РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 13175 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 110539 от 09.05.2019 г. по
гр. д. № 53439 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 166-ти, ответникът К.В.К. е
осъден да заплати на ищеца Застрахователно дружество „Б.И.“ АД на основание чл.
274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ (отм), вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 1223,54
лева, представляваща регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение по щета № 150100034922, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 11.08.2018 г., до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 568, 42 лева, представляващи
разноски по делото, като предявеният при условията на обективно кумулативно
съединяване иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 261,70 лева – лихва
за забава върху главницата за застрахователното обезщетение за периода от
03.06.2016 г. до 20.07.2018 г., е бил отхвърлен като неоснователен.
Настоящото въззивно производство е образувано
по въззивна жалба на ответника по първоинстанционното производство К.В.К. срещу
посоченото решение на СРС в частта, с която първоинстанционният съд е уважил
предявения от ищеца З. „Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от КЗ (отм), вр. чл. 45 от ЗЗД и е осъдил ответника К.К. да заплати на
ищеца сумата от 1223,54 лева. В жалбата са изложени съображения за неправилност
на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че от доказателствата по делото
категорично се установява, че застрахователят е заплатил обезщетение на водача
на лек автомобил с марка „БМВ“, модел „730 И“, с рег. № ******, който обаче не
е негов собственик. Според твърденията на въззивника увреден е
собственикът на автомобила – А.Е.Ц., и
той е бил легитимиран да претендира обезщетение от застрахователя. Предвид
липсата на данни за учредяване на представителна власт от страна на собственика
в полза на водача на лекия автомобил, неправилно е било изплатено обезщетение и
не е възникнало регресното право в патримониума на застрахователя. Излага се
още, че застрахователят не е доказал, че въззивникът е управлявал моторното
превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол над допустимото, като в тази
насока се твърди, че в графата алкохол в протокола за пътно-транспортно
произшествие (ПТП) е отразено, че не е употребил такъв. Отделно от това, според
въззивника първоинстанционният съд не е следвало да кредитира показанията на
разпитания свидетел Иво Д.Д., сочещ че въззивникът К. е употребил алкохол, тъй
като на процесния инцидент бил по пантофи. Във въззивната жалба се излагат
доводи за необоснованост на заключението на вещото лице по допуснатата съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ). Моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения от ищеца иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ (отм.). В
открито съдебно заседание се претендират сторени разноски, за които се
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна и ищец по първоинстанционното производство – З. „Б.И.“ АД, не е
депозирала отговор на въззивната жалба. В становища до съда въззиваемото дружество
моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на районния съд.
Моли се за присъждане на съдебни и деловодни разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящия съдебен състав, е подадена в срок от страна в процеса, имаща право и
интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.
1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Видно от представения Протокол за ПТП №
1639614/22.11.2015 г., съставен от орган на Пътна полиция след посещение на
произшествието на място, се установява, че на 22.11.2015 г. около 16.10 часа в
гр. София, на ул. „Слатинска“ около бл. № 20 е настъпило ПТП, причинено при
маневра „обратен завой“, извършена от въззивника, управлявайки МПС с марка
„Мерцедес“ с рег. № ******и непропускайки насрещно движещото се МПС с марка
„БМВ“ с рег. № ******, който след сблъсъка се ударил в трето МПС. Служителят на
МВР при попълване на протокола е отбелязал в графата за употреба на алкохол, че
въззивникът е бил с алкохолно съдържание в кръвта с повече от 1,2 промила към
момента на инцидента, като му е бил издаден талон за кръвна проба. При
попълване на протокола в частта за „обстоятелства, нарушения, причини и условия
за ПТП“ служителят само е посочил механизма на сблъсък между автомобилите, без
да направи уточнения относно начина на установяване на алкохолното съдържание в
организма на виновния водач, респ. без да упомене техническото средство, с което
последният е бил тестван, и без да даде индивидуализация на издадения талон за
кръвна проба.
От представените по делото писмени
доказателства - свидетелство за управление на МПС на И. Д.Д., свидетелство за
регистрация на лек автомобил с марка „БМВ 730 И“ и рег. № ****** - се
установява, че пострадалият водач е шофирал с валидно свидетелство за
управление на МПС, като управляваният от него автомобил не е негова лична
собственост, а е собственост на лицето А.Е.Ц..
От представената по делото справка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е видно, че е била налице такава
за автомобила на въззивника с марка „Мерцедес“ с рег. № ******по застрахователна
полица № BG/02/115001390322
при
застрахователното дружество „Б.И.“ АД към момента на процесния инцидент.
