№ 16
гр. ЛЕВСКИ , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на единадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200037 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от К. А. М., ЕГН**********,
с пост. адрес: гр.*************, срещу НП №2020-293зз-429/03.09.2020,
издадено от директора на ОДМВР – Плевен.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление. Счита
същото за неправилно и незаконосъобразно, като намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон
Прави искане съдът да постанови решение, с което да отмени като
неправилно и незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.
За административнонаказващия орган редовно призован – не се явява
представител.
Изразено е писмено становище по жалбата. Административно
наказващия орган счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли съда
да потвърди обжалваното наказателно постановление, като издадено от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Счита, че наложеното
наказание по вид и размер съответства на извършеното нарушение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
1
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена, а наказателното постановление – отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата,
като излага подробни съображения.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне
на АУАН против жалбоподателя за това, че на 27.04.2020 г. в 11:00 часа, в гр.
Левски, по ул. Христо Ботев лицето не е поставило задължителна маска за
лице за еднократна и многократна употреба, или друго средство, покриващо
лицето, носа и устата.
Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 209а, вр. чл. 63, ал.1 от
ЗЗ, във вр. със Заповед РД-01-197/11.04.2020г.
Въз основа на съставения АУАН АНО е издал обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя за извършеното нарушение е
наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето.
Разпитани са актосъставителят и свидетелят по акта.
В показанията си актосъставителят А. и свидетелят П. заявяват, че пред
РУ Левски, на ул. Христо Ботев се движело лице без предпазна маска, за
което бил съставен АУАН.
Представени са медицинско направление за експ. Решение на ТЕЛК на
жалбоподателя К.М., с поставена диагноза „параноидна шизофрения“, както и
експертно решение от 20.09.2019г. на ТЕЛК на К. А. М., с което е определена
80% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „параноидна
шизофрения“.
Със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването,
за определен срок от 12.04.2020г. до 26.04.2020г., е въведена посочената в
акта противоепидемична мярка – задължение на всички лица, които се
намират в закрити или открити обществени места да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата, като тази заповед допълва заповед №РД-01-
124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването.
Нарушението обаче е извършено и установено на 27.04.2020г. на улица
2
Христо Ботев в гр. Левски. В АУАН и НП липсва посочване на заповед №РД-
01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването, с която е изменен
срокът на действие на заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването, а именно до 13.05.2020г. включително.
Това е съществен порок на наказващия орган, който обуславя
незаконосъобразност на обжалваното НП.
Поради изложеното съдът намира, че АУАН не отговаря на
изискванията на чл. 42, т.5, а НП не отговаря на изискванията на чл. 57, т.5 и
т.6 от ЗАНН, дадената правна квалификация е неправилна.
Отделно от това, санкционната разпоредба на чл. 209а, ал.1 от Закона
за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. –
ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Посочено е в НП, че по ул. Христо Ботев жалбоподателят е бил без
поставена предпазна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и
устата.
Дори и да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение,
преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28
ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил нормата на чл.
28, б „а“ от ЗАНН да предупреди нарушителя, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради противоречие със закона.
Извършеното от жалбоподателя деяние представлява маловажен
случай, тъй като същото е с по – ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.
Деянието не е извършено умишлено. Не е установено в непосредствена
близост да е имало други хора, които да са били пряко застрашени от
обстоятелството, че жалбоподателят е бил без поставена маска или друго
предпазно средство. Освен това безспорно се установи, че жалбоподателят е с
поставена диагноза „параноидна шизофрения“.
3
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от
пълномощника на ответника на същия следва да се присъдят разноски.
Претендира се заплащане на възнаграждение за адвокат, който е
представлявал ответника на основание чл. 38, ал.2 от ЗА. Искането е
основателно. В приложеното по делото адвокатско пълномощно е посочено,
че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.
За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в което да
посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което
следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.
По силата на разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по чл. 63, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК, по неуредените в АПК
въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. Размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Наредба №1/07.09.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В чл. 18, ал.2 от Наредба №1/07.09.2004г. е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по – малко от 300
лв. В случая размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи
по правилата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата – при материален интерес до 1000
лв. възнаграждението за адвоката е в размер на 300 лв.
На основание изложеното, съдът
4
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №2020-
293-зз-429/03.09.2020г, издадено от директора на ОДМВР – Плевен, с което
на К. А. М., ЕГН**********, с пост. адрес: гр.*************, на основание
чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - Плевен да заплати на адвокат Р.Н. Р. адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за осъществено процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5