Решение по дело №826/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер942                              29.05.2019г.                                             Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                              ІX състав

На двадесети май                                                                                      Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                                        Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Капка Станчева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 00826 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл. 344 и чл. 222 от КТ.

            Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И.Д.И., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, офис 2, чрез адв. А. А., срещу “Булмашинъри Ентерпрайсис” ООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Пламен Паскалев, с която са предявени обективно съединени искове с правни основания в КТ както следва:

            -чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване уволнението на ищеца със Заповед №29 от 06.12.2018г. на Управителя на “Булмашинъри Ентерпрайсис” ООД за незаконно и неговата отмяна

            -чл.344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудов договор №214/07.06.2016г., вписано в трудовата книжка на ищеца, като вместо вписаното по чл.330, ал.2, т.5 КТ, да се счита чл.327, ал.1, т.1 КТ

            -чл.222, ал.2 КТ за обезщетение в размер на 1348,02лв., представляващо обезщетение в размер на двумесечното брутно трудово възнаграждение при прекратяване на трудовото првавоотношение на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 05.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата

            -чл.224 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за един ден за 2018г.

            Ищецът твърди, че Заповед №26/19.10.2018г. на Управителя на “Булмашинъри Ентерпрайсис” ООД за трудоустрояване не му е връчвана. Ищецът твърди, че е обжалвал Експертно решение №4634/06.12.2018г. на ТЕЛК, с което е разрешено трудоустрояването му на длъжност “чистач”, като административното производство не е приключило.

            В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са допустими. Ответникът твърди, че процесното уволнение е законосъобразно, тъй като същият е трудоустроил работника на подходяща длъжност, която ищецът не се е явил да заеме. Ответникът признава, че е налице заявление от ищеца от 20.11.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.1 КТ, но не са налице всички предпоставки на посочената хипотеза, тъй като има място за трудоустрояване. Ответникът оспорва наличието на предпоставки за заплащане на претендираните обезщетения, като ги оспорва по основание.

            В първото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца оттегля иска по чл.224, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за един ден за 2018г., както и прави искане за изменение на иска за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.2 КТ във формата на намаляване на размера му, като същият да се счита предявен за сумата от 1286,40лв.

            Ответникът не възразява срещу оттеглянето на иска по чл.224, ал.1 КТ, както и срещу изменението на иска по чл.222, ал.2 КТ от страна на ищеца, но претендира и в прекратената част направените разноски по делото.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

            По основателността:

            От фактическа страна се установява и не е спорно по делото, че ищецът И.Д.И. е заемал длъжността “електрончик” в ответното дружество “Булмашинъри Ентерпрайсис” ООД по силата на трудов договор №214/07.06.2016г. С Експертно решение №3354/25.09.2018г. на ТЕЛК на ищеца е определена 75% трайно намалена работоспособност за период от 2 години до 01.09.2020г., като в същото са определени противопоказните условия на труд- “общо физическо пренатоварване, работа на височини и между движещи се механизми, неблагоприятен микроклимат, нощен труд”. В Експертното решение е посочено, че лицето не може да продължи да упражнява настоящата си длъжност. Експертното решение е влязло в сила.

            Видно от писмените доказателства по делото, въз основа на Експертното решение, работодателят е издал Заповед №26/19.10.2018г., с която е трудоустроил ищеца на длъжност “чистач”. Съгласно показанията на свидетелите Росица Ковачка и Валери Кирилов заповедта е връчена на 05.11.2018г. при отказ на лицето да я получи.

            На 20.11.2018г. ищецът е подал заявление до работодателя, с което е поискал да се прекрати трудовото му правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.1 КТ поради заболяване.

            Работодателят “Булмашинъри Ентерпрайсис” ООД е отправил искане от 21.11.2018г. до Дирекция “Инспекция по труда” и до Кооперация “Елот” за даване на становище във връзка с трудоустрояване на ищеца на длъжността “чистач”. Във връзка с така отправеното искане Кооперация “Елот”, служба по трудова медицина, облужваща ответното предприятие, е сезирала ТЕЛК да се произнесе относно трудоустроеното на длъжност “чистач” лице. Постановено е Експертно решение №4634/06.12.2018г. на ТЕЛК  при МБАЛ “Р. Ангелова” АД, с което е изразено становището на комисията, че лицето може да заема тази длъжност. Експертното решение е обжалвано от ищеца и не е влязло в сила.

