№ 13
гр. Плевен, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С. АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500836 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1523 от 19.10.2022г., постановено по гр.д.№ 3092
описа на Плевенски районен съд за 2022г. е осъдил Главна дирекция „***“, с
адрес на управление гр. София, ул. „***“ № ***, представлявана от директора
Н.С.Н., да заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР, на
С. И. С. от гр. Плевен сумата 690лв.- главница, представляваща
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.04.2019г. - 10.07.2020г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 02.06.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата от
690лв. за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване
на исковата молба в размер на 173.28 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът е осъден да заплати по
сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 100лева. На
1
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски
в размер на 19лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника Главна дирекция Пожарна безопастност и защита на населението
МВР, гр.София, подадена чрез ст.юрисконсулт С. Н., в която се правят
оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано
на събраните доказателства. Съображенията за това са изложени подробно в
жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да постанови решение, с което да
бъде отменено решението на Плевенски РС и да бъде решен спора по
същество, като бъдат отхвърлени предявените срещу дирекцията искове,
както и да бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по жалбата С. И. С., е взел становище, че въззивната
жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона,
намира за установено следното: Безспорно е между страните, че през
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът
е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на
труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от
ЗМВР. Признава се от ответника, че ищецът е служител на ГДПБЗН – МВР и
през процесния период той е заемал длъжността „водач на специален
автомобил, той и пожарникар“ в РСПБЗН - Г. към ОДПБЗН - Плевен при
ГДПБЗН – София, МВР. Съгласно събраните писмени доказателства –
платежни бележки и счетоводна справка за трудови възнаграждения на ищеца
през процесния период 01.04.2019-10.07.2020г. са му начислени и заплатени
суми за нощен труд. Безспорно е, а се установява и от приетите от Плевенски
РС писмени доказателства, че ищецът е положил 757ч. нощен труд за
периода, като за този положен нощен труд не е направено преобразуване на
нощен към дневен труд, с коефициент 1,143. Положеният нощен труд е бил
заплащан по 0.25 лв./час. Съгласно приложената справка, нощният труд,
приравнен в дневен, с коефициент 1.143 се равнява на 865часа, като се явява
2
разлика от 108часа.
Спорно е дължи ли ответникът претендираното от ищеца като
неизплатено в срок трудово възнаграждение, на какво основание и в какъв
размер.
За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното:
Извършвайки самостоятелна преценка на изложените в исковата молба факти
и обстоятелства, настоящият състав на Плевенски ОС приема, че районният
съд е направил погрешна правна квалификация на спора и на действително
претендираното от ищеца вземане, като е възприел безкритично и
възпроизвел в решението си правната квалификация на спорното право
посочена от ищец, вместо да я изведе от твърдените от него факти. В резултат
на това РС-Плевен е счел, че се касае за претенция за заплащане на положен
извънреден труд и като приел, че са приложими към правния спор нормите на
чл. 178, ал. 1 т. 3 от ЗМВР, присъдил в полза на ищеца сумата 690лева,
представляваща възнаграждение за положен 108часа извънреден труд,
получени вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
01.04.2019г. – 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото – 02.06.2022г., до окончателното
изплащане. Изхождайки от същите факти, Плевенски окръжен съд счита, че
се касае за претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен нощен труд/ след преобразуване на нощните часове положен труд в
дневни/, а не за заплащане на положен от ищеца извънреден труд, което е
нещо различно.
За да се приеме, че се касае за незаплатен извънреден труд е
необходимо да е наведен довод, че положеният от ищеца нощен труд дори
след преобразуването му в дневни часове, се явява положен извън
установеното за него работно време. Никъде в исковата молба не се твърди и
не се обосновава, получената след преобразуване на нощния в дневен труд
разлика от 108ч. да излиза от рамките на установеното за него работно време,
за да се счита за извънреден труд. Твърдението е само, че не е надлежно
заплатен положеният от ищеца нощен труд чрез преобразуването му към
дневен при прилагане на определен коефициент 1,143. Поради това, при
липсата на изрични твърдения за полагане на труд извън установеното за него
работно време, което е основна характеристика на „извънредния труд“,
3
според легалното му определение/чл. 143 от КТ/, не може да се квалифицира
претенцията на ищеца като такава за извънреден труд, независимо че той така
я е нарекъл.
Според настоящия състав, приетата от РС-Плевен погрешна
правна квалификация на спора и на претендираното вземане, не е довела до
разглеждане на непредявен иск, тъй като в действителност
първоинстанционният съд е изследвал наведените от ищеца факти и
обстоятелства. За изложената в исковата молба фактическа обстановка -
твърденията за положен от ищеца нощен труд, който не е надлежно заплатен
от работодателя, след преобразуването му към дневен, от Плевенски РС са
събирани необходимите доказателства. Релевантните за спора обстоятелства
са установени. В такъв случай, въззивният съд определяйки действителната
правна квалификация, следва да разреши спора по същество.Съдът приема,че
претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително възнаграждение за
положения от него нощен труд за периода 01.04.2019г.-10.07.2020г., общо в
размер на 757часа, за които след преобразуването им в дневен труд, при
прилагане на коефициент 1,143, се претендира сумата 690лв. за получената в
резултат на това преобразуване разлика, която според ищеца е 108часа.
Сумата е претендирана, ведно със законната лихва върху нея, считано от
02.06.2022г. до окончателното и изплащане. Претендирана е и лихва за забава
в размер на 222.15лв. за периода от изискуемостта на всяко отделно плащане
до подаване на исковата молба.
Съдът намира, че исковата претенция е частично основателна. В
чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни
възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, като в чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение
за извънреден труд, а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до
6.00 часа, което характеризира този труд като „нощен труд“, според
легалното определение за това в чл. 140, ал. 2 от КТ. Посочените норми на
чл.178,ал.1 т.3 и чл. 179, ал.1 от ЗМВР регламентират два различни вида
допълнителни възнаграждения, които се дължат на държавните служители в
МВР на самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани.
Неслучайно и в КТ двете понятия са дефинирани поотделно, като уредбата на
4
нощния труд е дадена в чл. 140 на КТ, който се намира в раздел І – редовно
работно време, а уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от
КТ, за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд. Съществената
разлика между тези два вида труд е, че докато нощния труд се полага в точно
определен времеви отрязък от денонощието /от 22,00ч. до 6,00ч./, той по
презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на
работното време, докато извънредния труд, независимо от това дали е
положен през деня или през нощта, се явява положен извън установеното за
служителя работно време.
Положеният през нощта /от 22,00 ч. до 6.00ч./ труд може да се
окаже и извънреден, но не защото след преобразуването му в дневен при
прилагане на коефициента 1,143. остават незаплатени часове, а само когато е
положен такъв извън установеното за конкретния служител работно време.
Този извод се подкрепя и при съобразяване нормите на чл. 9а, 9б и 9г от
Наредба за работното време, почивките и отпуските. В чл. 9б, ал.1 от този
Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното време по чл.
142, ал.2 от КТ /както в случая/, да се определя норма за продължителност на
работното време за периода, като нормата се определя в часове, при което
броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане се
умножи по дневната продължителност на работното време, установена за
работното място, при подневно отчитане на работното време. В чл. 9г от
същата Наредба е предвидено, че отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно
чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред
Инспекцията по труда. Следователно, за да се направи извод налице ли е
положен извънреден труд за периода на сумирано изчисляване на работното
време, е необходимо да се съпостави посочената в чл. 9б конкретна норма за
продължителност на работното време, определена за периода, с общия брой
на отработените часове от работника или служителя за същия период /в т.ч.
дневни и нощни/ и ако общият брой на тези отработени часове надвиши
нормата за продължителност на работното време, тогава може да се направи
извод, че е налице положен извънреден труд.
Поради липса на твърдения, че нощният труд е положен извън
5
рамките на установеното за ищеца работно време или на твърдение, че в края
на всеки период, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време, общият сбор на отработените от ищеца часове дневен и нощен труд,
надвишава определената норма за продължителност на работното време за
периода, настоящата инстанция не е правила повторен доклад и не е давали
нови указания на ищеца за събиране на доказателства за извънреден труд, тъй
като горните не са сред наведените и подлежащи на доказване факти. Касае се
за дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд,
който не е бил адекватно заплатен поради това, че не е бил преобразуван в
дневен с прилагане на коефициента 1.143, чието приложение следва от
нормата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ във вр. с чл. 140,ал.1 от КТ. Поради това за
случая следва да намерят приложение нормите на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ, вр. чл.
140, ал.1 от КТ и следващия от тяхното прилагане коефициент 1,143 при
преобразуване на нощния труд в дневен. Нормата на чл. 188,ал.2 от ЗМВР
изрично предвижда, че „държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00часа, се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда“. Специалната закрила включва действието на разпоредбите
на по-високия по степен нормативен акт/КТ/ по отношение на лицата за които
е предвидена –държавните служители на МВР/какъвто безспорно е и
ищеца/.Тя намира израз в правото на тези служители да полагат нощен труд
при условията, предвидени в КТ, а това означава, че по отношение на тях е
приложима нормата на чл. 140 от КТ /Нощен труд/, според която нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. Именно затова и при прилагане нормата на чл.9,ал.2 от
НСОРЗ се получава коефициент 1,143 при преобразуване на нощните часове
в дневни, тъй като този коефициент е частно между нормалната
продължителност на дневното и на нощното работно време /8 към 7 e равно
на 1,143/.
Поради изложеното, Плевенски окръжен съд намира, че ищеца
има право на допълнително възнаграждение за разликата, която се получава
при преобразуване на положения от него нощен труд в дневен за процесния
период, която разлика е 108часа.Това възнаграждение, следва да бъде
определено без начисляване към дневната ставка на 50% /дължим само за
извънреден труд/. В тази вр. следва да се съобрази и изходящата от
въззивника счетоводна справка, неоспорена от насрещната страна, която
6
съдържа математически изчисления за паричната равностойност на
въпросните 108часа, но с прилагане на часова ставка без 50% за извънреден
труд, при което се получава, че действително дължимата сума за
допълнително възнаграждение за нощен труд е в размер на 601.81лв., до
която иска се явява основателен и следва да бъде уважен.
Изложеното налага отмяна на решението на Плевенски РС като
неправилно и постановяване на друго по същество, с което бъде присъдено
допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в посочения
по-горе размер. За разликата над 601.81лв. до претендираните 690лв., искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Искът по чл.86 от ЗЗД е
основателен, съобразно същите счетоводни изчисления, за сумата 137.92лв.,
като за разликата до 222.15лв. се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед този изход на делото, следва да бъдат присъдени и
направените от страните деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковите претенции.Няма данни ищецът да е направил разноски по делото,
както пред първата, така и пред въззивната инстанция. Ответникът има право
на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100лв.,
определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 23,т.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, съразмерно с отхвърлената част
на иска, в размер на 18.90лв. -деловодни разноски за първата инстанция,
които ищеца следва да му заплати. В настоящата инстанция въззивникът е
направил разноски за държавна такса 50лв. плюс 100лв. юрисконсултско
възнаграждение, общо 150лв., от които има право на 28.35лв., които
въззиваемата страна следва да му заплати.Върху стойността на уважените
искове ответникът дължи заплащане на ДТ в размер на 100лв. по см. ОС-
Плевен, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение № 1523 на
7
Плевенски районен съд от 19.10.2022г., постановено по гр.д. № 3092/2022г.
по описа на съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основани чл. 179, ал.1 от ЗМВР, вр. чл. 188, ал. 2 от
ЗМВР и чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл. 140, ал.1 от КТ, Главна дирекция
Пожарна безопастност и защита на населението МВР, гр.София, ул.“***“,
№ ***, представлявана от директора гл. комисар Н.С.Н., да заплати на С. И.
С., от гр.Плевен, ул.“***“ №***, с ЕГН **********, сумата 601.81лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд за
периода от 01.04.2019 год. до 10.07.2020г. след превръщане на нощните
часове към дневни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба - 02.06.2022г. до окончателното
заплащане, като за разликата до претендираните 690лв., отхвърля иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, Главна дирекция Пожарна
безопастност и защита на населението МВР, гр.София, ул.“***“, № ***,
представлявана от директора гл. комисар Н.С.Н., да заплати на С. И. С., от
гр.Плевен, ул.“***“ №***, с ЕГН **********, сумата 137.92лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 601.81лв., за периода от
падежа на всяко плащане до 02.06.2022г., като за разликата до
претендираните 222.15лв., отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция
Пожарна безопастност и защита на населението МВР, гр.София, ул.“***“,
№ ***, представлявана от директора гл. комисар Н.С.Н., да заплати по сметка
на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 100лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, С. И. С., от гр.Плевен,
ул.“***“ №***, с ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция Пожарна
безопастност и защита на населението МВР, гр.София, ул.“***“, № ***,
представлявана от директора гл. комисар Н.С.Н., сумата 47.25лева разноски
по делото за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от исковите
претенции.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.2, т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9