По делото са представени
и приети следните писмени доказателства: доклад по щета, искане за оценка по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, опис-заключение по претенция,
подробно описание на разходите по претенция № 150100034922, опис заключение на
процесната щета, платежно нареждане от 21.03.2016 г., видно от което въззиваемата
страна е изплатила на увредения водач И.Д.застрахователно обезщетение в размер
на 1208,54 лв. по щета № 150100034922 за автомобил с марка „БМВ“ и рег. № ******.
По делото е представена
регресна покана с вх. № ОК-337333/03.05.2016 г. от въззиваемата страна, адресирана
до въззивника, по отношение на изплатената щета и претендирания регрес.
От заключението на назначената и приета САТЕ е установено, че всички увреждания по МПС с марка „БМВ“ с рег. № ****** са в причинно-следствена връзка с процесния инцидент, като средната пазарна стойност, необходима за възстановяването им, към датата на застрахователното събитие възлиза на 1765,12 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл. 274,
ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ (отм.), ако щетите са причинени от лице,
управляващо моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, застрахователят има право
на регресен иск срещу причинителя.
В тази връзка първоинстанционният съд
правилно е разпределил и указал каква е доказателствената тежест на всяка от
страните с оглед направените претенции и възражения от всяка една от тях.
Настоящият съдебен състав изцяло се
съгласява с изводите на първата инстанция по отношение на това, че въззиваемото
дружество успешно е успяло да докаже, че е налице валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, действащ към момента на
застрахователното събитие и обезпечаващ обезщетяването на реализирания риск, че
въззивникът е причинил процесното ПТП, причинените и впоследствие обезщетени
вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесния инцидент
и че въззивнаемото дружество е изплатило застрахователното обезщетение за
вредите на пострадалото лице.
Въззивният съд изцяло се консолидира със
становището на първата инстанция, че е налице валидно плащане по смисъла на чл.
75 от ЗЗД, дори и да не е платено пряко на собственика на увредения автомобил,
а на друго лице, което може да е овластено и доколкото правоимащото лице не е
възразило на извършеното плащане. С оглед на това съдът счита направеното
възражение от въззивника в тази насока във въззивната жалба за неоснователно.
Неоснователни се явяват и инвокираните от
въззивника възражения относно непредставяне на платежното нареждане от 21.03.2016 г. с мокър печат, тъй като законът не предвижда
подобна формалност нито за надлежно извършване на плащане, нито за доказване на
същото, както и относно правилността и обосноваността на приетата по делото
експертиза. Видно от изготвеното по делото заключение вещото лице констатира
както щети в предната лява част на автомобила, така и в дясната част. Възприятията
на водача на увредения автомобил са неизчерпателни в частта досежно възприетите
в момента на инцидента щети, което може да се дължи на избледнелия спомен за процесното
ПТП или субективните възприятия на лицето. Съдът намира изготвеното заключение
за аргументирано, логично и последователно в изводите му, като напълно се
доверява за констатацията му, вкл. и относно включената в крайната цена за
възстановяване сума за задължително извършваната услуга „тониране“.
Що се отнася до
последния елемент за реализиране на отговорността по чл. 274, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от КЗ (отм.), а именно - употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, настоящият съдебен състав стигна до извода, че това
обстоятелство не е доказано.
Съдът отбелязва, че съгласно редакцията
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП към
момента на настъпване на процесното ПТП на водача на пътно превозно средство е
забранено да го управлява под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Следователно управлението на МПС след употреба на алкохол към
този момент е абсолютно забранено независимо от концентрацията на алкохол в
кръвта на водача.
За да приеме, че е налице причинено ПТП
от въззивника при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
първоинстанционният съдебен състав се е позовал на свидетелските показания на
водача на увреденото МПС и на посоченото в графа „алкохол“ в представения по
делото Протокол за ПТП. Въззивният съд също кредитира изцяло казаното от
свидетеля И.Д.с изключение на твърденията му относно пияното състояние на
въззивника, тъй като в тази част същите представляват негово собствено тълкуване
на възприетото облекло на въззивника. Свидетелят посочва като единствена
причина, за да стигне до извода, че въззивникът е бил пиян, това ,че същият към
процесния момент е бил обут с пантофи. Свидетелят не посочва други белези от
външния вид или поведението на виновния водач, което би могло да обуслови извод
за употребено количество алкохол.
При извършения анализ на събрания
доказателствен материал по делото първоинстанционният съд не е коментирал
показанията на свидетелката С.Й.П.В тази връзка въззивният съд намира за
необходимо да посочи, че свидетелката макар и във фактическо съжителство с
въззивника, не показва тенденциозност в показанията си, като последните са подробни
и последователни. Свидетелката посочва логична и житейски оправдана причина за
обстоятелството, че водачът е бил по пантофи – спешното придвижване до лице,
близък на въззивника и свидетелката, получило инсулт.
Що се отнася до представения по делото
Протокол за ПТП, на който първата инстанция също е основала извода си за
наличие на концентрация на алкохол в кръвта на въззивника, настоящият съдебен
състав се съгласява с разсъжденията на първоинстанционния състав, че протоколът
отразява лично възприетите и удостоверени от съставителя факти относно
настъпване на ПТП, самоличността и индивидуализацията на МПС, същият има
характера на официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила в тази си част. Според преобладаващата практика
на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който
се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно самото удостоверено
изявление за установените от актосъставителя причинно-следствени връзки между
фактите и явленията в обективната действителност, свързани с настъпването на
съответното ПТП (в този смисъл Решение
№ 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012
г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1506/2013 г, I т.о, ТК). В настоящия случай обаче изготвеният протокол
се явява непълен и недостатъчен източник на информация относно обстоятелството
за алкохолното съдържание в кръвта на въззивника към момента на ПТП, за да
обвърже съда с конкретни констатации от съставителя. Видно от протокола,
актосъставителят е отбелязал, че водачът
е управлявал с повече от 1,2 промила алкохолна концентрация и му е бил издаден
талон за кръвна проба, но не са налице никакви данни за предприети мерки
за извършване на проверка за алкохолна употреба на водача и как изобщо
актосъставителят е установил тази концентрация. Констатацията за употреба на
алкохол от водача е следвало да бъде извършена по правилата на действащата към
процесния момент Наредба № 30 от
27.06.2001 г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество на водачите на моторни превозни средства (отм.). От
представения по делото протокол не става ясно дали въззивникът е бил тестван с
техническо средство (дрегер), тъй като подобно вписване в протокола не е
налице. Редно е да се отбележи, че съгласно чл. 4 от наредбата, когато с техническо средство е
установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда и/или наличие
на друго упойващо вещество, длъжностното лице от службата за
контрол може да придружи водача до лечебното заведение. В протокола
обаче не е направено отбелязване за тестване с техническо средство, неговия
резултат или извършването на каквото и да е друго действие за устновяване на
алкохолно съдържание съгласно установения нормативен ред. Съгласно чл. 20, ал.
1 от цитираната наредба „Резултатът от химическото изследване се изпраща в
тридневен срок от датата на изготвяне на кръвната проба в поделението на
Министерството на вътрешните работи, посочено в талона за медицинско изследване“.
По делото не е представен екземпляр от издадения талон за кръвно
изследване или получените резултатите въз основа на същия. Липсват каквито и да
е доказателства, които да подкрепят отразеното в графите от протокола досежно
алкохолната концентрация в кръвта на водача към процесния момент или как е била
установена същата, още повече, че в конкретната хипотеза не става въпрос за
алкохолна концентрация към минимума на недопустимите от закона предели, а за
такова количество, което обуславя търсенето на административнонаказателна и
наказателна отговорност.
По делото липсват категорични данни, от
които да се направи извод, че към момента на ПТП жалбоподателят е употребил
алкохол, т. е не може да се приеме, че предпоставките за ангажиране регресната
отговорност на застрахования на посоченото основание са доказани, поради което
исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изложеното,
първоинстанционното решение в обжалваната му част като неправилно следва да се
отмени, а настоящата въззивната инстанция следва да постанови решение по същество
за отхвърляне на предявения от застрахователя регресен иск по чл. 274, ал.
1, т. 1, предл. първо от КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от
1223,54.
С
оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
от него съдебно-деловодни разноски в настоящата инстанция в размер на 315,00
лева. Неоснователно се явява възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на търсеното от въззивника адвокатското възнаграждение с оглед
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на сключване
на Договора за правна защита и съдействие. Въззивникът претендира, че е
направил разноски пред първата инстанция в размер на 100,00 лева за внесен
депозит за САТЕ и 450,00 лева за адвокатско възнаграждение, от които следва да
му се доплатят 453,09 лева с оглед присъдените вече в негова полза от първата
инстанция 96,91 лева. Въззиваемата страна не е направила възражения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника пред първата
инстанция, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, и на
въззивника следва да се присъдят исканите разноски в пълен размер.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 110539 от 09.05.2019 г.
по гр. д. № 53439 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 166-ти, в частта, с която
първоинстанционният съд е уважил предявения от З. „Б.И.“ АД иск с правно
основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ (отм), вр. чл. 45 от ЗЗД и е
осъдил ответника К.В.К. да заплати на ищеца сумата от 1223,54 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от З. „Б.И."АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
против К.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.
274, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ (отм.), във вр. с 45 от ЗЗД за
сумата от 1223,54 лева, представляваща регресна претенция за заплатено
застрахователно обезщетение по щета № 150100034922, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска - 10.08.2018 г. до окончателното
заплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И."АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.В.К., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в размер на 453,09 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, и сумата в
размер на 315,00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.