            Със Заповед №29/06.12.2018г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.330, ал.2, т.5 КТ с мотив, че работникът отказва трудоустрояване. Това правно основание е вписано в трудовата книжка на работника. Същата е оформена по надлежния ред с поставен печат с отбелязано прослужено време и носеща подписите на главен счетоводител и ръководител.

            Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

            Съгласно разпоредбата на чл.314 КТ когато работникът или служителят, поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му с трудовия договор работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа при облекчени условия, с решение на компетентните здравни органи той се трудоустроява. По реда на чл. 314 и сл. от КТ работното място е определено от работодателя и се предлага на трудоустроения работник като подходящо за него, в изпълнение на предвидената специална закрила на лица с намалена трудоспособност по КТ. Определянето на работата като подходяща - такава, която трудоустроеният поради болест и намалена работоспособност работник може да изпълнява при квалификацията и здравословното му състояние, се прави по реда и за целта на специалната закрила - трудовото правоотношение с работника да се запази на подходящата работа.

            Редът за трудоустрояване на работниците и служителите в съответствие с експертните решения на компетентните здравни органи е уреден в КТ, Наредбата за трудоустрояване, Наредба за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност и Наредбата за медицинската експертиза. Страни по трудоустрояването са работодателят и работникът.

            Процедурата за трудоустрояване на работника, съгласно Наредбата за трудоустрояване, включва няколко стъпки.

            На първо място със заповед на работодателя следва да бъде създадена комисия по трудоустрояване с председател ръководителя на предприятието.

            Тази комисията определя ежегодно, но не по-късно от края на януари подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в съответствие с процента, определен по реда на чл.315 КТ, като списъкът на местата се съхранява в предприятието, а преписи се изпращат на службата по трудова медицина, а при поискване и на здравния орган, който осъществява трудоустрояването. Работодателят следва да издаде заповед за приспособяване на работните места, определени за лица с намалена работоспособност и да води дневник за регистриране на трудоустроените лица.

            При издаден от здравните органи документ, който дава право на работника да бъде трудоустроен, работодателят издава заповед за трудоустрояването му на подходяща за неговото състояние работа за определения в експертното решение на здравния орган срок.

            С разпоредбата на чл. 317, ал.1 от КТ е регламентирано, че необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. В заключението на здравния орган изрично се посочват здравните противопоказания - какви трудови функции и кои условия на труд са противопоказни за здравето на работника и каква е работата, която той може да изпълнява без опасност за здравето му.

            Кои са здравите органи по смисъла на чл. 314, ал.1 от КТ и чл. 317, ал.1 от КТ, които са компетентни да извършват трудоустрояване, е регламентирано в чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Това са лекуващият лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), в зависимост от вида на определената неработоспособност (временна или трайна), като в конкретния случай компетентен орган да даде предписание за трудоустрояването се явява единствено ТЕЛК.

            В процесния случай ищецът-работник е с определена с Експертно решение № 3354/25.09.2018г. от ТЕЛК 75% трайно намалена работоспособност със срок до 01.09.2020г. В Експертното решение е прието, че настоящата работа на ищеца като “електрончик” не е подходяща за здравословното му състояние и той не може да продължи да я упражнява. Посочени са и противопоказните условия на труд. Със същото експертно решение обаче не е дадено предписание за трудоустрояване на ищеца без така описаните противопоказни условия на труд. Даденото след изрично запитване от страна на служба по трудова медицина към Кооперация “Елот”, облужваща ответното предприятие, с Експертно решение №4634/06.12.2018г. на ТЕЛК становище, че работникът може да заема длъжността “чистач”, не представлява предписание за трудоустрояване на подходяща длъжност, издадено от компетентния орган по смисъла на чл.61, ал.1, т.8 от Наредба за медицинската експертиза.

            В този смисъл издадената от работодателя Заповед №26/19.10.2018г. за трудоустрояване на ищеца на длъжността “чистач” е издадена без необходимото основание и без спазване на процедурата, предвидена в закона. Същата не е постановена в изпълнение на дадено от здравните органи предписание за трудоустрояване на подходяща длъжност на лицето, а е издадена изключително и само по лично усмотрение на работодателя. Въпреки че конкретната длъжност е сред изрично посочените от работодателя длъжности, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност (видно от Протокол от 15.01.2018г. на комисията по трудоустрояването към “Булмашинъри Ентерпрайсис” ООД), както и че за същата длъжност впоследствие, след като заповедта на работодателя за трудоустрояване е била издадена, е дадено положителното становище на ТЕЛК, че ищецът може да я заема в качеството си на трудоустроен работник, то тези обстоятелства не са в състояние да заместят липсващото предписание на здравните органи за трудоустрояване на лицето. Характер на предписание за трудоустрояване няма и издаденото Заключение на Службата по трудова медицина към Кооперация “Елот”, облужваща ответното предприятие, относно пригодността на ищеца да изпълнява длъжността “чистач”.

            От друга страна работодателят не е сред изчерпателно изброените органи, компетентни да извършат трудоустрояването. Нещо повече, предписанието на здравните органи за трудоустрояване е не само експертно медицинско заключение (в частта му относно установяването на намалената работоспособност), то е и индивидуален административен акт, който задължава работодателя да премести работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа, но при облекчени условия на труд. Налага се изводът, че в процесния случай действията на работодателя представляват изземане на компетентността на здравните органи и трудоустрояване на работника въпреки липсата на предписание за такова, постановено в експертно решенние на ТЕЛК.

            От изложеното следва, че отказът на работника да заеме предложената му  трудоустроена работа от работодателя обосновава възникване правото на работодателя да уволни на основанието, визирано в разпоредбата на чл. 330, ал.1, т.5 от КТ, но само ако компетентният здравен орган (ТЕЛК) е предписал изрично, че работникът или служителят не може да изпълнява възложената му работа, както и, че предложената трудоустроена длъжност съответства на здравните противопоказания. В процесния случай не е налице второто  от двете условия за законосъобразност на уволнението по чл. 330, ал.1, т.5 от КТ.

            От процесната Заповед  № 26/19.10.2018г. за трудоустрояването на ищеца, както и от заключението на Служба по трудова медицина към Кооперация “Елот”, облужваща ответното предприятие, не настъпват никакви правни последици, релевантни към възникване правото на ответника да уволни ищеца, защото е отказал да заеме предлаганата му длъжност. Становището на ТЕЛК, дадено в Експертно решение №4634/06.12.2018г., че лицето може да заема длъжността “чистач”, също не е достатъчно да обоснове законосъобразност на уволнението, тъй като от една страна то не представлява предписание на компетентния здравен орган за трудоустрояване на лицето на конкретната длъжност, а от друга страна същото е поискано и издадено много след като работодателят сам е трудоустроил работника.

            Не на последно място, когато работникът счита, че предложената му от работодателя длъжност е несъвместима със здравните противопоказания за трудоустрояването му, той уведомява за това работодателя, отказвайки да заеме длъжността. В този случай възниква спор по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, компетентен да се произнесе по който е единствено здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване. Доколко предложената за трудоустрояване длъжност е подходяща за здравето на работника, дали вменените за длъжността трудови функции и създадените от работодателя условия на труд за изпълнението им са съобразени със здравните противопоказания, е медицински въпрос от компетентност на ТЕЛК и НЕЛК, в чиято компетентност е и да изменят или допълнят предписанието за трудоустрояване. До произнасянето им по спора, подлежащият на трудоустрояване работник не е длъжен да заеме предложената му от работодателя длъжност, а отказът му да заеме длъжността не е основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ. (В изложения по-горе смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 35 от 06.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 3483/2014 г. на ВКС, ІV Г.О.) В тази връзка дори и да се приеме, че Експертно решение №4634/06.12.2018г. на ТЕЛК представлява предписание на компетентния здравен орган за трудоустрояване на лицето на конкретната длъжност, макар и дадено впоследствие на извършеното вече трудоустрояване, то същото е обжалвано от ищеца и към момента на приключване на съдебното дирене по делото все още не е влязло в сила. Преждевременно издадената заповед за уволнение с правно основание чл.330, ал.2, т.5 КТ е материално незаконосъобразна. Същата не може да бъде санирана и следва да се отмени.                  По изложените съображения искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да се уважи.

            При това положение основателен е и искът по  чл. 344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка. От процесуална гледна точка при предявени няколко иска по чл.344, ал.1, т.1- т.4 КТ сме изправени пред обективно кумулативно съединяване на исковете, при което искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е главен, а исковете по чл.344, ал.1, т. 2, т.3 и т.4- акцесорни. От уважаването на главния иск зависи и следва уважаването на акцесорните искове.

            Депозираното от ищеца заявление по чл. 327, ал.1, т.1 КТ представлява упражняване на субективно преобразуващо трудово право на работника да прекрати трудовото си правоотношение с ответното дружество чрез едностранно волеизявление, което заставя работодателя да приеме неговото упражняване. Работодателят не може да прекратява трудовия договор на друго основание, след като работникът е направил волеизявлението по чл.327 КТ и то е получено от работодателя. Така е, защото от този момент насетне субективното право на работника е вече упражнено, то е произвело своето действие и трудовият договор е прекратен без необходимост от предизвестие. В конкретния случай работодателят е получил заявлението на ищеца по чл.327, ал.1, т.1 КТ на 20.11.2018г., като от тази дата трудовото правоотношение между тях следва да се счита за прекратено на посоченото основание.

            Неоснователни се явяват наведените в отговора на исковата молба възражения на ответника, че не са осъществени всички елементи от фактическия състав по чл.327, ал.1, т.1 КТ. Посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение се състои от три елемента: заболяване на работника, което не му позволява да изпълнява възложената работа; промененото здравословно състояние на работника да бъде установено от здравните органи със заключение на ТЕЛК; работодателят да не осигурява подходяща работа на работника, определена по предписание на ТЕЛК.

            В доказателствена тежест на работодателя е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице законно проведена процедура по трудоустрояване на работника, който е отказал да заеме предложената му работа и че същата е била подходяща за здравословното му състояние. От приложените доказателства по делото безспорно се доказа, че ищецът е претърпял два мозъчно съдови инцидента със засягане на леви крайници, довели до трайно намалена работоспособност 75% с траен функционален дефицит, обективирани в Експертно решение 3354/25.09.2018г. на ТЕЛК. В хода на съдебното дирене работодателят не доказа, че е осигурил на ищеца подходяща работа, тъй като по делото се прие за установено, че не е спазена предвидената в закона процедура за трудоустрояването на работника на длъжността “чистач”.

            Следователно са налице предпоставките по чл. 327, ал.1, т.1 КТ и следва да се постанови диспозитив, съобразно който в трудовата книжка на ищеца да се впише действителното основание за прекратяване на трудовия му договор - чл. 327, ал.1, т.1 от КТ.

            Относно предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 2 от КТ, в тежест на ищеца е да докаже: работа по трудово правоотношение с ответника; прекратяване на трудовото правоотношение поради болест на основание чл.325, ал.1, т.9 или чл.327, ал.1, т.1КТ; размер на последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяването на правоотношението; че има най-малко 5 години трудов стаж и не е получавал обезщетение на същото основание през последните 5 години.

            От приобщените по делото доказателства се установява, че ищецът е заемал длъжността “електрончик” в ответното дружество “Булмашинъри Ентерпрайсис” ООД по силата на трудов договор №214/07.06.2016г. Трудовото му правоотношение е прекратено със заявление на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ, считано от 20.11.2018г.

            Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.2 КТ изискуемият се 5-годишен трудов стаж следва да е общ, тоест такъв, който не е свързан с определен вид работа, професия, специалност, категория труд или с работодателя, с когото е прекратено трудовото правоотношение. От представените от ответната страна като доказателства по делото фишове за начислено и изплатено трудово възнаграждение на ищеца е видно, че към месец ноември 2018г. (когато е прекратено последното трудово правоотношение, в което се е намирал ищецът) трудовият му стаж се равнява на 14 години и 1 месец.

            В хода на съдебното дирене е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза, в която вещото лице е изследвало въпроса за размера на последното получено брутно трудово възнаграждение от ищеца преди прекратяване на трудовото му правоотношение, съобразно който се изчислява и размерът на дължимото се обезщетение за прекратяване на трудовия договор поради болест. Въз основа на нея съдът приема, че размерът на обезщетението по чл.222, ал.2 КТ, дължимо се на ищеца, е в размер на 1286,40лв.

            В тежест на ответника е да докаже плащане на обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ при последното или предходно прекратяване на трудово правоотношение на ищеца през последните 5 години.  Същото не е доказано, тъй като в отговора на исковата молба е наведено възражение единствено по отношение на един от елементите на фактическия състав по чл.222, ал.2 КТ, а именно, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника не е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ. Съдът намира изложеното възражение за неоснователно по посочени по-горе причини.

            От гореизложеното се налага изводът, че са налице всички изброени предпоставки за основателността на иска по чл.222, ал.2 КТ и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1286,40лв.

            По разноските:

            Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение, от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 221,57лв.

            Ответникът иска присъждане на направени разноски в размер на 985,00лв., от които сумата от 885,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 100,00лв. депозит за съдебно-икономическа експертиза. В договора за адвокатска помощ е отбелязано, че договореното възнаграждение за двата обективно съединени с правно основание чл.344 КТ е в размер на 560,00лв., и за двата иска за обезщетения е в общ размер на 325,00лв. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, тъй като адвокатският хонорар е изчислен съобразно правилото на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г.

            Съдът намира, че ответникът е направил така претендираните разноски с оглед  размера на първоначално предявените искове. След направеното от страна на ищеца искане за оттегляне на иска по чл.224, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за един ден за 2018г. в размер на 29,57лв., както и направеното искане за изменение на иска за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.2 КТ във формата на намаляване на размера му, като същият да се счита предявен за сумата от 1286,40лв., съдът е допуснал изменението и е продължил разглеждането на делото с така намаления размер на петитума, като за останалата част от исковете съдът е десезиран и производството е прекратено. Съдът приема, че за двата иска за обезщетения в общ размер на 1377,59лв. ответникът е направил разноски в общ размер на 425лв. за адвокатско възнаграждение и експертиза, от които в съответствие с прекратената част от делото му се дължи сумата от 28,14лв.

            Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 151,46лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 100лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на И.Д.И., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, офис 2, извършено със Заповед №29/06.12.2018г.  на Управителя на “Булмашинъри Ентерпрайсис” ООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона- Корпус 7, представлявано от П.П., на основание  чл. 330, ал.2, т.5 от КТ, и като такова го ОТМЕНЯ.

ДОПУСКА поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка на И.Д.И., със снети по делото данни, което да се чете по чл. 327, ал.1, т.1 от КТ.

ОСЪЖДА “Булмашинъри Ентерпрайсис” ООД, със снети по делото данни, да заплати на И.Д.И., със снети по делото данни, обезщетение в размер на 1286,40лв., представляващо обезщетение по чл.222, ал.2 КТ в размер на двумесечното брутно трудово възнаграждение при прекратяване на трудовото првавоотношение на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 05.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА “Булмашинъри Ентерпрайсис” ООД, със снети по делото данни, да заплати на И.Д.И., със снети по делото данни, сумата от 221,57лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА И.Д.И., със снети по делото данни, да заплати на “Булмашинъри Ентерпрайсис” ООД, със снети по делото данни, сумата от 28,14лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и съдебно-икономическа експертиза.

ОСЪЖДА ОСЪЖДА “Булмашинъри Ентерпрайсис” ООД, със снети по делото данни, да заплати  по сметка на Пернишки районен съд сумата от 151,46лв., представляваща дължимата се държавна такса и сумата от 100лв.,  представляваща направени по делото разноски за експертиза.

            Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                    Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението:29.05.2019г.

Съдебен деловодител: