РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Търговище , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20203530101351 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД и
чл.342, ал.1 от ТЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от Постъпила е искова молба от "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
«Младост», , Ж.К. «Младост-4», Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител -
управител Д.К.К. и М.С. чрез пълномощник - адв. З.Й. Ц. от АК-София, съдебен адрес: гр.
София, Ж.К. „Гео Милев“, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет.5, против Г. СТ. Г. с ЕГН
**********, с адрес с.О. общ. Т., ул. „П.П. № .. с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване съществуване и дължимост на сумата от
628.31лв., представляваща неизпълнени парични задължения, по Договор за мобилни услуги
№ ********* от 04.09.2017г., за мобилен номер **********; Договор за мобилни услуги №
********* от 24.02.2018г. за мобилен номер **********; Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 25.04.2018г. и Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг
от 23.06.2018г., във връзка с които са издадени фактури с №**********/25.07.2018г.,
№**********/25.08.2018г., №**********/25.09.2018г. и № 72781236043/25.11.2018г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
В молбата се твърди наличие на Сключени договори за мобилни услуги между Г. СТ.
Г. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование ,Космо България Мобайл“ ЕАД)
1
както следва:
1)Договор за мобилни услуги № ********* от 04.09.2017 г. Съгласно договора на
клиента е предоставен мобилен номер **********.
2)Договор за мобилни услуги № ********* от 24.02.2018 г. Съгласно договора на
клиента е предоставен мобилен номер **********.
3)Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 25.04.2018 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер
(№99129249 влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса
30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС.
4)Допълнително споразумение №. ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 23.06.2018 г. Съгласно допълнителното споразумение за
мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна
абонаментна такса 20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е
предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Y6 2018 Dual Blue.
Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 252.77 лв. с вкл. ДДС. За
ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 10.99 лв. с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Г.Г. мобилни
номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия:
-за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 24.02.2018г., изм. с Допълнително споразумение № ********* към договор
за мобилни/фиксирани услуги от 23.06.2018 г.
-за мобилен телефонен апарат HUAWEI Y6 2018 Dual Шие - условията, договорени в
Договор за лизинг от 23.06.2018 г.
-за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 04.09.2017г., изм. с Допълнително споразумение № ********* към договор
за мобилни/фиксирани услуги от 25.04.2018 г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4
бр. фактури, издадени в периода м юли 2018 г. - м. ноември 2018 г. Във всяка от фактурите
са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от договорите, сключени между
него и клиента.
2
Фактура № **********/25.07.2018 г. е издадена за отчетния период 25.06.2018-
24.07.2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 17.49 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв.,
които са в общ размер на 18;24 лв. без ДДС - 21.89 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат HUAWEI Y6 2018 Dual Blue -10.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв.,
такса за Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв. и ползвани услуги 0.04 лв.
{разговори към „Грижа за клиента), които са в общ размер на 27.85 лв. без ДДС - 33.42 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 66.30 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 6.34 лв.,
Претендиралата сума по фактурата е 59,96 лв.
Фактура № **********/25.08.2018 г. е издадена за отчетния период 25.07.2018-
24.08.2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 17.49 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв.,
които са в общ размер на 18.24 лв. без ДДС - 21.89 лв. е вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат HUAWEI Y6 2018 Dual Шие -18.99 лв. е вкл. ДДС, за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв.
и ползвани услуги 5.00 лв. (услуги с добавена стойност (SMS)), които са в общ размер на
31.57 лв. без ДЦС - 37.88 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 70.76 лв.
Фактура № **********/25.09.2018 г. е издадена за отчетния период 25.08.2018-
24.09.2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 17.49 лв. без ДЦС - 20.98 лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Y6 2018 Dual Blue - 10.99 лв. с вкл.
ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв. без ДЦС - 30.99 лв.
с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 62.96 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между
„Теленор България“ ЕАД и Г. СТ. Г., при условията на които са ползвани процесиите
номера ********** и **********, по вина на потребителя поради изпадането му в забава,
операторът е издал фактура № **********/25.11.2018г., включваща задължение за
заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 225.82 лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг
мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Blue в общ размер на 208.81 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
(за номер ********** преди 23.06.2020 г., за номер ********** преди 25.04.2020 г.)
прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са
уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а
3
именно: за номер ********** в р. 4, т. 3 от Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 23.06.2018 г., за номер ********** в р. 3, т. 4 от
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
25.04.2018 г.
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да
надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДЦС. В
допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че
такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер
********** е в размер на 148.36 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДЦС (по 17.49 лв. всяка), а именно 52.47 лв., ведно с
добавена разликата в размер на 95.89 лв. между стандартната цена на HUAWEI Y6 2018
Dual Blue без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 23.06.2018г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 23.06.2018г., съответстваща
на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката за ползвани услуги чрез номер ********** е в размер на
77.46 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (25.82 лв. всяка).
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е
уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство HUAWEIY6 2018 Dual Blue предсрочно изискуемият остатък от лизингови
вноски е в общ размер 208.81 лв. с мел. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени
лизингови вноски.
Предвид гореизложеното, общата сума начислена във фактура №
**********/25.11.2018 г., е 434,63 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването им.
4
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД беше депозирано заявление по чл. 410 от
ГПК до Районен съд - Търговище, въз основа на което беше образувано частно гражданско
дело № 633/2020 г. пред 7-ми състав и в тяхна полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение.
Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което са уведомени,
че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
законоустановения срок предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на
вземането ни по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно
гражданско дело № 633/2020 г. по описа на Районен съд - Търговище, 7-ми състав, против
длъжника - ответник Г. СТ. Г. с ЕГН **********, както следва:
628.31 лв. (шестстотин двадесет и осем лева и тридесет и една стотинки),
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/25.073018 г„
фактура № **********/25.083018г., фактура № **********/25.093018 г. и фактура №
**********/25.113018 г. Претендират законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането и направените по заповедното и настоящото производство разноски. В съдебно
заседание не се явяват и не изпращат представител. Правят искане делото да се гледа в
тяхно отсъствие. Претердират разноски в заповедното и настоящото производства.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, чрез особен представител на
ответника. Счита исковете за допустими но неоснователни. Счита че ответникът следва да
заплати стойността на предоставените услуги, както и оставащите лизингови вноски за
мобилен апарат. Претенцията за неустойка счита за неравноправна клауза и на това
основание моли съда да я прогласи за нищожна.
Съдът, като съобрази представените и събрани по делото доказателства по реда
на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Районен съд – Търговище е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД и
чл.342 от ТЗ.
От приложение с исковата молба договори за мобилни услуги се установява, че с
Договор за мобилни услуги № ********* от 04.09.2017 г. на ответника е предоставен
мобилен номер **********.
С Договор за мобилни услуги № ********* от 24.02.2018 г. на ответника е
предоставен мобилен номер **********.
5
С Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 25.04.2018 г. за мобилен номер -99129249 влиза в сила нов абонаментен план, със
стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС.
С Допълнително споразумение №. ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 23.06.2018 г. за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49
лв. без вкл. ДДС), а на ответника е предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Y6
2018 Dual Blue.
Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 252.77 лв. с вкл. ДДС. За
ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизивгополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 10.99 лв. с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Представен е и препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от
поетите задължения по учреденото договорно правоотношение. Общите условия към
договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е
обективирано в отделно подписани декларации – съгласие, съдържащи удостоверителното
изявление на абоната, че е получил екземпляр от Общите условия към договорите за
мобилни услуги. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на
условията към договора, които стават неразделна част от неговото съдържание.
В разпоредбите на договора за мобилни услуги е предвидено, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
посочена в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно
последно актуалната ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора
изплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг.
Видно от представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл. 71, гл. 13 е
предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове,
предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение
по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или
да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
6
По делото са приложени 4 фактури, издадени от ищеца в периода м юли 2018 г. - м.
ноември 2018 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от договорите, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/25.07.2018 г. е издадена за отчетния период 25.06.2018-
24.07.2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 17.49 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв.,
които са в общ размер на 18;24 лв. без ДДС - 21.89 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат HUAWEI Y6 2018 Dual Blue -10.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв.,
такса за Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв. и ползвани услуги 0.04 лв.
(разговори към „Грижа за клиента), които са в общ размер на 27.85 лв. без ДДС - 33.42 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 66.30 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 6.34 лв.,
Претендиралата сума по фактурата е 59,96 лв.
Фактура № **********/25.08.2018 г. е издадена за отчетния период 25.07.2018-
24.08.2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 17.49 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв.,
които са в общ размер на 18.24 лв. без ДДС - 21.89 лв. е вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат HUAWEI Y6 2018 Dual Шие -18.99 лв. е вкл. ДДС, за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв.
и ползвани услуги 5.00 лв. (услуги с добавена стойност (SMS)), които са в общ размер на
31.57 лв. без ДЦС - 37.88 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 70.76 лв.
Фактура № **********/25.09.2018 г. е издадена за отчетния период 25.08.2018-
24.09.2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 17.49 лв. без ДЦС - 20.98 лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Y6 2018 Dual Blue - 10.99 лв. с вкл.
ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв. без ДЦС - 30.99 лв.
с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 62.96 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между
„Теленор България“ ЕАД и Г. СТ. Г., при условията на които са ползвани процесиите
номера ********** и **********, по вина на потребителя поради изпадането му в забава,
операторът е издал фактура № **********/25.11.2018г., включваща задължение за
заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 225.82 лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг
мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Blue в общ размер на 208.81 лв. с вкл. ДДС.
7
Начислени са и неустойки по договорите.
От назначената и приета без възражения от съда и страните ССчЕ се установи, че по
така сключените между страните договори ищецът претендира общо сумата от 628.31лв. От
нея сумата в размер на 208,81 лв. е за дължимите лизингови вноски за предоставеното
устройство HUAWEI Y 6 2018 Dual Blue; сумата в размер на 52,47 лв. е неустойка за услуга
за мобилен номер ********** представляваща три месечни вноски и към същият този номер
има неустойка за устройството в размер на 95,89 лв. За номер ********** има неустойка за
услугата в размер на 77,46лв. От 1025,57 лв. - сумата по фактурата общо с неустойките и
лизингите, като приспаднем плащанията от 397,26 лв., крайното салдо е 628,31 лв. Общо
всичко начисления по фактурите е 628,31 лв., като от тях трябва да извадим сумата от
434,63лв. Крайното салдо е 193,68 лв. Неустойките по двата номера са общо в размер на
225,82 лв., лизинговите вноски са 208,81 лв. и сумата в размер на 193, 68 лв. е за задължения
от предходен период за ползвани услуги/ месечни еднократни такси, интернет услуга, т.е. не
са задължения за лизинг и неустойка/.
От приложеното ч.гр.д. № 633/2020г. по описа на ТРС се установи, че ищецът
„Теленор България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 18.06.2020г., по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
633/19.06.2020г. и за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство
установителни искове и за разноски в двете производства. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в
настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на поетото от ответника задължение да заплати уговореното
възнаграждение за предоставените му услуги чрез включване в обществената клетъчна
далекосъобщителна мрежа, поддържана от ищеца, по договори, ведно с начислени
неустойки по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и установителен иск иск с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 342 ТЗ за съществвуване и дължимост на
лизинговите вноски за предоставени устройства по договори за лизинг.
Правното действие на сключените ненаименовани договори попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286,
ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298,
ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел.
8
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително материално
договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилните
услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу изпълнение на насрещната
престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни
абонаментни такси и предоставени услуги.
Страните са уговорили в чл. 23 от “Цени и такси” от Общите условия, че
задължението за плащане на уговореното възнаграждение възниква след получаване на
процесните мобилни услуги от абоната.
Следователно, операторът трябва да престира пръв, като не може да претендира
възнаграждение, преди потребителят да е получил мобилните услуги. Обстоятелството, че
операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево
отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в
правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Представените данъчни фактури и
заключението на вещото лице, доказват така предявения иск за сумата от 628.31лв.
предоставени услуги в периода м юли 2018 г. - м. ноември 2018 г.
С разпоредбите на договорите за мобилни услуги от 24.08.2016г. е предвидено, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочена в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно
последно актуалната ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора
изплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг.
В случая ищецът претендира заплащане общо на сумата от 225.82лв. – договорна
неустойка, начислена на основание т. 11 от договор за мобилни услуги за номер **********,
както и за номер ********** при предсрочно прекратяване, в размер на три месечни
абонаментни такси.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
(за номер ********** преди 23.06.2020 г., за номер ********** преди 25.04.2020 г.)
прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са
уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а
именно: за номер ********** в р. 4, т. 3 от Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 23.06.2018 г., за номер ********** в р. 3, т. 4 от
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
9
25.04.2018 г.
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да
надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДЦС. В
допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че
такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер
********** е в размер на 148.36 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДЦС (по 17.49 лв. всяка), а именно 52.47 лв., ведно с
добавена разликата в размер на 95.89 лв. между стандартната цена на HUAWEI Y6 2018
Dual Blue без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 23.06.2018г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 23.06.2018г., съответстваща
на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката за ползвани услуги чрез номер ********** е в размер на
77.46 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (25.82 лв. всяка).
Съдът счита, че тези клаузи от договорите за мобилни услуги, установяващи, че
длъжникът дължи и неустойка в случай на прекратяване на договора са нищожни и не
поражда права и задължения за страните.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е установено, че неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им
на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна
или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
10
В случая предвидената в договора за мобилни услуги неустойка е в размер на сбора
на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното му
прекратяване. Следователно по този начин е установено, че потребителят следва да заплати
всички дължими месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва
предоставените от оператора услуги. Т.е. операторът получава очакваната и уговорена
печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид
предсрочното му прекратяване.
Така уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и
конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоичните клаузи. Следва да се
посочи, че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със
стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при
изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е
прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси,
без да може да ползва установените в договора услуги. Така установени клаузите за
неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат
задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І
т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Обстоятелството, че в случая кредиторът претендира заплащане на неустойката
частично, а именно в размер на сбора от три месечни абонаментни такси, не санира
недействителността на клаузата, която представлява правопораждащият юридически факт –
нормата, установяваща неустоичното задължение. След като последната е изцяло
недействителна, не може по нея да се претендира дори частично изпълнение, което според
кредитора е в съответствие с нормите на добросъвестността.
Поради така изложените съображения и доколкото тази клауза не пораждат права и
задължения за страните, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
следва да се отхвърли за пълния му предявен размер.
По предявените установителни искове с правно основание чл. 342 ТЗ, съдът
намира следното:
Договорът за лизинг, каквито са процесните, представлява консенсуален, двустранен,
възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.
Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово
възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на
породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на
11
уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на
лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.
Основното задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на
лизингополучателя, да му предостави свободното ползване на обекта на лизинга в рамките
на уговорения срок, а за лизингополучателят се пораждат следните правни задължения: да
заплати уговореното лизингово възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно
обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с
ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на уговорения срок на
ползване, в случай че не упражни своето право да придобие правото на собственост върху
нея.
От представеният по делото договор за лизинг от Договор за лизинг от 23.06.2018 г.,
на ответника е предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Y6 2018 Dual Blue,
съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 252.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 10.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера.
Договора за лизинг е подписан от ответника, като авторството на подписите не е
оспорено, поради което следва да се приеме, че този частен диспозитивен документ се
ползва с формална доказателствена сила и установява, че изявлението изхожда от лицето,
сочено като негов автор, в който смисъл и обективираното в клаузата на чл. 4 от Договора
изявление на лизингополучателя представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него
факт, което съдът цени.
При изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта, предмет на
договора, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото
възнаграждение е станало изискуемо. Лизинговите вноски представляват възнаграждение за
ползването съгласно нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ.
Страните са разсрочили това задължение на една първоначална вноска, платима при
сключване на договора и 23 лизингови вноски – всяка, от които става изискуема при
настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране,
съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения
между страните договор за предоставяне на такива услуги, а именно въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й – арг. чл. 26 и чл. 27 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни телефонни услуги.
По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е върнал
12
лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на изкупуване на посочената
вещ, което е обусловено от заплащане на цената на устройството. Във всички случаи, освен
при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал.
3 от Договора, без да му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от
отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора.
Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за лизинг парично
задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в
чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора
разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство не установи, че е заплащал в срок задълженията си към
лизингодателя, следва да се приеме, че към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, вземането е било дължимо и на соченото от ищеца
основание – поради настъпила на основание чл. 12, ал. 2 ОУ предсрочна изискуемост на
вземането, тъй като длъжникът е загубил преимуществата на срока.
В случая и доколкото не се установи лизинговата вещ да е била върната в
лизингополучателят е имал право да обяви предсрочната изискуемост на вземането, в който
смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение №
72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС.
По така изложените съображения предявените искове за заплащане на задълженията
за лизингови вноски следва да бъде уважен в пълният претендиран размер.
Ищеца е претендирал разноски и в заповедното и в настоящото производства и е
представил доказателства за направени такива.
Предвид изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се
присъдят сторените от последния разноски в исковото производство, съобразно уважената
част от предявените искове. В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ
размер от 835 лв., от които сумата от 25лв. за внесена държавна такса, сумата от 360 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 300 лв. – депозит за особен представител
на ответника, както и 150лв. възнаграждение за вещо лице. Съобразно уважената част от
предявените искове по съразмерност на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 535лв.
Предвид изводите на съда разноски по заповедното производство му се дължат в
пълен размер от 385лв. доколкото са към минимума.
Водим от горното, съдът
13
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземане на осн. чл.422 от ГПК на
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж.к. „Младост-4“, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен
представител – управител Д.К.К. и М.С. действащи чрез пълномощник – адв. З.Й. Ц. от АК-
София, съдебен адрес: гр. София, Ж.К. „Гео Милев“, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет.5,
към Г. СТ. Г. с ЕГН **********, с адрес с.О. общ. Т., ул. „П.П. № ... , за следните суми:
сумата от 193.68лв. представляваща предоставени мобилни услуги за периода м.юли 2018г.
– м.ноември 2018г., по Договор за мобилни услуги № ********* от 04.09.2017г., за мобилен
номер **********; Договор за мобилни услуги № ********* от 24.02.2018г. за мобилен
номер **********; Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 25.04.2018г. и Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги, както и за сумата от 208.81лв. с вкл. ДДС,
представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство
HUAWEI Y6 2018 Dual Blue, по Договор за лизинг от 23.06.2018г. ведно със законната лихва
за забава, считано от 18.06.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, за които
вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 633 от 19.06.2020г. по ч.гр.д.№ 633 по
описа за 2020г. на РСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост-4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, със законен представител – управител Д.К.К. и М.С. действащи чрез
пълномощник – адв. З.Й. Ц. от АК-София, съдебен адрес: гр. София, Ж.К. „Гео Милев“, ул.
„Александър Жендов“ № 6, ет.5, против Г. СТ. Г. с ЕГН **********, с адрес с.О. общ. Т.,
ул. „П.П. № .., установителен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД за признаване
съществуване и дължимост на сумата от 225.82лв. - представляваща общ сбор неустойки за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за номер ********** в р. 4, т. 3 от
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
23.06.2018 г. и за номер ********** в р. 3, т. 4 от Допълнително споразумение № *********
към договор за мобилни/фиксирани услуги от 25.04.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. СТ. Г. с ЕГН **********, с адрес с.О. общ. Т., ул. „П.П. № ... да
заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост-4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
със законен представител – управител Д.К.К. и М.С. действащи чрез пълномощник – адв.
З.Й. Ц. от АК-София, съдебен адрес: гр. София, Ж.К. „Гео Милев“, ул. „Александър
Жендов“ № 6, ет.5, сумата от 385лв. разноски в заповедното производство, както и сумата
от 535лв. – разноски в исковото производство съразмерно уважените искови претенции, на
14
осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
15