МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 19 ПО НОХД № 140/2017Г. НА НПРС, 4 СЪСТАВ
Делото
е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт по
досъдебно производство № 41/2016г. по описа на РУ – гр.Н., срещу:
- С.А.А., родена на *** ***, ***към датата на
деянията, а осъждана след това, ***, ЕГН
**********, затова, че на
17.01.2016 г. в гр. Н., обл. Ш., в съучастие като съизвършител с Ю.С.А., ЕГН ********** е влязла в чуждо
жилище, находящо се в с. гр., ул. „***“ № **,
собственост и обитавано от К.Т.Т., като е употребила
за това сила /разбивайки входната врата и прозорци на жилището/, като деянието
е извършено от две лица – престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 20, ал. 2 от НК.И за това, че на
28.01.2016 г. в гр. Н., обл. Ш. е причинил на К.Т.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ляв
горен крайник, довело до трайно затруднение в движението на същия – престъпление
по чл. 129, ал. 1 от НК
и
- Ю.С.А.,
роден на *** ***, понастоящем в *** – гр. Ш. ЕГН **********, затова, че на
17.01.2016 г. в гр. Н., обл. Ш., в съучастие като съизвършител със С.А. е влязъл в чуждо жилище, това в гр. Н.,
обл. Ш., ул. „***“ № **, собственост и обитавано от К.Т.Т., като е употребил за това сила /разбивайки входната
врата на жилището и прозорците/ и деянието е извършено от две лица и което
деяние е извършил като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по
чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1, с чл. 20, ал. 2 и с
чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
По делото е проведено предварително изслушване по реда на
Глава ХХVII от НПК, като подсъдимите признаха фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласиха да не се събират
доказателства за тези факти, съгласно чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, като не е провеждан разпит на
подсъдимите, свидетелите и вещите лица, за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на НПРП поддържа така
повдигнатите обвинения.
Подсъдимата С.А. моли да бъде извинена за поведението й и изразява
съжаление.
Служебният й защитник адв. Н.Д. акцентира
върху обстоятелството, че единствено майчинското чувство на подсъдимата е
причина за нейното поведение, без то да може да я извини или оневини.
Подсъдимият Ю.А. декларира взетата поука в резултата на деянието и моли
за малко по размер наказание.
Служебно назначеният му защитник адв. Н.И.
изразява становище по конкретния размер на наказанието, което моли съдът да
определи.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът прие
за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се позова на направените самопризнания от подсъдимия по
реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК и на
доказателствата събрани в досъдебното производство, които изцяло подкрепят
самопризнанията на подсъдимите.
Като съобрази всички
доказателства по делото, събрани на досъдебното производство, както и
направените от подсъдимите признания, съдът счете за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подс. С.А.А. е родена на *** ***, с ЕГН **********.
Постоянният ѝ адрес ***. *** е по НОХД № 1100/2016 г. на ШРС, но е била
неосъждана към датата на деянията.
Подс. Ю.С.А. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Има постоянен адрес ***. Той
е *** Към датата на постановяване на присъдата има 2 бр. влезли в сила присъди
– по НОХД 1883/2016 г. на ШРС и по НОХД № 125/2017 г. на НПРС към момента на
деянието – ****,
Свидетелят К.Т.Т. е ***на св.С.К.Т.. Двамата
живеят в гр. Н., обл. Ш., на ул. „***“ № ** по време на извършване на
деянията. С.К.за кратко живяла съпружески начала с подсъдимия Ю.С.А.,***. След
това се завърнала в дома на ***си. Подсъдимият продължил да търси контакт с
настояване тя отново да заживее с него. Получавал откази за това. На 16.01.2016
г., при едно от поредните обаждания,
бащата на С.Т.се намесил в разговора, като бил категоричен, че ***му не желае и
няма да съжителства отново с подсъдимия.
В отговор получил сериозни
заплахи.
На следващия ден около 18.00 часа подсъдимият и неговата майка –
подсъдимата С.А. се придвижили до дома на Т.в град Н.. Стигайки, с викове
започнали да настояват Т.да излезе от дома си. Тя, както и нейния ***си били в
къщи и се изплашили силно. Входната врата на дома била заключена, но това не се
оказало препятствие за двамата подсъдими, които счупили прозорците на стаята, в
която се помещавали **** и ***. Това принудило двамата да се преместят в
съседната стая, но това не ги спасило от агресията. Подсъдимите Ю.С. и С.А. счупили
с натиск входната врата и влезли в антрето. Свидетелят К.Т. подпрял вратата с тежък диван, за да
препятства нахлуването в стаята. В коридора подсъдимата намерила лопата, с
която счупила стъклата на прозорците и на втората стая. Всичко това било
съпроводено с обиди и много нецензурни думи. Понеже въпреки желанието си
подсъдимите не успели да влязат във втората стая, те си тръгнали. Свидетелят се
свързал с полицейското управление и на място пристигнали св.Г.И.Г.и С.М.Ж.. На следващия ден свидетелят Т. отпратил ***си
при свои роднини, уплашен от агресията спрямо тях от подсъдимите.
На 28.01.2016 г. около 20.00 ч., подсъдимите, придружвани
от св. Н.И.Н.отново дошли в гр. Н., обл. Ш.. Този път
в дома на св.Т. бил св. К. М.. Неотремонтираната
входна врата на дома не се оказала препятствие и подсъдимите и свидетеля
безпрепятствено и изненадващо нахлули. Подсъдимата започнала да търси св. С.К..
Св. Т. успял да избяга към сградата на РУ-Н.и да съобщи за повторното
нахлуване. Пристигнали служители на полицията, но заварили само госта на Т.,
защото подсъдимите и придружаващия ги свидетел се отдалечили. Върнали се обаче
веднага след като патрулния автомобил се отдалечил. След тях в дома се прибрал пеш и свидетеля К.Т., който заварил само свидетеля
К. М., който бил подпрял входната врата със сап. След около десетина минути
двамата подсъдими и свидетеля Н.И.отново нахлули в жилището на свидетеля К.Т..
Свидетеля Н.И.ударил с метален бокс свидетеля К.Т. над лявото слепоочие, с думите: „Казвай къде е“. Подсъдимата,
въоръжена с дървен сап, замахнала към св. Т., а той
вдигнал лявата си ръка, в опит да се предпази. Ударът попаднал в лявата предмишница,
счупила са лакътната му кост на лява предмишница, в
долния край, без разместване на фрагментите. Свидетелят почувствал силна
болка там. Св. В.Й.М., съсед, през прозореца на дома си видял, че двама мъже и
една жена отново влизат в двора на свидетеля Т. и се сетил за инцидента от
17.01.2016 г., за който свидетелят К.Т. му споделил, поради което веднага се
обадил по телефона на органите на РУ – гр. Н..
Пристигналите служители на МВР арестували двамата подсъдими и свидетеля
Н.И.
Свидетелят Т. прекарал нощта в съседи, а на следващия ден му била
оказана медицинска помощ за счупената ръка и бил освидетелстван.
От заключението на съдебномедицинската експертиза е видно, че на
свидетеля К.Т. е причинено счупване на лакътната кост
на лявата предмишница в долния й край, без
разместване на фрагментите, като в резултат на това му е причинено трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от един месец.
Посочва се още в заключението, че това увреждане може да бъде получено по
начина, описан по-горе и съобщен от св. Т. и К. М..
На основата на така изяснената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимата С.А.А. на 17.01.2016
г. в гр. Н., обл. Ш., е влязла в чуждо жилище - това
на К.Т.Т. ***,
като е действала в съучастие, като съизвършител с Ю.С.А.,
като е употребила за това сила, изразяваща се в разбиване на входната врата и
прозорци на жилището. Деянието е извършено от две лица, което деяние е
престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 и с
чл. 20, ал. 2 от НК. То е осъществено с пряк умисъл, защото подсъдимата е осъзнавала
общественоопасния му характер и е искала настъпването
на общественоопасните последици. Също така тя на 28.01.2016 г. , в същия град е причинила
на К.Т.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на ляв горен крайник, довело до трайно затруднение в движението на
същия. Осъществила е състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, като
също е действала с пряк умисъл, желаейки и целейки резултата.
Съдът, съблюдавайки принципите на индивидуализация на наказанието за
първото престъпление, отчете обществената опасност на деянието и обществената
опасност на самата извършителка. Обществената
опасност на деянието, с оглед неговото отрицателно въздействие върху обществото
и върху засегнатите обществени отношения, не може да се характеризира нито като
по-лека, нито като по-тежка в сравнение с обикновените случаи от този
вид.Степента на обществена опасност на подсъдимата следва да се разгледа през
призмата на извършеното престъпление, неговата тежест, поведението й преди, по време и след извършване на
престъплението.
Съблюдавайки всичко това, съдът определи за това деяние наказание
лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК
редуцира наказанието с 1/3 и определи наказание от 8 месеца лишаване от
свобода. За подсъдимата са налице основанията на чл. 66, ал. 1 от НК и съдът
прецени, че за изпълнение целите на наказанието не е необходимо тя да го
изтърпи. Затова отложи изпълнението с изпитателен срок от 3 години и осем месеца.
За второто деяние на подсъдимата:
За това деяние, за което съдът също я призна за виновна, се предвижда
наказание лишаване от свобода до 6 г. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът
намали така определеното наказание с 1/3, до
8 месеца лишаване от свобода. За
подсъдимата са налице основанията на чл. 66, ал. 1 от НК и съдът прецени, че за
изпълнение целите на наказанието не е необходимо тя да го изтърпи. Затова
отложи изпълнението и на това наказание с изпитателен срок от 3 години и осем месеца.
На основание чл. 23, ал.1 от НК, определи едно общо наказание, най- тежкото
от тях, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца. Отложи
изтърпяването с изпитателен срок от 3 години и 8 месеца. На основание чл. 25,
ал. 1 от НК, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, вместо
наложените по настоящото дело и НОХД № 1100/2016 г. на РС-Ш., влязло в законна
сила на 13.06.2016 г., наложи най-тежкото от тях – лишаване от свобода за срок
от 8 месеца, отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три
години и осем месеца.
Подсъдимият
Ю.С.А., съдът призна за виновен в извършване на
престъпление по 170, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
чл.63, ал.1, т. 4 от НК, защото на 17.01.2016 г. в гр. Н., обл.
Ш. в съучастие, като съизвършител със С.А.А. влязъл в чуждо жилище- в гр. Н., на ул. “***“ № **, собственост и обитавано от
К.Т.Т., като употребил за това сила - разбил входната
врата на жилището и прозорците, а деянието е извършено от две лица, като съизвършители. По време на извършването на това деяние
подсъдимият е бил непълнолетен, но е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Наказанията на непълнолетно лице се налагат преди всичко с цел
то да се превъзпита и подготви за обществено полезен труд.
Поради
качеството му на непълнолетен и на основание чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК,
наказанието на непълнолетния подсъдим съдът определи в рамките на този текст от
закона, според който лишаването от свобода до пет години се редуцира до
лишаване от свобода до две години. Отчитайки комплексно всички отегчаващи,
както и смекчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от девет месеца. Намали така определение размер с 1/3 и осъди
подсъдимия с наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание
чл. 69, ал.1 т НК отложи изтърпяването
на така определеното наказание с изпитателен срок от две години.
Подсъдимата С.А.А. бе осъдена
да заплати по сметка на ОД на МВР Ш.
направените по досъдебното производство разноски в размер на 173,88 лв. /сто
седемдесет и три лева и осемдесет и осем ст./
Подсъдимият
Ю.С.А. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Ш. направените по
досъдебното производство разноски в размер на 135,24 лв. Присъдата подлежи на
обжалване и протестиране пред ШОС в 15 дневен срок от днес.
Вещественото
доказателство черно мъжко долнище на
анцуг, съдът постанови да се върне на
пострадалия К.Т.Т. ***.
Вещественото
доказателство чифт мъжки кожени обувки /кафяви/, №** – без връзки, съдът
постанови да се върнат на Н.И.Н.от гр. К., ул. “***” № **.
Веществените
доказателства - един метален бокс, едно джобно ножче, тип отварачка, следва да
се унищожат.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите изготвени на 28.07.2017 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ Петина Николова /