Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 05.11.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На седми октомври,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
348 по описа на Районен съд-Тетевен за
2019 година,със страни:
Ищци: В.И.В. и З.И.В.,***,
Ответници: А.С.В. ***,А.И.И. ***,В.И. *** С.И.И.,с
посочен съдебен адрес ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск с посочено основание чл.64 от ЗС.
Ищците излагат,че са собственици при равни права върху УПИ с площ
от хх кв. м., съответстващ на парцел ххх одобрен със заповед №24/1964 год. и заповед №405/2012 год., който
имот понастоящем е заснет като Поземлен имот с идентификатор 17419.701.329 в
КККР на с. Градежница, одобрени със Заповед РД-18-1783/30.10.2018 год. на
Изпълнителен Директор на АГКК, при граници на имота: ххх, заеднос находищата се
в имота Едноетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ 40 кв. м. и
Стопанска сграда с разгъната застроена площ от 60 кв. м.
Ответниците
са собственици на Двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната площ от 120 кв.
м., построена по силата на ОПС върху имота на доверителите ми- УПИ парцел XI-141 кв. 32.
С
влязло в законна сила Решение №97/14.08.2015 год., постановено по гр. д.
№138/2015 год. на Районен Съд гр. Тетевен, съдът е определил на ответниците по
реда на чл.64 от Закона за Собствеността правото на ползване върху 234 кв. м.
незастроена част от имота на доверителите ми, тоест от УПИ с площ от хх кв. м.,
съответстващ на ххх област Ловеч, при граници на парцела: от две страни улици,
УПИ Х-142 Държавна собственост и УПИ 1-141 на Николай Младенов Балевски,
представляваща необходимата площ за достъп до собствената им Двуетажна жилищна
сграда от улица с осова точка 69 и необходимата площ за ползването на тази
сграда по предназначението й, така както това е показано на комбинирана Скица
№1 от Заключението на назначената по делото СТЕ , оградено със зелен цвят,
която скица е неразделна част от Решението на съда.
При
постановяване на това Решение обаче не са взети предвид факти и обстоятелства,
които има важно значение за правилното и справедливо решаване на въпроса.
Основен
документ, който не е взет предвид при изготвяне на Комбинираната Скица №1 към Заключението на СТЕ и който не е обсъждан, анализиран и
преценен от съда при решаване на делото и постановяване на решението, е
проектът за строителството на оградата на ххх, съгласуван с главния архитект на
Община Тетевен и одобрен от него с Разрешение за строеж на оградата
№04/28.01.2014 год. На скицата приложена към този проект, изобразяваща оградата
на парцел ххх е фиксирано точното местонахождение на вход „А" и вход
„Б", които осигуряват достъп към имота от улиците, граничещи с него.
Вещото лице не е било запознато с този проект, не го е отчело и изготвяйки
Вариант 1- първи от своето заключение включва и двата входа от улиците към
имота и от имота към улиците, отбелязани като вход „А" и вход „Б" в
проекта, в мястото, което ще ползват ответниците.
Въпреки,
че този проект е съществувал към момента на решаване на делото той е бил
неизвестен на съда, поради което следва да се приеме, че е нов факт, който е
предпоставка за изменение на правното положение между страните и изменение на
постановения режим за ползване от ответниците на част от имота на доверителите
ми.
В
този смисъл са указанията дадени с Тълкувателно Решение №7/31.07.2017
год. по тълкувателно дело №7/2014 год. на ОСГТК на ВКС:“При Решенията, постановени в производства за
спорна съдебна администрация, промяната на правното положение може да се
реализира въз основа на факти, съществували към момента на постановяване на
съдебния акт, но останали неизвестни за съда, тъй като не са били процесуално
въведени и са останали извън неговата преценка. Затова въпросната категория
решения не поражда последиците на силата на присъдено нещо “
В този смисъл е и съдебна доктрина: „Решението по чл.64 от ЗС представлява спорна
съдебна администрация и не се ползва със сила на присъдено нещо. Правното
положение, което това решение поражда, подлежи на изменение. Страните в тези
случаи могат да искат изменение на постановения режим" /Вж. Българско гражданско процесуално право 2012 год. - Ж. Сталев, А.
Мингова, 0. Стамболиев, В. Попова, Р. И./.
"Правото по чл.64 от ЗС може да
бъде упражнено и от собственика на земята по повод защита на главното му право
(правото на собственост).Правният интерес на собственика на земята да бъде
определена площ за преминаване през имота му на собствениците на сградата се обуславя от защитата на собственото му вещно право на
терена, което е нарушено."/Решение по гр.д.№102/93
год. на t г.
о. на ВС/
В случая без да бъдат съобразени
предвижданията на Проекта за изграждане на ограда на процесния имот, съгласуван
и одобрен от главния архитект на Община Тетевен с Разрешение за строеж
№04/28.01.2014 год., в частта, която ще ползват ответниците попадат и вход
„А" и вход „Б". отразени в този проект,
тоест на ответниците е предоставен достъп към имота и от към западната улица, и от към
северната улица, а доверителите ми въобще са лишени на достъп от улицата към
собствения им имот, и от имота към улицата, и по този начин грубо са ограничени
техните права като собственици на имота".
Предвид
на изложените съображения считам, че у доверителите ми е налице правен интерес
да искат промяна на режима на ползване отстрана на ответниците върху собствения
им имот, като на основание чл.64 от ЗС бъде определена част от техния имот за
ползване от ответниците, без да бъдат грубо ограничавани техните права като
собственици на имота
Затова
и на основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.64 от Закона за Собствеността молят,след като съдът след като се убеди, че е налице факт- проекта за изграждане на
ограда на процесния имот, съгласуван и одобрен от Главния архитект на Община-
Тетевен с Разрешение за строеж №ххх год., който факт не е взет предвид от съда
при постановяване на Решение №97/14.08.2015 год. по гр. д. №138/2015 год. на
Районен Съд гр. Тетевен, с което е определено на основание чл.64 от ЗС правото
на ползване от ответниците върху 234 кв. м. незастроена част от имота на
доверителите ми за достъп до собствената им Двуетажна жилищна сграда от улица с
осова точка 69 и необходимата площ за ползването на тази сграда по
предназначението, да бъде постановено Решение, с което се измени така
определения режим и се определи нов режим, като на основание чл.64 от ЗС се
определи на ответниците правото да ползват част от имота на ищците,представляващ
Поземлен имот с идентификатор ххх, община Тетевен, област Ловеч, одобрени със
Заповед РД-18-1783/30.10.2018 год. на Изпълнителен Директор на АГКК с площ от ххв.
м., съответстващ на парцел хх, одобрен със Заповед №24/1964 год. и Заповед
№405/2012 год., с площ от хх кв. м., при граници на парцела: от ххх, която част
представлява необходимата площ за достъп от улица до собствената им Двуетажна
жилищна сграда и необходимата площ за ползването на тази сграда по
предназначението й, която част да бъде изобразена на Скица, изготвена от
назначена по делото СТЕ, съобразно поставената задача на експертизата, при
минимално ограничаване правата на ищците, като собственици на земята, която
скица ще бъде неразделна съдебното решение.
В
хода на устните състезания изразяват становище за постановяване на решение и
определяне на площ за ползване от ответниците по вариант трети от заключението
на съд.-техническата експертиза.
Позовават
се на писмени доказателства.
В
срока по ч„л.131 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор на исковата
молба.В съдебно заседание изразяват становище,за постановяване на решение и
определяйне на площ за ползване съобразно вариант втори по заключението на
съд.-техническата експертиза.
От представените по делото писмени
доказателства и заключението на съд.-техническата експертиза,изготвена от
вещото лице инж.Ж.Й.,съдът приема за безспорно установена следната фактическа
обстановка по делото:
Ищците В.И.В. и З.И. Васиелева са
собственици на Поземлен имот- хх ,област Ловеч с площ от хх кв. метра – като са
признати за такива с нот.акт № хх ,дело № 207/2013 година. По кадастралната
карта на село Градежница,одобрена със Заповед № РД-18-1783/30.10.2018г на
изпълнителния директор на АГКК, имотът е заснет с идентификатор ххх
По заявление на ответника В.И.В. е издадена Заповед № 406/12.07.2012
година на Кмета на Община Тетевен ,съгласно която е одобрен план за изменение
на подробен устройствен план-план за регулация
за регулация за УПИ-1-141 в кв.30 по ПУП на село Градежница , област Ловеч ,като същият
се разделя на два нови хх за обществено
обслужване и хх за ниско жилищно
застрояване.
С нот.акт за констатиране право на собственост върху постройка
,придобита по застрояване и наследство № 105 том І ,рег.№ 478 дело № 71/2008
година ответниците по делото са признати за собственици по застрояване по време
на брака между А.С. В. и общия на заявителите наследодател И. И. В. *** на Двуетажна масивна жилищна сграда ,с
разгъната застроена площ от хх кв.метра
, ведно със съответното право на строеж
върху УПИ с площ от 650 кв. метра ,съответстващ на парцел хххот 1964
година , като след изменението на Подробния
устройствен план през 2012 година
попада в Поземлен имот –УПИххх
област Ловеч. По кадастралната карта на
село Градежница,сградата е заснета с идентификатор ххзастроена площ 66
кв.м.,брой етажи-2,предназначение-жилищна сграда-еднофамилна.
С влязло в сила Решение № 139 от
01.10.2014 година , постановено по гр. дело №139/2014 година по описа на
Районен съд-град Тетевен е отхвърлен , като неоснователен и недоказан , предявеният
от А.С.В. , А.И.И. , С.И.И. и В.И.У. против
В.И.В. и З.И.В. установителен иск за собственост на поземлен имот , с
основание чл.124 ал.1 от ГПК-за признаване ,че са собственици на 2/4 идеални
части от Поземлен имот-хх на село ххх, област Ловеч с площ от около 580 кв.
метра ,заедно с находящите се в него едноетажна жилищна сграда и стопанска
постройка.
С влязло в сила решение
№97/14.08.2015г,постановено по гражданско дело №138/2015г по описа на
РС-Тетевен,е определена ,на основание чл.64 от ЗС, в полза на ответниците
А. С. В. ЕГН ********** *** , А. И.И. ЕГН ********** *** , В. И. У. ЕГН
********** *** и С. И. И. ЕГН
********** *** правото на ползване
върху 234 кв. метра незастроена част
от имота на ищците
В. И. В. ЕГН
********** и З. И.В.
ЕЖН ********** *** ,
съставляващ Урегулиран поземлен имот , съответстващ на парцел ххх , област Ловеч с площ от хх кв. метра ,при
граници : от ххх , представляваща необходима площ за достъп до собствената им
Двуетажна жилищна сграда от улица с
осова точка 69 и необходима площ за ползването на тази сграда по
предназначението й ,така както това е показано на комбинирана скица №1 от заключението на назначената по делото
съдебно- техническа експертиза-оградено със зелен цвят , която скица е неразделна част от решението.
По делото са приложени строителни
книжа/проект/за изграждане на ограда от стълбове и мрежа с височина 2.20м. в хх,общ.Тетевен,с
възложител ищците В.И.В. и З.И.В.,с
отбелязване за съгласуване от главния архитект на Община-Тетевен на 28.01.2014
година.По този проект са предвидени два входа за имота,с отбелязване „А“ и
„Б“,като от решението по гр.дело №138/2015г. по описа на РС-Тетевен и
приложената комбинирана скица -1,представляваща неразделна част от решението,се
установява,че и двата входа попадат в определената за ползване площ от
ответниците по настоящето дело,в размер на 234 кв.м./този факт не се оспорва от
ответниците/.
Както от мотивите на съдебния акт по
гр.дело №138/2015г по описа на РС-Тетевен,така и от заключението на
съд.-техническата експертиза,изготвена от вещото лице инж.Й./ст.1-2/ е видно,че
при разглеждане на гр.дело №138/2015г и изготвяне на заключението от вещото
лице Костадинов ,на същото,респ.съда,е било представено само разрешение за строеж
№29/05.11.1986г на жилищна сграда,а „разрешение
за строеж №ххх не е било известно на вещото лице и не е взето предвид п ри
изготвяне на вариантите“.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Разпоредбата на чл.64 ЗС изрично установява
право на собственика на постройка да ползва земята доколкото това е необходимо
за използването й според нейното предназначение-да складира строителни
материали върху мястото и да го използва като строителна площадка по време на
строежа,да го използва при ремонт на постройката,да преминава през това място,да
прекарва водопровод и канализация и др.Вещното право на строеж не се ограничава
само до земята, която се намира под основите на сградата. Вещното право на
строеж, ако друго не е уговорено в акта за учредяването му, поражда действие и
спрямо останалата част от поземления имот. Нормалното използване на
дадена постройка не може да се осъществи без известно използване и на мястото в
поземления имот около нея, в който е построена. По този начин се установява
ограничаване на правата на собственика на терена, но само до такъв обем
от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на
сградата да я ползва.Това ползване се ограничава само до достъп до
сградата, доколкото това е необходимо за ползването с оглед на физическите
характеристики на постройката,като елемент на градоустройството. Правата
на собственика на земята следва да се ограничават в минимална степен, тъй
като това право на ползване върху терена е безсрочно и безвъзмездно, а
последният не може да има подчинено на сградата предназначение.Ползването от
мястото извън сградата,за нуждите на нормалното използване на постройката,е
необходим акцесориум към основните елементи от вещното право на строеж /
Решение № 300/07.05.2009 г. по гр.д. № 30/2008 г. по описа на І г.о. ВКС/.
Останалата част остава в разпореждане и ползване на собственика на земята.По
същество се обособява за ползване част от чуждия имот,но тъй като
суперфициарния собственик няма права в собствеността на терена,неговото право е
със статут на сервитут,като ограничение на собствеността,за разлика от правото
на съсобственика по чл.32, ал.2 ЗС. Съдебната практика приема,че при спор за
ползването на терена със собственика на земята,собственикът на постройка може
да претендира и достъп до нея, ако не му е осигурен такъв. При предявен иск по
чл.64 ЗС ищецът следва да докаже, че е суперфициарен собственик по отношение на
земята,в която се намира постройката и каква е техническата възможност да му се
осигури достъп за пълноценно ползване на постройката,при минимално засягане
правото на собственост върху терена.
Константна е съдебната практика,че предвид
особеностите на производството по чл.64 от ЗС,същото е такова на спорна съдебна
администрация, в което не се признава или отрича съществуването на материални
права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване,
В цитираното в исковата молба Тълкувателно Решение №7/31.07.2017г,по т.д. №7/2014г,ОСГТК на ВКС е прието,че решенията, постановявани при упражняване от съда правомощия на съдебна администрация,респ. решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Въпросните решения са обжалваеми и за да влязат в сила трябва да са налице предвидените в закона предпоставки. Необжалваемостта, като правен ефект, настъпва от различни моменти, очертани с разпоредбата на чл. 296 ГПК. С изключение на хипотезата по чл. 296, т. 1 ГПК /решения, които не подлежат на обжалване/, във всички останали случаи /чл. 296, т. 2 и т. 3 ГПК/ необжалваемостта е следствие от определени юридически факти - изтичане на законен срок и процесуално бездействие на заинтересованата страна, легитимирана да обжалва решението, оттегляне или отказ от жалбата, неуважаване на подадената въззивна жалба и т. н. Влизането в сила на въпросната категория решения не поражда последиците на силата на пресъдено нещо. Те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Тяхната обжалваемост не ги прави идентични, нито близки по правен ефект с решенията, които се ползват със силата на пресъдено нещо. Разглежданият вид решения не са годни да породят сила на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/ в аспектите на нейното проявление - правопотвърждаващо или правоотричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните /напр. промяна на ползването на съсобствен недвижим имот, промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца и др./, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо.Становището, застъпено в съдебната практика, че тези актове подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, тъй като могат да бъдат изменяни или отменяни единствено при наличието на нови факти, с изключение на хипотезата на новооткрити факти, не може да бъде споделено. Същите актове могат да се изменят или отменят въз основа на факти, съществували по време на висящността на процеса, за които страните не са знаели, поради което и не са ги въвели в съдебното производство. Преценката на тяхното значение за промяната на гражданското правоотношение се прави към момента на приключване на устните състезания, но за реализиране на правната промяна е без значение дали те са новонастъпили или новооткрити. От значение е, дали съответните обстоятелства оказват влияние върху преценката на съда. Изменението на постановения от тези решения правен резултат въз основа на нови обстоятелства, включително новооткрити, ги отличава от решенията, които се ползват със сила на пресъдено нещо. При решенията, постановени в производства за спорна съдебна администрация, промяната на правното положение може да се реализира въз основа на факти, съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но останали неизвестни за страната, респективно и за съда, тъй като не са били процесуално въведени и са останали извън неговата преценка. Затова при разглежданата категория решения не може да се прояви и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Постановеното решение може да бъде изменено или отменено въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти по искане на страната. Поради това отмяната му по реда на Глава 24 от ГПК няма да бъде необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита - предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност.
Не е спорно по делото, че ищците
са собственици на поземленият имот,върху
който е изградена жилищната сграда на ответниците,както и че правото на
последните да ползват свободна част от
имота на ищците,е определено с решението по гр.дело №138/2015г по описа на
РС-Тетевен.В това приключило производство обаче не е бил въведен факта на
изработения вариант за изграждане на ограда на дворното място на ищците,с предвижданията за два
входа към мястото,които така,както се били предвидени по проекта,са попаднали
изцяло в определената за ползване на
дворното място част на ответниците по настоящето дело.
Действително,възложителят на
проекта-ищците,като собственици на дворното място,не са съобщили на съда този
факт,респ.не са представили проекта и същият е останал неизвестен на както на
вещото лице,изготвило съд.-техническата експертиза,така и на съда.При това
положение и при съобразяване с вариантите за определяне на площ по чл.64 от ЗС
в настоящето производство,съдът приеме,че при неизвестността за съда на
посочения по-горе факт,на собствениците на сградата,изградена върху имота на
ищците,с решението по гр.дело №138/2015г по описа на РС-Тетевен са ограничени правата
на собствениците на имота в прекомерен обем/определената за ползване свободна
площ от имота в размер на 234 кв.м.,при площ на целият имот от ххх кв.м./т.е. половината от свободната площ на имота,като
се има в предвид и застроената площ на сградите,изградени върху него/.По
разработените три варианти за определяне на площта по чл.-64 от ЗС по
настоящето дело,при съобразяване с цитирания проект за изграждане на ограда на
дворното място, определената на ответниците площ е в значително по-малък
размер-най-голямата е от 178 кв.м. по вариант втори,който се възприема и от
ответниците по делото,респ.167.50 кв.м. по вариант първи и 166.00 кв.м. по
вариант трети.
В предвид горните факти и при съобразяването
с разясненията,дадени в ТР №7/2017г на ОСГТК на ВКС,съдът намира за допустим и
основателен предявеният иск.
При съобразяване на фактите и доказателствата
по делото, както и със становищата на страните,съдът не игнорира и не коментира
възможностите на вариант първи по заключението на съд.-техническата
експертиза.Нито една от страните не е изразила предпочитания за възприемане на
този вариант,като ищците са изразили становище за възприемане на вариант трети,а
ответниците-вариант втори от заключението.Двата посочени варианти-втори и
трети, не се различават съществено като определена свободна площ за ползване от
ответниците/разликата е 12 кв.м./,като извън тази площ единствената разлика е в
местонахождението на входа към дворното място,през който следва да преминават
ответниците.Единственият аргумент,че с изграждането на вход на няколко метра
по-далече от входа ,който ползват ищците и по този начин се предполагат
по-малко контакти между тях не би могъл да бъде споделен за възприемане на този
вариант за определяне на площта по чл.64 от ЗС.
Като съобразява и наведените доводи от
ответниците в съдебното заседание,в което е изслушано вещото лице и
необследвани от последното,а именно,че по вариант трети от заключението,изградената
външна чешма и шахта на ответниците остават извън определената от вещо лице
част за ползване от ответниците,при който се създава реална възможност за
конфликтна ситуация между страните,то съдът намира,че следва да бъде възприет
Вариант II/втори/ от заключението на съд.-техническата
експертиза,респ. определената и очертана с червен фон площ за ползване от
ответниците по Скица –вариант II,която ,приподписана от съда,представлява неразделна част
от съдебното решение.
Предвид особеностите на производството по
спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването
на материални права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното
упражняване, разпоредбата на чл. 78 ГПК не намира автоматично приложение.С оглед
характера на производството-съдебна
администрация,страните следва да понесат разноските така,както са
направени пред първоинстанционния съд/в този смисъл Решение от 21.03.2019г по
гр.д. №107/2019г. по описа на ОС-Ловеч,постановено в производство с идентичен
предмет/,в който смисъл следва да бъде оставено без уважение искането на ищцовата
страна за присъждане на разноски.Аналогията с производството по чл.32 от ЗС в
случая е неуместна,тъй като в случая противопоставените страни в производството
не са съсобственици/както е посочено и в Решение №275/30.10.2012г на ВКС II г.о./и решението по делото ползва изключително ищцовата
страна.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯВА режима за ползване на част
от имот с идентификатор ххх,Лов.обл.,определен
с Решение №97/14.08.2015г.,постановено по гражданско дело №138/2015г по описа
на Районен съд-Тетевен и ОПРЕДЕЛЯ,на основание чл.64 от ЗС, в полза А.С.В.,ЕГН:********** ***,А.И.И.,ЕГН:**********
***,В.И.У. ,ЕГН:********** *** С.И.И.,ЕГН:********** ,с посочен съдебен адрес ***,
част от поземления имот
на В.И.В.,ЕГН:********** и З.И.В.,ЕГН:**********,***, заснет по КККР на село Градежница,Лов.обл.,одобрени със Заповед
№ РД-18-1783/30.10.2018г на изпълнителния директор на АГКК,като имот с
идентификатор хх,с адрес на поземления имот с.ххх,площ ххх кв.м.,трайно
предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско
застрояване/до 10м/,с номер по предходен план-ххпри съседи: имоти с
идентификатори хх, която могат да ползват като
собственици на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
17419.701.4,застроена площ от 66 кв.м.,брой етажи-2,предназначение-жилищна
сграда-еднофамилна,за обслужване на сградата, а именно: върху площ
от 178 кв.м., която площ на Скица-вариант II, изготвена от вещото лице инж.Ж.Г.Й. и съставляваща
неразделна част от настоящото решение е защрихована с червен цвят на скица- вариант
II към
заключението на съдебно-техническата експертиза,съгласно която от изток се
запазва съществуващата ограда между жилищните сгради на страните,от
запад-границата е по съществуващата подпорна стена,като ищците ще ползват
съществуващата западна порта за достъп до стопанската сграда,от север границата
е на 1.50м. от жилищната сграда,от юг границата е на 2.49м. от жилищната
сграда,като се запазва съществуващата ограда и тоалетната остава в мястото за
ползване от ответниците и по която се предвижда изграждане на нов вход откъм
улицата на 7.33м. от съществуващата северна порта,като съществуващата врата се
ползва от ищците по делото.
ОБЯВЯВА преподписаната от съда скица-вариант II по гр.дело 348/2019г.. по описа на Районен съд-Тетевен,за неразделна част от настоящето решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищците,заявено чрез адвокат Ч.-***, за присъждане на сторени
разноски в производството.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: