№ 13848
гр. София, 13.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110127129 по описа за 2021 година
намира следното:
По делото е постъпила молба от 28.03.2023 г. от ответницата Ц. И. Ц. за изменение на
постановеното по делото решение от 27.02.2023 г. в частта за разноските. В молбата са
наведени доводи за неправилно определен размер на присъдените на ищеца адвокатски
възнаграждения, които ответницата счита, че трябва да бъдат намалени поради
прекомерност и предвид частичното отхвърляне на претенцията до сумата от 68,42 лв. за
заповедното производство и 159,54 лв. за исковото производство. Ищецът „Й-------“ ЕАД
намира молбата за неоснователна.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за
обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество, същото е частично основателно.
По делото са представени доказателства за заплатен от ищеца адвокатски хонорар за
заповедното производство в размер на 360 лв. с ДДС и за исковото производство в размер
на 370,67 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените разноски
съобразно уважената част от исковете, като предвид наведеното своевременно в хода на
устните състезания от процесуалния представител на ответницата възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК съдът намира, че уговореното и платено възнаграждение за процесуално
представителство на заявителя в заповедното производство е прекомерно. Настоящият
съдебен състав намира, че същото може да се определи от съда и под минимумите на
Наредба № 1/2004 г., предвид задължителната съдебна практика на СЕС – решение на СЕС
по дело № С-427/16, според което възнагражденията по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. имат характер на
хоризонтално определяне на минимални тарифи от сдружение на предприятия и
придържането към тях би довело до ограничаване на конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар в нарушение на чл. 101 § 1 ДФЕС, ако същото не е необходимо за
1
постигането на определена легитимна цел. В случая определянето на минимален хонорар от
360 лв. с ДДС за процесуално представителство по заповедното производство ще доведе до
осъждане на насрещната страна да плати прекомерно възнаграждение (като се съобрази
обстоятелството, че процесуалното представителство в заповедното производство се
изразява единствено в попълване на заявление по утвърден образец, като в рамките на
последвалото исково производство е осъществена реалната процесуална защита на страната,
за която е присъдено отделно възнаграждение), което не съответства на защитавания по
правило от нормативната уредба (в това число и подзаконовата такава под формата на
наредби) обществен интерес и не преследва осъществяването на определена легитимна цел,
а обслужва единствено частния интерес на определена професионална прослойка в
обществото. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че съответният на осъществената
процесуална защита по заповедното дело размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв. с
ДДС, като съобразно уважената част от исковете (627,71 лв.) на страната следва да се
присъди сума в размер на 111,40 лв.
По отношение на платения хонорар в исковото производство не е налице основание за
намаление поради прекомерност (същият е уговорен в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/2004 г.), като съобразно уважената част от исковете (627,71 лв.) на страната
следва да се присъди сума в размер на 206,46 лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по исковото дело. Дължимите разноски за платени държавни
такси в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковете са в
размер на общо 27,85 лв., т.е. на ищеца се дължат разноски в общ размер от 345,71 лв.
С оглед на изложеното, съдебното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл,
като бъде отменено за разликата над посочения размер на разноските от 345,71 лв. до
присъдения размер от 601,93 лв., а в останалата част молбата на ответницата следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 3053 от 27.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 27129/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, в частта за разноските, като
ОТМЕНЯ същото в частта, в която Ц. И. Ц., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Й---
----” ЕАД, ЕИК -----, разликата над сумата от 345,71 лв. до присъдения размер от 601,93
лв. (т.е. за сумата от 256,22 лв.), разноски съобразно уважената част от исковете за исковото
и заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ответницата от 28.03.2023 г. в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3