Р Е Ш Е Н И
Е
№ /01.10.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на осми септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Иванка
Дрингова
Невин Шакирова
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1303 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 18480/04.03.2020г. на С.П.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. К.К.,
срещу решение № 716 от 14.02.2020г., постановено по гр.дело № 11026/2019г. на
Варненския районен съд, ХI- ти
състав, в частта, с която е въззивникът е осъден да заплати на А.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес: *** сумата
5712 лв., платена на отпаднало основание по сключен на 28.08.2014г.
предварителен договор за продажба на недвижим имот, на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 15.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 253,86 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата 5712,00 лв., за периода от 05.02.2019г. до 14.07.2019г. вкл.,
на осн. чл.86 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност
на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Сочи се, че по делото не е установено ищцата писмено да е поискала
сключването на анекс към предварителния договор. Изразено е несъгласие и със
становището на съда за бездействие от страна на ответника, както и че
предварителният договор е станал безполезен за ищцата, поради забава на
продавача. Въззивникът намира, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е
допуснал събирането на гласни доказателства за факти и обстоятелства, за които
законът изисква писмена форма, а именно за изготвянето на анекс към
предварителния договор.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Сочи, че в интерес на продавача е било да предложи
сключването на анекс за продължаване срока на предварителния договор.
Въззивникът като не е сторил това, е действал недобросъвестно. Счита за
несъстоятелно оплакването за допуснато нарушение на чл.164, ал.2 от ГПК, поради
което със свидетелските показания се установява предложението за сключване на
анекс, а не сключването на анекс, до което не се е стигнало. Моли за
потвърждаване на решението в осъдителната му част.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 20070/09.03.2020г. на А.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. В.С., срещу
решение № 716 от 14.02.2020г., постановено по гр.дело № 11026/2019г. на
Варненския районен съд, ХI- ти
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу С.П.Л., ЕГН **********, с адрес: *** иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на горницата над 253,86 лв. до 1739
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 5712 лв.
за периода от от 14.07.2016г. до 04.02.2019 г.
В жалбата е изложено становище за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречеие
със закона и съдебната практика. Излага се, че в сключения между страните предварителен договор е
уговорен срок за сключване на окончателния до един месец след изготвяне на
необходимите документи за нотариална сделка от страна на продавача, но не по –
късно от една година от деня на сключване на договора. Въззивницата намира за
неправилен извода на районния съд, че длъжникът е изпаднал в забава от датата
на изтичане на срока, определен в нотариалната покана, с която въззивницата е
поискала от възиваемия връщане на получената сума по договора. Въззивницата
счита, че в конкретния случай страните по договора са определили срок за
изпълнение на задължението по договора, с изтичането на който длъжникът е
изпаднал в забава, а именно на 28.08.2015г. Отправеното искане е да се отмени
атакуваното решение в обжалваната му част и да се постанови друго, с което да
се уважи изцяло предявения иск, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски пред дете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Излага се, че в предварителния договор страните са
договорили също, че ако документите за нотариалната сделка не са изготвени от
продавача поради обективни причини, то страните се задължават в едномесечен
срок от датата, когато е изтекъл крайния едногодишен срок за нотариалното
прехвърляне на имота , да сключат анекс към договора за удължаване на
окончателния срок. Такъв анекс не бил сключен между страните поради нежеланието
на въззивницата. Моли за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявени от А.Ц.Д. срещу С.П.Л. обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5712 лв.,
представляваща дължима на отпаднало основание авансово заплатена част от
продажна цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на
28.08.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 15.07.2019 до окончателното изплащане на
задължението и на сумата в размер на 1739 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата от 5712,00 лв. за периода от 14.07.2016г. до
14.07.2019г.
Ищцата излага, че с ответника са
сключили на 28.08.2014г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, а именно: място, с площ от 952 кв.м., находящо се в землището на
гр.Варна, кв.Галата, в с.о. "Боровец-север", представляващо идеална
част от поземлен имот № 3371 по ПНИ на с.о. "Боровец-север", целият с
площ от 4974 кв.м., при граници на целият поземлен имот: ПИ № 1020, ПИ № 9621,
ПИ № 1035, ПИ № 1034 и ПИ № 1033 по ПНИ на с.о. "Боровец-север",
землище на кв. Галата, гр. Варна. При сключване на договора ищцата е заплатила
на ответника капаро в размер на 5712 лв., представляващо част от определената
по договора цена за имота. Излага, че съгласно чл.5 от договора, нотариалното
прехвърляне на имота е следвало да се извърши не по-късно от една година от
деня на сключване на предварителния договор, т.е. в срок до 28.08.2015г. В
случай, че по обективни причини продавачът не е можел да се снабди с
документите за окончателната сделка, то страните е следвало да сключат анекс
към договора до един месец от датата, когато е изтекъл крайния едногодишен срок
за нотариалното прехвърляне на имота. Ищцата твърди да е правила множество
опити за сключване на анекс с ответника след изтичане на крайния едногодишен
срок, включително и като е разговаряла с неговия адвокат, но същите са останали
безуспешни. Ищцата счита, че ответникът не е добросъвестна страна по
предварителния договор и поради неговото виновно поведение същият е прекратен
на 28.09.2015г. Излага, че и след тази дата е правила опити да си получи
капарото, но също безуспешно, поради което е отправила до ответника нотариална
покана за връщане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на исковете. Счита се, че сключеният на 28.08.2014г.
предварителен договор между страните е в сила и не е прекратен. Не отрича, че и
двете страни по договора не са проявили активност за сключване на анекс към
предварителния договор, поради което намира договорът да е придобил безсрочен
характер. Твърди и че към настоящия момент са налице обективни обстоятелства,
които възпрепятстват ответникът да възстанови собствеността на имота, предмет
на предварителния договор. Въпреки съществуващите обективни пречки за
възстановяване на процесния имот, ответникът желае осъществяването на
продажбата на процесния недвижим имот след неговото възстановяване. Оспорват се
твърденията на ищцата, че е правила множество опити да сключи анекс с ответника;
че ответникът не е добросъвестна страна по предварителния договор; че ответникът
не е имал желание да се сключи анекс към предварителния договор. Счита, че щом
двете страни по договора не са предприели необходимите действия за сключване на
анекс, след изтичане на срока по чл. 5 от договора, то той е станал безсрочен,
а не прекратен. Счита, че ответникът е добросъвестен и е осъществил
необходимото за осъществяване процедурата по възстановяване на ПИ № 3371 от
с.о. "Боровец-север", но обективни обстоятелства не дават възможност
за окончателното възстановяване на имота. Твърди да е извършвал действия за
окончателно възстановяване на процесния имот.
Оспорва дължимостта на претендираното
обезщетение от 1739 лева за забава върху главницата за периода от 14.07.2016г.
до 14.07.2019г., като се счита, че няма неизпълнение на парично задължение от
страна на ответника. Твърди да не е получавал надлежно нотариалната покана, както
и че не е в забава по предварителния договор, който има намерение да изпълни,
щом се осъществи бъдещото събитие -възстановяване правото на собственост на ПИ
№ 3371 от ПНИ на с.о. "Боровец-север" със Заповед на Кмета на Р-н
"Аспарухово" при Община Варна.
С
обжалваното решение предявеният осъдителен иск за връщане на получената сума от
5712 лв. е уважен изцяло, искът за заплащане на обезщетение за забавено плащане
на главницата е уважен частично за сумата от 253,86 лв. за периода от
05.02.2019г. до 14.07.2019г. и е отхвърлено за горницата до претендирания
размер.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори относно обстоятелството, че на 28.08.2014г. е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който С.П.Л.
се е задължил да прехвърли нотариално на А.Ц.Д. правото на собственост върху
следния недвижим имот: място, с площ от 952 кв.м., находящо се в землището на
гр.Варна, кв.Галата, в с.о. "Боровец-север", представляващо идеална
част от поземлен имот № 3371 по ПНИ на с.о. "Боровец-север", целият с
площ от 4974 кв.м., при граници на целият поземлен имот: ПИ № 1020, ПИ № 9621,
ПИ № 1035, ПИ № 1034 и ПИ № 1033 по ПНИ на с.о. "Боровец-север",
землище на кв. Галата, гр. Варна, съставляващо реална част от гореописания ПИ №
3371 от ПНИ на с.о. "Боровец-север", идентична на ПИ № 1036 по КП на
м. "Боровец-север" - 1996г., ползвана от бившия ползвател Иван Петров
Георгиев, б.ж. на гр. Варна. В чл. 3 е уговорена продажна цена на имота е 28560
лв., от която, при подписване на предварителния договор, купувачът заплаща
капаро в размер на 5712 лева. В чл.5 е предвидено, че купувачът и продавачът се
задължават да сключат окончателен договор като прехвърлят нотариално
собствеността на недвижимия имот в срок до един месец след изготвяне на
необходимите документи за нотариалната сделка от страна на продавача, но не
по-късно от една година от деня на сключване на настоящия договор. В случай, че
документите за нотариалната сделка не са изготвени от продавача, поради
обективни причини, то страните се задължават в едномесечен срок от датата,
когато е изтекъл крайния едногодишен срок за нотариалното прехвърляне на имота,
да сключат анекс към настоящия договор за удължаване окончателния срок за
нотариалното прехвърляне на имота от продавача на купувача. Съгласно чл.9 продавачът
се е задължил да положи лично или чрез трети лица необходимата грижа за
по-бързото издаване и влизане в законна сила на заповед на Кмета на Община -
Варна за възстановяване правото на собственост по реда на §4 к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ по отношение на недвижимия имот, за издаване на протокол за трасиране на
имота и протокол за въвод във владение, както и да се снабди с необходимите
документи за собственост за продаваемия недвижим имот.
На трета
страница от предварителния договор е обективирано изявление, наречено разписка,
на С.П.Л., че на 28.08.2014г. в гр.Варна е получил сумата от 5712,00 лв. като
капаро по договора от А.Ц.Д., което е удостоверил с подписа си.
Представена
е нотариална покана с рег.№ 6480/16.11.2018г. на нотариус Здравко Тончев с
район на действие РС-София, от А.Ц.Д. до С.П.Л.. В същата се съдържа изявление
на ищцата, че поради липсата на сключен анекс към предварителния договор по
смисъла на чл.5, намира договорът за прекратен, поради изтичане на срока му на
28.08.2015г. На продавача е даден едномесечен срок от получаването на поканата
да върне на купувача полученото капаро по договора. Поканата е връчена при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Прието по
делото е Заявление с peг. № АУ118723АС от 28.12.2017г. на Р-н
"Аспарухово" при Община Варна от С.П.Л. относно процедура по
изменение на ПНИ относно поземлен имот с идентификатор 100.410 по ПНИ на СО
Боровец-север, землище Галата, гр.Варна.
С влязло в
законна сила съдебно решение № 5274/12.11.2014г., постановено по гр. д. №
1954/2014г. на ВРС, 12 състав, влязло в законна сила на 06.03.2015г., е
отменена Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012 г. на Областния управител на
област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на
новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4 ал. 2 от ЗСПЗЗ, м-ст
„Боровец-север”, землището на кв. „Галата”, община Варна, област Варна в частта
относно ПИ № 1033 и връща делото като преписка на Областния управител на област
с адм. център гр. Варна за произнасяне по същество, при съобразяване със
задължителните указания на съда за прилагането на материалния закон.
Представено
е писмо от р-н "Аспарухово" при Община Варна от 17.08.2017г. за
започнала процедура за изменение на ПНИ по искане на И.Д.К. за НПИ 1033, 3371 и
3318 от ПНИ на с.о. "Боровец-север"
Видно от удостоверение
№ РР – 20-9400-1/1/13.01.2020г. на Областна администрация на област Варна, е
одобрена промяна на ПНИ на местност „Боровец-север“, землище кв.Галата, община
Варна.
Представена
е заповед № 18-11031/22.10.2019г. на Началника на СГКК-Варна за спиране на
производството по изменение на Кадастралната карта и кадастрални регистри на
гр.Варна, по заявление с peг. № АУ118723АС от 28.12.2017г. на Р-н
"Аспарухово" при Община Варна от С.П.Л..
Прието по
делото е писмо изх.№РР-19-9400-39/1/30.08.2019г. на Областна администрация на
област Варна относно служебно възлагане на изготвяне на проекти за план на новообразуваните
имоти, находящи се на територията на Община Аксаково.
По делото са
събрани гласни доказателства, посредством разпит на водения от ищцовата страна
свидетел Р.Д.Г.-Е., без родство и дела със страните по делото. Свидетелката
знае от ищцата, за намерението ѝ и за последващото сключване на
предварителен договор за покупка на имот. Знае, че срокът на договора е изтекъл
през 2015г. и че ищцата е търсила ответника, който е препратил към адвоката си.
Ищцата отишла при адв. К. с намерение за сключване на анекс, но такъв не се
сключил, т.к. той й казал, че договорът се подновява автоматично за една
година. В края на 2016г. ищцата се обадила, в присъствието на свидетелката, на
адв.К.. Той ѝ обяснил, че засега печелят делата и когато са готови
документите ще се свържат с нея. Ищцата ѝ споделила, че след този
разговор повече никой не я е потърсил. През 2018г. ищцата, отново в
присъствието на свидетелката, се обадила на продавача и поискала той да ѝ
върне капарото, а отговорът му е бил, че няма пари, парите, които е дала за
капарото, са използвани за водене на делата и т.к. има голямо семейството и не
разполага с тези средства, не счита да вземе заем. Знае за изпратената
нотариална покана до ответника. Ищцата ѝ споделила, че ответника и
адвоката му нито веднъж не са я потърсили за толкова време.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
В
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД престацията се извършва с
оглед на валидно основание, което впоследствие е отпаднало. В тежест на ищеца е
да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, че
е престирал с оглед осъществяване на валидно правоотношение между страните,
оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което
правоотношение впоследствие е прекратено или развалено. Несъстоятелни са
становищата и на двете страни по делото за срочен, респ. безсрочен характер на
договора. В процесния договор страните не са уговорили срок на действието му,
каквато възможност законът не забранява. Уговорен е срок за сключване на
окончателен договор, при неспазването на който изправната страна има две правни
възможности – да предяви иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на
предварителния договор за окончателен или да развали предварителния договор.
Разпоредбата на чл.87 от ЗЗД урежда начините за разваляне на двустранните
договори - с предизвестие, при виновно неизпълнение на длъжника или без
предизвестие, ако изпълнението е станало изцяло или отчасти невъзможно по вина
на длъжника, ако поради забава на кредитора то е станало безполезно или ако
задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Във
всички хипотези правото да иска разваляне е предоставено на изправната страна
по договора.
От
анализа на събраните по делото доказателства се установява, че при сключването
на предварителния договор ответникът е поел задължението да прехвърли на ищцата
правото на собственост върху недвижим имот, което право към момента на
сключване на предварителния договор не е притежавал. По тази причина продавачът
е поел задължението за по-бързото възстановяване на имота и за снабдяване с
необходимите документи. Няма спор, че към датата на подаване на исковата молба
и до приключване на съдебното производство ответникът не е изпълнил поетото по
договора задължение за прехвърляне на собствеността на имота. Нещо повече, в
отговора на исковата молба признава, че собствеността все още не е
възстановена. Неоснователни и недоказани са поддържаните от ответника
възражения, че неизпълнението на договора е в резултат на обективни
обстоятелства. За да се приеме, че са налице обективни причини за забавата на
длъжника, свързани с възстановяване на собствеността на имота, предмет на
предварителния договор, е необходимо длъжникът да докаже, че е изпълнил своите
задължения. Единственото ангажирано от ответника доказателство в тази насока е
заявление за изменение на ПНИ за стар имот 100.410, входирано в Община Варна,
р-н Аспарухово на 28.12.2017г., тоест повече от три години след сключването на
предварителния договор. Заявление за изменение на ПНИ по отношение на процесния
имот е подадено преди тази дата от трето за спора лице. Ответникът не е
ангажирал доказателства за предприети от него адекватни, своевременни и активни
действия във връзка с възстановяването на имота, респективно за изпълнение на
поетото от него задължение по предварителния договор за по-бързо снабдяване с
необходимите документи за прехвърлянето на имота. Същият не само не е инициирал
подписване на анекс към договора за продължаване окончателния срок за
нотариалното прехвърляне на имота, а е и отклонил изразеното от ищцата желание
в тази насока. Установеното поведение на ответника дава основание да се
квалифицира, освен като пасивно, и като недобросъвестно. Декларативните
изявления на ответника, че желае да изпълни задълженията си по предварителния
договор са в разрез с предприетото от него пасивно поведение в продължение на
повече от пет години. Ето защо, ищцата, като изправна страна по договора,
разполага с правото да развали сключения между страните договор.
Съгласно
разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, развалянето на договора е допустимо само ако
след предоставения от изправната страна подходящ срок длъжникът не изпълни
задължението си по него. Следователно, за да настъпят правните последици от
направено едностранно волеизявление на изправната страна по договора е
необходимо това изявление да достигне до неизправния длъжник. Без значение е
дали волеизявлението е направено чрез отделна покана преди подаване на исковата
молба в съда или е заявено с исковата молба. В трайно установената съдебна
практика се приема, че исковата молба, с която се претендират последици от
разваляне на договор, съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление за
разваляне на договора. Затова и ВКС счита, че ако към момента на постановяване
на решението правоотношенията между страните сочат на неизпълнение от страна на
длъжника по сключения договор, то исковата молба има значението на покана. И
щом реално няма изпълнение самото предявяване на иска поставя длъжникът в
забава от момента на връчване на исковата молба. В конкретния казус ищцата е
отправила нотариална покана до ответника, с която е даден едномесечен срок на
длъжника за връщане на дадената като капаро сума. В поканата липсва изявление
за разваляне и даване на подходящ срок за изпълнение на договора. Ето защо, с
оглед посочената съдебна практика, следва да се приеме, че в депозираната в
съда искова молба ищцата е обективирала волеизявление за разваляне на договора.
До приключване на производството липсват данни за изпълнение на договора от
страна на ответника, поради което договорът е развален. Развалянето на договора
има обратно действие, поради което страните дължат всичко получено по него.
Установеното обуславя извод за основателност на предявения осъдителен иск по
чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД за връщане на сумата от 5712 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2019г.
Като
неоснователно се преценя въззивното оплакване за допуснато процесуално
нарушение при събирането на гласни доказателства. Свидетелката на ищцовата
страна е допусната за установяване на факти и обстоятелства, които не попадат в
която и да е от хипотезите на чл.164, ал.1 от ГПК.
Поради
съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваният съдебен
акт в тази част следва да бъде потвърден.
Съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Моментът на изпадане в забава се определя съобразно предвидените в чл.84 от ЗЗД
хипотези. В случая, предвид изложените мотиви по главния иск за връщане на
дадената сума на отпаднало основание, ответникът е изпаднал в забава едва от
датата на получаване на препис от исковата молба – 09.09.2019г. Ето защо
предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение в размер на 1739 лв., за периода от
14.07.2016г. до 14.07.2019г. се явява неоснователен. Постановеното решение, в
частта, с която искът е уважен за сумата 253,86 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата 5712,00 лв., за периода от 05.02.2019г. до 14.07.2019г.
вкл., следва да се отхвърли като неоснователен, а в отхвърлителната му част –
да се потвърди.
Първоинстанционното
решение следва да се отмени и в частта за разноските, като С.Л. следва да
заплати на А.Д. сумата от 849,43 лв.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78 от ГПК С.Л. следва да
заплати на А.Д. сторените разноски във въззивното производство, който
съставляват 30 лв. внесена държавна такса и 750 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и
сложността на делото, преценя за основателно. В случая производството е
приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по
фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва
да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба №
1/2004г., в редакцията ѝ към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 10.07.2020г., а именно 460 лв., или общо дължимите
разноски са в размер на 490 лв.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 716 от 14.02.2020г., постановено по гр.дело № 11026/2019г. на Варненския
районен съд, ХI- ти състав, в частта, с която С.П.Л., ЕГН **********, с адрес: *** е
осъден да заплати на А.Ц.Д. ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 5712 лв., платена на отпаднало основание по сключен на
28.08.2014г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, на осн. чл.55,
ал.1, предл. трето от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният от А.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.П.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на горницата над
253,86 лв. до 1739 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 5712 лв. за периода от 14.07.2016г. до 04.02.2019г.
ОТМЕНЯ решение № 716 от 14.02.2020г., постановено по
гр.дело № 11026/2019г. на Варненския районен съд, ХI- ти състав, в
частта, с която С.П.Л., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на
А.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 253,86 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата 5712,00 лв., за периода от 05.02.2019г.
до 14.07.2019г. вкл., на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта за
разноските
и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
от А.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.П.Л., ЕГН **********, с адрес: ***
за заплащане на сумата от 253,86 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата 5712,00 лв., за периода от 05.02.2019г. до 14.07.2019г.
вкл.
ОСЪЖДА С.П.Л., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на А.Ц.Д. ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 849,43 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски пред първата
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА С.П.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на А.Ц.Д.
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 490 лв. /четиристотин и
деветдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: