Р Е Ш Е Н И Е № 2

гр. Сливен, 16.01.2023  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на дeвeти януари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря            Ваня Фърчанова                                                           и с участието на прокурора                                                                                                    като разгледа докладваното от                 съдията              административно  дело №   455    по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) ), във вр. с чл.27 ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е по жалба на М.Х.С., С.Д.Х. и Х.Д.С. против Заповед № РД 15-2055/14.11.2022 г. издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се отчужди в полза на Община Сливен 74 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.415.124, м. „Сухата чешма”, СО „Изгрев”, землището на Сливен, целият с площ 1119 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. Определено е обезщетение в размер на 2200 лева, както и е определено същото да бъде изплатено: на М.Х.С. – 1466 лева за 2/3 ид.ч. и на С.Д.Х. и Х.Д.С. по 367 лева за 1/6 ид.ч. от отчуждавания имот.

В жалбата се твърди, че съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за отчуждаване бил 5 г. от влизане в сила на плановете, 10 г. от влизане в сила на ПУП за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, а за имоти определени за озеленени площи - 15 г. В настоящия случай било наредено отчуждаване след изтичане на регламентираните законови срокове, поради което счита, че е налице материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита, че същата е незаконосъобразна и относно размера на определеното обезщетение. Моли съда да отмени изцяло обжалваната заповед, алтернативно да я измени, като увеличи размера на определеното обезщетение.

В съдебно заседание от оспорващите, чрез пълномощника им адв. М.Й. *** поддържат жалбата. Заявяват, че не са съгласни с направената оценка. Претендират за направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна - Кметът на Община Сливен, чрез процесуалния си представител - гл. юриск. Е. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди  заповедта на Кмета на Община Сливен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно удостоверение за наследници № ЮРД04-1277(1) от 19.09.2022г. и нотариален акт № 8, том V, дело 457 от 06.06.1977 год., М.Х.С., С.Д.Х. и Х.Д.С., като н. на Д. С. С., се легитимират като собственици на имот с идентификатор 67338.415.124, м. „Сухата чешма”, СО „Изгрев”, землището на Сливен, целият с площ 1119 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване.

Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на обект публична общинска собственост, а именно влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Дюлева река", „Андреева чешма" и „Сухата чешма", селищно образувание „Изгрев", землище на гр. Сливен, одобрен с Решение № 928 от 30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т. 1435 през о.т. 1436 до о.т. 1438, за осигуряване на достъп до имоти.  Решението е обнародвано в ДВ бр.92 от 14.11.2006 г., като липсват данни същото да е обжалвано от оспорващите.

По отношение на подлежащите на отчуждаване имоти Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 12.09.2022 г. от л. о. - „Оценителна компания" ООД гр. Сливен – о. М. П., съгласно която отчуждаваната част от имота на оспорващия е оценена на сума в размер на 2200 лв. За да определи пазарната цена на отчуждавания имот, л. о. е ползвал разходен метод и метод на пазарните сравнения (аналози), като  е оценил и попадащите в отчуждаваната част от имота подобрения - ограда.

Във връзка с издаването на оспорения административен акт е изготвено Обявление № ОРД03-915/26.09.2022 г. до засегнатите собственици на поземления имот, което е процедирано по реда на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувано в два централни (вестник „24 часа", вестник „България Днес" от 30.09.2022 г.) и един местен вестник (вестник „АЛО Сливен"), както и на таблото за съобщения и  интернет страницата на общината (л.20-25 по делото).

Със Заповед № РД 15-2055/14.11.2022 г. издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се отчужди в полза на Община Сливен 74 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.415.124, м. „Сухата чешма”, СО „Изгрев”, землището на Сливен, целият с площ 1119 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. Определено е обезщетение в размер на 2200 лева, както и е определено същото да бъде изплатено: на М.Х.С. – 1466 лева за 2/3 ид.ч. и на С.Д.Х. и Х.Д.С. по 367 лева за 1/6 ид.ч. от отчуждавания имот.

Процесната заповед на кмета на община Сливен е обявена на интернет страницата на общината (л.27 по делото) и е изпратена на оспорващите с писма изх.№ 9400-24751, 9400-24752, 9400-24755/18.11.2022 г. На 24-25.11.2022 г. същата е получена от оспорващите.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза изготвена от в.л. И.Х.И. става ясно, че, според действащият към момента сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Дюлева река", „Андреева чешма" и „Сухата чешма", селищно образувание „Изгрев", землище на гр. Сливен, одобрен с Решение № 928 от 30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т. 1435 през о.т. 1436 до о.т. 1438, за осигуряване на достъп до имоти. За тази цел, видно от представената на л. 12 по делото скица-проект, е определена площ за отчуждаване от процесния имот ПИ № 67338.415.124 в размер на 74 м2, собственост на оспорващите.

От огледа на място вещото лице е установило, че ПИ с идентификатор № 67338.415.124 по КККР на гр. Сливен, попада в м. „Сухата чешма", селищно образувание „Изгрев", на 90 м въздушно южно от „Ичеренски път" (Път от РПМ III-488 /II-48 ПК Градец-Ичера-Сливен). Района е вилна зона на гр. Сливен - населено място от втори функционален тип - областен център, с вилни сгради, голяма част от които се обитават целогодишно. Зоната е с частично изградена инфраструктура - електрификация и водоснабдяване. Достъпа до имота е по път с трайна настилка - бетонова и трошен камък, без асфалтобетоново покритие. Отчуждавания имот е със застрояване от четири сгради/постройки, захранване с електроенергия, питейна вода и сонда за поливна вода. Предвидената за отчуждаване част от имота, представлява земя - Част от ПИ с идентификатор № 67338.415.124 с площ от 74 м2 - ивица с ширина от 5 до 7 м по цялата южна имотна граница на поземления имот. В частта от поземлен имот с площ от 74 м2, която се отчуждава с оспорената заповед са извършени и попадат следните подобрения и трайни насаждения: Огради: По имотни граници запад, юг и изток - Ограда с обща дължина 24 м от стоманобетонни колове и стоманена оградна мрежа - добро състояние. Трайни насаждения: Круша 1 бр. на 1 г.; Бадем 1 бр. на 4 г.; Вишна 1 бр. на 10 г.

Според вещото лице размерът на равностойното парично обезщетение за имота, предмет на процесната заповед, представляваща 74 м2 от процесния ПИ 67338.415.124, е 2543,00 лв.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и изслушаната експертиза.

 Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Административният акт предмет на делото е съобщен на оспорващите на На 24-25.11.2022 г. г.. Жалбата е подадена в Община Сливен на 02.12.2022 г. т. е. подадена е в срока по чл.27 ал.1 от ЗОбС. Оспорващите се легитимират като собственици на засегнатия от отчуждаването имот, поради което имат непосредствен правен интерес от оспорването.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна в частта относно определената оценка.

Производството е във връзка с отчуждаване на имоти - частна собственост, за предстоящо изграждане на имоти - публична общинска собственост, и е извършено по реда на ЗОбС. Отчуждаването е извършено въз основа на влязъл в сила ПУР изработен на основание чл.16 ал.7 от ЗУТ (в относимата редакция), одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен. Решението е обнародвано в ДВ бр.92 от 14.11.2006 г., като липсват данни същото да обжалвано от оспорващите или техния праводател.

Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ (редакция ДВ. Бр.1/2001 г.), е различен от плана по чл.16 ал.1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОбС вр. чл. 205 ЗУТ, респ. чл. 209 ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост. (Решение № 1370 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2013 г., II о.,)

Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОбС за израждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години от влизане в сила на ПУП за изграждане на елементи от техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на държавата и общините, от влизане в сила на плановете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегия характерът на сроковете предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и изтичането им преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС. Следователно в настоящия случай ответникът е наредил отчуждаването на имот след изтичането на 10 - годишния преклузивен срок от влизане в сила на регулационния план за изграждане на процесната улица – публична общинска собственост и след като е преклудирана възможността за отчуждаването на имота по реда на ЗОбС.

Съобразно обаче разпоредбата на  чл. 208, ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от ЗУТ, отчуждително производство по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. Производството за изменение на подробния устройствен план се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното производство. Очевидно, приетата след тълкувателното решение правна норма, допуска възможността за започване на отчуждително производство и след изтичане на сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ. По делото липсват данни, че оспорващите са инициирали процедура за изменение на ПУП, поради което липсва основание за спиране на производството по отчуждаване.

Общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ЗОбС във вр. с § 7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и според чл.3, ал.2 от ЗОбС са публична общинска собственост. Отчуждителното производствот е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени в чл.21 ал.1 от ЗОбС.

Оспорената Заповед № РД 15-2055/14.11.2022 г. на Кмета на Община – Сливен е издадена от компетентен за целта орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОбС и е в кръга на правомощията му, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 59, ал.1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОбС, като е спазена писмената формата и акта съдържа правните и фактическите основания за издаването му. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, съобразно изискванията на ЗОбС и АПК, като са предприети необходимите съгласно закона действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура по отчуждаване. Заповедта е съобразена с целта на закона и принципа, че задоволяването на обществения интерес следва да бъде съчетано с получаването от собственика на отчуждения имот на равностойно обезщетение за отнетата собственост, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Отчуждаването е предприето за реализация на мероприятие по чл.205 т.1 от ЗУТ.

Изслушаната по делото експертиза изготвена от в.л. И. е дала оценка на терена приблизително равна на определената от административния орган. В заключението на в.л. са съобразени трайните насаждения и подобрения, които са съществували към момента на изготвяне на ПУП, но не са оценени от л.о.. В този смисъл оценката определена от вещото лице И. съответства в по-пълна степен на изискването по чл.22 ал.4 и 5 от ЗОбС равностойното парично обезщетение да се определи въз основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план. Л. о. се е задоволил само с кратко описание на имота, от което не става ясно дали е съобразил намиращите си в отчуждавания имот подобрения и трайни насаждения, които също следва да се оценят, тъй като представляват приращение към имота.

От изложеното става ясно, че оспорения административен акт, в частта й, в която е определена оценката за отчуждената част от имота в размер на 2200 лв., е незаконосъобразен, поради противоречие с  чл. 21, ал. 1 ЗОбС. В стойността на обезщетението следва да бъде включена оценката на намиращата се в отчуждаваната част ограда, подобрения и трайни насаждения.  Ето защо оспорената заповед следва да бъде изменена, като се увеличи оценката на отчуждавания имот от 2200 лв. на 2543  лв., както и определените суми на всеки от оспорващите съобразно квотите им от правото на собственост.

С оглед уважената жалба на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Община Сливен следва да заплати на оспорващия направените разноски по делото. На възстановяване подлежат разноските за депозит за експертиза в размер на 262 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.. Не следва да бъде присъждана исканата сума за внесена държавна такса, тъй като съгласно чл.33 от ЗОбС същата е недължимо внесена и подлежи на възстановяване на оспорващите.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Сливен.

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-2055/14.11.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с която е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 74 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.415.124, м. „Сухата чешма”, СО „Изгрев”, землището на гр.Сливен, като завишава оценката от 2 200 лева на 2543 лв. (две хиляди петстотин четиридесет и три лева), като определено обезщетение да бъде изплатено: на М.Х.С. – 1695,34 лева за 2/3 ид.ч. и на С.Д.Х. и Х.Д.С. по 423,83 лева за по 1/6 ид.ч. от отчуждавания имот.

ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на М.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***, С.Д.Х., ЕГН **********,  адрес: *** и Х.Д.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 762,00 (седемстотин шестдесет и два) лева направени по делото разноски.

Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: