустановени плащанията към бюджета и на част от работните заплати на служителите. От анализа на данъчната сметка на дружеството е установено, че погасяването на основната част от задълженията за периода м. 11.2018 г. – м.12.2018 г. е осъществено, чрез прихващане с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 17 179.46 лева по приключила процедура по приспадане за периода. Прихващането е извършено с Акт за прихващане или възстановяване № П-03000819052844-004-001 / 03.04.2019 г.

Плащанията по фактурите за доставки се извършвало по банков път и в брой. Стойността по фактурите е намерила счетоводно отражение по счетоводна сметка 401 ,Доставчици в лева“ в кореспонденция със съответна материална или разходна сметка. По отношение на получените доставки на гориво в предходно производство е декларирано: „Дружеството има организиран фирмен транспорт с автобуси, с които извозва своите над 100 работника от различни населени места, включително и от област Силистра и Шумен и разходваното гориво е именно за това направление.“

Доставките, за които е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, са свързани с основната независима икономическа дейност на задълженото лице. Направените са следните констатации за извършените доставки и начисления ДДС:

В рамките на проверявания период от дружеството са декларирани извършени доставки с материали на клиента в общ размер на 190 046.30 лева с посочени основи за неначисляване на ДДС чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Търговецът притежава и са представени всички съпътстващи документи, удостоверяващи извършените доставки със ставка нула, съгласно чл. 45 от ППЗДДС. Транспортът е за сметка на клиента и е организиран от него. Спазени са изискванията чл. 125, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 117, ал. 3 от ППЗДДС - ЗЛ е подало съответните VIES - декларации.

След смъртта на Кърпач - 03.10.2018 г., дружеството продължава нормалната си дейност, но без да плаща дължимите данъци и осигуровки. Редовно са подавани декларации Обр.1 и Обр. 6 по осигурителни фондове, задълженията по които са формирали и процесния дълг на дружеството към бюджета (Изрично е посочено, че дългът е формиран за периода от 01.01.2019 г. - 31.08.2019 г.).

В хода на проверката приключила с Акт за прихващане или възстановяване № П-03000819052844- 004-001 / 03.04.2019 г. от Б. П., в качеството му на пълномощник на „Даймъндс груп“ ЕООД са представени фактурите за продажби към румънското дружество SC MODA LUX SRL с ДДС № R014252806 за периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г. Всички фактури (инвойси) са подписани от В. Т. като съставител и представител на продавача. Във фактурите В. Т. е посочен като материално отговорно лице на „Даймъндс груп“ ЕООД.

В доклада се отбелязва обстоятелството, че до 31.03.2019 г. по банковата сметка на дружеството продължават да постъпват редовно плащания по издадените от „Даймъндс груп“ ЕООД фактури на основния клиент - SC MODA LUX SRL с ДДС № R014252806. Констатирано е, че получените суми са теглени от В. Т. в брой веднага след постъпването им.

Тези обстоятелства обуславят извода на данъчните органи, че оперативното ръководството на „Даймъндс груп“ ЕООД след 03.10.2018 г. е осъществявано от В. Т. под контрола на Х. К. и Д. Й.. Прието е, че са налице няколко лица отговорни за формирания дълг в резултат на неизпълненото задължение за внасяне на данъка и задължителните осигурителни вноски от „Даймъндс груп“ ЕООД - В. Т., Х. К. и Д. Й..

Разискано е, че в писмени обяснения ревизираното лице потвърждава, че в дружеството са извършвани и заплащани разходи, които не са свързани с дейността на предприятието и които по негово мнение не са намерили счетоводно отражение. Така например „Даймъндс груп“ ЕООД е поддържало хотелска част, в която са пребивавали семействата на собствениците и гости на предприятието, чиято издръжка е плащана със средства на дружеството.

Коментирано е, въпреки че е знаел за наличието на разходи, несвързани с дейността „Даймъндс груп“ ЕООД, В. Т. продължава да тегли средства от банковата сметка до 02.04.2019 г., с които да финансира тези разходи, като укриването от пълномощниците на Даймъндс груп ЕООД на факта за смъртта на собственика на капитала на дружеството е спомогнало за формирането на дълга към бюджета и ощетяването на работниците на дружеството.

След смъртта едноличния собственик на капитала на Даймъндс груп ЕООД - С. К., В. С. Т. е единственото лице със спесимен на подписа в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и единствено той се разпорежда с парите от банковите сметки на дружеството.

Извършена е предходна проверка на В. Т., приключила с Протокол № П- 3000821135969-073-001/ 13.05.2022 г. и насрещна проверка на „Даймъндс груп“ ЕООД, която приключва с Протокол за извършена насрещна проверка № П-03000822059756-141-001 /26.04.2022 г.

Установени са четири банкови сметки на дружеството, с неактивен статус към момента на ревизията.

Съгласно информацията от представените банкови извлечения В. С. Т. е единственото лице със спесимен на подписа и единствено той освен собственика (С. К.) се разпорежда с пари от банковите сметки на дружеството, включително и след смъртта на собственика на капитала на „Даймъндс груп“ ЕООД. От анализа на банковите сметки се установява положителна разлика между изтеглените и внесените от лицето средства по банковите сметки. Изтеглените средства са използвани за плащане на работни заплати, извънреден труд, ток, вода, гориво, заем по кредит като разходите са контролирани от Х. К. и Д. Й.. От дадените обяснения става ясно, че в периода след 03.10.2018 г. в дружеството не са изплащани редовно и в пълен размер работните заплати на служителите.

От събраните при ревизията рекапитулации по платежни ведомости за периода 2018 г. - 2019 г. се установява, след приспадане на сумите за заплати, платени по банков път – 20 890.34 лева, сума на трудовите възнаграждения по платежни ведомости, която е следвало да бъде платена в брой на служителите – 348 873.78 лева.

При тези фактически констатации ревизиращия екип извежда заключение, че дори да е заплатен пълния размер на заплатите на работниците за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., остава изтеглена в брой сумата в размер на 192 581.33 лева, за която липсват разходооправдателни документи. Тази сума превишава значително дълга на „Даймъндс груп“ ЕООД, който възлиза в размер на 154 978.50 лева към 19.09.2022 г. Паричните средства са предоставени на Х. К. и Д. Й.. Последните се определят от ревизиращите органи като трети лица, без договорни отношения, контролни или мениджърски функции в „Даймъндс груп“ ЕООД. В дружеството е констатирано, че няма назначен касиер и обособена каса, а свободните парични средства са съхранявали в сейфа на фирмата, до който са имали достъп само Х. К. и Д. Й..

Въпреки, че знае, че в разглеждания период от посочените лица са извършвани разходи, които не са свързани с дейността на дружеството, В. Т. продължава редовно да тегли средства от банковите сметки, без да се заплащат дължимите данъци и осигуровки.

Ревизиращият екип определя задълженията на дружеството като формирани от подадени и неплатени Декларации обр. 6 и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода от 01.01.2018 г. до 31.08.2019 г. Според него пълномощникът В. Т., като е укрил факта на смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала на „Даймъндс груп“ ЕООД - С. К., позволява дружеството да продължи работа без управител, който се явява лице пряко отговорно за дейността му. Като пълномощник на „Даймъндс груп“ ЕООД, В. Т. е натоварен с отговорността да представлява дружеството пред държавните институции, от които лицето е укрило факта на смъртта на управителя под формалния повод, че липсва смъртен акт, което в последствие е довело до отклонение от данъчно и осигурително облагане.

Отчуждаването на парични средства от банковите сметки на „Даймъндс груп“ ЕООД от страна на ревизираното лице са довели до невъзможност за плащане на данъчните и осигурителните задължения на дружеството.

След като В. Т. потвърждава в писмени обяснения обстоятелството, че в дружеството няма назначен касиер и обособена каса, а свободните парични средства са се съхранявали в сейфа на фирмата, до който са имали достъп само Х. К. и Д. Й., се потвърждават заключението, че оперативното ръководството на „Даймъндс груп“ ЕООД след 03.10.2018 г. е осъществявано от В. Т. под контрола на Х. К. и Д. Й.. В тази насока се посочват писмените обяснения на лицето и тези на А. К. С. (която е изпълнявала длъжността оперативен счетоводител), и служители в дружеството.

Признато е, че съществуват умишлени и планирани действия от група лица (В. Т., Х. К. И Д. Й.), при които в резултат на неизпълненото задължение за внасяне на данъка и задължителните осигурителни вноски е формиран дълг на „Даймъндс груп“ ЕООД в особено големи размери.

Установено е, че са породени редица обстоятелства, доказващи причинно-следствена връзка между поведението на В. Т. и невъзможността за събиране на задълженията за данъци и осигуровки, такива като:

• За периода от 01.10.2018 г. до 31.07.2019 г. като единствено лице имащо право да оперира с банковите сметки на търговеца, той поддържа минимална наличност по всяка от сметките. Всички получени средства от клиентите на дружеството са теглени в брой в пълен размер на същия ден или в деня, следващ получаването им, което подсказва, че лицето е знаело за задълженията на дружеството и възможността да се предприемат обезпечителни мерки върху банковите сметки.

• когато в дружеството спира редовното изплащане на заплатите и част от работниците започват да напускат, останалата част от служителите се преназначава в другото дружество, в което В. Т. е назначен като технически организатор – „Даймъндс интернешънъл“ ЕООД с ЕИК *********.

Прието е съществуването на явна организирана схема за отклонение от данъчно облагане, довела до ощетяване на бюджета с повече от 500 000 лева към 10.12.2022 г.

Въпреки знанието, че се извършват разходи, несвързани с дейността на дружеството, В. Т. в период от шест месеца м.10.2018 г. – м. 03.2019 г. редовно тегли средства от сметките на предприятието, с което спомага за неправомерното отклоняване на средствата и формиране на данъчни и осигурителни задължения на дружеството в особено големи размери. Без неговото активното участие се допуска, че тези обстоятелства не биха настъпили и по този начин се обосновава неговата недобросъвестност.

В хода на ревизията е направена констатация, че дружеството „Даймъндс груп" ЕООД - в ликвидация, не притежава недвижими имоти, съгласно справки от публичните регистри; няма регистрирани превозни средства, плавателни и въздухоплавателни средства и поради това е намерено, че дългът е категоризиран като несъбираем, съгласно Указание изх.№20- 03-131/11.06.2014 г. на ЦУ на НАП.

С Разпореждане изх.№[рег. номер]-035-0300256 / 19.09.2022 г. е прекратено образуваното срещу дружеството изпълнително дело за сумата в размер на 154 978.50 лева към 19.09.2022 г. на основание чл. 255, ал. 1, т. 4 от ДОПК – поради несъбираемост на вземането, след като всички изпълнителни способи са изчерпани.

Като краен резултат е прието, че са изпълнени кумулативно предвидените предпоставки в чл.19, ал. 1 и 2 от ДОПК за реализиране на отговорност на В. С. Т. за задължения на „Даймъндс груп“ ЕООД. С ревизионния доклад е направено предложение за установяване на задължения на ревизираното лице.

Срещу ревизионния доклад, връчен на 07.03.2023 г. е подадено възражение и не са представени допълнителни доказателства.

Ревизията приключва с Ревизионен акт № Р-03000822007765-091-001 от 27.03.2023 г., с който за горепосочения данъчен период са определени задължения - отговорност по чл. 19 от ДОПК, в общ размер – главница и лихви – 161 351. 02 лева.

Констатирано е, че при извършената ревизия на В. С. Т., органите по приходите са определили отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Даймъндс Груп" ЕООД с ЕИК ********* за това, че В. С. Т. действа в качеството на пълномощник на С. К. - управител на „Даймъндс Груп“ ЕООД, въз основа на нотариално заверени пълномощни; ревизираното лице укрива факта за смъртта на собственика на „Даймъндс груп" ЕООД - С. К. и извършва тегления в брой от банкови сметки на дружеството без представени доказателства за последващото разпореждане с изтеглените суми, от които да е видно, че остават в патримониума на търговското предприятие на „Даймъндс Груп" ЕООД, като съществува причинно-следствена връзка между поведението на В. С. Т. и намаляване на имуществото на задълженото лице, което има за резултат непогасяването на задълженията за данъци и осигуровки, поради невъзможност за събиране на задължения на „Даймъндс Груп " ЕООД, което не притежава активи, вземания и парични средства в банки, които да послужат за погасяване на установените задължения.

Обобщено е от органите по приходите, че спрямо В. С. Т. следва да се реализира отговорност за данъчните задължения на „Даймъндс Груп " ЕООД в размери, посочени в Таблица №1.

Разгледано е подаденото срещу ревизионния доклад възражението, което е намерено за неоснователно, а съображенията на ревизиращият екип по установените факти и обстоятелства и събраните в хода на ревизионното производство доказателства са признати за подробни, мотивирани и обосновани.

Резюмиран е извод за неправилно определяне на отговорността по чл.19 от ДОПК на В. С. Т. за задължения за лихви на „Даймъндс Груп " ЕООД за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. в размери на 2.18 лева и на 6.56 лева, посочени на редове 17 и 18 на Таблица 1. Същите са приети за неотносими към ревизирания период за посочения данък, а именно м. Октомври 2018 г. - Декември 2018 г.

Като резултат са приети изложените в ревизионния доклад факти и обстоятелства, направените фактическите и правни изводи и предложенията за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за дължими корпоративен данък, данък върху доходите /с изключение на отговорността за лихви за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. посочени на редове 17 и 18 на Таблица 1/, вноски за ДОО, вноски за здравно осигуряване, вноски за ДЗПО - УПФ и лихви за същите посочени в съставения ревизионен доклад.

Ревизионният акт е връчен на 27.03.2023 г. на ревизираното лице, което в срок, на 06.04.2023 г. го атакува пред директора на дирекция ОДОП Варна.

Постановено е Решение по жалба срещу ревизионен акт № 94/12.06.2023 г.

Решаващият орган след анализ на фактите и обстоятелствата в ревизията и събраните доказателства прави заключение за липса на осъществен състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Приема, че нормата изисква да бъде укрит факт, за който е въведено нормативно задължение да бъде обявен пред НАП като задължение върху субекта на солидарната отговорност. Разгледано е, че в закона отсъства норма, която да задължава потенциален субект на отговорността по чл. 19 от ДОПК да обяви пред органите на НАП факт, какъвто е смъртта на управителя на задълженото дружество, както и укриването на този факт да е в причинно-следствена връзка с неплащането на задълженията. Отбелязва се, видно от банковите извлечения, плащането на задължения към НАП и след датата на смъртта на С. - 03.10.2018 г., като се взема под внимание и извършваната търговската дейност на дружеството няколко месеца след смъртта на управителя, ръководена от жалбоподателя, съвместно с другите, посочени лица от ревизиращите органи. Приема се, че фактически са генерирани приходи и са извършвани разходи за дейността, видни от разплащанията в банковите извлечения, при които само ревизираното лице притежава пълномощия да тегли суми от банковите сметки на дружеството.

Констатира се, че фактическият състав на нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК изисква кумулативното изпълнение на няколко условия:

- лицето да има качеството на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник на задължено лице по чл. 14, т. 1, и т. 2 от ДОПК

- да извърши плащания в пари или в натура от имуществото на задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

- плащането, респ. отчуждаването да е извършено недобросъвестно;

- имуществото на задълженото лице да е намаляло до толкова, че да не дава възможност за събиране на задължението;

- в резултат на плащането, респ. отчуждаването да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Наведено е, че към 02.11.2022 г. „Даймъндс груп" ЕООД има изискуеми публични задължения в големи размери – 156 372.66 лева, формирани основно от подадени декларации обр. 6, за периоди след смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството.

Коментиран е достигнатият извод при провеждане на ревизията за доказаност, че В. С. Т. има качеството на търговски пълномощник по отношение на „Даймъндс груп" ЕООД по смисъла на чл. 26 от ТЗ, вр. с чл. 19, ал. 12 от ДОПК. Той е извършвал и действия на обикновено управление, тъй като е подписвал приходни фактури, разпореждал се е с паричните средства, организирал е транспортиране на продукцията на дружеството, за което е подписвал съответните транспортни документи и фактури за разходи.

Признато е, че действията, които са основание да се ангажира солидарната отговорност на жалбоподателя са свързани с контролирането на паричните средства. В. С. Т. е извършил плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата.

Възприети са мотивите, че като пълномощник на „Даймъндс груп" ЕООД, единствен опериращ с банковите сметки на дружеството след смъртта на С., по същество управляващ и ръководещ дружеството, при което част от паричните средства, които са изтеглени от В. Т. от банковите сметки на „Даймъндс груп" ЕООД са предоставени на брата и на съдружника на починалия за разходи на гости и семействата на собствениците, по тяхно нареждане, неотразени счетоводни разходи и определени като нерегламентирани разходи към основната дейност от счетоводна гледна точка - за храна и ветеринарно обслужване на кучета, залесяване и поддръжка на овощни дръвчета, поддръжка на оранжерия, строително- ремонтни дейности. Похарчените суми за разходи на свързаните с починалия управител лица, неизползвани за целите на търговската му дейност, е квалифицирано като скрито разпределение на печалбата.

Дефицитът на разходооправдателни първични счетоводни документи за изтеглените 192 581.33 лева без представяне на счетоводни регистри от дружеството, предпоставят решението за правилност на констатациите на органите по приходи, че не са налице доказателства, изтеглените от жалбоподателя суми да са постъпили в касата на дружеството.

В тази връзка е и разискваното отсъствие на доказателства за последващото разпореждане с изтеглените в брой суми от банковите сметки на дружеството, от които да е видно, че изтеглените суми остават в патримониума на търговското предприятие на „Даймъндс груп" ЕООД под формата на касова наличност или че същите са изразходени като плащания към трети лица.

Направен е изводът, че изтеглените суми не са разходвани за дейността на дружеството. Предвид, че паричните средства са вид имущество, то е прието, че е налице отчуждаване на имущество без доказана насрещна престация или счетоводна операция.

Безспорно е установено още, че дружеството има непогасени публични задължения, за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2019г. за данъци и осигурителни вноски. С изтеглените от банковата сметка суми, за които няма данни, че са постъпили в касата на дружеството, имуществото на „Даймъндс груп" ЕООД намалява, което възпрепятства събирането на установените публични задължения, тъй като търговецът няма друго имущество и парични средства, което да може да послужи за осребряване, респ. погасяване на задълженията. Всички тези обстоятелства се приемат за причинно-следствена връзка между поведението на жалбоподателя и невъзможността за събиране на задълженията за данъци и осигуровки. Безвъзмездното отчуждаване на имуществото под формата на парични средства налага заключението на решаващия орган, че жалбоподателят е причина за несъбираемост на публичните задължения на дружеството.

Възражението за незнание за неплатените публични задължения на дружеството е оставено без уважение предвид писмените обяснения на Б. П., относно текущото/ежемесечно уведомяване на В. С. Т. за задълженията на дружеството, в т.ч. и за натрупаните над 100 000 лева задължения. Доказателството се кредитира, тъй като единствено В. С. Т. е имал права да оперира с паричните средства в банковите сметки, респ. само той е можел да нареди плащания към НАП и. няма как той да не е бил уведомяван за тях. Възприето е, че по отношение на В. С. Т. действа презумпцията на чл. 19, ал. 10 от ДОПК съгласно която, се смята, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. Действията по изтеглянето и разпореждането с паричните средства следват по време декларирането на част от непогасените публични задължения.

При тези аргументи Ревизионен акт № Р-03000822007765-091-001/27.03.2023 г., с който на В. С. Т. е ангажирана отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за непогасени задължения в общ размер 161 351.02 лева, от които 114 055.27 – главница и 47 295.75 – лихви, като правилен и законосъобразен е потвърден от решаващия орган.

След служебна проверка и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че оспоренитe ревизионен акт и решение са издадени от компетентен орган по смисъла на 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност.

Спазена е законоустановената форма, съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК, и се съдържат всички задължителни реквизити. Жалбоподателят не е оспорил авторството на подписите на ревизионния доклад и ревизионния акт, поради което съдът не изследва този въпрос.

По материалноправната законосъобразност на оспорения акт:

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е приета от съда, неоспорена от страните. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно изготвено.

В експертизата се установява, че публичните задължения на „Даймъндс груп“ ЕООД към 02.04.2019 г. са в размер на 53 284.07 лева, в т.ч. 52 120.06 лева главница и 1164.01 лева лихви за забава. В периода 01.10.2018 г. – 02.04.2019 г. са извършени преводи от дружеството за погасяване на задължения към НАП в размер общо на 91 123.22 лева.

От „Даймъндс груп“ ЕООД за 2017 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 0800И0172080/ 02.04.2018 г. в Търговския регистър със заявление №20180628153422 със записвания по Баланс.

За 2018 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. №0800И0207461/ 31.03.2019 г., без подаден ГФО в ИС „Бизнес статистика“ на НСИ. При отказ за публикуване в Търговския регистър със заявление №20190906154434/ 09.09.2019 г. е подаден ГФО за 2018 г. с нулеви стойности. За 2019 г. не са подавани ГДД и ГФО.

Поради липсата в административната преписка на приложени счетоводни регистри от счетоводни сметки, оборотна ведомост за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., вещото лице Е. Й. не дава отговор за съответствие на крайните годишни салда по отделните позиции/сметки на началните салда за следващата данъчна година. Вещото лице прави извод за неправилност на съставен годишен финансов отчет с нулеви салда.

В заключението се констатира, че от сметката на дружеството, от В. С. Т. са теглени пари в периода 05.10.2018 г. до 02.04.2019 г. в размер на общо 534 810.68 лева, в т.ч. 497 366.60 лева – левовата равностойност на 224 057.93 британски лири и 37 444.08 лева – представляващи разликата между изтеглени суми 177 939.00 лева и касово внесени суми 140 494.92 лева от/по банкова сметка.

Задълженията на дружеството към 2.04. са определени на 53 284.07 лева, ведно с лихвата. Те са разделени на две: тези, които са присъединени към изпълнителното дело и тези, които не са. Задълженията по изпълнителното дело от 18 419.40 лева след прихващане с ДДС вещото лице са изчислява на 770.07 лева. Неприсъединени са 6 031.88 лева – главница, и 1164.01 - лихви. Това са задълженията на дружеството до датата на последното теглене от банковите сметки на дружеството от жалбоподателя. Задълженията на дружеството са във връзка с подадена на 26.03. декларация за периода от 1.01. до 31.01.2019 г. Крайната дата за деклариране за периода е на 2.04., като прихващането е станало на 3.04. Според вещото лице на 2.04 публичните задължения на дружеството са 53 284 лева и с прихващането на 3.04 остават 6 031, 88 лева – главница и 1164,01 - лихви. Същевременно са отчетени ритмични погасявания, последните на 30.01. Изпълнителното дело е образувано 2019 г.

В съдебно заседание са събрани показанията на свидетелите Ц. А. Ж. – служител в дружеството и Д. Й. – управител и собственик на „Даймъндс Интернешънъл“ЕООД.

Свидетелят Ц. А. Ж. (л.132) излага, че доколкото не владее турски, английски или румънски език, разговорите, провеждани от съдружниците в това дружество и свързаните с него други търговски дружества, както и с други лица, са ѝ били непонятни. Тя заедно с А. С. изпълнявали длъжност ТРЗ – деловодство. При постъпването ѝ на работа, В. Т. вече бил зает във фирмата. Едновременно са назначени Ж., С. и счетоводителя Б. П.. Дейността е извършвана от две фирми, при които не е имало разграничение на работата. Според свидетелката собственик на „Даймъндс груп“ бил С. К., а на другата фирма бил Д. Й., но те двамата не правили разграничение в работата, защото казвали, че капиталът им е общ. Фирмата се занимавала изключително с шивашка дейност, като поръчките, които се произвеждали, били на ишлеме и идвали изключително от другата фирма, собственост на С. К., находяща се на територията на Румъния – „Мода Лукс“, която давала платове, разкроен материал. Свидетелката излага, че не е запозната с производствения процес и воденето на счетоводство на фирмата, тъй като нямала такива задължения.

От начало всички били назначавани от Б. П. – главният счетоводител. Н. компютрите на Ж. и С. имало само програма „Трудови договори“, но с ограничения, защото поради липса на електронен подпис, при сключване на 10 трудови договора за деня, Ж. не можела да ги регистрира в НАП. В края на работния ден изпращала на гл. счетоводител П. ЕГН на лицата, защото само той контактувал с НАП. Регулярно постъпвали фактури за ток, вода, телефон, резервни части, които били събирани и в края на всеки месец били предавани на П., който приключвал и ведомостите за заплати, обработвал годишни отпуски и отпуски поради нетрудоспособност. Според Ж. цялата обработка на счетоводна документация ставала в счетоводната фирма на Б. П., в която се ползвал счетоводен продукт. По отношение работните заплати, Ж. свидетелства, че те се обработвали и се определяли от директора на производството З. К., турски или сирийски гражданин, заедно с бригадирките. Имало три категории, от първа до трета, и в зависимост от това се индивидуализирала заплатата на всяка шивачка. От показанията на Ц. Ж. става ясно, че фабриката разполагала с много голям автопарк, състоящ се от много превозни средства – автобуси, микробуси, леки автомобили, които превозвали работничките от целия район, вкл. и от шуменски села.

Преди да почине С. К., В. Т., заемащ длъжността „технически организатор - производство“ работил в съседния кабинет, заедно с него. Стаята била разположена до работната стая на Ж. и С.. Т. владеел перфектно английски език и двамата с управителя работили съвместно: износ, внос, договори с фирмите, преводи.

Докато бил жив С. К., Б. П. идвал в края на всеки месец, приключвал ведомостите, правил рекапитулация на заплатите, платежни за ток, вода, телефони. Когато фактурите били много Ж. и С. му помагали. Предстоящите плащания се внасяли при С. К., ако е в момента в Т. или при В. Т.. Подготвената заявка на английски език се изпращала на финансовия директор в „Мода Лукс“, който след като получи данни за предстоящите плащания, в зависимост от платеното от английските фирми и належащите плащания, пращал определена сума към фирмата в [населено място]. Според Ж. фирмата не разполагала със свободни средства, плащала за основни неща – ток, вода, заплати, осигуровки. В този период, по данни, които получила от Б. П., всичко се плащало и дружеството било в добро финансово състояние.

С. К. починал на 40 години, през октомври от инфаркт, по данни на съдружниците. Н. другия ден за смъртта в фирмата научили от румънските шофьори, превозващи готовата продукция. Всички били много разтревожени. Същият ден В. Т. потвърдил, че Кърбач е починал. А. С. уведомила Бюрото по труда за смъртта на собственика, а главният счетоводител бил запознат по телефона от свидетелката. Липсвал представен смъртен акт. Свидетелката се изненадала, че работата продължила, като че нищо не се е случило. Разбрала, че е подадена годишна данъчна декларация. Х. (брат на С. К.) обявил, че поема ръководството, плащанията, назначенията, освобождаванията и искал всички към него да се обръщат.

В показанията си свидетелката потвърждава, че дружеството работило до август следващата година под ръководството на Х., който движил фабриката и до когото отивали платежните. И съдружникът Д. Й. бил там. Б. П. идвал да си взема папката с документите и да ги осчетоводява, правели се справки до финансовия директор в Румъния и тя пращала суми, подлежащи на плащане. В този период жалбоподателят В. Т. бил много изнервен, споделял, че не се превеждат пари, за да се плащат много от нещата. Свидетелката потвърди, че никой във фабриката не знаел, като цяло и с натрупване, какви суми предстои да се плащат. Ежедневно на портала идвали представители на други фирми, които искали заплащане за гориво, резервни части, а работничките били разтревожени, защото не можели да отидат на лекар поради неплатени осигурителни вноски. Работата във фабриката много намаляла, от Румъния преценявали какво да се плаща. Т. провел разговор с Д. Й., който поел ангажимент пред Т. да се платят осигуровките в рамките на един месец, но това не било сторено. В събраните гласни доказателства са изложени възприятия, че през юли Д. Й. донесъл смъртния акт с подпис, печат и дата на гърба. Сканирали го и го пратили на главния счетоводител и на банката. По нареждане на финансовия директор от Румъния банковият заем продължил да се изплаща. След като се оформели заплатите, П. съставял платежните нареждания за осигуровки и данъци, в банката ги носил В. Т.. Ж. заявява: „Когато вече има превод от Румъния, управителят Х. казвал с кои платежни В. Т. да отиде в банката“. Изключва възможността, като познава Х. и Йълдъз, че някой може да си позволи да вземе решение без тяхно разпореждане. В. Т. и Д. Й. можели да оперират с наличностите на банковите сметки - да теглят заплати и да плащат ток, вода, телефони, резервни части въз основа на издадено платежно от главния счетоводител. Отсъствала възможност В. Т. да знае, без да каже главният счетоводител, какво трябва да се плати. Последният имал достъп до счетоводната програма, идвал да приключи ведомостите и да пусне платежните.

Ц. Ж. свидетелства за начина на изплащане на заплатите – в брой, в плик, предавани от бригадирките на работничките срещу подпис, включително и за извънредния труд, който не винаги се осчетоводявал в ведомостите. Заплатите на администрацията, около 40 човека, се разпределяли в затворен плик от В. Т. лично, определени от собствениците Йълдъз и Х., а преди това от С. К.. Малко от заплатите постъпвали по банков път.

След като Д. Й. не изпълнил обещанието, че ще плати осигурителните вноски и другите задължения, В. Т. напуснал работа. Ц. Ж. споделя: „Беше абсолютен финансов хаос. Всеки разпореждаше нещо, плащаше се, въобще стана някакъв ужас …“ Свидетелката изключва възможността В. Т. да борави с парите за заплати, тъй като дали да се плати тока или резервните части, решението е вземано от Х. и Йълдъз. Споделя, че в фабриката с над 200 човека не се водела никаква първична счетоводна отчетност, при плащане на някаква сума, не се издавал касов ордер и нямало каса, не бил и назначен касиер във фирмата. Дружеството поддържало стол, в който се хранели различни хора, вкл. външни лица, както и хотелска част, посещавана от много гости.

В гласните доказателства се отбелязва, че месеци наред търговецът работел и правил дългове за данъци и осигуровки, без да се запорират банковите сметки и без да се направят обезпечителни мерки. Фабриката разполагала с голям автопарк, със складове, претъпкани с готова продукция.

Според писмена нотариално заверена и легализирана декларация от 19.10.2023 г. на Д. Й., гражданин на Великобритания, „Даймъндс груп“ ЕООД и „Даймъндс интернешънъл“ ООД работили и се управлявали заедно на адрес [населено място], [улица]. Едноличен собственик и управител на „Даймъндс груп“ ЕООД бил С. К., а в другото дружество Кърбач и Йълдъз били съдружници. След смъртта на С. К. Д. Й. станал едноличен собственик на капитала в „Даймъндс интернешънъл“ ЕООД. Познавал начина на управление на „Даймъндс груп“ ЕООД преди и след смъртта на С. К.. Поради честите отсъствие на управителя С. К. и ежедневната нужда от извършване на разплащания В. Т., на длъжност технически организатор, бил упълномощен да извършва банкови преводи, да тегли и внася пари от и в банковата сметка на „Даймъндс груп“ ЕООД. Причината да се избере този служител била владеенето на английски език, което му позволявало непосредствена комуникация с управителя, по-късно и с наследниците му. В декларацията се съобщава, че след смъртта на С. К., управлението на дружеството е поето от наследниците му, а нарежданията за преводи, респективно за теглене и внасяне на средства са давани от брата Х. К., от самия Д. Й. или от счетоводството на другата фирма на С. К. – „Мода лукс“ в Румъния. Конкретните суми за теглене, банковите преводи, и разходите за разплащане са посочвани ежедневно на оспорващия, те са изпълнявани и отчитани. Според декларатора В. Т. не е управлявал дружеството нито преди, нито след смъртта на С. К., не е имал управленски правомощия, а единствено изпълнявал задълженията си на технически организатор. В нито един момент не е разполагал с оперативна самостоятелност за вземане на решение кое плащане да бъде извършено и всички средства са отчитани от негова страна в дружеството.

В показанията си в съдебно заседание Д. Й. заявява, че бил в приятелски и бизнес отношения с починалия С. К.. При отсъствие Кърбач и Йълдъз упълномощили жалбоподателя В. Т. да заплаща сметки от тяхно име, да тегли пари от банката и да изплаща заплати. Парите винаги минавали през счетоводството, В. Т. никога не е плащал по негова преценка. Н. 03.10.2018 г. С. К. починал и брат му придобил бизнеса му в Румъния и в България, но не бил добър бизнесмен, не си плащал задълженията. Докато бил жив С. К., офисите на двете дружества се намирали в една и съща сграда в [населено място]. В. Т. имал право да тегли пари от банката и да ги внася в счетоводството за плащане на заплати, но не и за друго. С. Й. го оправомощил за плащане на заплати и някои сметки като електричество и горива. След заявка в счетоводството В. Т. е плащал, като изпращал по шофьорите в плик заявките в Румъния. Плащал е за електричество, телефонни сметки и понякога горива на бензиностанциите, но не по негово усмотрение. Като е пример е посочено заплащане на заявка за бензин за 2 000 лв., първо се одобрявал разхода от счетоводството в Румъния, от С., а после брат му Х.. В показанията се посочва, че отговорен за счетоводната отчетност в румънската фирма е Миора, а за българската „Даймъндс груп“ ЕООД – Б. П.. Оспорващият самостоятелно не можел да преценява къде да се харчат парите. С. подписвал платежните, пари се изпращали от Румъния към България.

Показанията на Йълдъз сочат, че счетоводителят Б. П. е давал справки за размера на задълженията на „Даймъндс груп“ ЕООД към държавата като данъци, осигуровки първоначално на С., а по-късно на брат му Х., но не и на В. Т..

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните.

Елементи от фактическия състав на отговорността по алинея втора, точка едно, по която се определя отговорността на ревизираното лице, са: субект на отговорността, в случая се навежда качеството търговски пълномощник на оспорващия; наличие на задължение на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК; извършване недобросъвестно на определено действие – извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент и отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните.

Спорни в производството са качеството на оспорващия, размерът на задълженията за данъци и осигуровки на дружеството, които не могат да бъдат заплатени поради липса на имущество; недобросъвестно осъществяването на действията от страна на ревизираното лице, съставляващи плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент и отчуждаване на парични средства на задълженото лице безвъзмездно.

След анализ на събраните доказателства – обяснения на жалбоподателя, свидетелските показания на Ц. Ж. и Д. Й., представените нотариално заверени пълномощни, съдът приема, че жалбоподателят отговоря на критерия за търговски пълномощник по смисъла на чл. 26, ал.1 от ТЗ - търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение.

Вещото лице по назначената съдебна експертиза установява наличие на публични задължения на „Даймъндс груп“ ЕООД, които към момента на последното теглене на сумите от банковата сметка на дружеството възлизат на 6 031.88 лева – главница, и 1164.01 – лихви. Констатира се невъзможност за събиране на вземането, поради липса на имущество на дружеството. Като последица не се спори, че образуваното изпълнително дело е прекратено, поради несъбираемост.

За да се потърси и реализира отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК е необходимо извършването на някое от наведените и сочени по-горе действия.

По отношение на извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент:

Дефиницията на скритото разпределение на печалба е дадена в § 1, т. 5 Д. З.. Там е регулирано, че скритото разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б" от ЗКПО; начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия: заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година; изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок; изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода и изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти.

За да достигне по краен правен извод, съдът обсъжда, че по делото не са налице доказателства, че изтеглените суми от банковите сметки на дружеството са начислени, изплатени или разпределени под каквато и да било форма в полза на съдружници или свързаните с тях лица. В показанията си свидетелите изложиха категорични възприятия, който съдът кредитира като последователни, обективни и непротиворечиви, че жалбоподателят е теглил и предавал сумите на управителя, респ. неговия наследник, като това е ставало по нареждане на последния. Той не е разполагал с правомощия за самостоятелни решения в този смисъл. Предаването на сумата между него и управителя е като част от имуществото на дружеството. Само поради факта, че част от изтеглените суми не са налични, не може да се приеме, че е извършено скрито разпределение на печалба в полза на управителя/собственика на капитала. В този смисъл са Решение № 159/05.01.2018 г. на ВАС, първо отделение, по адм. д. № 5292/2017 г. и. Решение № 2909 от 04.03.2021 г. по адм. д. № 10179/2020 г., I отд. на ВАС. Само поради обстоятелството, че В. Т. е имал правомощия единствен освен управителя да тегли и внася парични средства в банковите сметки на търговеца и че тази сума не е налична, като се вземе предвид и факта, че дружеството е нямало каса, назначен касиер, не може да обуслови заключение за скрито разпределение на печалбата от страна на атакуващия административните актове.

По отношение на безвъзмездното отчуждаване на имущество:

За да е налице отчуждаване на имущество е необходимо преминаване на собствеността върху имуществото или самото предприятие в собственост на трето лице. Действието по своето естество следва да е такова, че да има прехвърлително действие. Съдебният състав намира, че алинеята визира случаи на отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, не на парични средства. Това заключение е следствие на тълкуване на точния смисъл на нормата, при която не е приложимо разширително тълкуване.

Не се доказва по делото от данъчните органи и недобросъвестност в действията на търговския пълномощник при теглене на сумите от банковите сметки. Същият е бил оправомощен да тегли суми, който преди това са одобрявани от счетоводителя и управителя. Обстоятелството, че е знаел за задълженията на дружеството, което се навежда от ответника в писмените обяснения на Б. П., не може да обуслови противен извод, тъй като отново в гласните доказателства се коментира, че дружеството е разполагало с много активи – голям автопарк, сграда с хотелска част, оборудване и стока, за които няма данни В. Т. да е знаел, че не могат да послужат за погасяване на задълженията на търговеца.

При тези мотиви, А. съд-Добрич, втори състав намира, че оспореният Ревизионен акт № Р-03000822003084-091-001 от 19.12.2022 г., издаден от М. Ц. М. и Д. Д. Н., потвърден с Решение №4 от 13.03.2023 г. на директора на Д. „Обжалване и Данъчно-осигурителна практика“-Варна, с който на жалбоподателя са определени задължения по ДДС в размер на: главница 552 943,87 лева и лихви –116 866,67 лв., е незаконосъобразен, поради противоречие с материалноправните норми.

Жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора, направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000822007765-091-001 от 27.03.2023 г., издаден от Н. И. Б. и Б. Т. Б., потвърден с Решение № 94 от 12.06.2023 г. на директора на Д. „Обжалване и Данъчно-осигурителна практика“-Варна, с който е ангажирана отговорността на В. С. Т. за данъчни задължения за Корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 2 755.83 лева; за ДДС за периода от 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. в общ размер на 6.56 лева; за ДДФЛ за периода от 01.06.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 39 093.07 лева; за ДДФЛ, свободни професии за периода от 01.10.2018г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 120, 95 лева; за ДОО за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 72 233.85 лева; за задължения за осигуряване за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 31 001.41 лева; за УПФ за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 16 139.35 лева; посочени по основание и размер в таблица от Ревизионен акт и Решение № Р-03000822007765-091-001 от 27.03.2023 г.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на В. С. Т. [ЕГН] от [населено място], [жк], вх. А, ет. 8, ап. 30 сторените разноски по делото в размер на 10 610 лв.(десет хиляди шестстотин и десет лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.