№ 260051
град Шумен, 13.08.2021г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през
две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. №66 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно
основание чл. 226 от КЗ (отм.)
Подадена
е искова молба от Г.Х.М., ЕГН **********, действащ като баща и законен
представител на малолетните Г.Г.Х., ЕГН ********** и Г.Г.Х., ЕГН ********** и Д.Х.М.,
ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на малолетния Д.Д.Х.,
ЕГН **********, съдебен адрес *** срещу
„ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П., в която твърдят, че вследствие на
ПТП, случило се на 05.12.2015 г. и причинено от К.Ш.Ш. при управление на
„Фолксваген Пасат“ с ДК №... в района на
път RAZ 2048, км 5+000 между селата Климент и Наум, е настъпила смъртта на
дядото по бащина линия на тримата малолетни – Х.М.А., от което същите търпят
неимуществени вреди. Твърдят също, че водачът Ш. е нарушил правилата за
движение по пътищата, като се е движел със скорост, несъобразена с конкретната
пътна обстановка и законовите ограничения, не бил внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, при което реализирал удар с пешеходеца Х.А.
вследствие на което била причинена смъртта му. Във връзка с ПТП е било
образувано ДП № 161/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен. Сочат се и допуснати
от Ш. нарушения по чл. 20, чл. 21 и чл. 5 от ЗДвП. Ищците твърдят, че има
причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и че смъртта
на Х.А. е причинена вследствие на получените при ПТП несъвместими с живота
тежки увреждания. Сочат също, че вследствие на смъртта на Х.А. неговите
внуци-ищци в настоящото производство, търпят неимуществени вреди, тъй като са
поддържали изключително близки отношения с дядо си. Заявяват, че починалият е
полагал изключително много грижи за внуците си, както и че между тях се е
установила трайна и дълбока емоционална връзка, отношения на особена близост,
изразяващи се в полагана грижа и помощ, емоционална и материална подкрепа и
доверие, много по-силна от обичайната връзка между дядо и внуци. Ищците
твърдят, че Х.А. е изпълнявал основна роля в отглеждането и възпитанието на
внуците, осигуряването на издръжката им и полагането на всички необходими грижи
за малките деца, които от своя страна се привързали изключително силно към дядо
си. Поради това и с оглед характера на вредите и обстоятелството, че същите ще
бъдат търпяни продължително време, предявяват частични искове за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 40 000 лв., част от дължимите по 120 000
лв. за всеки от ищците, като претендират и компенсаторна лихва в размер на
законната такава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от деня на увреждането – 05.12.2015
г., до окончателното изплащане на обезщетението.
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът
депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искови
претенции по основание и размер. Ответникът оспорва изложените от ищците
твърдения относно механизма на ПТП. Твърди се, че събитието е случайно за
водача на МПС К.Ш., като за него не е била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите. Поради това е прекратено и
воденото срещу Ш. наказателно производство – ДП № 161/2015 г. по описа на ОД на
МВР – Шумен. Ответникът оспорва правните доводи на ищците за допуснати от
водача на МПС нарушения на правилата за движение по чл. 20, чл. 21 и чл. 5 от ЗДвП и твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от самия
починал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването
на инцидента и произтеклите от него вреди, както и че към момента на събитието
починалият е бил с 3,50‰ алкохол в кръвта. Оспорва се и твърдяната от ищците
причинна връзка между смъртта на А. и процесното ПТП. Ответникът оспорва и
твърденията на ищците за участието на починалия в отглеждането на децата, както
и да е налице дълбока емоционална връзка между внуци и дядо. Оспорва се
предявеният иск и по размер, като се сочи, че претендираните в исковата молба
суми са силно завишени. Ответникът моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковите претенции на ищците като изцяло неоснователни и недоказани,
евентуално да намали размера на претендираното обезщетение предвид възраженията
за принос и прекомерност на претенцията. Моли да му бъдат присъдени и направените
разноски в производство. С отговора на исковата молба са направени и
доказателствени искания.
В
срока по чл. 372 от ГПК в допълнителна искова молба ищците не излагат нови обстоятелства, оспорват направените от
ответника възражения.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответника е
постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който се сочи,
че поддържа изцяло доводите и съображенията, изложени в отговора по исковата
молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. чл. 226 от КЗ (отм.), е необходимо към
момента на увреждането между лицето сочено като деликвент и ответника да е
съществувало валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", както и да са налице всички предпоставки от фактическия
състав на чл.
45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
(застрахован) спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
За
установяване на механизма на ПТП са назначени първоначална и повторна
експертиза, които по същество не си противоречат, напротив, описват механизма
на ПТП по абсолютно идентичен начин. Единствената разлика касае местоположението
на починалия към момента в който е възприет от водача на МПС причинил ПТП.
Според първоначалната експертиза починалия Х.М.А. се е движил на десния банкет,
а според повторната експертиза в десния
край на пътното платно. Съдът намира, че според приетите по делото писмени
доказателства, починалият се е движел на
пътното платно, непосредствено до банкета. Поради посоченото възприема като
обективна повторната експертиза. Според ВЛ по повторната експертиза лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК №...,
управляван от К.Ш.Ш., на 05.12.2015г., около 18,00 часа, през тъмната част на
денонощието се е движел в дясната лента по път RAZ 2048, км 5+000 между селата
Климент и Наум, в посока от с.Климент към с.Наум. Пътят бил с широчина 6 метра- две ленти от по 3
метра. От дясната страна има изграден банкет с широчина 1 метър, покрит с
чакъл, слабо затревен. След банкета, близо до канавката имало високи, изсъхнали
бурени, които не пречили на видимостта и на движението по банкета. Пътното
платно е било сухо, асфалтово, без неравности. Автомобилът първоначално се
движел на „дълги светлини“, като при
приближаване на км 5+000 водачът
забелязал движещ се в десния край на пътното платно пешеходец. В същия момент,
поради разминаване с насрещно движещ се автомобил, К.Ш.Ш. превключил на „къси светлини“ и намалил
скоростта на около 63,6 км/ч, като подал звуков сигнал с клаксона за да
предупреди пешеходеца. В момента, в който автомобилът е бил на разС.ие
13,25-26,33 метра от пешеходеца, последният се насочил от десния край на платното
в посока наляво, към средата на пътното платно. Водачът отново подал сигнал с
клаксона и отклонил автомобила към средната разделителна линия на пътя, но не
успял да избегне удар с пешеходеца. Автомобилът ударил пешеходеца с предната
дясна страна, негова лява страна. При удара пешеходецът се ударил с лявата си
страна върху предния капак на МПС, като с главата и рамото си се ударил в
предното стъкло на автомобила, завъртял се и паднал от дясната страна на
платното за движение. Описаният механизъм на ПТП кореспондира с деформациите на
автомобила. Установено е, че преди и към момента на удара скоростта, с която се
е движел автомобилът е 63,6 км/ч. Този извод е направен поради факта че липсват
данни до момента на удара да е използвана спирачната система на МПС. Осветената
от фаровете зона е била около 68 метра и в тази зона, съобразно скоростта на
движение на МПС, посочена по-горе, водачът е имал възможност да спре, ако
предприеме аварийно спиране. Не имало
растителност или други препятствия, които да осуетят видимостта към пешеходеца.
В момента на завъртане на волана , с цел да се избегне удара (както е описано
по-горе) водачът е бил на разстояние 24,53 метра и към този момент вече удара е
бил непредотвратим.
Възприемайки
за меродавно посоченото по-горе, съдът намира, че не е налице „случайно
деяние“. Водачът на МПС, към момента в който е възприел пешеходеца е имал
възможност да спре и по този начин, въпреки навлизането на пешеходеца на
пътното платно, ударът е щял да бъде предотвратен. Водачът е нарушил
разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП, според която водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
От
изготвената СМЕ, съдът приема за доказано, че Х.М.А. при описаното ПТП е
получил тежка съчетана черепномозъчна и гръдна травма и травми по крайниците. В
настоящият случай водеща в танатогенезата е черепномозъчната
травма. Между причинените и описани по-горе травми и настъпилата смъртта е
налице пряка причинна връзка.
От изложеното
следва изводът, че К.Ш.Ш., при управление на МПС „Фолксваген Пасат“ с ДК №... е извършил непозволено увреждане –
противоправно действие – управление на МПС при нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е настъпила смъртта на Х.М.А.
.
По
делото не е спорно, че към момента на ПТП, между ответника и деликвента е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Фолксваген Пасат“ с ДК №... ..
Независимо
от горното, съдът намира, че не е налице основание да се ангажира отговорността
на ответника за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ищците, видно от представените писмени доказателства- Удостоверение за
родствени връзки рег.№ГРС-05-036/25.03.2019г. и Удостоверения за раждане,
издадени въз основа на Акт за раждане №.... , Акт за раждане №... и Акт за
раждане №.... са внуци ( по бащина
линия) на починалия Х.М.А. , т.е. са извън кръга роднини изрично имащи право да
получат обезщетение съгласно ППВС №
4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.
Съобразно т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСНГТК, право на обезщетение за неимуществени вреди могат да претендира всеки,
който е имал трайна и дълбока емоционална
връзка с пострадалия. Съгласно цитираното ТР, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете
постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Разяснено е, че особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби,
дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания.
В
настоящият случай според съда от представените доказателства не може да се
направи несъмнен извод, че емоционалната връзка
и привързаността между починалия и внуците му Г.Г.Х., Г.Г.Х. и Д.Д.Х., надвишава
присъщите за такива родствени взаимоотношения. Разпитаните по искане на ищците
свидетели Ф.Р.,Р.Ш.и Н. Х. еднозначно и непротиворечиво твърдят, че починалият Х.М.А.
е обичал много внуците си, грижел се за
тях, особено за Г. и Г., с които живеел в едно домакинство в с.Наум. Радвал се много на посещенията на другия си
внук Д., който живеел с родителите в гр.Шумен. Искал „ да са добре“ , да са
нахранени и да са на топло. Стремял се да осигури средства за издръжката на Г.
и Г., защото баща им Г. не работел. Към
момента на смъртта на Х.М.А., децата са били на сравнително ниска възраст- Г. на 3 години, Г. не имала навършена 1 година, а Д. на 5 години.
Според съда за децата Г. и Г., възрастта
е пречка да бъде създадена на дълбока, съзнателна и трайна връзка с починалия
им дядо. Вярно е, че конкретното психо-емоционално развитие на всяко дете е
различно, но според общоприетото мнение на психолозите детето между 3 и
4-годишна възраст започва да се осъзнава като отделна личност със свои
собствени желания, потребности и ценности и осъзнавани емоции. Това повишава
неговата активност, самостоятелност и емоционалност. Детето започва да следи
своите действия и да зависи от мнението на близките си. Те са неговото огледало
и са критерият, по който то оценява себе си. Затова повече от всякога детето на
тази възраст се нуждае от одобрението на възрастните и от присъствието на тези,
сред които расте до момента. При 3-4-годишните деца паметта е предимно
непреднамерена и се съчетава с мисленето. А трайността на запомненото зависи от
емоционалните преживявания на детето и неговите действия. И в този смисъл, не
може да се приеме, че дете под тази възраст има трайно запаметен контакт с
близък човек. Загубата на такъв близък човек може да доведе до негативни
изживявания, но те ще са краткотрайни и с нисък интензитет. Относно детето Д.,
което е било на около 5 години, когато е починал дядо му, както и свидетелите
посочват, вече е имал формиран спомен за него. Съдът обаче счита, че преживе,
поради отделното им местоживеене, дядо му не е осъществявал чести и
непрекъснати контакти, които да доведат до силна и изключителна по своя
характер привързаност между двамата.
Поради
всичко посочено по-горе съдът намира, че предявените искове се явяват изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника извършените деловодни
разноски. От тях е направено възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. По делото са предявени три обективно съединени
иска, всеки с цена 40 000 лева. На основание чл.2,ал.5 от НМРАВ се дължи
отделно адвокатско възнаграждение, като
съобразно цената на исковете и чл.7,ал.2, т.4 от НМРАВ в размер на
1 730 лева (без ДДС) или по трите иска е в размер на 5 190 лева.
Според представените доказателства, заплатеното от ответника е 4000 лева ( без
ДДС) или под минималния размер, поради което не е налице основание за намаляването
му. Предвид горното, в тежест на ищците следва да бъде присъдена обща сума от
5 305 лева, от която 500 лева – възнаграждение за САТЕ и СМЕ, 5 лева – за
издаване на съдебно удостоверение и 4800 лева – адвокатско възнаграждение с
включен ДДС.
Водим
от горното , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Х.М.,
ЕГН **********, действащ като баща и законен представител на малолетните Г.Г.Х.,
ЕГН ********** и Г.Г.Х., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН **********, в качеството
му на баща и законен представител на малолетния Д.Д.Х., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, искове по чл. 226 от КЗ
(отм.) за осъждане на „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П.да
заплати на всеки от ищците сума по 40 000 (четиридесет хиляди) лева ,
заявена като частичен иск от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева ,
представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на дядо
им Х.М.А. , настъпила при ПТП случило се на 05.12.2015 г. и причинено от К.Ш.Ш.
при управление на „Фолксваген Пасат“ с
ДК №... в района на път RAZ 2048, км 5+000 между селата Климент и Наум, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.Х.М., ЕГН **********, действащ като баща и
законен представител на малолетните Г.Г.Х., ЕГН ********** и Г.Г.Х., ЕГН **********
и Д.Х.М., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на
малолетния Д.Д.Х., ЕГН ********** ***” АД, ЕИК ********* , деловодни разноски в
размер на 5 305 (пет хиляди триста
и пет) лева, от които 500 лева – възнаграждение за САТЕ и СМЕ, 5 лева – за
издаване на съдебно удостоверение и 4800 лева – адвокатско възнаграждение с
включен ДДС.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: